Бяхте избран за член на ВСС от парламентарната квота на ДПС. Как се случи?
Стана случайно. Не за първи път ме предлагат за член на ВСС. За мен няма значение кой го е направил. Самият факт е оценка на качествата ми. Още повече, че политически с никой не съм свързан. Навремето от БСП ме предложиха лично Червеняков и Корнезов. За мен това не беше оферта от БСП, а знак, че юристи са ме оценили като юрист.
Защо не станахте?
Основното беше, че не приемам хипотезата да съм член на ВСС и същевременно действащ адвокат. Неприемливо ми е като се явявам в съда и прокуратурата да ме гледат като част от кадровата им машина. А в един период имоше и законова пречка – не ми достигаха няколко месеца за изискуемия 5 години магистратски стаж. При сегашните условия на постоянно действащ съвет вече нямах проблем с личната си цензура.
Веднага ли приехте предложението на ДПС?
Когато ми предложиха за първи път машинално отказах, защото покрай либийското дело, тук имах отложени над 70 дела. Така ми се натрупа и сгъсти работата, че имам до Коледа насрочени по 2-3 заседания на ден. Но се размислих и приех – натрупал съм много опит, познавам съдебната системата от А до Я и се чувствам морално задължен и ангажиран с нейната реформа.
Казват, че Доган е ударил бинго с Вашата кандидатура. Негодуват ли от другите партии?
Защо не ми предложиха. Там има хора, които много добре ме познават. Явно са си имали свои конюктурни съображения. Както казах, за мен това е единствено оценка на професионализма ми без значение кой ме предлага. А за Ахмед Доган мисля, че човек който не го познава може само да загуби.
Може би по презумпция са очаквали, че няма да приемете. Беше наслоено, че добрите професионалисти няма да си зарежат работата.
Това е така, защото в годините се натрупа негативна оценка за ВСС и Съдебната система. Искам тази представа да изчезне. Крайно време е системана да се оправи.
След 10.11.1989 г. както повечето хора, и аз мислех: иде демокрация, всичко ще тръгне. Но още при първите избори започнах да трупам резерви, тъй като по ред обстоятелства познавах добре хората, които влезнаха в парламента. Работата вървеше на зле, но се надявах, че до 4-5години ще се оправим. Тогава, приятел социолог ми каза, че се заблуждавам и трябва да минат 15-20 гоадини. Опонирах му, че не е възвъзможно.Той оприличи случващото се с тайфун. Първите вълни са най-разрушителните и мъкнат най-голямана плява и боклук. Тепърва ще се руши, няма да се гради. Всяка следваща вълна става по-чиста, докато дойде момента да стане бистра.
Имате доста колоритна история от несбъднати номинации. Бяхте спряган за Главен прокурор през 1998 г., като кандидат на президента Петър Стоянов. В крайна сметка беше назначен Никола Филчев.
Не ме е номинирал президента, но разговаряхме и той показваше недвусмислено, че аз съм човекът на когото може да разчита. Тогава до последния момент властващите мълчаха и не казваха име. Беше пародия. Председателят на ВКС Румен Янков предложи за поста окръжния прокурор на Дабрич. Тогава скочиха по СДС линия, решиха да се освободят от Филчев в Министерство на правосъдието (тогава беше зам. министър). Предложиха му, той обеща, както винаги, какво ще прави и го избраха. После в министерството дадоха банкет, че са се отървали от него.
Защо не Ви искаха?
Считали ли са, че съм неуправляем. Никой нямаше контакти и връзка с мен. Не знаеха кой съм, на никого нищо не бях обещавал… С Петър Стоянов не сме били близки, познавахме се само като адвокати. Човекът видял, чул, разказвали му за мене и оценил качествата ми. Разбрах, че тогава в средите на управляващите е имало коментари от сорта: Тоя може да ни вкара в затвора.
А поканата на Димитър Попов, да станете министър на вътрешните работи в кабинета му през 1991 г. защо не се осъществи?
И с него никога не съм бил близък. Нещо повече, той произнесе първата смъртна присъда срещу мой подзащитен малко преди да ме покани за министър. Това не му попречи да оцени качествата ми и да ме извика в нощта, когато кабинета му трябваше да бъде гласуван в Парламента. МВР беше ябълката на раздора, депутатите 15 дни не можеха да се рабзерат за кандидат. Бях пуснал брада и Димитър Попов ми каза: а бе виж дали да не се обръснеш утре за клетвата. Беше сигурен, че ще уважат предложението му за мен. Тогава в Народното събрание се бяха хванали за гушите и избора продължи до полунощ. Някой ме нападна, че съм бил адвокат на Иван Славков, почнаха да се дърлят и в един момент Милан Дренчев предложи Христо Данов. Обадиха му се и готово.
Някои твърдят, че е бил най-успешния министър на вътрешните рабони?
Кое му е успешното. Започна с гаф като уволни трима полицаи. Лично му казах да внимава и да провери как стоят нещата. Скандалът беше предизвикан от една пияна австрийка. Полицаите не бяха виновни тогава. След три дни си отмени заповедта. Така се юрна … Явно не се харесват тези, които настъпват и гонят, а добряците.
Значи все политически интереси Ви спъват?
И при Димитър Попов и когато ме лансира Петър Стоянов бяха политически моменти.
Сега при избора на ВСС стана същата работа. При всичките тези истории съм удовлетворен, защото винаги съм използвал само своя професионализъм. Никъде нямам закачка с нито една политическа сила.
Има възражения защо адвокати да членуват във ВСС.
Няма по-точен оценител и измерител на потенциалните качества на магистратите от адвоката. Един следовател си познава следователите, прокурор – прокурорите. Адвокатите познават и кътните зъби на цялата система, защото работят и със следствието и с прокуратурата и със съда. Съдебната система не е само на съдиите, прокурорите и следователите. Мирабо е казал, че “правосъдието е нужно всекиму и навсякъде и трябва да вдъхва доверие”. Няма друга власт с толкова силно влияние за обществото. Затова върху избора на тези, които я упражняват, народът има най-голамо основание да бди. В развитите демокрации принципът е, че добрите адвокати създават добри магистрати.
Но у нас парадоксът е, че адвокатурата е много по силна от следствието и прокуратурата.
Да, защото в адвокатурата са свободни хора със свободно мислене. Те имат един единствен интерес – този на подсъдимия. Обвинението освен задължението да обвинява трябва и да защитава. Много приемат, че прокурорът трябва само да обвинява и да вкарва хората в затвора. Но по закон, той има задължение да събира и останалите доказателства в полза на подсъдимия. Това се забравя. И тук ролята на адвоката е да следи дали целия процес се развива законообразно. В един обективен и безпристрастен процес може да не му се наложи да обели и една дума по време на делото.
Имаше изказвания, че сега от новия си пост сте щели да “разчиствате сметки”.
Няма да бъда пристрастен, ако стана член в Комисията по атестациите във ВСС. Поведението ми в съдебната зала е било винаги етично и няма съдии и прокурори с които да съм в канфликт. Професионалното ми отношение не ми е давало възможност да ги критикувам в залата. Но съм наясно, по обективни причини, за някои магистрати, че нямат място в Съдебната система. Знам как и откога започна нейния срив, как се кадруваше и какви хора попаднаха в нея през последните 3-4 години. И затова поисках да влеза там, където назначават, уволняват и атестират магистратите. В това котило, за което се говори какво ли не в годините. Да видя лично нещата и да се опитам да ги променя.
До избора Ви във ВСС бяхте защитник на няколко магистрати, обвинени в корупция?
На един прокурор и двама следователи. Всички са за оправдателни присъди. Вдига се патардия, за да се отчита някаква дейност. Корупцията не започна отдолу а отгоре в системата. Първо в прокуратурата, после мина в следствието и стигна и до съда.
Нападат Ви, че сте бил адвокат на мафията?
Обвиняемите за мен нямат цвят и мирис. Защитавал съм от най-дребния крадец до президент – Петър Младенов по делото за възродителния процес. Клиенти са ми били Луканов, Дертлиев, Жорж Ганчев. През мен са минали и повечето бандити, но винаги съм гледал на нещата чисто професионално и никога не съм се заигравал с тях. Когато бях адвокат на Карамански при мен идваха и от другите (противникови му) групи и никой, никога не ми е казвал, че съм адвокат на този или на онзи. Защитавал съм обвиняеми. Бил съм винаги срещу държавата, защото тя повдига обвиненията чрез прокуратурата. Така е по закон. Тежко и горко на много хора ако няма адвокати.
Не ме интересува името, а само казуса. Имал съм клиенти, които не мога да понасям, но въпросът не е на симпатичност. Самата задявка с даден казус провокира. Особено в последните години, когато виждаш как поръчково и тенденциозно се действа е достатъчно да те провокира да станеш адвокат на някого.
Имате предвид показните проциси ли?
Когато се водят показни процеси било да се харесаме или да се хвърли прах в очите на обществото, е погрешно мисленето на някои, че ще мине и замине и ще се забрави. Такова действие станало веднъж прецедент, не гарантира, че няма да се повтори. Монтескьо е казал: “Неправдата спрямо един е угроза за всеки”.
Друг порочен момент са поръчковите дела с икономически интерес. С цел да се смачка бизнеса на някои хора се образуваха и водеха много дела. Налагаха им се забрани по 7-8 години за пътуване в чужбина. Това създаваше недоверие в пъртняорите им, невъзможност за пълноцинно действие и бизнесът им увяхваше.
Влияят ли общественото мнение и медиите върху правораздаването?
Решениеята на съда в много случаи са в резултат на страх. Съсипва ме като видя съдия как осъжда и цялото му поведение е креатурно. Страх, че утре медиите може да го пишат, или да има проблеми с кариерата. Ето как общественото мнение понякога може да навреди. Не разбирам хъса на някои журналисте без да знаят доказателствата веднага да тръгват да гонят сензадията и да внушават, че даден човек трябва да бъде осъден. Радвам се на колегите ви които слушат и са обективни, не че искам да им внушавам моята истина. Казано е: дай ми фактите, аз ще ти дам правото. Тази страхливост е майка на жестокостта, казал го е Монтен. Попитах една съдийка в провинцията, защо постанови такава жестока присъда, като ясно вижда фактите. Оправда ми се, че дъщеря й била студентка, на нея и оставали няколко години до пенсия и да нямали неприятности… Казах й да стане цветарка тогава и да отиде на пазара. Когато съзнаваш, че нямаш свободно мислене, вършиш много голямо престъпление като се разпореждаш със съдбата на хората.
Как си го обяснявате?
С много неща, които куцат в съдебната ни система.
Обективна ли е оценката на българина за правораздаването ни?
Да си съдия е деликатна работа, мъчителна за съвестта. На някои им изглежда лесно отстрани. Българите в голяма част са много правно неграмотни. Лесно критикуват, абвиняват и слагат някага на бесилката. Много малко разбират какво е и адвокатската работа. Преди години един мъж ме ангажира по дело срещу изнасилвач на дъщеря му. Бяха се събрали половината рода, вдигаха страхотна врява и искаха извършителят да бъде наказан ако може със смърт. Процесът мина, случая на беше тежък и ми надуха главата, че присъдата била малка. След 2-3 години същият мъж отново дойде при мен. Беше по-нисък от тревата, защото този път търсеше адвокатска защита за сина си – този път обвиняем и то за изнасилване. За никой няма гаранции, че няма да попадне в месомелачката на институциите и да се нуждае от правна помощ. Там където няма демокрация, няма право. Където има силни адвокати има силна държава.
Отказвали ли сте на някой да го защитавате?
Не съм като някои колеги които си подбират делата да бъдат печеливши. За мен като кажат за някай “той нама загубено дело”. Този израз няма никаква стойност. Какво значи да загубиш дело. Има такива, които предварително е ясно как ще завършат. Въпросът е какво и справедливо ли ще бъде наказанието. Единствено отказах навремено на един полицай. Той и негови колеги в Правец се бяха заяли с един чавек, че бил гол като си паркирал колата. Той им вдигнал скандал, че го задържат и така го бяха пребили, че от главата до кръста нямаше една здрава кост. Чакали до сутринта, за да го закарат в съда за хулиганство. Междувременно пребитият умрял в килията.
Изненада ли Ви предложението на Траян Марковски да Ви включат в защитата на медиците ни в Либия?
Не бих казал, защото още когато започна цялата одисея лично президента ме беше извикал на разговор. Бяхме с колегите Даниела Доковска и Пламен Ялнъзов. Още тогава споменах, че по това дело няма нужда от адвокати, а да се търсят дипломатически пътища и натиск и ако трябва ортаци с дявола да се става.
Иначе ми стана приятно, че адвокатския съвет се е спрял в избора си на мене и на Хари Харалампиев. Той е изключително интелигентен и ерудиран, отличен юрист. Колега, приятел, Хари за мен е бил образец в много отношения.
Смъртна присъда 2006 г. Казахте, че досега нямате основание да считате че либийският съд е обективен.
Да и го твърдя. Самото развитие на нещата показа, че този съд не е обективен. Знаят го и децата, че осадиха медиците ни без никакви доказателства. Когато ВС за първи път върна делото за ново разглеждане се беше произнесъл с указания, които сочеха за оправдателна присъда едва ли не. Съдът ги осъди отново и тогава ВС веднага потвърди и ги призна за виновни и по другите обвинения. Беше един фарс. За мене си е чисто изнудване, извиване на ръце. Не беше процес а само политика.
Либия не иска смърт а само търгува.
Винаги съм мислил, че по това дело те не желаят да изпълняват смъртни присъди, а да рекетират държавата ни. Затова исках колкото може по бързо да приключи съдебната процедура, за да се открият вратите за някакво извнюридическо споразумение. Извънправно, чисто политическо и медиците да бъдат върнати в България. Ако искаха да ги осъдят на смърт нямаше да ги оставят при такива условия 10 години, нямаше да има нова отношение като към смъртници.
Мислите ли, че този нов модел на ВСС е добър?
Така или иначе ни е наложен отвънка. ЕС смята, че ВСС не може да изпълнява своите функции, ако членовете му са временни и успоредно са магистрати и адвокати. Не може подчинени и началници да са едновременно в един орган и да се очаква да взимат самостоятелни решения. Сега всички са освободени от своите длъжнасти, респективно от шефовете си. Оптимист съм и смятам, че на този етап е най-доброто. За мен беше добър изборът, който направиха от професионалните квоти на мегистратите. Хората там са ги избирали по чисто професионални признацир без никакви политически намеси. Надявам се да се сработим.
Какъв трябва да е бадещият председател на ВКС, който предстои да избирате.
Председателят, който дойде трябва да е личнист, която да смачка някои неща и комбини. Да не се влияе, колебае и кланя на никого.
Стартът на юридическата Ви кариера е като следовател. Как се озовахте от другата страна на барикадата – в адвокатурата?
Тогава имаше следствие към прокуратурата. Карах стажа си там при Андрей Георгиев и се запалих. Той беше уникален професионалист и изключително етичен. Такива хора рядко се срещат, като изкопаемо, което можеш да срещнеш само в книгите и във филмите. Неговите постановления не бяха стандартни, като на всеки следовател, а приличаха на литературни произведения. Системата работеше много добре и тези следователи наистина бяхме независими. Нямаше кой да се намесва в работата ни. Единственият над нас беше прокурорът. Там работих малко допреди да ликвидират този апарат. Принудиха ме да напусна. Имаше у някои възрастни прокурори недоволство защо аз съм в София, а пък тяхните деца са разпределени в провинцията.
Истината е, че никога не съм бил партиен член, и в рода ми такива не е имало. Много хора се чудеха как съм бил назначен за следовател. Причината беше, че Андрей Георгиев и други влиятелни юристи бяха наблюдавали и оценили работата и качествата ми по време на стажа. Тогавашния градски прокурор Стоев ме покани на работа. Още по време на стажа бях написал около 150 обвинителни акта.
Нужен ли ни е днес Стамболов или поне неговия закон за изгребление на разбойничеството?
Мисля че нещата се пресилват с такова сравнение. Имаме си закони, сровнително добри и основният проблем е как са прилагат. Със същите тези закони в друга редакция преди години Съдебната система работеше доста добре. Проблемът в съдебната власт за мене не е в закона, а е чисто кадрови. Когато има хора на място в дознанието, следствието, прокураятурата и съда и при сегашния ни закон не виждом пречка да имаме ефективно правосъдие.