vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 23-10-2012 г.
Двадесет наши магистрати от Върховните ни съдилища на живо се запознаха с детайлите в работата на австрийската съдебна система през май 2009 г. . Посещението им бе част от проект, финансиран от Европейската комисия и спечелен от Австрия за подпомагане на правосъдието в България. Оказа се, че в основата на еврообвиненията към съдебната ни система в мудност, грешки, непрозрачност и корупция е лошото администриране. От години лайтмотив на всеки кандидатстващ за шеф в системата е, че ще подобри нейния мениджмънт, но после всичко си остава постарому под претекст, че няма средства и законова основа. Австрия се оказа идеалната ни база за сравнение – по площ, население и вид съдебна система сме равни. Но там няма обвинения за залежали дела и корупция. Делегацията ни от върховни съдии бе смаяна от администрирането при австрийските им колеги. Предстои да изготвят доклад с предложения за промяна у нас.
Специалният отдел за обработка на съдебните решения
във Върховния съд на Австрия е първото нещо, което впечатли нашите магистрати. В него се извършва тотална обработката на делата, преди те да стигнат до съдиите докладчици. Отделът е създаден през 1994 г. с акцент в него да могат да работят пенсионирани съдии. Техни колеги са новопостъпили съдии без опит, а за периоди от четири до шест месеца могат да се назначават и научни работници. Тези юристи, които няма да вземат участие в решаването на делата, ги подготвят за решаване – запознават се с тях, издирват съдебна практика по приложение на конкретния казус, публикации по въпроса, дори ако трябва и съдебна практика на Европейския съд, ако казусът е относим към европейското право. Понякога имат задължение да изготвят и становище как казусът да бъде решен според издирената информация от съдебната практика. Всичко това се класифицира, разпечатва се и се слага на бюрото на съдията докладчик. Втората задача на този отдел е да публикува всички актове на върховния съд. Това става в
информационна система, която наподобява нашите „Сиела“ и „Апис“, но е собственост на съда.
Публикуват се и целите съдебни актове – за тези, които искат да видят фактите по делото, разсъжденията на магистратите, правните аргументи и крайното решение. Изготвят се и резюмета от съдебните актове, които са достъпни за широката общественост. Това е изключително полезно – както за ефективната работа на магистратите, така и за пълна прозрачност пред гражданите. В сайта се поддържа информация и от окръжните, и от апелативните съдилища.
Многообразни са възможностите за търсене –
по име на страна, по номер на дело, по ключова дума, по конкретна разпоредба от законов акт, както и по разпоредба от правото на Европейския съюз. По този начин излизат всички актове на всички съдебни състави – така може да се проследи развитието на цялата практика. У нас, в сайта на Върховния касационен съд (ВКС), можете да търсите само ако знаете номера на делото от долната инстанция или имената на страните – информация, известна на малко хора. Това на практика означава, че в България няма достъп до съдебните решения. Не става дума само за прозрачност, а и за работата на самите магистрати, които, ако поискат примерно да видят как се е развивала практиката на
3-то отделение на ВКС, не могат да го направят!
Информационна система като в Австрия би спестила огромни усилия не само на съдиите, но и на адвокатите, и на гражданите.
Вълшебната фигура на съдебния помощник
в австрийската правораздавателна система е другият момент, впечатлил нашите съдии. Те не са персонално прикрепени към магистратите, но броят им е такъв, че на всеки съдия се падат по двама-трима помощници. У нас, в наказателната колегия на ВКС, на тридесет съдии се падат трима съдебни помощници, които нямат ясни функции и не могат да бъдат използвани пълноценно. В Австрия съдебните помощници са възлова фигура за бързо и ефективно правораздаване. Те подготвят всяко дело – например намират свидетеля и изясняват дали действително е казал това, което се твърди в жалбата или протеста, проучват съдебната практика, научни публикации и всичко, свързано с конкретния казус, и дори подготвят проектите за съдебните актове.
„Там ролята на съдията е действително да бъде съдия“,
коментираха наши магистрати след завръщането си от Виена. Изключително престижно и добре платено е да си съдебен помощник в Австрия. Кандидатите не е нужно да са завършили право. В център за обучение те преминават четиригодишен курс (нещо като нашата бакалавърска степен) и се специализират в различни области на правото. Например – съдебен помощник, който ще работи с кадастралните вписвания и планове. В Австрия няма както при нас съдия по вписванията. Тази дейност се извършва от съдебен помощник. След обучението кандидатите за съдебни помощници се явяват на тежки конкурси. Конкуренцията е огромна, тъй като освен правомощията да пишат проекторешения на съдиите, помощниците – след допълнителна квалификация – могат да станат и магистрати.
У нас въпросът не опира до качествени кадри, а до организация. Звучат несериозно оправдания от сорта, че нямало достатъчно помещения и финансов ресурс за поддържането на такава армия от съдебни помощници. Открит за размисъл обаче остава въпросът колко щатове на съдии и прокурори биха се освободили, ако се въведе подобна фигура?! А ефективността и справедливостта ще са явно по-високи от сегашните.
В Австрия няма длъжност призовкар.
Този факт окончателно сащисал нашите магистрати. Цялата комуникация между съдебните институции, гражданите и техните адвокати се извършва в един център във Виена – Федерално централизирано информационно бюро (ФЦИБ). Изцяло по електронен път. Всеки съд преценява какво администриране трябва да направи по конкретното дело, каква информация да се изиска, кои лица да бъдат призовани или уведомени и пр. Чрез разпореждането на съдията, деловодителят си изготвя на компютъра формуляр за призовка, уведомление, изпълнителен лист и пр. и го изпраща във ФЦИБ по електронен път. Там мощна компютърна система поема цялата информация, всичко се разпечатва и листовете тръгват по специални канали, сгъват се, поставят се в пликове и се подреждат в касетки. В едно писмо понякога се влагат по няколко документа, пристигащи от различни принтери. И всичко това го прави машина – като в научнофантастичен филм. Три пъти дневно пощата изпраща свои представители, които вземат цялата документация и като пощенска услуга я доставят до съответните адресати.
И се смята, че призоваването е извършено и е връчено.
Нашите съдии били любопитни не е ли възможна грешка – например документи за различни лица да попаднат в един плик. Отговорът бил, че ако се съберат в един плик два листа за различни адресати, машината автоматично блокира. И тази грандиозна дейност се обслужва от 12 човека за цялата държава?! У нас по толкова са служителите във всяко деловодство на всеки съд и всяка прокуратура. Съществува и призоваване по електронен път, но само чрез адвоката. Според австрийските разпоредби, в момента в който се получи сведение, че писмото по електронната поща е отворено от получателя, призоваването е извършено. Така на практика в Австрия субективният фактор за нередовно призоваване е отпаднал. Отдавна са отмрели нашенските „игрички“ на пазарлъци с деловодители и призовкари, което е и най-сериозният порок за мудното ни правораздаване и отлагане на делата с години. А тези „игрички“ са си чисто престъпление – злоупотреба със служебно положение и корупция…
Ефектът от перфектния съдебен мениджмънт в Австрия, освен до бързо и качествено правосъдие води и до голяма икономия на хартия.
Папките с делата в Австрия са много по-тънки от нашите.
И най-интересното е, че всички документи са в насипно състояние. Така папките си вървят от първоинстанционния до върховния съд. Ето това май все още е немислимо у нас, където, въпреки че делата са зашити, прошнуровани и прономеровани, все изчезват документи. Явно освен до професионализъм и добросъвестност на съдебната администрация нещата опират и до един нов морал на адвокатите и гражданите.
В тази австрийска подреденост и организираност се крие и чисто визуалната разлика между нашите и техните съдебни институции. Нашите съдебни палати са на световно ниво по архитектурни достойнства, но създават усещането, че си на гара, докато в австрийските се чувстваш като в храм на Темида. Там е тихо, пусто и спокойно. Няма стълпотворение от безцелно шляещи се граждани, съдебни служители с неясни функции, които пият кафета и пушат по коридорите, и измъчени женици, които бутат и товарят по асансьорите железни колички, натоварени с камари папки. При нас сякаш всяка една стъпка от администрирането на делото е като капан за недобросъвестност.
Специалният отдел за обработка на съдебните решения
във Върховния съд на Австрия е първото нещо, което впечатли нашите магистрати. В него се извършва тотална обработката на делата, преди те да стигнат до съдиите докладчици. Отделът е създаден през 1994 г. с акцент в него да могат да работят пенсионирани съдии. Техни колеги са новопостъпили съдии без опит, а за периоди от четири до шест месеца могат да се назначават и научни работници. Тези юристи, които няма да вземат участие в решаването на делата, ги подготвят за решаване – запознават се с тях, издирват съдебна практика по приложение на конкретния казус, публикации по въпроса, дори ако трябва и съдебна практика на Европейския съд, ако казусът е относим към европейското право. Понякога имат задължение да изготвят и становище как казусът да бъде решен според издирената информация от съдебната практика. Всичко това се класифицира, разпечатва се и се слага на бюрото на съдията докладчик. Втората задача на този отдел е да публикува всички актове на върховния съд. Това става в
информационна система, която наподобява нашите „Сиела“ и „Апис“, но е собственост на съда.
Публикуват се и целите съдебни актове – за тези, които искат да видят фактите по делото, разсъжденията на магистратите, правните аргументи и крайното решение. Изготвят се и резюмета от съдебните актове, които са достъпни за широката общественост. Това е изключително полезно – както за ефективната работа на магистратите, така и за пълна прозрачност пред гражданите. В сайта се поддържа информация и от окръжните, и от апелативните съдилища.
Многообразни са възможностите за търсене –
по име на страна, по номер на дело, по ключова дума, по конкретна разпоредба от законов акт, както и по разпоредба от правото на Европейския съюз. По този начин излизат всички актове на всички съдебни състави – така може да се проследи развитието на цялата практика. У нас, в сайта на Върховния касационен съд (ВКС), можете да търсите само ако знаете номера на делото от долната инстанция или имената на страните – информация, известна на малко хора. Това на практика означава, че в България няма достъп до съдебните решения. Не става дума само за прозрачност, а и за работата на самите магистрати, които, ако поискат примерно да видят как се е развивала практиката на
3-то отделение на ВКС, не могат да го направят!
Информационна система като в Австрия би спестила огромни усилия не само на съдиите, но и на адвокатите, и на гражданите.
Вълшебната фигура на съдебния помощник
в австрийската правораздавателна система е другият момент, впечатлил нашите съдии. Те не са персонално прикрепени към магистратите, но броят им е такъв, че на всеки съдия се падат по двама-трима помощници. У нас, в наказателната колегия на ВКС, на тридесет съдии се падат трима съдебни помощници, които нямат ясни функции и не могат да бъдат използвани пълноценно. В Австрия съдебните помощници са възлова фигура за бързо и ефективно правораздаване. Те подготвят всяко дело – например намират свидетеля и изясняват дали действително е казал това, което се твърди в жалбата или протеста, проучват съдебната практика, научни публикации и всичко, свързано с конкретния казус, и дори подготвят проектите за съдебните актове.
„Там ролята на съдията е действително да бъде съдия“,
коментираха наши магистрати след завръщането си от Виена. Изключително престижно и добре платено е да си съдебен помощник в Австрия. Кандидатите не е нужно да са завършили право. В център за обучение те преминават четиригодишен курс (нещо като нашата бакалавърска степен) и се специализират в различни области на правото. Например – съдебен помощник, който ще работи с кадастралните вписвания и планове. В Австрия няма както при нас съдия по вписванията. Тази дейност се извършва от съдебен помощник. След обучението кандидатите за съдебни помощници се явяват на тежки конкурси. Конкуренцията е огромна, тъй като освен правомощията да пишат проекторешения на съдиите, помощниците – след допълнителна квалификация – могат да станат и магистрати.
У нас въпросът не опира до качествени кадри, а до организация. Звучат несериозно оправдания от сорта, че нямало достатъчно помещения и финансов ресурс за поддържането на такава армия от съдебни помощници. Открит за размисъл обаче остава въпросът колко щатове на съдии и прокурори биха се освободили, ако се въведе подобна фигура?! А ефективността и справедливостта ще са явно по-високи от сегашните.
В Австрия няма длъжност призовкар.
Този факт окончателно сащисал нашите магистрати. Цялата комуникация между съдебните институции, гражданите и техните адвокати се извършва в един център във Виена – Федерално централизирано информационно бюро (ФЦИБ). Изцяло по електронен път. Всеки съд преценява какво администриране трябва да направи по конкретното дело, каква информация да се изиска, кои лица да бъдат призовани или уведомени и пр. Чрез разпореждането на съдията, деловодителят си изготвя на компютъра формуляр за призовка, уведомление, изпълнителен лист и пр. и го изпраща във ФЦИБ по електронен път. Там мощна компютърна система поема цялата информация, всичко се разпечатва и листовете тръгват по специални канали, сгъват се, поставят се в пликове и се подреждат в касетки. В едно писмо понякога се влагат по няколко документа, пристигащи от различни принтери. И всичко това го прави машина – като в научнофантастичен филм. Три пъти дневно пощата изпраща свои представители, които вземат цялата документация и като пощенска услуга я доставят до съответните адресати.
И се смята, че призоваването е извършено и е връчено.
Нашите съдии били любопитни не е ли възможна грешка – например документи за различни лица да попаднат в един плик. Отговорът бил, че ако се съберат в един плик два листа за различни адресати, машината автоматично блокира. И тази грандиозна дейност се обслужва от 12 човека за цялата държава?! У нас по толкова са служителите във всяко деловодство на всеки съд и всяка прокуратура. Съществува и призоваване по електронен път, но само чрез адвоката. Според австрийските разпоредби, в момента в който се получи сведение, че писмото по електронната поща е отворено от получателя, призоваването е извършено. Така на практика в Австрия субективният фактор за нередовно призоваване е отпаднал. Отдавна са отмрели нашенските „игрички“ на пазарлъци с деловодители и призовкари, което е и най-сериозният порок за мудното ни правораздаване и отлагане на делата с години. А тези „игрички“ са си чисто престъпление – злоупотреба със служебно положение и корупция…
Ефектът от перфектния съдебен мениджмънт в Австрия, освен до бързо и качествено правосъдие води и до голяма икономия на хартия.
Папките с делата в Австрия са много по-тънки от нашите.
И най-интересното е, че всички документи са в насипно състояние. Така папките си вървят от първоинстанционния до върховния съд. Ето това май все още е немислимо у нас, където, въпреки че делата са зашити, прошнуровани и прономеровани, все изчезват документи. Явно освен до професионализъм и добросъвестност на съдебната администрация нещата опират и до един нов морал на адвокатите и гражданите.
В тази австрийска подреденост и организираност се крие и чисто визуалната разлика между нашите и техните съдебни институции. Нашите съдебни палати са на световно ниво по архитектурни достойнства, но създават усещането, че си на гара, докато в австрийските се чувстваш като в храм на Темида. Там е тихо, пусто и спокойно. Няма стълпотворение от безцелно шляещи се граждани, съдебни служители с неясни функции, които пият кафета и пушат по коридорите, и измъчени женици, които бутат и товарят по асансьорите железни колички, натоварени с камари папки. При нас сякаш всяка една стъпка от администрирането на делото е като капан за недобросъвестност.
