Петър Бучков 
Как е възможно ДПС да дирижира политическото развитие в България през демократичния ни преход след 10 ноември 1989 г.? На този злободневен днес въпрос, повечето запитани отговарят, че било дело на „червените”. Енигмата за разбридане е какво се съдържа в „червените”, защото хората са склонни да забравят. Съществуването на ДПС като партия, която не нарушава Конституцията на Република България, се дължи реално на позицията на т.нар. „сини” в първия състав на Конституционния ни съд, избран и назначен след приемане на Конституцията на 12 юли 1991 г.
Още на 8 октомври 1991 г. 93-ма народни представетели във Седмото велико народно събрание поставиха ребром пред новородения ни Конституционен съд въпроса дали ДПС е етническа и следователно противоконституционна партия. Към запитването се присъединяват и 53 народни представители от новоизбраното на 13 октомври 1991 г. 36-то Народно събрание. Искането им бе за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България:
„Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Решението на КС от 21 април 1992 г. всъщност не бе решение,
а прекратяване, без да се постанови решение по същество, тъй като се оказа невъзможно да се постигне предвиденото в Конституцията мнозинство в становището на съдиите – а именно минимум 7 срещу 5 от 12-членния състав (според чл. 151, ал.1 на Конституцията). Да припомним, че четирима от членовете на КС се назначават от Президента, четирима се избират от Парламента, а останалите четирима от Общо събрание на Върховния съд. При това първо назначение но конституционните ни съдии действаше седмото Велико народно сабрание, а президент бе Желю Желеве.
6 на 5 бяха становищата на конституционните ни магистрати.
Шест на пет бяха гласовете на конституционните съдии, тъй като един от тях – Иван Павлов, получи инфаркт от притеснение и не можа да участва в делото, за да наклони везните.
Нека си припомним главните герои- конституционни съдии, които абдикираха да се произнесат по въпроса „ДПС противоконституционна партия ли е или не”. Зад всеки ще поставим знак, според тогавашните тенденции в общественото мнение дали е „червен” или „син”.
Петимата с мнение, че делото e недопустимо, т.е. ДПС е законна партия:
Асен Димитров Манов – председател на КС, излъчен от Върховния съд –„син”; Цанко Петров Хаджистойчев – назначен от президента Желю Желев – „син” ;Милчо Николов Костов – назначен от президента Желю Желев – „син”;Николай Генчев Павлов – назначен от президента Желю Желев – „тъмносин”;
Теодор Антонов Чипев – назначен от президента Желю Желев – „син”;
Шестимата на мнение, че ДПС е етническа партия:
Младен Данаилов Митов – излъчен от Върховния съд – „червен” Нено Колев Неновски – избран от Великото народно събрание – „червен”; Милена Николова Жабинска – излъчена от Върховния съд – „червен”
Любен Андонов Корнезов – избран от Великото народно събрание – „червен”;Пенчо Стоянов Пенев – избран от Великото народно събрание – „червен”; Александър Стоянов Арабаджиев – излъчена от Върховния съд – „червен”
Докладчик и автор на въпросното Решение № 4 от 21 април 1992 г. по к.д. № 1/91 г. бе Александър Арабаджиев – сегашният ни съдия в Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Веднага след постановяването му юристи от Европа и САЩ изразиха удивление пред аргументацията му, като докладчик, че ДПС не е етническа партия, и пред особеното му мнение, че ДПС е етническа партия.
Двадесет и две години по-късно мнозина си задават същия въпрос.
И така! Докато обществеността българска тъне в забрава и популистки илюзии, фесът ще клати интереса на развитието ни!
