vergil 
Сега сте един от малкото ни специалисти във футболното право.
Като млад адвокат не се занимавах със случаи от областта на спорта, нямаше клиенти. Правото е наука, която следва обществените отношения, а дотогава футболът ни не беше развит като индустрия. През 1995 г. ме потърси тогавашният президент на „Левски“ Томас Лафчис. Беше пионерски период във футболното право у нас.
Какви бяха първите футболни правни казуси?
Много трудови дела – футболистите бяха на трудови договори. С промяната в Закона за спорта футболните клубове трябваше да станат акционерни дружества и все повече имаха нужда от правна помощ. Сегашният модел го направих аз заедно с „Левски“. Беше доста трудно, защото нямаше точна правна уредба. Невъзможно беше да се преобразува сдружение с нестопанска цел в акционерно дружество. Трябваше да минем през закриване, през договори за фактическо правоприемство и в същото време да докажем правоприемствеността с преди съществувалото лице.
После този модел се прецизира до голяма степен. Футболът стана и бизнес, и респективно се разви нормотворческата и правораздавателната дейност на големите асоциации в този спорт ФИФА и УЕФА. Създадоха се правила, коментари и в момента тази материя има може би повече актове и практика от, да речем, наказателното право.
Стана модерно много хора да се правят на специалисти и да плашат с дела пред ФИФА и УЕФА!
Смешно е, когато хора с претенции казват: „Ние ще дадем този случай на ФИФА и на УЕФА.“ Невъзможно е да го дадат и на двете асоциации. Едно е мечтаното, друго е да възбудиш производството, съвсем трето – да го спечелиш.
Че футболът е религия, е факт, но правната му регулация още е табу за много футболни хора, камо ли за обществото?!
Трябва да се знае, че има много стриктно разделение на функциите между УЕФА и ФИФА и техните правораздавателни органи. Наскоро това беше съгласувано с Европейската комисия, доколкото част от правилата противоречат на общите европейски актове.
Бихте ли обяснили накратко „а“-то и „б“-то във футболното право.
ФИФА чрез своите органи – Камарата за разрешаване на спорове и Комисията за статута и трансфера на играчите, се занимава с всичко, що е парични взаимоотношения – всички спорове, които касаят неизплатени трансферни суми и вноски за солидарност, правомерността на трансферите от един клуб в друг и между асоциациите.
В Апелативната комисия на УЕФА, където съм арбитър, се разглеждат всички случаи от дисциплинарно естество като обхватът и нашата юрисдикция се разпростират върху всички мачове под егидата на УЕФА – за европейски първенства, европейски турнири, шампионска лига, интертото. Няма неюрист в т.нар. органи на правораздаване и администрация. При нас дисциплинарният инспектор играе ролята на прокурора в наказателния процес. Първа инстанция е Дисциплинарната комисия, която се сезира от дисциплинарния инспектор, от администрацията на УЕФА, от някоя от страните или се самосезира. Нейните решения се разглеждат от Апелативната комисия, която е последна инстанция. От няколко години – като извънинстанционен способ – решенията на Апелативната комисия се обжалват пред Арбитражния съд по спорта в Лозана (CAS). УЕФА и ФИФА – вследствие на усилените преговори с ЕС, приеха да има и един арбитражен орган – КАС.
Как става подборът на арбитрите във вашата комисия?
Кандидатурите се издигат и управляват от изпълнителния комитет на УЕФА. При мен стана случайност и очевидно заради доброто ми представяне като адвокат. През 2001 г. мой клиент бяха „Спартак“ (Варна), които загубиха служебно от „Таврия“ (Симферопол) – заради нередовен играч. Следващият мач на нашия отбор трябваше да е с „Пари Сен Жермен“ – много престижно. Играчът ни бе на терена едва 5–10 минути и се оказа, че гафът е на БФС, който не е уведомил „Спартак“ (Варна) за нередовността му. Пледирах като адвокат пред Дисциплинарната комисия на УЕФА. Отхвърлиха жалбата ни, но в мотивите пишеше, че изключителната вина е на Българският футболен съюз (БФС), което даде възможност на „Спартак“ (Варна) да излезе с чест от скандала. Няколко месеца по-късно от УЕФА ме поканиха да бъда арбитър.
Номинацията ви не трябва ли да произтече от българската държава?
Формално трябваше БФС, който е асоциираният член на УЕФА, да издигне кандидатурата ми. БФС не само че не ме улесни, не само че не се гордееше с моята номинация, но и ми направи най-различни спънки. Хората от УЕФА – там няма квотен принцип – дадоха да се разбере, че ако не съм аз, няма да има българин в Комисията. И така станах един от 12-те арбитри. Изключителна професионална гордост за мен е, че бях избран и за втори мандат.
Имах щастието да видя нещата и от едната, и от другата страна – и като адвокат, и като арбитър.
Щом сте арбитър, имате ли право да се явявате и като адвокат?
Нямаме ограничения, но има негласни правила и аз никога не бих си позволил, дори и да ме търсят, да се явя пред Апелативната или Дисциплинарната комисия на УЕФА. Подобно нещо само веднъж се е случвало и е прецедент. Смятам, че съществува конфликт на интереси. Напуснах и Апелативната комисия на БФС – предпочитам да бъда адвокат.
Как се определят съставите, в които заседавате?
Заседаваме в тричленни състави. Принципът е, че всичките сме равни, а председателят е пръв сред равни. Има двама заместник-председатели, които го заместват, ако е ангажиран, а останалите двама в тричленния състав се определят в зависимост от страните по случая, неговата сложност и от опита на арбитрите. Особено тежките случаи се гледат от петчленен състав. Арбитърът не може да заседава по казус, свързан със своята държава.
В този смисъл сте като Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург, където националният съдия не участва по дела, свързани с неговата държава.
В тази област УЕФА може да се възприема като един умален вариант на Европейския съюз. Стремим се да уеднаквяваме практиката, за да бъдем една от действителните силни членки на този съюз. Обаче спортното право има своята специфика за разлика от другите правоотношения, включително и трудовите, която е залегнала и в „Бялата книга за спорта в ЕС“. Невинаги се прилага презумпцията за невиновност, особено в допинг случаите. От друга страна времето ни притиска. В СЕО, дори и в КАС, могат да гледат едно дело дори година. А при нас трябва да решим спора понякога в рамките на две седмици. Защото идва следващият мач, а даден отбор например е наказан. Ние гледаме случаи от наказан играч до наложени глоби от порядъка на 200 000 евро.
Откакто КАС действа като последна инстанция, едно или две наши решения са отменени – от стотици.
Има ли при вашите решения особени мнения?
Ние сме орган, който не трябва да оставя и грам съмнение. Принципът е да стигнем до единодушие. Теоретично може да се стигне до решение с мнозинство, но аз досега не съм имал особено мнение. Случва се с часове да спорим за нюансите. Ще дам пример за толерантност. Бях съвсем „пресен“ арбитър, но се противопоставих на мнението на другите двама от състава, а те бяха председателят и заместник-председателят на комисията. Накрая те приеха, че моето становище е по-добре аргументирано. Това може да го направят само хора, които не са комплексирани и действително правораздават.
Какво е възнаграждението на съдия в Апелативната комисия?
Не мога да се издържам с него. Ние сме обществен орган и се смята, че печелим достатъчно от основната си дейност. Седмица преди заседанието получавам материалите по случая, готвя се в България, заминавам днес, утре заседаваме, вземаме решение и вдругиден се връщам. Този орган е преди всичко престиж, контакти. Срещаш се с велики футболисти и юристи.
Опитвал ли се е някой да ви оказва натиск?
От девет години съм арбитър – никога от никого. А съм решил над 40 тежки случая. Бях избран и като един от петте върховни арбитри за последното Европейско първенство по футбол. Там ни посрещаха най-тежко. Където бяха Платини, крале бяхме и ние, гледахме 9 мача, кръстосахме Швейцария и Австрия нашир и надлъж. С всичко ни демонстрираха изключително уважение, така че да мислим само за работата ни. Приятно е, но е и много отговорно.
Как реагират потърпевшите на решенията ви?
Загубилата страна – дори и много големи суми – се държи уважително. В началото на кариерата ми наказахме звездата Роберто Карлош да не играе два мача за удар без топка. На заседанието дойдоха и президентът, и изпълнителният директор на „Реал Мадрид“. Водеха и три телевизии – т.нар. „позволен натиск с прожекторите“. След решението Карлош ни поздрави, но пред камерите коментира как „лесно се взема решение от хора с пура в уста на чаша бренди, които никога не са играли футбол“. Предложих на Комисията да го накаже и за изказванията му. След седмица получих извинително писмо: „След като отминаха първоначалните емоции, ние разбираме какъв стожер на законността сте…“ В УЕФА изключително се държи на добрия тон.
Дори когато става дума за рекордната глоба от 1 милион швейцарски франка, каквато наложихте преди години след побоя между агитките на „Валенсия“ и „Интер“?
Потвърдихме решението на Дисциплинарната комисия. Макар че случилото се беше суперхулиганско и ужасно за имиджа на спорта, аз не бих ги глобил 1 милион. Невинаги истината е абсолютна. Но председателят на състава ми съобщи колко са спечелили двата отбора от турнира – едните 34 милиона, а другите – 23. Тимът, който отиде до финал на Шампионската лига, стига до 40–50 милиона приход.
УЕФА разработи един невероятен продукт. Само за участието си в Шампионската лига нашият „Левски“ получи към 7 милиона и половина. При вземането на решения, особено относно футболното хулиганство, има две страни – едната е чисто правната, а друга е свързана със спецификата на спорта. Трябва да ги познаваш и двете.
