Нелегално пребиваващите в ЕС с право на обезщетение при фалит на работодателя им

Автор: Петър Бучков
P1050361
Гражданите на трети държави, които незаконно пребивават в страни членки на Европейския съюз имат равни права с останалите да получат обезщетение, когато работодателят им е изпаднал в неплатежоспособност. Това постанови Съдът на ЕС в Люксембург. Единственото условие е нелегално пребиваващият да има сключен явен трудов договор.

Конкретният казус е за турски гражданин в Холандия.

Турският гражданин О.Тюмер живее в Холандия от 1988 г. и притежава разрешение за временно пребиваване, издадено под условието за пребиваване със съпругата му (на основание Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г.). През 1996 г. Тюмер се развежда, но продължава да живее и работи в Нидерландия.
На 3 януари 2005 г. той е нает на работа от козметичнто предприятие Halfmoon Cosmetics BV, което внася за негова сметка вноски за осигуряване съгласно холандския Закон за безработица. Няколко месеца по-късно на 14 октомври 2005 г. Тюмер подава заявление за издаване на безсрочно разрешение за пребиваване. Заявлението му е отвърлено от държавния секретар по правосъдие, както и жалбите му пред по-висшите инстанции с мотив, че тъй като е разведен Тюмер не може да черпи права, предвидени в Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция от 1963 г.
Така от 25 април 2007 г. Тюмер става нелегално пребиваващ.
Работодателят му – предприятието Halfmoon Cosmetics, през август 2007 г. започва да изпитва финансови затруднения и да изплаща само част от заплатите на работниците, а на 22 януари 2008 г. фалира и е обявено в несъстоятелност(наричано по-нататък „Halfmoon Cosmetics“), което през 2007 г. внася за негова сметка вноски съгласно WW. От август 2007 г. Halfmoon Cosmetics плаща само част от трудовото възнаграждение, а на 22 януари 2008 г. е обявено в несъстоятелност. На 26 януари 2008 г. Тюмер е уведомен за своето уволнение и подава
заявление за изплащане на обзщетение,
предвидено в Закона за безработицата за периода от август 2007 г. до фалита на работодателя и последвалото му уволнение. По време на претендирания период Тюмер е в положение на нелегално пребиваващ в Холандия.
Искането му е отхвърлено от Института за социално осигуряване на работниците и служителите с мотива, че гн Тюмер не е „работник или служител“ по смисъла на Закона за безработицата, щом като не пребивава законно в Нидерландия. Със същия мотив жалбата му е отхвърлена и от съда (Rechtbank ‘s-Hertogenbosch). Тюмер подава въззивна жалба до Centrale Raad van Beroep, пред който изтъква, че е работник, въпреки че е гражданин на трета страна, и че трябва да бъде считан за незаконно пребиваващ в Нидерландия.
Институтът за социално осигуряване поддържа, че Директива 80/987 (от 20 октомври 1980 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател) не е приложима за граждани на трети страни, които не пребивават законно в Нидерландия. Както и, че Директива 2003/109, съгласно която дългосрочно пребиваващите граждани се ползват от равно третиране по отношение на социалното осигуряване, също се отнася само за гражданите на трети страни, които пребивават законно на територията на Европейския съюз.
Преди да се произнесе по спора Centrale Raad van Beroep отправя преюдициален въпрос до Съда на ЕС:
Трябва ли Директива 80/987 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като член 3, параграф 3 и член 61 от Закона за безработицата на Холандия, съгласно която чужденец, който е гражданин на трета страна и не пребивава законно в Нидерландия, не се счита за работник или служител, включително когато се намира в положение като това на гражданин на трета страна, подал заявление за обезщетение при неплатежоспособност, който следва да се счита за работник или служител съгласно гражданското право и който отговаря на другите условия за предоставяне на това обезщетение?“.
Решението на евросъдиите в Люксембург:
„Разпоредбите на Директива 80/987 не допускат национална правна уредба относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя, като разглежданата в главното производство, която изключва гражданин на трета страна от правото да получи обезщетение при неплатежоспособност поради незаконното си пребиваване, макар този гражданин на трета страна да се квалифицира съгласно гражданскоправните разпоредби на тази държава членка като „работник или служител“, който има право на трудово възнаграждение.
Обстоятелството, изтъкнато от Института за социално осигуряване и правителството на Нидерландия в съдебното заседание пред Съда, че гражданите на трети страни, които пребивават незаконно, нямат право да работят в Нидерландия, не може да обори този извод”.

Read Previous

Детските надбавки, изплащани от работодателя, са по-ниски за служителите на непълно работно време

Read Next

Вносът на опитни животни в ЕС е освободен от мито, но на клетките им не

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Most Popular