vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 29-09-2012 г.
България е в изгодна позиция в търговията с емисии от парникови газове
В изпълнение на политиката на Европейския съюз за борба с измененията в климата, от първия ден на новата 2012 г. влиза в сила Директива 2008/101, която предвижда включване на авиационната дейност в схемата за търговия с квоти на въздушни емисии. Това ще рече, че всички авиокомпании (не само от държави-членки на ЕС), които осъществяват полети от и до летища в ЕС, ще трябва да придобият и връщат квоти от „чист“ въздух, пропорционални на отделения от дейността им въглероден двуокис в атмосферата. Практически те ще трябва да закупуват въпросните „свободни“ въглеродни емисии от държави, които разполагат с тях. Заради липсата на тежка индустрия България е именно такава държава и, в момент на криза, това може да се окаже глътка свеж въздух за родната икономика. Ако, разбира се, възможността се използва пълноценно – по време на управлението на Тройната коалиция, и по-специално при министерстването на Джевдет Чакъров в екоминистерството, възможностите на страната ни за търговия с въздушни емисии тотално беше стопирана, което означава пропуснати възможности за стотици милиони приходи…
Най-недоволни от влизането в сила на директивата са основно големи авиокомпании от САЩ и Канада, които извършнат полети от и до страни в ЕС.
И оспорват мерките за транспониране на директивата пред Върховния съд на Обединеното кралство (Великобритания). Те твърдят, че с приемането на директивата Европейският съюз нарушава някои принципи на международното обичайно право, тъй като тя била насочена към прилагането на схемата за търговия с квоти за емисии извън териториалната компетентност на Европейската комисия, както и че налагала определена форма на облагане на потреблението на гориво. По този начин, според тях, се нарушавали и различни международни актове: Чикагската конвенция (Конвенция за международното гражданско въздухоплаване, сключена на 7 декември 1944 г.), Протокола от Киото (към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата от 11 декември 1997 г.) и Споразумението, известно като „Открито небе“ (Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки от една страна, и САЩ от друга страна, сключено на 25 и 30 април 2007 г.
За да разреши казуса Върховният съд на Англия и Уелс е поискал от Съда на Европейския съюз в Люксембург да установи дали директивата е валидна с оглед на посочените разпоредби на международното право.
Съдът в Люксембург потвърди валидността на директивата, която включва авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии:
В изпълнение на политиката на Европейския съюз за борба с измененията в климата, от първия ден на новата 2012 г. влиза в сила Директива 2008/101, която предвижда включване на авиационната дейност в схемата за търговия с квоти на въздушни емисии. Това ще рече, че всички авиокомпании (не само от държави-членки на ЕС), които осъществяват полети от и до летища в ЕС, ще трябва да придобият и връщат квоти от „чист“ въздух, пропорционални на отделения от дейността им въглероден двуокис в атмосферата. Практически те ще трябва да закупуват въпросните „свободни“ въглеродни емисии от държави, които разполагат с тях. Заради липсата на тежка индустрия България е именно такава държава и, в момент на криза, това може да се окаже глътка свеж въздух за родната икономика. Ако, разбира се, възможността се използва пълноценно – по време на управлението на Тройната коалиция, и по-специално при министерстването на Джевдет Чакъров в екоминистерството, възможностите на страната ни за търговия с въздушни емисии тотално беше стопирана, което означава пропуснати възможности за стотици милиони приходи…
Най-недоволни от влизането в сила на директивата са основно големи авиокомпании от САЩ и Канада, които извършнат полети от и до страни в ЕС.
И оспорват мерките за транспониране на директивата пред Върховния съд на Обединеното кралство (Великобритания). Те твърдят, че с приемането на директивата Европейският съюз нарушава някои принципи на международното обичайно право, тъй като тя била насочена към прилагането на схемата за търговия с квоти за емисии извън териториалната компетентност на Европейската комисия, както и че налагала определена форма на облагане на потреблението на гориво. По този начин, според тях, се нарушавали и различни международни актове: Чикагската конвенция (Конвенция за международното гражданско въздухоплаване, сключена на 7 декември 1944 г.), Протокола от Киото (към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата от 11 декември 1997 г.) и Споразумението, известно като „Открито небе“ (Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки от една страна, и САЩ от друга страна, сключено на 25 и 30 април 2007 г.
За да разреши казуса Върховният съд на Англия и Уелс е поискал от Съда на Европейския съюз в Люксембург да установи дали директивата е валидна с оглед на посочените разпоредби на международното право.
Съдът в Люксембург потвърди валидността на директивата, която включва авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии:
- Съдът установява, че при разглеждането на валидността на директивата е възможно позоваване само на някои разпоредби от Споразумението „Открито небе“ и на три принципа на международното обичайно право (а именно – държавен суверенитет над въздушното пространство, неправомерност на претенциите за суверенитет над откритото море и свобода на полетите над открито море). Действително тези принципи и разпоредби са единствените сред упоменатите от High Court, които отговарят на критериите, установени в практиката на Съда.
- Що се отнася до Чикагската конвенция, Съдът установява, че тъй като не е страна, Съюзът не е обвързан от нея, и освен това – че към днешна дата не разполага с правомощията съгласно тази конвенция. По отношение на Протокола от Киото Съдът отбелязва, че страните по него могат да изпълняват задълженията си при уговорените от тях условия и срокове, както и по-специално, че задължението да се стремят към ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове от авиационно гориво в сътрудничество с Международната организация за гражданска авиация не е безусловно и достатъчно ясно, за да се направи позоваване на него.
- Макар Съдът да приема да разгледа валидността на директивата с оглед на трите посочени принципа на международното обичайно право в рамките на проверката за наличие на явна грешка в преценката, той констатира, че все пак няма достатъчно доказателства, които да позволяват да се установи, че за самолетите би могъл да се прилага по аналогия четвъртият посочен принцип, съгласно който корабът в открито море е под изключителната юрисдикция на държавата на своето знаме.
- По-нататък Съдът разглежда съвместимостта на директивата с принципите на международното обичайно право и със Споразумението „Открито небе“.
Той отбелязва, че сама по себе си директивата не следва да се прилага за самолетите, които прелитат над открито море или над територията на държавите-членки на Съюза, или на трети държави. Само ако операторите на такива въздухоплавателни средства изберат да експлоатират търговска авиолиния от или до летища, разположени в Съюза, за тях се прилага схемата за търговия с квоти.
- При тези условия прилагането на схемата за търговия с квоти по отношение на операторите на въздухоплавателни средства не е в нарушение на принципите на териториалност и суверенитет на третите държави, тъй като за тях схемата се прилага единствено когато техните въздухоплавателните средства физически се намират на територията на една от държавите – членки на Съюза, и в този смисъл са под пълната му юрисдикция. Прилагането на правото на Съюза в подобни случаи също не би могло да постави под съмнение принципа на свобода на полетите над открито море, тъй като за въздухоплавателното средство, което прелита над открито море, доколкото осъществява полет над него, не се прилага схемата за търговия с квоти.
- Във връзка с обстоятелството, че операторът на въздухоплавателно средство е задължен да връща квоти за емисии, изчислени за целия полет, Съдът напомня, че политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел да осигури високо ниво на защита. В този смисъл по принцип законодателят на Съюза може да разреши упражняването на своя територия на търговска дейност, в случая въздушен транспорт, само под условие операторите да зачитат определените от Съюза критерии. Освен това обстоятелството, че някои фактори, допринасящи за замърсяването на въздуха, морето или територията на държавите членки, възникват в резултат от събитие, протичащо отчасти извън тази територия, с оглед на принципите на международното обичайно право, на които може да се направи позоваване, не може да постави под съмнение пълната приложимост на правото на Съюза на негова територия.
- Съдът обсъжда твърдението, че схемата за търговия с квоти представлявала налог или плащане, свързано с гориво, в нарушение на Споразумението „Открито небе“. Той счита, че директивата не нарушава задължението горивото да се освободи от такси, налози и плащания. Всъщност, противно на това, което е характерно за задължителните налози върху потреблението на гориво, по отношение на разглежданата схема не е налице пряка и неразривна връзка между количеството притежавано или потребено от един самолет гориво и финансовата тежест за неговия оператор в рамките на функционирането
на схемата за търговия с квоти. Конкретните разходи за оператора всъщност не зависят — при пазарно основана мярка — пряко от броя на квотите, които трябва да се върнат, а от броя на първоначално предоставените на този оператор квоти, както и от тяхната пазарна цена, когато придобиването на допълнителни квоти се окаже необходимо за покриване на емисиите. Освен това е възможно операторът на въздухоплавателни средства да не понесе никаква финансова тежест, произтичаща от участието му в посочената схема, макар да е притежавал или потребил гориво, като дори реализира печалба, прехвърляйки възмездно ненужните му квоти.
- Накрая Съдът прави извода, че еднаквото прилагане на схемата за всички полети до и от европейско летище е в съответствие с разпоредбите на Споразумението „Открито небе“, което има за цел да въведе забрана за дискриминационно третиране между американските и европейските оператори.
