Петър Бучков 
Прокурорът от ВКП Олег Янев окончателно е лишен от възможността да се конституира като частен обвинител в процеса срещу бизнесмена от Костинброд Любомир Илиев ( с прякор Любо Къдравия), за поръчка на убийството му. Софийски градски съд потвърди определението на Софийски районен съд, че прокурор Олег Янев нямал качествата на пострадал, тъй като деянието не е осъществено и той не е нито убит или поне ранен!? Липсват разсъждения, за това какво е изпитал и изпитва прокурорът, след като е научил от полицията, че на грузински килър е поръчано да му пръсне черепа срещу 100 хиляди евро!
В процеса на „процъфтяване” на съдебна реформа възникват доста въпросителни: Този съдебен акт дали е плод на умишленото разделение на съд и прокуратура или просто си е детайл от програмата „жертвите да духат супата”?!
Прелюдия към едно предотвратено убийство.
През 2010 г. Върховната касационна прокуратура (ВКП) създава специализирани екипи за подпомагане разследванията по организираните престъпни групи. Прокурорът Олег Янев е един от ръководителите. „Някои от разследванията касаели престъпна група ръководена от Йосиф Йосифов, с псевдоним „Йоско”, който се познавал и се намирал в близки отношения с обвиняемия Любомир Илиев”, пише в обвинителния акт.
В процеса на разследването, ръководено от Янев лъсват доста обстоятелства, факти и взаимовръзки за боричканията между влиятелни ромски фамилии. И по-специално за поръчителите и извършителите на взривяването през 2003 г. на имот на Тани Танев в Долни Дъбник, а по-късно и ликвидирането му през февруари 2008 г.
В период на изваждане от прахта на замазани престъпления, в края на ноември 2011 г. прокурорът Олег Янев получава информация от полицията, че е бил поръчан за убиване. Любомир Илиев като организатор и поръчител на убийството на прокурора е задържан под стража, а впоследствие освободен срещу 20 хиляди лева парична гаранция.
Покаяние на наетия грузински килър
е в основата да не се случи ликвидирането на прокурора Олег Янев, разбираме от достиженията на досъдебното производство, описани в обвинителния акт на прокурор М. Бешков.
Драматичната история започва със сблъсък на влиятелни ромски фамилии, водени от обвиняемия Любомир Илиев (Любо Къдравия) и Христо Василев (Ицо Папата). Три опита (неуспешни) за ликвидиране на Ицо Папата са били извършени в Костинброд в периода 2007 – 2009 г., а през 2008 г. първият му братовчед е разстрелян в Долни Дъбник.
Ицо Папата и прокурор Олег Янев са поръчани за отстрел,
според обвинението, в един и същи период – от юни до септември 2011 г. от Любомир Илиев на един и същи изпълнител на мокрите поръчки – грузинецът Константин Купреишвили ( по прякор Костя). Разликата е единствено в параметрите на поръчката. Според показанията на разкаялия се Костя , първо се срещнал с Любо Къдравия, който му дал снимка на Ицо Папата и му обещал 100 хиляди евро, ако го гръмне два пъти в главата.
По-късно му предложил същата оферта и за прокурора Олег Янев, но без детайлите за причиняване на смъртта му.
Докато оглеждал терена в Костинброд и търсел партньор (като шофьор) за мократа поръчка Купреишвили разбрал, че втората жертва е висш прокурор и „доброволно се отказал от извършване на престъпленията”, според обвинителния акт. Чрез съратници си организирал среща на 21 ноември 2011 г. с Ицо Папата, разказал му всичко и му предал снимката. На следващия ден Ицо Папата се обърнал към полицията.
Междувременно, според обвинението, органите на полицията са получили от други свои източници информация за подготовката на двете убийства и са предприели действия за разкриването и предотвратяването им. Уведомен е и прокурорът Олег Янев, че е поръчан за убиване. Назначена му е охрана.
Три години по-късно делото стартира в съда. Два пъти се отлага поради нередовно призоваване. Районният съд отказва „поръчания” прокурор да бъде конституиран като частен обвинител.
Софийският районен съд (107-ми състав, НО) прие, че застрашеното лице няма качествата на пострадал и не е претърпяло вреди , тъй като деянието не е осъществено и то не е реално увредено.
По тази правна логика „реално увреден” ще рече убит или поне ранен! Пореден пример за неравнопоставеното положение на жертвите в родния ни наказателен процес – да „духат супата” на фона на безкрайните привилегии, отредени от законотворците за обвиняемите.
Но след обжалването на прокурор Олег Янев, Софийски градски съд потвърди определението на колегите си от първата инстанция.
Наместо епилог нека си припомним доктрината за жертвата, очертана от проф. Александър Стойнов „Жертвата на престъплението”:
„…наказателното право защитава интересите на гражданите от посегателства още на стадия на недовършена престъпна дейност и дори на стадия на приготовлението към престъпление. Ето защо не е необходимо пострадалият да е претърпял реална вреда, т. е. обектът на престъплението да е бил увреден.”
Същевременно практиката на съдилищата ни признава качеството на пострадал на оклеветеното лице, защото било накърнено доброто му име. Защо да не се признава качеството на пострадал на лице, чийто човешки живот, здраве, свободно придвижване са реално застрашени? Изживяването на страх не е ли страдание?
Моралните вреди, които търпи пострадалият се презюмират, а и могат да се установят в хода на съдебното разследване като характер и степен на увреждане.
Автор: Петър Бучков
