Петър Бучков 
Деликатното равновесие между дезертирането от армията и отказът от участие във извършване на военни престъпления стана тема за произнасяне и от Съда на Европейския съюз в Люксембург, съобщи Правен свят. Евромагистратите отговориха на въпроса при какви условия военнослужещ в държава извън Европейския съюз, който самоволно е напуснал армията си по време на военни действия има право да получи убежище в страна членка на ЕС.
Казусът касае американски войник, дезертирал от войната в Ирак.
През 2003 г американският гражданин Andre Shepherd постъпва в състава на въоръжените сили на САЩ. По време на първата си мисия в Ирак, близо до Тикрит, от септември 2004 г. до февруари 2005 г., той не участва пряко във военни операции, нито в бойни действия, а се занимава с поддръжка на хеликоптери „Апачи” в качеството си на механик. След завръщането си от тази мисия в базата в Германия той продължава службата си в американската армия, към която се е присъединил през декември 2003 г., първоначално за срок от 15 месеца. До момента когато получава нова заповед за разпределение в Ирак през 2007 г. Според г-н Andre Shepherd , по това време той вече бил достигнал до становището, че войната противоречи на международното право. Той счита, че тези военни операции включват системна, безразборна и несъразмерна употреба на оръжие, без да се мисли за цивилното население. И по-специално, че със зачестилите операции с участието на бойни хеликоптери „Апачи“ нараства броят на пострадалите цивилни лица и се нарушава международното хуманитарно право. Според него хеликоптерите нямало да могат да се използват, ако той и други техници по поддръжката не ги привеждат в бойна готовност.
Г-н Shepherd не желае да поема риска да участва във военни престъпления в контекста на разполагането на неговата военна част в Ирак. Той не е обмислял възможността да отправи молба до органите на САЩ да не бъде разпределян на основание отказ от военна служба поради убеждения, защото не отхвърля изцяло употребата на война и сила. Наистина в края на първоначалния срок на службата си той се записва отново. Убеден е, че молба за отказ да изпълнява военна служба не би го предпазила от ново разпределение в Ирак. Поради това решава да напусне армията на САЩ, преди да е започнал втори период на служба там, и на 11 април 2007 г. дезертира. Тъй като отказът му да изпълнява военна служба в Ирак го излага на риск да бъде подложен на наказателно преследване за дезертьорство от военните органи на САЩ, през август 2008 г. г-н Shepherd подава молба за убежище в Германия.
През март 2011 г Федерална служба за миграцията и бежанците отхвърля молбата за убежище на г-н Shepherd
със следните мотиви:
– не съществува основно право на отказ от военна служба;
– г-н Shepherd е можел да напусне военната служба по законен начин;
. Директивата за признаването не се прилага за лице в неговото положение.
Американският войник обжалва отказът пред Административен съд на провинция Бавария, Мюнхен, Германия. Той смята, че Федерална служба за миграцията (Bundesamt) неправилно се е съсредоточила върху понятието за акт на преследване, като е пренебрегнала мотивите за преследване. Bundesamt е приложила неправилно принципите на международното наказателно право при оценяването на неговото искане за убежище. Поради това неправилно е заключила, че на лице, което отказва да изпълнява военна служба, може да се признае статут на бежанец, само ако то може да докаже, „по несъмнен начин“, че при оставане във въоръжените сили е щяло да извърши наказуемо по международното наказателно право деяние. При тези обстоятелства Административен съд на провинция Бавария задава някалко преюдициални въпроса до Съда на Европейския съюз, с които иска указания относно значението на член 9, параграф 2, буква д) от Директивата за признаването (Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила). Тази разпоредба гласи, че
преследване или наказание за отказ да се изпълнява военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на военни престъпления, е акт на преследване за целите на Директивата за признаването.
Основният въпрос е дали член 9, параграф 2, буква д) е приложим за лице в положението на г-н Shepherd и ако е приложим, как трябва да се оценява неговият случай.
Решението на евросъдиите на ЕС в Люксембург:
„В решението си от днес Съдът постановява,
• че закрилата, предвидена за такива случаи, обхваща целия военен личен състав, включително логистичния или помощния персонал;
• че тя се отнася до положение, в което самата изпълнявана военна служба би предполагала, в определен конфликт, да се извършват военни престъпления, включително положения, в които търсещият убежище участва само косвено в извършването на такива престъпления, при положение че при упражняването на своите функции той предоставя с разумна правдоподобност необходима подкрепа за подготовката или за изпълнението на същите;
• че тя не се отнася изключително до положения, в които е установено, че вече са извършвани военни престъпления или могат да са от компетентността на Международния наказателен съд, но и до тези, в които търсещият убежище е в състояние да установи, че е много вероятно да бъдат извършени такива престъпления;
• че преценката на фактите, която само националните органи извършват под контрола на съда, за да квалифицират положението на разглежданата служба, трябва да се основава на съвкупност от улики, която е от естество да установи, с оглед на всички разглеждани обстоятелства (по-конкретно на относимите факти, свързани със страната на произход в момента на вземането на решение по молбата, както и личния статут и личното положение на молителя), че положението на службата прави правдоподобно извършването на твърдените военни престъпления;
• че фактът, от една страна, че дадена военна намеса е била започната по силата на мандат от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации или въз основа на консенсус на международната общност, и от друга страна, че провеждащата операциите държава или държави преследват военните престъпления, трябва да бъдат взети предвид3 при преценката, която националните органи извършват;
• че отказът да изпълнява военната служба трябва да е единственото средство, позволяващо на търсещия убежище да избегне участието в твърдените военни престъпления, и че вследствие на това, ако търсещият убежище се е въздържал да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, такова обстоятелство изключва всякаква закрила по разглежданата тук разпоредба, освен ако молителят докаже, че не е имал достъп до никаква процедура от такова естество в неговото конкретно положение.
В хипотезата, при която не е установено, че службата, която г-н Shepherd е отказал да изпълнява, предполага извършване на военни престъпления, Административен съд на провинция Бавария е поискал от Съда също така да уточни условията, при които възниква предвиденото в директивата право на закрила за две други хипотези. Всъщност според Директивата
актове на преследване могат да съществуват и когато публичните органи извършват актове с дискриминационен или несъразмерен характер.
По отношение на тези две други хипотези Съдът постановява, че при обстоятелства като тези в настоящия случай не изглежда евентуалните мерки по отношение на лице от състава на въоръжените сили, поради неговия отказ да изпълнява службата си, като
например налагане на наказание лишаване от свобода или уволнение от армията, да могат да се считат, от гледна точка на законното упражняване от съответната държава на правото й да поддържа въоръжена сила, за толкова несъразмерни или дискриминационни, че да бъдат включени сред актовете на преследване, визирани в Директивата. Това обаче следва да бъде проверено от националните органи”.
Под линия в решението на съда пише: „Изглежда за дезертирането си г-н Shepherd подлежи на наказание лишаване от свобода от 100 дни до петнадесет месеца, като може дори да достигне до пет години”.
Автор: Петър Бучков
