Петър Бучков 
В деликотното равновесие между свободата и сигурността на гражданите
„Върховенството на правото според практиката на Съда на Европейския съюз” бе темата на лекцията, която изнесе нашият съдия в Люксембург Александър Арабаджиев в Националния институт на правосъдието. Случи се привечер на 30 октомври 2014 г. по съвместна инициатива на Институт „Отворено общество” и Българската асоциация за европейско право , като част от инициативата за популяризиране на върховенството на правото на национално ниво. Колко е деликаотна темата в една общност от независими държави-членки на Европейския съюз и то когато ценностната му система днес е подчинена на гарантиране на свободага и сигурността на гражданите чрез правосъдие. За това говори съдия Арабаджиев пред представители от всички гилдии на правната ни общност.
Фокусът за върховенството на закона
за гарантиране на основните права и свободи винаги е бил основен акцент в дискусиите и лекциите, провеждани в НИП. С тези думи откри лекцията директорът на НИП Драгомир Йорданов. И подчерта, че за него винаги е удоволствие, примесено с притеснение, когато трябва да презентира лекция, изнасяна от българския съдия в Люксембург Александър Арабаджиев.
Съдия Арабаджиев благодари за домакинството на НИП и подчерта, че за него най-важното е , че това се случва съвместно с Института „Отворено обащество” и Българската асоциация за европейско право (БАЕП), като начин за съвместна дейност в една посока между различни неправителствени организации. А именно в изпълнение на основната цел на БАЕП да бъде полезна за българските магистрати да влезнат в кондиция с предизвикателствата на правото на ЕС, след присъединявянето ни към него през 2007 г.
Върховенство на закона или върховенство на правото?
„Върховенство на правото” е анонсът за тема на лекцията на съдия Александър Арабаджиев, отправен му от Иванка Иванова от „Отвореино общество”. Съдията смятал, че трябва да бъде „Върховенство на закона”. Арабаджиев разказа, че отговор на съгласието си да говори по тема формулирана „върховенство на правото” е получил едва през изминалата седмица поради две обстоятелства. Едното е изказване по същата тема на америкаския посланик в Благоевград, което той умишлено не бил прочел, за да не му влияе преди лекцията пред родните ни юристи. Второто обстоятелство е коментар във Файненшъл таймс , че в Китай на партиен форум е взето решение да се въведе „социалистическо върховенство на правото”. Този наречен „оксиморон” в коментара на Файненшъл таймс, не случайно бе въвод към лекцията на съдията:
„Давам този пример, за да подчертая колко широко и всеобхватно е това понятие, колко е важно то и под колко различни ъгли и гледни точки му се обръща внимание”.
Съдия Арабаджиев специално се обърна към служебния министъра на правосадието Христо Иванов, че в този контекст попада и злободневната тема за стратегия на съдебната рефорва в България.
Доколко са езикови или семантични различията в понятието „ върховенство на правото”?
Върховенството на правото е поставено като ценност в договорите за Европейския съюз. Но, според съдия Арабаджиев, дори в една система като тази на ЕС, са възможни несъгласия относно точното значение, обхват на приложение, нормативно съдържание и ефект на принципа. А конкретно за нашата реалност заяви: „Говорейки за различните традиции, ще си позволя да отбележа, че ние българите, които сме имали възможност да изживееме сами един такъв опит, който да ни позволи да го коцептоализираме сами, а не папагалски, сме длъжни да се запознаеме как тези идеи са се развили и еволюарали в един конкретен контекст”. Започна от Германия, където след Втората световна война е въздигнат принципа за ограничаването на полицейщината в държавата,… та до днешните налагани ограничения на свободното придвижване – в нарушение на Хартата на основните права в ЕС, с оглед на защита от тероризъм…
„Полицията и прокуратурата са част от материалното отражение на принципа „Върховенство на правото”, като свойство на правовата система, а не като нейно украшение” , подчерта съдия Арабаджиев.
Примерите, представени от съдия Арабаджиев демонстрираха люшкането на обществото според ситуацията и стандарта му на живот между стремежите към свобода или към сигурност. И колко са важни в този еволюционен кръговрат законотворческите решения на политиците. Защото съдът е този, който прилага закона.
В конкретния контекст за България, върховенство има правото на ЕС, което обаче допуска редица нюанси на националната традиция и независимост. Корективът за изчистване на спорни моменти в ситуацията е активната комуникация чрез преюдициални запитвания, отправяни до Съда на ЕС в Люксембург.
„Рецептата” от съдия Арабаджиев е, че само достойни хора с кураж, могат да опазят върховенството на правото.
