Петър Бучков Опростачването в контекста на чалгизирането на обществото е мощен механизъм в подкрепа на бързите темпове на деструкция на нацията. Процесите на редуциране на българския етнос до голяма степен биват подкрепени от гореспоменатото. Излишно е да обяснявам защо – все пак настоящото е адресирано до люде мислещи и будни.
Наскоро някой писа, че актовете на забрана на чалгата като низ от обществени ценности, биха повели след себе си единствено революцията и последващите й недъзи.
Замислете се обаче, че революционното мислене на дадена субкултура само по себе си е нещо градивно, дори и по смисъла на това, че раздвижва статиката на прослойките. Именно поради тази причина си струва отприщването ако ли не на една културна революция (което понастоящем е абсурдно твърдение), то поне на една малка доза инакомислие.
Авторът, обаче е прав в едно – забраната никога не е по-добра от превантивната работа.
Но това че тя по обясними причини не би могла да работи адекватно в настоящето ни, в никакъв случай не означава, че няма ползи и от нея.
И така, докато нацията ни гасне на бързи обороти, мнозинството миряни констатира, че нищо креативно не се върши повсеместно що се касае до икономика, образование, култура и прочее. В крайна сметка тези инак верни умозаключения са само една гола статистика – статистика без покритие, лишена от каквито и да са последващи действия.
Аз, както и хиляди други сънародници, съм открил тези смислени креативни действия за себе си, благодарение на работата ми в средното училище и университета.
Да, не е доходоносно… So what?
Та именно това е моята частица от гещалта на инакомислието понастоящем – градивното, което по никакъв начин не е подчинено на чалгизирането, и в същото време влиза в жесток и безмилостен двубой с него, но без ранени и губещи… Има само спечелили млади българи!
Автор: Станислав Пандин – психолог
