vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Личен архив
Публикувана на: 10.09.2012 г.
Едва на 21 години Аделина Прокоп с отбора на Варшавския университет стана шампион за 2009 г. в най-престижното студентско състезание по Европейско право, организирано от Съда на Европейския съюз в Люксембург и от университета в Кеймбридж. Освен това грабна и индивидуалния приз за най-добър оратор при пледоариите – стаж в кабинета на генералния адвокат в Съда на ЕС г-жа Еленор Шарпстъп, която е и председател на изпитното жури. Нейното представяне допълнително провокира националната ни гордост, тъй като Аделина е половин българка. Майка й е от Пловдив, а татко и от Варшава. И не са се запознали по тривиалния начин по черноморските ни курорти, а като студенти в Москва.
Как се насочихте към правото?
Винаги съм знаела, че ще следвам право. Привличаше ме като една интелектуална игра. Първоначално много исках да стана и журналист, като смятах, че правото е много добра отправна точка за това. Дори бях главен редактор на студентско списание във Варшавския университет. Но после правото силно ме увлече и видях, че тази област не е само интелектуална игра, а и вид философия и лингвистика. Сега не се виждам в никака друга професия. Вече съм трета година във Варшавския университет, а тази година завърших двугодишен курс по английско и европейско право, организиран от университета в Кеймбридж.
Повече полякиня или повече българка се чувствате и дали този въпрос не се обезсмисля вече със членството ни в Европейския съюз.
Не ги обичам много тези въпроси, защото винаги съм се чувствала наполовина българка и наполовина полякиня. Завърших гимназия в Полша, там съм прекарала по-голямата част от живота си и може би по-добре познавам полския език, култура и история. От друга страна, България е страната на моето детство – там прекарвах почти всяка ваканция и затова имам силна емоционална връзка с нея. В никакъв случай не се чувствам разделена между тези две страни, напротив – те са единна и неразделна част от мен и заедно оформят личността ми.
Не мисля, че въпросът с народността се е обезмислил в ЕС. Просто народността вече не е проблем при решенията ни къде да живеем и работим, да следваме, за кого да се омъжим. ЕС ни гарантира, че ще бъдем третирани еднакво и няма да бъдем дискриминирани. Но не бива да се отричаме от произхода и историята, защото те ни създават.
В този контекст каква е ролята на общностното право за това обединение?
Днес към 70% от националните закони имат основа в общностното право. Европейското право ще има все по-голямо влияние върху националните юридически системи. Може би дори след 10-15 години ще имаме един общ закон за частноно право. Вярвам, че е много важно съвременният юрист да познава не само собствената си юридическа система, а и да има мнение, основано но юридическите системи на други европейски държави. Независимо от това, в каква област и част на правото работим, необходимо е познаване на европейското право, защото то допълва конституционната система на всяка държава.
Разкажете ми за емоциите в това тежко състезание в Киев. Какво провокира студентите да участват в него? Какво е да си победител и същевременно да спечелиш наградата за най-добър оратор? Няколко думи за школата във Варшавския университет, който има сериозна позоцоия в тези състезания.
Състезанията като това в Киев сега стават много модерни и популярни във Варшавския университет. Тази мода идва при нас от английските и американски университети, където „Moot Court Competitions” са редовна част от юридическото образование участието в такъв конкурс. Преживяването доставя не само удоволствие, но и необходим опит на студентите по право как функционира Съда на Европейските общности и какви умения са нужни, за да пледираш пред него. Чрез такива конкурси разбираме как изглажда правото на живо – Law in Action. Предполагам, че заради това такива конкурси стават още по-модерни и много студенти се интересуват от тях.
Тези четири дена в Киев бяха за мен едно незабравимо преживяване. Готвихме се няколко месеца и искахме да се покажем в добра светлина. Всичко се развиваше много бързо, имаше голямо напрежение и почти нямахме време за сън! Помня един момент от нощта преди финала, около четири часа сутринта една от колежките ми изпадна в нервна криза. Тогава всички се прегърнахме и си казахме, че сме там да се забавляваме и че това състезание трябва да ни носи удоволствие, а не нерви. И така, сутринта се събудихме съвсем други – силни и щастливи отидохме да се борим и победихме. Най-важният ми урок беше как се работи в екип. Ако някой имаше лош ден, другите му помагаха. Щастлива съм, че бях част от подобен отбор. Гордея се с наградата за най-добър оратор, но нямаше да я спечеля без помощта на отбора си.
Как оценявате представянето на българските си противници?
Знам, че България е много силна в това състезание, но за съжаление нямахме възможност да играем срещу български отбор в Киев. Въпреки това си правихме много добра компания на купона след финала!
Какви са плановете ви след като се дипломирате? Има ли вероятност да дойдете да работите в България?
Имам много идеи, които бих искала да пробвам след като се дипломирам. Със сигурност бих искал да се насоча към европейско право и Европейския съюз. Разбира се, че ще се пробвам ако имам възможн
остта да се развивам в България, да имам интересна работа. Вярвам, че познанията ми по български и полски език могат да бъдат моето предимство. Но човек трябва да бъде гъвкав и да се приспособява лесно към промените в света. Особено днес, в ЕС, където има много възможности за младите хора. И точно заради това, че не знаем къде ще се намираме след няколко години, животът е толкова интересен.
