Петър Бучков 
Осми въззивен състав на Наказателното отделение на СГС – Николай Младенов (председател), Антон Урумов и Марина Манолова, окончателно оправда Едвин Сугарев, че е оклеветил Алексей Петров по време на разпита му като свидетел по делото „Октопод” на 26 януари 2012 г. като му е преписал престъпление. Въззивното решение потвърждава оправдателната присъда на СРС – 12-ти състав НО с председател Веселка Йорданова от 12 юли 2013 г. и не подлежи на обжалване. Информацията е от Правен свят.
Става дума за пасаж-извадка от показанията на Едвин Сугарев, в отговор на въпрос, зададен му от прокурора, дали като журналист, обществен деятел и зам. председател на СДС има представа за взаимоотношенията на Алексей Петров с убития през декември 2002 г. прокурор Николай Колев. Инкриминираното съждение от отговора на Сугарев пред съда е: „…участието на Алексей Петров е решаващо и аз смятам, че той е организаторът на убийството на Николай Колев.” Същите показания Едвин Сугарев дава и на досъдебното производство, образувано за убийството на Николай Колев, както и пред различни медии от 29 декемри 2002 г насам.Претенцията за обезщетение, предявена десет години по-късно от Алексей Петров и отхвърлена от съда е за 300 хиляди лева ведно с лихвата, считано от 26 януари 2012 г.
Оправдателната присъда на първа инстанция бе обжалвана от повереникът на Алексей Петров адвокат Антон Сираков
с искане да бъде отменена и Едвин Сугарев да бъде осъден. Адвокат Сираков смята, че съдът неправилно е кредитирал единствено обясненията на подсъдимия и посочените от защитата доказателства, но не и тези на частния тъжител Алексей Петров. Той оспорва и правните изводи на съда, че инкриминираното изречение на Сугарев е предположение и лично мнение. Ищецът твърди, че твърденията са представени като факт.
Въззивният съд възприема изцяло правилността на присъдата на първоинстанционния. Приема, че изразът на Едвин Сугарев е изваден от контекста и твърденията му – едни и същи в публичното пространство от убийството на прокурора Николай Колев на 28 декември 2002 г. , и изразява лично мнение.
Съдът се позовава и на трайната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където се прави ясно разграничение между разгласяване на факти и мнения, които съдържат лична преценка: „съществуването на факти може да бъде установено, докато истинността на оценъчните съждения не се поддава на доказване. Доказването на истинността на оценъчните съждения е неизпълнимо и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано в чл. 10 от Конвенцията”.
Едвин Сугарев за това как е формирано личното му мнение:
„Изречението, на което се базира, е извадено от контекста. Още от следващото изречентие, а и от цялостното ми изказване по време на съдебното заседание по делото срещу Алексей Петров става ясно, че говоря не за неща, на които съм бил свидетел и за които имам преки доказателства, а за вътрешна убеденост, която се дължи на следните фактори:
Изявление на самия Николай Колев, направено пред мен броени дни преди да бъде убит.
На проведената на 22 или 23 декември среща той изглеждаше доста притеснен и изрази опасения за живота си, като точните му думи бяха “Очаквам Алексей Петров да ми скочи.” Поводът за срещата и конкретните обстоятелства съм описвал многократно – например в дадени от мен свидетелски показания веднага след убийството – на 29 декември – в Столична дирекция на полицията, пред тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов и разследващия казуса полицейски екип; пак същия ден в Националната следствена служба; още поне два пъти в мои показания отново пред НСлС – призован като свидетел по възобновеното дело за убийството на Николай Колев и по делото срещу Алексей Петров; в редица изказвания пред медиите и интервюта, дадени същия ден или по-късно; в мои публицистични текстове, част от които прилагам за сведение на съда.
Многократни изявления на Нанка Колева, прокурор от ВКП и вдовица на покойния Николай Колев,
направени пред медиите и в лични разговори с мен, в които тя визира като отговорни за смъртта на своя съпруг бившия главен прокурор Никола Филчев, Алексей Петров и Филко Славов, бивш шеф на баретите – и сочи като пряк извършител баретата Гълъбин Георгиев – като в нейно публично изявление се подчертава, че тя знае от полицията обстоятелствата около убийството на съпруга й – и че тогавашния главен секретар на МВР е заявил публично, че случая е оперативно изяснен. Пак благодарение на нея разполагам с копия от документи, свързани с войната на бившия главен прокурор Никола Филчев срещу убития Николай Колев – водена с незаконни, а често и с криминални средства, които при необходимост мога да представя пред съда. Тук трябва да прибавя още едно обстоятелство, публично изразено от Нанка Колева – за това, че зам. главния прокурор Камен Синтилски я е предупредил в личен разговор да спре да рови около делото за убийството на своя съпруг, за да няма още жертви.
Публични изявления на Васил Миков, бивш апелативен прокурор на Варна и настоящ прокурор от ВКП,
който даде показания пред варненското следствие също на 29-ти декември 2002 г., в деня след убийството на Николай Колев. Интересен детайл в неговите показания, фактологията, на които ми е позната и от лични разговори с него, е това, че на Алексей Птеров непрекъснато и тенденциозно е внушавано, че прокурорът Николай Колев е отговорен за атентата срещу него от август 2002 г.
Публични изявления на покойната Анна Банкова, прокурор от ВКП,
свидетелстващи за това, че прокурорът Николай Колев се е притеснявал за живота си, споделял е, че е следен, ходел е с охрана и я е убеждавал и тя да се сдобие с такава.
Публични изявления на Николай Колев – Босия,
когото познавам още от дисидентските групи срещу режима на Тодор Живков, бивш председател на Дружеството за правата на човека, настоящ председател на Българската лига за човешките права. В тях се визират убийците и поръчителите на убийството на Николай Колев, както и ред други престъпления, извършени от бившия главен прокурор Никола Филчев, Алексей Петров и Филко Славов.
Публични изявления на немския разследващ журналист Юрген Рот,
направени въз основа на негов разговор с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, в които директно се заявява, че бившият главен прокурор Никола Филчев е отговорен за две убийства – на Николай Колев и на ямболската адвокатка Надежда Георгиева (към момента на смъртта си служител на Алексей Петров) – като изрично се подчертава, че убийството на Николай Колев е организирано от Алексей Петров. Неговите думи бяха на практика потвърдени и от самия вътрешен министър, който в предаване на Tv-7 заяви, че това е основната версия, по която се работи. Впрочем тази версия за участието на баретите Гълъбин Георгиев и Кирил Симеонов (Киро Дългия) в това убийство беше потвърдена пред мен и в личен разговор с министър Цветанов, воден по друг повод, но също свързан с Алексей Петров.
Интервю на Бойко Борисов пред БТВ, от което става ясно, че са засечени три клетки на мобилни телефони на мястото и по времето на убийството
и че обаждащите се са идентифицирани, като това е много сериозен уличаващ материал. На въпрос на водещия дали сред уличените е и баретата Гълъбин Георгиев, българският министър-председател отказва да отговори пряко, за да не бъде обвинен, че е въздействал на съда, но от контекста на разговора става ясно, че направеното предположение отговоря на истината.
Публични изказавния и лични разговори с Пламен Симов,
президент на Моряшкия синдикат, според които той е имал разговор с Николай Колев в самия ден на убийството, при който прокурорът е споделил с него същите опасения от Алексей Петров, които сподели и с мен.
Личен разговор с главния прокурор Борис Велчев,
проведен по негова инициатива в неговия кабинет. В хода на този розговор той сподели, че се готви да арестува бившия прокурор Никола Филчев за убийството на Надежда Георгиева. (Защо това намерение не се осъществи е въпрос, на който нямам отговор – смея да предположа, че причината е намеса от страна на фигура, заемаща по това време върхова позиция в политическата йерархия.) Стана дума и за убийството на Николай Колев – и връзката на това убийство с обстоятелствата около смъртта на ямболската адвокатка – при което не забелязах г-н Велчев да има сериозни възражения спрямо изложената от мен версия. Към това трябва да добавя и неговото публично изявление от 19-ти февруари 2010 г., в което той заявява, че прокуратурата е “в грях” по делото за неговото убийство, поема отговорността за това, че “през годините не са предприети необходимите мерки за разкриването на убиеца на прокурора Николай Колев” и обещава да предприеме интензивни действия.
Изключително острия сблъсък между покойния Николай Колев и бившия главен прокурор Никола Филчев,
изразен в цяла серия незаконни действия срещу Колев, сред които обвинения в неизвършени престъпления, подхвърляне на наркотици и оръжие сред предметите от обиска при ареста му, процесуални нарушения при самия арест и напълно незаконното му задържане в течение на три месеца и много други, описани подробно от мен в книгата “Диагнозата “Филчев” (2003). Много важен момент в целия този безпрецедентен натиск е образуването на ДОР “Комбинатор” от офицера от НСС Николай Начев, в което се скалъпва обвинение срещу Николай Колев за разпространение на наркотици – впрочем най-вероятно именно това дело е основната причина, поради която бива привлечен Алексей Петров като сътрудник на НСС – по императивно искане на главния прокурор Никола Филчев. Тук бих искал да отбележа, че в последните дни от живота си Николай Колев подготвяше няколко акции, които бяха изключително опасни както за Никола Филчев, така и за Алексей Петров. Той подготвяше съдебен иск за поставяне на главния прокурор под попечителство поради невменяемост; готвеше се да извади на показ рекетьорските акции на Алексей Петров (за пръв път част от истината за тези акции оповестих аз – става дума за рекета над Георги Петракиев Цветанов, чиято жалба по този повод приложих към корпуса от 105 доказателства по случая Филчев, внесени при тогавашния министър на правосъдието Антон Станков); даваше юридическа помощ на баретите, недоволни от начина, по който Филко Славов ръководеше СОБТ – те внесоха писмо до вътрешния министър Петканов, което доведе до отстраняването на Филко Славов дни след убийството на Колев. Следователно и Филчев, и Алексей Петров са имали предостатъчно мотиви за премахването на Николай Колев.
Личен разговор с Илия Илиев, вторият следовател по делото за убийството на Надежда Георгиева,
отстранен дисциплинарно от него. В хода на един продължил няколко часа разговор, воден в присъствието и на Николай Колев – Босия, станаха ясни изключително важни подробности, свързани с това дело и манипулативния и направо криминален начин, по който е провеждано то. Илия Илиев беше твърдо убеден в съпричастността на главния прокурор към това убийство – и разполагаше с много сериозни аргументи и доказателства за тази съпричастност. Делото е било засекретено в степен, допустима само за дела, свързани с националната сигурност на страната, наблюдавано е от няколко приближени на Филчев прокурори от ВКП, а Илия Илиев е трябвало да докладва почти ежедневно за неговия ход лично пред главния прокурор. При една от тези срещи Филчев е получил по телефона съобщение, че административния съд е възстановил на работа Николай Колев – при което е изпаднал в нервна криза и е помолил следователя да “смачка” това дело.
Многобройни разговори с ген. Атанас Атанасов, бивш директор на НСС.
В тях многократно са били обсъждани проблемите в прокуратурата, свързани с Никола Филчев, както и неговите връзки с престъпния свят – включително и тези с Алексей Петров. Впрочем ген. Атанасов беше извикан в качеството си на експерт и на едно от заседанията на НИС на СДС, свикано от Надежда Михайлова веднага след атентата срещу Алексей Петров на 17-ти август 2002 г. На него той говори за криминогенната ситуация в страната и в частност за Алексей Петров, когото определи като изключително опасна, злопаметна и отмъстителна фигура от престъпния свят – едно мнение, което по-късно е споделял и с мен в частни разговори.
Други важни възражения:
Моето изказване изобщо не е “извън контекста” –
което много ясно личи и от въпроса на прокурор Костов, и от последващите въпроси, които ми биват задавани. Говорейки за участието на баретите в оперативните мероприятия срещу Николай Колев, аз просто не бих могъл да си позволя да не спомена, че след техния провал и след изчерпването на арсенала от криминални средства, свързани с обвиненията срещу него за несъществуващи престъпления, неговото убийство е просто логично последствие – и е извършено най-вероятно от същите лица, които са имали интерес – и които и дотогава са използвали криминални методи в усилието си да го накарат да замълчи.
Ищецът Алексей Петров е водил и през 2003 г дело именно във връзка с публично изразеното мое мнение, че е съпричастен към убийството на Николай Колев.
Моите твърдения тогава са абсолютно същите, каквито са и сега пред съда – и следователно съдебния казус е идентичен. По това дело тогава, а и по други две дела за клевета срещу мен, водени с много шум и с елитни адвокати от негова страна (включително бившия главен прокурор Иван Татарчев), аз бях оправдан на всички инстанции, а ищецът бе осъден да плати съдебните разноски по делата. Поради което не виждам никакви причини уважаемия съд да решава казус, който вече е решен – и по който има постановени присъди.
Напълно необяснимо е защо този иск се предявява чак сега, след като аз в течение на десет години съм отстоявал същото мнение относно това убийство –
и многократно съм го изразявал публично. Тъй като сродни искове за клевета са повдигнати и срещу други свидетели срещу Алексей Петров по дело, по което той е съден за организиране на престъпна група, рекет, насилие и опит за убийство, не мога да отмина подозрението, че става дума за един от вариантите да се притискат свидетелите срещу него, като им се предявяват искове за огромни суми”.
