vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: www.e-79.com
Публикувана на: 17-02-2014 г.
В днешните си китаистични залитания в потреблението, трябва да сме наясно къде и от кого бихме могли да търсим обезщетение за причинени ни вреди от уредите…
Новините по темата са в прословутия (умишлено натрапван ни) диапазон за добро и лошо. Та по стандартния ред за обявяване на екстрите. Лошата новина е, че ако те осакати уред, произведен в страна извън ЕС – няма ред за претенция на обезщетение. Добрата се съдържа в рещението на Съда на ЕС, според което:” в случай на ангажиране на отговорността на производителя за дефектна стока мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където е произведена процесната стока”. Изводът е простичък – ако сте претърпели физически щети от машинка, произведена в ЕС, ще може да претендирате обезщетение пред компетентната юрисдикция на съответната държава-членка на ЕС. А там критериите за обезщетение са в доста по-сериозни параметри от българо-европейските…
Конкретният казус касае иск за обезщетение, в размер на 21 200 Евро,
на австриец, претърпял наранявания вследствие на дефект в закупен от него велосипед, произведен в Германия.
Г-н Кайнц, жител на Залцбург, на 3-ти ноември 2007 г. си купил велосипед , произведен от германската фирма Pantherwerke AG. Година и половина по-късно, на 3 юли 2009 г, велосипедистът г -н Кайнц пада, докато се движи в Германия с този велосипед, при което се наранява. Според него падането му се дължи на откъсването на краищата на вилката от вилката на велосипеда. И на основание отговорността на производителя за дефектни стоки, иска да му бъде заплатено обезщетение от производителя на велосипеда Pantherwerke AG в размер на 21 200 Евро, ведно с лихвите и бъдещите разходи по съдебното производство.
Задълбочаването на съдебния спор провокира проблема за компетентната институция за произнасяне.
Велосипедът е произведен от фирма със седалище в Германия. Продаден е от представителството й в Австрия на австриец, който пък е катастрофирал заради дефект на въпросното колело, докато го е карал в Германия.
В този миш-маш от място на производство на велосипеда, място на покупко-продажбата му и мястото на инцидента с г-н Кайнц (купувача-потребител) създават доста трудности пред ред юрисдикции в Австрия, където г-н Кайнц е завел иска си за обезщетение от двадесет хиляди евро.
Нещата достигат до Върховния съд на Австрия, който решава да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург по темата
„място на настъпване на събитието, причинило вредата“ в случаите, когато се търси отговорност за дефектни стоки.
Въпросите:
„1) Следва ли изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, съдържащ се в член 5, точка 3 от [Регламент № 44/2001], във връзка с отговорността за дефектни стоки да се тълкува в смисъл,
а) че мястото на настъпване на събитието, причинило вредата („Handlungsort“), е мястото на седалището на производителя на стоката;
б) че мястото на настъпване на събитието, причинило вредата („Handlungsort“), е мястото на пускането на стоката на пазара;
в) че мястото на настъпване на събитието, причинило вредата („Handlungsort“), е мястото на придобиване на стоката от ползувателя?
2) При утвърдителен отговор на [въпрос 1, буква б)]:
а) Счита ли се стоката за пусната на пазара, когато тя вече е напуснала производствения цикъл при производителя и е навлязла в процес на предлагане на пазара, в който се предлага на обществеността, за да бъде използвана или потребена?
б) Счита ли се стоката за пусната на пазара, когато тя е структурирано разпространявана до крайни потребители?“.
Решението на върховните евромагистрати в Люксембург:
„С преюдициалните си въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как трябва да се тълкува член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, за да се установи мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, в случаите, когато е ангажирана отговорността на производителя за дефектна стока.
За да се отговори на този въпрос, най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на Регламент № 44/2001 трябва да бъдат тълкувани самостоятелно, въз основа на систематиката и целите на този регламент (вж. по-специално Решение на Съда от 16 юли 2009 г. по дело Zuid-Chemie, C 189/08, Сборник. стр. I 6917, точка 17 и Решение на Съда от 3 октомври 2013 г. по дело Pinckney, C 170/12, все още непубликувано в Сборника, точка 23).
На следващо място е нужно да се уточни, че от съображение 7 от Регламент № 864/2007 действително е видно, че законодателят на Съюза е искал да осигури съответствие между, от една страна, Регламент № 44/2001 и от друга, предмета и разпоредбите на Регламент № 864/2007, но това не означава, че следователно разпоредбите на Регламент № 44/2001 би трябвало да се тълкуват в светлината на разпоредбите на Регламент № 864/2007. Желаната съгласуваност в никакъв случай не би могла да доведе до тълкуване на разпоредбите на Регламент № 44/2001, което не отговаря на систематиката и целите на този регламент.
В това отношение следва да се напомни, че системата на предоставяне на общите правомощия, предвидени от разпоредбите на глава II от Регламент № 44/2001, се основава на общото правило, установено в член 2, параграф 1 от него, че искове срещу лицата, които имат местоживеене на територията на държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава независимо от гражданството на страните. Единствено като изключение от това общо правило за компетентност на съдилищата по местоживеенето на ответника разпоредбите на глава II, раздел 2 от Регламент № 44/2001 предвиждат някои правила за специална компетентност, между които и предвидената по член 5, точка 3 от този регламент (Решение от 18 юли 2013 г. по дело ÖFAB, C 147/12, все още непубликувано в Сборника, точка 30 и цитираната съдебна практика).
Тези правила за специална компетентност подлежат на стриктно тълкуване и не допускат тълкуване, излизащо извън хипотезите, изрично предвидени в посочения регламент (Решение по дело ÖFAB, посочено по-горе, точка 31 и цитираната съдебна практика).
Съгласно постоянната съдебна практика
обаче, когато мястото на настъпване на събитието, което може да ангажира деликтна или квазиделиктна отговорност, не съвпада с мястото, където това събитие е довело до вреда, изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, съдържащ се в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, трябва да се разбира в смисъл, че се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда, така че ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (вж. по-специално посочените по-горе Решение по дело Zuid-Chemie, точка 23 и Решение по дело Pinckney, точка 26).
Ето защо, тъй като идентифицирането на някоя от тези връзки трябва да даде възможност да се установи компетентността на юрисдикцията, която обективно най-добре може да прецени дали са налице конститутивните елементи на отговорността на ответника, може да бъде надлежно сезирана само юрисдикцията, в чийто район се намира релевантната връзка (вж. Решение по дело Pinckney, посочено по-горе, точка 28 и цитираната съдебна практика).
В рамките на спора, висящ в главното производство пред запитващата юрисдикция, е безспорно, че въпросът, който същата си задава, се отнася единствено до определянето на мястото на настъпване на събитието, причинило вредата.
В тази връзка Съдът вече е уточнил, че в случай на отговорност за дефектен продукт това място е мястото на настъпване на самия факт, от който за продукта са произтекли вреди (вж. в този смисъл Решение по дело Zuid-Chemie, посочено по-горе, точка 27). Това по принцип е мястото, където е произведена съответната стока.
Доколкото близостта с мястото на настъпване на самия факт,
от който за продукта са произтекли вреди, улеснява — по-специално заради възможността там да бъдат събрани доказателствата, за да се установи разглежданият дефект — надлежната организация на процеса и следователно доброто правораздаване, предоставянето на компетентност на юрисдикцията, в чийто район се намира това място, съответства на смисъла и целта на специалната компетентност, предвидена в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, а именно наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикцията по мястото, където е настъпило вредоносното събитие (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Zuid-Chemie, точка 24 и Решение по дело Pinckney, точка 27).
В допълнение, предоставянето на компетентност на юрисдикцията по мястото на производство на процесната стока отговаря на изискването за предвидимост на правилата за компетентност, понеже и ответникът производител, и ищецът, увредено лице, могат логично да предположат, че тази е юрисдикцията, която най-добре може да реши спора, отнасящ се и до това дали е налице дефект на процесната стока.
Ето защо се налага изводът, че в случай на ангажиране на отговорността на производителя за дефектна стока мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където е произведена процесната стока.
На последно място, що се отнася до довода на г н Kainz, че при тълкуването на специалната компетентност по дела относно деликти или квазиделикти наред с интереса от добро правораздаване трябвало да се отчете и интересът на увреденото лице, доколкото той давал на посоченото лице възможност да предяви иска си пред съд на държавата членка, в която живее, този довод не може да бъде възприет.
Не само Съдът вече е постановил, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 няма конкретно за цел да предостави засилена защита на по-слабата страна (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2012 г. по дело Folien Fischer и Fofitec, C 133/11, все още непубликувано в Сборника, точка 46), но и следва да се отбележи, че предлаганото от г н Kainz тълкуване, съгласно което мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където процесната стока е прехвърлена на крайния потребител или на прекупвача, също не би гарантирало, че този потребител във всички случаи ще може да предяви иск пред съдилищата по неговото местоживеене, защото това място може да е другаде и дори в друга страна.
Във всеки случай евентуалната невъзможност да се установи — използвайки възприетите за тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 обективни критерии — компетентността на съда на държавата членка, в която е местоживеенето на ищеца, е в съответствие с припомненото в точка 21 от настоящото решение общо правило за компетентността на съдилищата по местоживеенето на ответника.
С оглед на изложеното дотук на поставените въпроси следва да се отговори, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на ангажиране на отговорността на производителя за дефектна стока мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където е произведена процесната стока.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на ангажиране на отговорността на производителя за дефектна стока мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където е произведена процесната стока”.
ПС Дано дойде миг това решение да докосне и редовия българин, който се напъхва в китайски гащи, купува си китайски инструменти и след първата им употреба ги захвърля със сръбски псувни
Новините по темата са в прословутия (умишлено натрапван ни) диапазон за добро и лошо. Та по стандартния ред за обявяване на екстрите. Лошата новина е, че ако те осакати уред, произведен в страна извън ЕС – няма ред за претенция на обезщетение. Добрата се съдържа в рещението на Съда на ЕС, според което:” в случай на ангажиране на отговорността на производителя за дефектна стока мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където е произведена процесната стока”. Изводът е простичък – ако сте претърпели физически щети от машинка, произведена в ЕС, ще може да претендирате обезщетение пред компетентната юрисдикция на съответната държава-членка на ЕС. А там критериите за обезщетение са в доста по-сериозни параметри от българо-европейските…
Конкретният казус касае иск за обезщетение, в размер на 21 200 Евро,
на австриец, претърпял наранявания вследствие на дефект в закупен от него велосипед, произведен в Германия.
Г-н Кайнц, жител на Залцбург, на 3-ти ноември 2007 г. си купил велосипед , произведен от германската фирма Pantherwerke AG. Година и половина по-късно, на 3 юли 2009 г, велосипедистът г -н Кайнц пада, докато се движи в Германия с този велосипед, при което се наранява. Според него падането му се дължи на откъсването на краищата на вилката от вилката на велосипеда. И на основание отговорността на производителя за дефектни стоки, иска да му бъде заплатено обезщетение от производителя на велосипеда Pantherwerke AG в размер на 21 200 Евро, ведно с лихвите и бъдещите разходи по съдебното производство.
Задълбочаването на съдебния спор провокира проблема за компетентната институция за произнасяне.
Велосипедът е произведен от фирма със седалище в Германия. Продаден е от представителството й в Австрия на австриец, който пък е катастрофирал заради дефект на въпросното колело, докато го е карал в Германия.
В този миш-маш от място на производство на велосипеда, място на покупко-продажбата му и мястото на инцидента с г-н Кайнц (купувача-потребител) създават доста трудности пред ред юрисдикции в Австрия, където г-н Кайнц е завел иска си за обезщетение от двадесет хиляди евро.
Нещата достигат до Върховния съд на Австрия, който решава да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург по темата
„място на настъпване на събитието, причинило вредата“ в случаите, когато се търси отговорност за дефектни стоки.
Въпросите:
„1) Следва ли изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, съдържащ се в член 5, точка 3 от [Регламент № 44/2001], във връзка с отговорността за дефектни стоки да се тълкува в смисъл,
а) че мястото на настъпване на събитието, причинило вредата („Handlungsort“), е мястото на седалището на производителя на стоката;
б) че мястото на настъпване на събитието, причинило вредата („Handlungsort“), е мястото на пускането на стоката на пазара;
в) че мястото на настъпване на събитието, причинило вредата („Handlungsort“), е мястото на придобиване на стоката от ползувателя?
2) При утвърдителен отговор на [въпрос 1, буква б)]:
а) Счита ли се стоката за пусната на пазара, когато тя вече е напуснала производствения цикъл при производителя и е навлязла в процес на предлагане на пазара, в който се предлага на обществеността, за да бъде използвана или потребена?
б) Счита ли се стоката за пусната на пазара, когато тя е структурирано разпространявана до крайни потребители?“.
Решението на върховните евромагистрати в Люксембург:
„С преюдициалните си въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как трябва да се тълкува член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, за да се установи мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, в случаите, когато е ангажирана отговорността на производителя за дефектна стока.
За да се отговори на този въпрос, най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на Регламент № 44/2001 трябва да бъдат тълкувани самостоятелно, въз основа на систематиката и целите на този регламент (вж. по-специално Решение на Съда от 16 юли 2009 г. по дело Zuid-Chemie, C 189/08, Сборник. стр. I 6917, точка 17 и Решение на Съда от 3 октомври 2013 г. по дело Pinckney, C 170/12, все още непубликувано в Сборника, точка 23).
На следващо място е нужно да се уточни, че от съображение 7 от Регламент № 864/2007 действително е видно, че законодателят на Съюза е искал да осигури съответствие между, от една страна, Регламент № 44/2001 и от друга, предмета и разпоредбите на Регламент № 864/2007, но това не означава, че следователно разпоредбите на Регламент № 44/2001 би трябвало да се тълкуват в светлината на разпоредбите на Регламент № 864/2007. Желаната съгласуваност в никакъв случай не би могла да доведе до тълкуване на разпоредбите на Регламент № 44/2001, което не отговаря на систематиката и целите на този регламент.
В това отношение следва да се напомни, че системата на предоставяне на общите правомощия, предвидени от разпоредбите на глава II от Регламент № 44/2001, се основава на общото правило, установено в член 2, параграф 1 от него, че искове срещу лицата, които имат местоживеене на територията на държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава независимо от гражданството на страните. Единствено като изключение от това общо правило за компетентност на съдилищата по местоживеенето на ответника разпоредбите на глава II, раздел 2 от Регламент № 44/2001 предвиждат някои правила за специална компетентност, между които и предвидената по член 5, точка 3 от този регламент (Решение от 18 юли 2013 г. по дело ÖFAB, C 147/12, все още непубликувано в Сборника, точка 30 и цитираната съдебна практика).
Тези правила за специална компетентност подлежат на стриктно тълкуване и не допускат тълкуване, излизащо извън хипотезите, изрично предвидени в посочения регламент (Решение по дело ÖFAB, посочено по-горе, точка 31 и цитираната съдебна практика).
Съгласно постоянната съдебна практика
обаче, когато мястото на настъпване на събитието, което може да ангажира деликтна или квазиделиктна отговорност, не съвпада с мястото, където това събитие е довело до вреда, изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, съдържащ се в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, трябва да се разбира в смисъл, че се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда, така че ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (вж. по-специално посочените по-горе Решение по дело Zuid-Chemie, точка 23 и Решение по дело Pinckney, точка 26).
Ето защо, тъй като идентифицирането на някоя от тези връзки трябва да даде възможност да се установи компетентността на юрисдикцията, която обективно най-добре може да прецени дали са налице конститутивните елементи на отговорността на ответника, може да бъде надлежно сезирана само юрисдикцията, в чийто район се намира релевантната връзка (вж. Решение по дело Pinckney, посочено по-горе, точка 28 и цитираната съдебна практика).
В рамките на спора, висящ в главното производство пред запитващата юрисдикция, е безспорно, че въпросът, който същата си задава, се отнася единствено до определянето на мястото на настъпване на събитието, причинило вредата.
В тази връзка Съдът вече е уточнил, че в случай на отговорност за дефектен продукт това място е мястото на настъпване на самия факт, от който за продукта са произтекли вреди (вж. в този смисъл Решение по дело Zuid-Chemie, посочено по-горе, точка 27). Това по принцип е мястото, където е произведена съответната стока.
Доколкото близостта с мястото на настъпване на самия факт,
от който за продукта са произтекли вреди, улеснява — по-специално заради възможността там да бъдат събрани доказателствата, за да се установи разглежданият дефект — надлежната организация на процеса и следователно доброто правораздаване, предоставянето на компетентност на юрисдикцията, в чийто район се намира това място, съответства на смисъла и целта на специалната компетентност, предвидена в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, а именно наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикцията по мястото, където е настъпило вредоносното събитие (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Zuid-Chemie, точка 24 и Решение по дело Pinckney, точка 27).
В допълнение, предоставянето на компетентност на юрисдикцията по мястото на производство на процесната стока отговаря на изискването за предвидимост на правилата за компетентност, понеже и ответникът производител, и ищецът, увредено лице, могат логично да предположат, че тази е юрисдикцията, която най-добре може да реши спора, отнасящ се и до това дали е налице дефект на процесната стока.
Ето защо се налага изводът, че в случай на ангажиране на отговорността на производителя за дефектна стока мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където е произведена процесната стока.
На последно място, що се отнася до довода на г н Kainz, че при тълкуването на специалната компетентност по дела относно деликти или квазиделикти наред с интереса от добро правораздаване трябвало да се отчете и интересът на увреденото лице, доколкото той давал на посоченото лице възможност да предяви иска си пред съд на държавата членка, в която живее, този довод не може да бъде възприет.
Не само Съдът вече е постановил, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 няма конкретно за цел да предостави засилена защита на по-слабата страна (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2012 г. по дело Folien Fischer и Fofitec, C 133/11, все още непубликувано в Сборника, точка 46), но и следва да се отбележи, че предлаганото от г н Kainz тълкуване, съгласно което мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където процесната стока е прехвърлена на крайния потребител или на прекупвача, също не би гарантирало, че този потребител във всички случаи ще може да предяви иск пред съдилищата по неговото местоживеене, защото това място може да е другаде и дори в друга страна.
Във всеки случай евентуалната невъзможност да се установи — използвайки възприетите за тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 обективни критерии — компетентността на съда на държавата членка, в която е местоживеенето на ищеца, е в съответствие с припомненото в точка 21 от настоящото решение общо правило за компетентността на съдилищата по местоживеенето на ответника.
С оглед на изложеното дотук на поставените въпроси следва да се отговори, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на ангажиране на отговорността на производителя за дефектна стока мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където е произведена процесната стока.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на ангажиране на отговорността на производителя за дефектна стока мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е мястото, където е произведена процесната стока”.
ПС Дано дойде миг това решение да докосне и редовия българин, който се напъхва в китайски гащи, купува си китайски инструменти и след първата им употреба ги захвърля със сръбски псувни
