Петър Бучков Държавите членки на Европейския съюз имат правото да задължат гражданите от трети страни, които желаят дългосрочно да пребивават на територията им да положат успешно изпит за гражданска интеграция. Това постанови в решението си на 4 юни 2015 г. Съдът на ЕС. Както и, че налагането на глоба до 1000 Евро за неуспешен изпит, не противоречи на правото на Съюза. Върховните евромагистрати уточняват, че Условията за прилагане на това задължение обаче не трябва да застрашават постигането на целите на Директивата за дългосрочното пребиваване.
Въпросната Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. предвижда, че държавите членки предоставят статут на дългосрочно пребиваващ на граждани на трети страни, които са пребивавали легално и без прекъсване на територията в рамките на пет години преди подаване на молбата.
Конкретният казус е с Холандски произход.
Двама граждани на страни извън ЕС (наричани P и S) притежават разрешения за дългосрочно пребиваване в Нидерландия съответно от 2007 г. и 2008 г., които са им предоставени съгласно горепосочената Директива.
Холандските правила за интеграция са строги и безкомпромисни.
Съгласно тях кандидатите за постоянно пребиваване от трети страни имат задължението да положат успешно изпит за гражданска интеграция в определен срок, за да докажат, че владеят писмено и говоримо нидерландски език и имат достатъчно знания за нидерландското общество, като при неизпълнение на това задължение се налага глоба. Ако изпитът не се положи успешно в този срок, се определя нов срок и всеки път се увеличава размерът на глобата.
Лицата P и S явно не успяват да се справят и обжалват решенията, с които са задължени да положат успешно този изпит. Делото достига на втора инстанция до Върховния административен съд на Холандия (Centrale Raad van Beroep), който изразява съмнения относно съвместимостта на задължението за гражданска интеграция с Директивата. И преди да се произнесе решава да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС:
дали след получаването на статут на дългосрочно пребиваващ, държавите членки са свободни да поставят условия за интеграция под формата на изпит за гражданска интеграция и да санкционират неизпълнението на това задължение с глоба.
Решението на евросъдиите в Люксембург:
Съдът постановява, че Директивата допуска налагането на задължение за успешно полагане на изпит за гражданска интеграция, при условие обаче, че редът за прилагането на такова задължение не може да застраши постигането на целите на Директивата.
Съдът приема, че успешното полагане на разглеждания изпит не е условие нито за получаването, нито за запазването на статут на дългосрочно пребиваващ, но води единствено до налагане на глоба.
Съдът посочва значението, което законодателят на Съюза придава на мерките за интеграция. В това отношение Съдът приема, че
Директивата нито налага, нито забранява на държавите членки да изискват от гражданите на трети страни да изпълнят задължения за интеграция след получаването на статут на дългосрочно пребиваващ.
Що се отнася до принципа на равно третиране, Съдът постановява, че във връзка с необходимостта от мерките за интеграция, като придобиването както на езикови познания, така и на знания за обществото на страната, положението на гражданите на трети страни не е сравнимо с това на гражданите на съответната държава. Следователно
обстоятелството, че разглежданото задължение за гражданска интеграция не се налага на гражданите на съответната държава, не нарушава правото на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни на равно третиране с гражданите на държавата.
Освен това е безспорно, че придобиването както на езикови познания, така и на знания за обществото на приемащата държава членка насърчава взаимодействието и развитието на социалните отношения между гражданите на съответната държава и гражданите на трети страни и улеснява достъпа на последните до трудовия пазар и професионалната квалификация.
Редът за изпълнение на задължението за гражданска интеграция обаче не трябва да застрашава постигането на целите на Директивата. В това отношение Съдът счита, че трябва да се вземе предвид по-специално равнището на познанията, което се изисква, за да се положи успешно изпитът, достъпът до курсове и материали, необходими за подготовката на изпита, размерът на таксите, като таксата за записване на изпита, или особените конкретни обстоятелства, като възраст, неграмотност или степен на образование.
Що се отнася до глобата, Съдът отбелязва, че нейният максимален размер достига сравнително високо равнище, а именно 1 000 EUR, и че тази глоба може да се налага всеки път, когато определените срокове за полагане на изпит за гражданска интеграция изтичат, без да се положи успешно този изпит, и то без никакво ограничение, докато съответният гражданин на трета страна положи успешно изпита.
Освен това таксите за записване за изпита за гражданска интеграция и разходите за подготовката за него се поемат от съответните граждани на трети страни. Що се отнася по-специално до таксите за записване, Съдът посочва, че според нидерландското правителство размерът на тези такси възлиза на 230 EUR и съответните граждани на трети страни трябва да поемат тези такси всеки път, когато в определения срок се явяват на изпита за гражданска интеграция. При тези обстоятелства, които националният съд следва да провери, плащането на глоба в допълнение на плащането на таксите за изпитите може да застраши постигането на целите на Директивата и да я лиши от полезното й действие.
Автор: Петър Бучков
