Петър Бучков 
Съдът на Европейския съюз се произнесе, че „държавите членки могат да изискват от гражданите на трети страни да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото преди събирането на семейството”. Но правят и уточнение, че „упражняването на правото на събиране на семейството, обаче не трябва да бъде невъзможно или прекомерно трудно”.
Самата конструкция на двете заключения поставя доста въпросителни.
Обект на тълкуване от евромагистратите в Люксембург е Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г., която установява условията за упражняване на правото на събиране на семейството, с което разполагат гражданите на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки.
Конкретният казус е с холандски произход.
Законодателството на Нидерландия обуславя правото на събиране на семейството от успешното полагане на основен изпит за проверка на интегрирането в обществото. Предвидено е освобождаване от задължението за полагане на изпита за заявители, които поради умствено или физическо увреждане трайно не са в състояние да го положат, или в случаите, в които отхвърлянето на заявлението би довело до сериозна несправедливост.
Две дами – азербайджанска и нигерийска гражданка, обжалват решението с което компетентните холандски органи отхварлят заявленията им за временно пребиваване. Те изтъкват, че имат съответно здравословни проблеми и психическо увреждане, които ги възпрепятстват да положат изпита за проверка на интегрирането в обществото.
Същността на изпита за интеграция в Холандия.
Изпитът включва тест по говорим нидерландски език, проверка на знанията за нидерландското общество и тест за четене с разбиране. Полага се в най-близкото посолство или в генерално консулство до постоянното пребиваване на члена на семейството на кандидата за събиране на семейството. Провежда се по телефон, пряко свързан с говорещ компютър. Разходите за изпита са в размер на 460 Евро – 110 Евро за пакета за подготовката за изпита и такса за записване в размер на 350 Евро. Пътните разходи на кандидата до най-близкото посолство или консулство са си за негова сметка.
Преди да се произнесе по жалбите Държавният съвет на Нидерландия (Raad van State), сезиран с жалби срещу посочените откази, решава да отправи запитване до Съда на ЕС относно съвместимостта на изпита за проверка на интегрирането в обществото с Директивата (2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г.).
Решението на евросъдиите в Люксембург:
Съдът припомня, че при събиране на семейството в хипотези, различни от тези на бежанци и членове на семействата им, Директивата допуска държавите членки да обуславят издаването на разрешение за влизане на тяхна територия от придържането към някои предварителни мерки за интегриране.
Доколкото, обаче Директивата се отнася само до мерки „за интегриране“,
Съдът заключава, че тези мерки са законосъобразни само ако позволяват да се улесни интегрирането на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството.
В този контекст Съдът подчертава значението на придобиването на знания по езика и за обществото на приемащата държава членка по-специално за да бъдат улеснени
комуникацията, взаимодействието и развитието на социалните отношения, както и достъпът до трудовия пазар и професионалната квалификация.
Освен това според Съда,
като се има предвид, че се изискват познания на елементарно ниво, това задължение само по себе си не накърнява целта за събиране на семейството, преследвана с Директивата.
При все това мерките за интегриране трябва да са насочени не към извършването на подбор на лицата, които биха могли да упражнят правото си на събиране на семейството, а към улесняване на интегрирането на последните в държавите членки.
Освен това особени лични обстоятелства, като възрастта, образованието, финансовото и здравословното състояние, трябва да бъдат взети предвид с оглед на освобождаването на съответните членове на семейството на кандидата за събиране на семейството от задължението да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото, когато поради тези обстоятелства се окаже, че посочените лица не са в състояние да се явят на изпита или да го издържат. В противен случай при такива обстоятелства това задължение би могло да бъде трудно преодолима пречка за ефективното упражняване на правото на събиране на семейството.
Съдът констатира, че видно от акта за преюдициално запитване, нидерландското законодателство не позволява членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството да бъдат освободени от задължението да положат успешно изпита за проверка на интегрирането в обществото във всички хипотези, в които запазването на това задължение би направило невъзможно или прекалено трудно събирането на семейството.
Съдът отбелязва също, че еднократните разходи за пакета за подготовката за изпита възлизат на 110 EUR и че таксата за записване е в размер на 350 EUR. Той смята, че
размерът на тези разходи може да направи невъзможно или прекомерно трудно събирането на семейството.
Това е така на още по-силно основание, предвид факта че таксата за записване трябва да се заплаща при всяко ново явяване на този изпит и от всеки член на семейството на кандидата за събиране на семейството, и че към тази такса се добавят разходите, които членовете на семейството на кандидата трябва да направят за пътуването до най-близкото дипломатическо представителство на Нидерландия, в което да се явят на посочения изпит”.
Изводите на евромагистратите звучат изключително хуманно, но остават неясни критериите за „явна несправедливост”.
Създава се впечатление, че се оставя на служители в дипломатическите представителства по субективни свои си критерии да преценяват дали да освободят от такса кандидатите и дали са физически и психически в състояние да се явят на изпита за интеграция. Подобни подходи неминуемо създават условия за корупция.
Автор: Петър Бучков
