vergil Автор: Станислав Пандин, психолог
Житейската максима за „първите седем”, в съчетание с небезизвестната сентенция на големия руски психолог Виготски, която гласи, че именно една малка крачка в образованието ни дава неминуемо сто крачки в развитието ни, е олицетворение на настоящия облик на една не малка представителна извадка на българското общество. Но за да бъдат патологично увредени първите седем, със сигурност може да се твърди, че меко казано са били безвъзвратно пропиляни и последните двадесет и пет.
Пиша настоящото в отговор на някои широкообхватни субкултурни нужди за психо-емоционално удовлетворение, които намериха своя първичен израз във вихъра на танца, на връх националния траурния ден на който почитаме паметта на петнадесетте жертви от с. Горни Лом. Всичко това се случи в десетки небезизвестни заведения, където богоизбраният елит се среща с по-низшите касти, превръщайки се в една своеобразна амалгама от живително опиянение, посредством обединяващата сила на бихармоничното богство на ориента, както и благодарение на някои не дотам законни стимули.
Политикани, изпълнители…, извинявам се – „звезди” и почитатели…, простете отново – „фенове” – в неделимо единство, в грандиозен гещалт! Но нали предстоят избори? А „Съединението прави силата”!
