vergil Автор: Станислав Пандин, психолог
Ще има да взема големият Армстронг с неговото свръхпопулярно изказване, което гласи, че иначе безспорният подвиг на американците, е един голям скок за човечеството. В една предходна моя статия ставаше въпрос за това, че първообразът на Армстронговото умозаключение е направен години по-рано от не по-малко големият в световен план Лев Симеонович Виготски, чието дело е сентенцията, че една малка стъпка в образованието дава неминуемо сто крачки в развитието.
Извън рамките на шегата, всички ние сме съгласни с твърдението, че образованото общество по закон е трудноманипулируемо такова и то само по себе си е гарант за една силна демокрация, с утвърдени нормативна и ценностна системи, както и завиден финансов ресурс в дългосрочен план. „Все повече образовани млади хора – ще кажат някои – търсят своето поприще след завършването на висшето си образование у нас, факт! А това неминуемо рано или късно би трябвало да даде своите резултати в позитивен план“. Съгласен съм, но „ранното“ вече отдавна е някъде назад във времето, ако въобще някога е съществувало, а „късното“ е замръкнало нейде по пътя като стар междуградски „Чавдар”.
Статистиката?
Висшите учебни заведения в България отдавна надвишават по брой университетите в силно развити западни държави, каквато е например Германия, с многомилионното си население. Читателят дори и не подозира колко много т.нар. университети с нафукани и помпозни наименования и абревиатури начеват възродителното дело по нашите земи от зората на демокрацията, та до днес. Не е необходимо да бъде анализирана настоящата ситуация, която сама по себе си говори недвусмислено за степента на качество на висшето ни образование в този аспект.
Следствието?
„Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят…“
(„Юноша“, Хр. Смирненски)
Странно… Страната на образованите хора отново е робска земя. В страната на образованите хора се гледат сериали за някакви невръстни малолетни булки, а действията по гледане и споделяне в градинката, както и на работното място, се ползват с одобрението на един плашещо немалък процент българи. В страната на образованите хора, десетки далновидни люде, нарекли себе си с нескромното ясновидци (сиреч Богоподобни), гледат с умиление от екрана и спекулират безскруполно с разтреперания глас на обаждащите се в ефир, но не за друго, а просто хей така от благородни подбуди и „без увеличение на телефонната тарифа“. Същите наричат предаванията си психологически и истински се гордеят с факта, че могат да леят куршуми (но очевидно не за целите на военната ни промишленост), могат да се гаврят с нечий изтерзан живот благодарение на бобените култури, но едновременно с това могат и да бъдат високо ерудирани психолози, защото аджеба имат магистърска тапия, или там някой и друг завършен курс, харизани с благословията на някое от стотиците университетски учреждения, находящи се по градове и паланки…
Боже, пази България!
