Петър Бучков 
Общият съд в Люксембург отмени публикуваната от Европейската централна банка (ЕЦБ) на 5 юли 2011 г Рамка за надзор на Евросистемата, която описва ролята на ЕЦБ в надзора на „платежните системи и системите за клиринг и сетълмент“ и задължава централните контрагенти да се намират в еврозоната. Според евросъдиите „ЕЦБ не разполага с необходимата компетентност да наложи подобно изискване на централните контрагенти, извършващи клиринг на ценни книжа”.
Евросистемата включва Европейската централна банка (ЕЦБ), както и националните централни банки на държавите членки, приели еврото като обща валута.
Мотивите на ЕЦБ да публикува на своята интернет страница Рамката на надзор на Евросистемата на 5 юли 2011 г:
Според ЕЦБ надзорът на системите за клиринг и сетълмент и техните инфраструктури произтича от задачата, която й възлага ДФЕС (Договора за функциониране на ЕС) да насърчава нормалното функциониране на платежните системи, и от член 22 от Устава на ЕЦБ и ЕСЦБ (Европейската система на централните банки), който предвижда възможност „ЕЦБ да приеме регламенти, гарантиращи ефикасни и стабилни клирингови и платежни системи в рамките на Съюза и с други страни“.
(Б.ред. Клиринг е банков термин и представлява начин на плащане чрез взаимно погасяване на непрекъснато възникващи насрещни вземания и задължения, без употребата на налични пари. система от безкасово разчитане за стоки, ценни книжа и услуги, основаваща се на зачитане на взаимните искания и задължения. В банковото дело – уреждане на задължения между банки или между държави чрез счетоводно уравняване на вноса и износа).
В тази рамка за надзор ЕЦБ уточнява, че системите за сетълмент на ценни книжа и организациите за клиринг посредством централни контрагенти са основни съставни части на финансовата система.
(Б.ред. Организациите за клиринг посредством централни контрагенти извършват клиринг на някои сделки с извънборсови деривати като поемат и управляват кредитния риск на страните по сделката).
Тази система би могла да бъде засегната по системичен начин от финансов, юридически или оперативен проблем, възникнал в тези системи. Такъв е по-специално случаят за централните контрагенти, доколкото те представляват съсредоточие на рискове както от гледна точка на ликвидност, така и на кредит. В рамката за надзор е подчертано, че нарушено функциониране на разположени извън еврозоната инфраструктури може да има отрицателни последици върху платежните системи, намиращи се в еврозоната, въпреки че Евросистемата няма никакво пряко влияние върху подобни инфраструктури. От това ЕЦБ прави извода, че
инфраструктурите, извършващи сетълмент на сделки в евро, би трябвало да бъдат правно регистрирани, контролирани и да извършват всички основни функции в еврозоната.
ЕЦБ уточнява, че тази политика на местонахождение се прилага към централните контрагенти, които средно имат нетна дневна кредитна експозиция от повече от 5 милиарда евро в една от основните категории продукти, изразени в евро.
Обединеното кралство подава жалба до Общия съд на Европейския съюз, поддържайки по-специално, че ЕЦБ не е компетентна да налага изискване за местонахождение по отношение на централните контрагенти.
Решението на Общия съд в Люксембург от 4 март 2015 г:
„Общият съд отменя публикуваната от ЕЦБ Рамка за надзор на Евросистемата в частта, в която се предвижда изискване за местонахождение в държава членка от Евросистемата за централните контрагенти, участващи в клиринга на ценни книжа.
Като констатира, че предвиждането на подобно изискване надхвърля пределите на обикновения надзор, навлизайки в сферата на регламентирането на дейността на системите за клиринг на ценни книжа, Общият съд приема, че
ЕЦБ не разполага с необходимата компетентност да регламентира дейността на тези системи, тъй като член 127, параграф 2 ДФЕС ограничава нейната компетентност само до платежните системи.
Ето защо при липсата на изрично позоваване на клиринг на ценни книжа в член 22 от Устава, изразът „клирингови и платежни системи“ трябва да се тълкува по-скоро като целящ да подчертае, че ЕЦБ е компетентна да приема регламенти с цел да осигури ефикасността и сигурността на платежните системи, включително тези, включващи фаза на клиринг, отколкото като възлагащ на ЕЦБ самостоятелна компетентност за регламентиране на всички клирингови системи.
Общият съд отхвърля доводите на ЕЦБ, според които възложената й с ДФЕС задача за насърчаване на нормалното функциониране на платежните системи предполага, че тя задължително разполага с правомощието за регламентиране на дейността на инфраструктурите за клиринг на ценни книжа.
В случай, че ЕЦБ приеме, че това правомощие е необходимо за правилното изпълнение на посочената задача, Общият съд обявява, че тя следва на основание член 129, параграф 3 ДФЕС да поиска от законодателя на Съюза да измени член 22 от Устава, като добави изрично позоваване на системите за клиринг на ценни книжа”.
Автор: Петър Бучков
