vergil 
Менко, вярно ли е, че първоначално си отказал на Цветан Цветанов да му бъдеш адвокат. Всъщност защо прие да станеш негов адвокат. Убеден си, че ще спечелиш делата ли?
Когато в България е излязла информацията, че съм му отказал да го защитавам, аз бях в една прекрасна ловна територия в Южна Африка и се любувах на разкошната природа. Не само, че не съм му отказвал, но нито за миг не ми е минавало през ум да му откажа. Защитата на такъв клиент е огромно предизвикателство. Ако нямаш увереността, че казусите, свързани с него са „лъжица за твоята уста”, тогава не трябва да се захващаш със защитата му. Видяхте, че при осъществяване на защитата му се превърнах в първия български адвокат арестуван и воден принудително, защото съм се осмелил да защитавам неудобния за властта човек. Неуспешният и жалък опит по този начин да бъда отстранен от защитата на г-н Цветанов е много лош атестат за ситуацията в страната. Когато адвокатите се превърнат в проблем, демокрацията е сериозно застрашена.
Обвиненията срещу Цветан Цветанов изглеждат несъстоятелни. Това некомпетентност ли е или игра? Дай да го обвиним, пък после ще обвиняваме и лица от други партии.
В България винаги са се повдигали обвинения, за да се оправдаят определени обществени очаквания, в повечето случаи и изкуствено създадени. Тенденцията в последните повече от двадесет години е да не се разследва престъпление, а да се разследва определен човек. За него беше обявено, че е извършил много грехове, преди въобще някой да е проверявал дейността му. Сега тези очаквания трябва да се облекат в юридически обвинения.
Получава се така, че ние адвокатите, понякога най-много съчувстваме на прокурорите. Говоря за първоинстанционните прокурори, които упражняват истинската прокурорска дейност. Често решенията се вземат извън техните кабинети и те са принудени с цената на запазване на работата си да правят неща, за които не са напълно убедени, че са правилни.
Професия адвокат – особено по квалифицираните като „знакови дела” не е ли доста инфарктна?
Не мисля, че в последните години може да се посочи по-стресова професия от адвокат по наказателни дела в България. Нещата започнаха да се променят драматично 1-2 години преди присъединяването на България към Европейския съюз. Много серозно се задълбочиха след приемането ни в ЕС при условията на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешния ред. Политиците от всички политически партии без изключение решиха, че ще им бъде по-лесно да се представят в добра светлина пред Брюксел като отприщят смазваща вълна на огромен брой безконтролно образувани и внесени в съдебна фаза наказателни производства. Наред с това се сложи началото на огромна манипулационна вълна, провеждана от държавната машина и с услужливото участие на „независимите” медии за демонизиране на безброй български граждани като престъпници. Директно в телевизионен ефир се показваха картини и документи и хората се обявяваха за престъпници, преди още дори да им е повдигнато обвинение, камо ли да са осъдени с влязла в сила осъдителна присъда. Непрестанно се пишеха отчети до Европейската комисия за сериозния напредък, който си измисляхме, че имаме в борбата с престъпността.
На фона на всичко това, да бъдеш адвокат по наказателни дела от „значим обществен интерес”, известни още и като „знакови” дела (без в нито един нормативен акт да има определения за такива понятия) е особено „приятно”.
Приемаш ли системата на цивилизацията за правосъдие и сигурност? Не е ли остаряла?
В България си е направо тотално одъртяла! Нещо повече, върви се назад, няма никакъв прогрес. С неудовлетворение мога да кажа, че докато в демократичните държави начините и методите за търсене на отговорност сериозно еволюират, при нас нещата вървят в обратната посока.
Законът за медиацията е практически мъртъв и не считам, че има каквото и да е развитие в посока на подобно уреждане на част от споровете. Вместо да се действа бързо и да се декриминализират значителен брой деяния в безвъзвратно остарелия ни наказателен кодекс, се криминализират нови и нови като престъпления. Нещо повече, увеличават се непрекъснато – по популистки съображения, квалифициращите обстоятелства за някои престъпления срещу личността и значително се завишават предвидените санкции. Всички отдавна забравиха, че силата на наказанието е в неговата неизбежност, а не в неговия размер.
Имаш ли любими казуси, които няма да забравиш никога?
Всеки казус е неповторим като преживяване. Безспорно гвоздеят до този момент е т.нар. дело „САПАРД”, по което защитавам основния подсъдим г-н Марио Николов. Никой не може да опише и да възстанови тежките житейски драми на подсъдимите и техните близки по това дело. То беше „емблема” на цели две български правителства в хвалбата им за успешна борба с престъпността. Трагедията е, че още изначално от юридическа гледна точка деянията, за които се претендира, че са изключително тежки престъпления, въобще не могат да се квалифицират изобщо като престъпления по нашия наказателен кодекс. Както са ми казвали много прокурори в частни разговори: „Ако не бяхме влезли в ЕС с предпазна клауза, по този казус преди години, нямаше дори да образуваме досъдебно производство.
Защо да не е значим казус и един от по-ранната ми кариера. Герои в него бяха двама старци на по седемдесет и няколко години, които се бяха били тежко заради това, че единият пасъл кравичката си в ливадата на другия.
За това не приемам термините „знакови, значими, от особен обществен интерес” и др. С какво казусът, че можеш да ограбиш пенсията на една самотна старица и тя няма как да преживее до следващата пенсия е по-малко знаков или с по-малък обществен интерес от гръмко набедените „медийни дела”?
Известно е, че имаш адвокатско съдружие и за тебе работят адвокати на заплата. Доверяваш ли им се или всичко минава през теб?
Проблемът с кадрите в България е доста сериозен. В момента цели 9 (девет) университета имат правни факултети и „бълват” неспирно огромен брой юристи. Професията на адвоката е индивидуална по самата си същност. Отношенията с клиента винаги са intuito persone, т.е. с оглед личността. Ако искаш да си купиш кренвирши или кашкавал, можеш да го направиш във всеки един магазин, независимо дали е от голяма търговска верига, или кварталната бакалия. Когато обаче си избираш адвокат, това насила не може да стане. Трябва взаимно да се харесате. Това особено важи и при формирането на екип за съвместна адвокатска дейност. Принципните индивидуалисти, каквито са юристите, трябва да бъдат стимулирани и мотивирани да потиснат част от индивидуалността си и да я подчинят в името на общото благо за дружеството. Това не е никак лесно.
Изключително съм горд с целия си екип. Наскоро един известен магистрат ми сподели, че в някои среди сме известни като „Глутницата на Менко Менков”. Това изключително ме ласкае, защото колективизмът и умът на вълците са пословични.
Знам, че работиш като адвокат и безплатно. Защитаваш лекари, полицаи и други категории професии без хонорар. Защо го правиш?!
Някои могат и да ти се изсмеят на този въпрос, но истината е точно такава. Никога не може да има съразмерност между проблема, който стои пред адвоката за решаване и парите, които ще получи. Понякога по едно търговско дело, получаваш хонорар, колкото цяла година си изкарал от наказателни дела, а усилията, които си положил са несравними. Истинското щастие е винаги от спечелената битка. Това не може да се остойности.
Какво би избрал: повече пари или повече свободно време?
Парадоксът е, че когато нямаш пари, имаш много свободно време, а когато започнеш да подобряваш финансовото си положение, свободното време започва да намалява и почти изчезва. Никой не е успял да направи толкова пари, че да си купи всичкото свободно време, което му е необходимо. Затова по-добре е да имаш достатъчно пари за достатъчно свободно време.
Как съчетаваш природната си доброта и мекота със сключването на договори за адвокатска помощ, плащане на заплати и всякакви такива финансови тегоби?
Човек се развива в това отношение. Когато започнах практиката си се страхувах да си искам пари за хонорари. После с напредването на опита и най-вече с резултатите, които даваш и увеличаването на клиентите, започваш да цениш труда си. За съжаление в България няма разбиране, че адвокатът върши дейност, която заслужава подобаващо заплащане. Затова и у нас почти няма богати адвокати. Заможни и добре живеещи има, но не са чак такава голяма част от гилдията. Няма как народът да е беден, да няма икономика, а адвокатите да са богати.
Кога стана публично известен адвокат и това помага или пречи?
Бях доста известен сред когото трябва много преди да стана „известен”. Качеството на работата те прави известен и ти разширява клиентелата. Публичната известност не може да те направи качествен адвокат. Ако не си добре подготвен и не полагаш постоянни и дългогодишни усилия, можеш де се превърнеш в еднодневка и типично по български да си останеш известен с това, че си известен.
Известен си и с уважението си към журналистите. Не ги пренебрегваш и им обясняваш всичко, което може да им бъде казано. А те коректни ли съм към теб – за личния ти професионализъм или те „мерят” според клиентите ти?
За най-голямо съжаление подобно „мерене” ми се случи от претендиращо за сериозност „правно” електронно издание по повод на осъществяваната защита на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Уж професионалистите в бранша неусетно бяха забравили, че съм само един експерт, в случая адвокат, поел защитата на поредния си клиент и прехвърлиха неприкритата си злоба към клиента ми и върху мен. Това не ме натъжи ни най-малко. Те очевидно са тъжни.
Да не става дума за изданието, което „деликатно” ме елиминира преди година и половина?
Същото…
Е няма да им правим пиар. Да продължим по-жизнерадостно. Имал ли си мечта, която си постигнал?
Постигнал съм много, но много повече ми предстои. Най-важното е, че никога не съм губил достойнството си. Прав е големият български фотограф Николай Генов, че това може и да е най-важната победа на човек в съзнателния му живот.
Чувството за хумор е първия признак за човешката интелигентност? Помага ли ти в живота?
Без чувство за хумор човек не може да е щастлив. Както казва една близка колежка – и твоя съпруга, щом имаш чувство за хумор, значи си добър човек.
Ако решиш да захвърлиш работата си, къде би се потопил?
На голф игрище, в близост до обширна ловна територия.
Я кажи малко повечко за хобитата си. Лов и голф – доста баровско.
За лова ме запали моят голям приятел и колега адвокат Любомир Коцев. Един бележит българин, за съжаление вече покойник, който ми беше нещо средно между по-голям брат и баща. От него научих много за живота и професията, но най-вече урока никога да не ставам заложник на сребролюбието. Отдавна вече се водя за доста напреднал ловец. Никога не ходя на лов „за месо” и не стрелям по женски животни. Внимателно подбирам ловната си компания, защото освен опасна и сериозна дейност, ловът най-вече е едно забележително преживяване. Благодарение на моя голям приятел и колега – адвокат Георги Богданов открих като много емоционално преживяване и ловът в чужбина. До сега съм бил на лов в Намибия, Канада и ЮАР.
И в голфа ли си такъв спец?
За разлика от лова, там съм все още начинаещ. Но се кефя, че практикувам
най-джентълменската игра вече трета година. Тя е такава, защото е може би единствената, в която всеки сам отчита резултата си. Не е за вярване пълното обсебване и отдаване само на една тривиална цел – да се вкара една малка топка в една дупка.
И ловът и голфът са незаменими за избавяне от особено тежкия стрес, на който е подложен българският адвокат.
Вярваш ли в космическият закон за причината и последствието? Как се проявява в твоя живот?
Усилията, които полагаш, за да свършиш добре работата си, никога не остават напразни. Непримиримостта в търсене на истината винаги се възнаграждава.
В този контекст, непримиримостта на Протеста ще бъде ли възнаградена? Има ли правен път за промяна на избирателната система?
Песимист съм за промяната. Считам, че няма да се случи.
Е как да се изхвърлят старите муцунки, колкото и сладки и загладенки да са те?
Наскоро един мой клиент, известен български безнесмен ми сподели потресен, че отишъл за няколко дни със семейството си на почивка в известен луксозен СПА комплекс. Цената там за двудневен престой на четиричленно семейство била (в зависимост от екстрите) между три и четири хиляди лева. Картинката, която зърнал била, че 99 % от посетителите на хотела са държавни и общински чиновници от различни степени в йерархията на властта. Друга категория хора не видял!
Доста тъжно, но пък показателно у кого са парите.
Пишеш ли стихове?
Не мога, нямам талант, макар че мога да пея добре.
Тогава изпей за финал нещо ободряващо за днешното ни дередже!
Ако си дал от силата си на някой по-слаб, не си живял напразно…!
