Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 04.09.2012 г.
От 18 до 20 февруари 2011 г. за първи път у нас се състоя истински сблъсък за честта кой български юридически факултет да се представи със свой отбор на поредните финали на състезанието Jessup във Вашингтон от 20 до 26 март. Турнирът Jessup е култов за всички студенти по право по света – нещо като „Грами“, „Оскар“ или финалите на Световното първенство по футбол.
Основан е през 1960 г. от легендата в международното право Филип Джесъп. Целта му е била да се обединят младите хора от цялата планета, които са се отдали на правото, да работят за създаването на единна доктрина на справедливостта в името на оцеляването на света.
Първоначалното изискване към кандидатите е да са студенти по право и да владеят английски – езика на който се провежда състезанието. Заданието винаги е едно – „Симулация на процеси пред Международния съд на ООН“, които имат огромна обществена значимост. В сблъсъка за приза участват 500 отбора от 80 университета.
Съдиите са във формат от по трима – все „великани“ в международното право. През миналата 2010 г. начело на съдийския панел за финала беше председателката на Международния съд в Хага до 2009 г. съдия Розалин Хигинс. Българската следа в турнира датира от 1984 г. (старта на перестройката на Михаил Горбачов). Но и до днес си е само следа – наши участници нямат запомнящи се достижения.
Предизвикателството е невероятно!
Само мисълта да се изправиш срещу свои връстници, но от университети със „запазени марки“ като Йеил, Харвард, Кеймбридж, Нанси, Оксфорд, Сорбоната… е достатъчна!
Историята е показала, че „големите имена“ не са богоизбрани – в някои държави като Австралия, Тайланд и Сингапур състезанията по международно право от години са се превърнали в национален спорт.
Досега България е била представлявана единствено от отбори на Юридическия факултет на Софийския университет. По простата причина, че не е имало други кандидати. До тази година! Нашите студенти по право осъзнаха ползите за изграждането им като юристи от участие в турнири по право, които вече се налагат като мода.
Да не говорим за най-толямото състезание Jessup, което зорко се наблюдава от международните институции и от големите адвокатски кантори в света. Колкото повече напреднеш в туровете, толкова по-широко ти се отварят възможностите за бъдеща бляскава и добре платена кариера.
Четири български отбора изявиха желание да участват в тазгодишните финали във Вашингтон –
от СУ „Св. Климент Охридски“, от УНСС (Университета за национално и световно стопанство), от Американския университет в Благоевград и от техните съграждани от ЮЗУ „Неофит Рилски“. Това провокира организирането на първи по рода си у нас „кастинг“ кой е най-достоен да представлява българската студентска правна общност.
Заслугата това да се случи е изцяло на „младите лъвове“, които през септември 2009 г. основаха Сдружение за международни състезания по право. А спонсор на мероприятието е Фондация „Америка за България“, която ще финансира и разходите по пътуването и участието на нашия тим в столицата на САЩ.
Домакин на надпреварата бе Върховният касационен съд(ВКС), който любезно предостави възможността тя да се проведе в най-автентичната и впечатляваща съдебна обстановка в България – заседателните зали на Съдебната палата в София.
На 18 февруари сутринта заместник-председателят на ВКС Гроздан Илиев посрещна състезателите в уникалната зала №15. И ги поздрави: „Храмът на Темида е винаги отворен за вас, и не само като състезатели, а в бъдеще и като професионалисти в името на справедливостта… Фактът, че сте тук, означава, че сте най-добрите. Дано бъдете най-добрите и във Вашингтон… Без вашето активно участие в бъдеще европейският правен ред, към който се стремим, неби станал реалност!“
И започна надпреварата в пълна анонимност.
В смисъл, че на баджовете на състезателите са изписани единствено техните имена, а не представители на кой университет са. Това е заложено строго в правилника на самия международен турнир. Идеята е да се избягнат всякакви сантиментални пристрастия у оценяващите съдии. Ние сме малка държава и българските членове на журито са направили първите си стъпки в правото в единствения ни тогава юридически факултет – на СУ. Затова и съдиите на финала бяха чуждестранни юристи под председателството на проф. Александър Янков.
В петък и събота от зори до здрач отборите се изправяха един срещу друг ту като ищци, ту като ответници. Двата тима, натрупали най-много точки в изнурителния маратон, застанаха на финала в неделя, 20 февруари, в същата зала № 15. Множество колеги, роднини и приятели на състезателите присъстваха на финалните прения, които пак се проведоха в анонимност.
Завесата се вдигна чак след като журито обяви крайния победител. И това се оказа пак отборът на най-старото ни висше учебно заведение Алма матер. Надпреварата беше изключително равностойна и трябва да се отдадат заслужени аплодисменти и на техния конкурент – отбора на УНСС, както и на отпадналите на полуфиналите тимове от ЮЗУ „Неофит Рилски“ и на Американския университет.
На коктейл в хотел „Шератон“ победителите получиха купа и заедно с победените, съдиите и организаторите празнуваха до зори.
Именитото жури
Всичките съдии в състезанието са признати специалисти в областта на международното публично право (МПП), поради което ще ги разделим условно на „родени в България“ и „гости“.
Гостите
Професор Яс Банифатеми – партньор в международната правна кантора Sherman & Sterling, професор по МПП в Сорбоната, водещ адвокат по дела пред Международния съд на ООН в Хага;
Професор Нобуо Хаяши – професор по МПП в Международния университет в Япония, учен към Института за
изследване на мира в Осло;
Съдия Стюърт Уолдрип – Бивш съдия във Върховния съд на Ориндж Каунти, Калифорния, медиатор и арбитър към Judicate West & Intermountain Dispute Resolution;
Анийс Ахмед – висш служител на ООН към Международния трибунал за Руанда, член на екипа на главния
прокурор на ООН към Международния трибунал за Червените кхмери в Камбоджа, адвокат пред Върховния съд на Индия.
Родените в България
Професор Александър Янков – от 1996 г. е съдия в Международния трибунал по морско право, Хамбург, професор по международно публично право, бивш заместник външен министър и посланик на България във Великобритания и Ирландия;
Адвокат Валентин Брайков – водещ партньор в адвокатско бюро „Брайков“ с над 35 г. стаж, член на борда на
директорите на фондация „Америка за България“, почетен президент на британско-българската адвокатска
асоциация;
Адвокат Андрей Делчев – бивш председател на Софийския районен съд, бивш началник на правния отдел на
Министерския съвет, арбитър в Международния арбитраж към БТПП, управляващ съдружник в „Андрей Делчев и партньори“;
Адвокат Ивайло Дерменджиев – арбитър в Международния спортен арбитраж в Лозана, арбитър в БТПП,
почетен консул на Кения в България, съветник по арбитражни дела на правителството, управляващ съдружник в „Симеонов и Дерменджиев“;
Адвокат Свилен Тодоров – управляващ съдружник в „Тодоров и Дойкова“;
Евгени Георгиев – съдия в Софийски районен съд;
Адвокат Валерия Иларева – водещ юрист на Правната клиника за бежанци, докторант от университета в Мадрид;
Мария Ковалакова – юридически консултант в офиса на комисаря по бежанците към ООН, член на Сдружение за международни състезания по право (СМСП);
Николай Младенски – юрист в правния отдел на ING Bank, член на СМСП;
Олег Темников – магистър по право от Сорбоната в Париж, член на СМСП;
Динко Динев – консултант в Delloite, члена на СМСП;
Светослав Бенчев – експерт по европейско право в Българска петролна и газова асоциация, магистър по право в Страсбург;
Казусът
Борбата с тероризма и международната корупция
Война – хуманизъм, религиозна търпимост – тероризъм, национални икономически интереси – бизнес. Това са въпросителните, по които младите кандидат-юристи трябваше да пледират и като ищци, и като ответници. Имената в казуса са нереални – на държави, религии и фирми. Но засягат болезнено познатите ни реални проблеми от ежедневието на планетата – многото кръв, насилие и сълзи… Организаторите на интелектуалния сблъсък Jessup са публикували на сайта си казуса още на 17 септември 2010 г. А именно:
Ищецът Ардения срещу Ответника Ригалия.
Прилагаме казуса, както в резюме е описан от Международната организация на студентите по право (ILSA):
Ищецът Ардения и ответникът Ригалия са съседни държави. Границата им минава през планински район, населен със зетианци – номадско племе, което практикува религията мастино. Зетианците са пълноправни граждани и на двете държави. Зетианската демократична партия (ЗДП) от Ригалия се бори за установяване на Независима зетианска държава на територията на Северните ригалски и Южните арденски провинции.
През 2009 г. „зетианските сепаратисти“ започват протести срещу ригалското правителство с искания за независимост и по-голям дял от експлоатацията на природните ресурси на северните провинции. В отговор ригалското правителство арестува протестиращите. Това провокира вълна от насилие от страна на сепаратистите, включително самоубийствени бомбени атаки, при които атентаторите са забулени с мавази – традиционно облекло, задължително за жените и момичетата, които изповядват религията мастино.
С нарастване на насилието, Ригалия въвежда забрана на мавазито и моли Моргания, трета държава, да й осигури безпилотни самолети „Хищник“ (дронове), за да атакува с тях сепаратистите, които се крият в граничните планински региони.
Дронове се изстрелват от военна база, разположена на тер
иторията на Ригалия, но предоставена на Моргания. Дроновете, управлявани от морганци, по настояване на Ригалия нанасят над 50 удара на зетианските сепаратисти, убивайки над 230 цивилни. В един от случаите, операцията е насочена срещу територията на Ардения, където се намира домът на Адар Бермал, висш сепаратистки ръководител. Адар Бермал и семейството му са убити при удара. По време на операцията операторът на дрона е разсеян от съобщенията на ригалските информатори и атакува разположената наблизо болница „Бакхар Вали“. Въпреки че операторът осъзнава грешката си, прекалено късно е да преустанови процеса по изстрелване на ракетата. Ракетата, изстреляна от дрона, поразява болницата и убива 150 цивилни, като други 200 са ранени. Както бе отбелязано по-горе, едно от исканията на зетианската демократична партия е свързано с приходите от експлоатацията на природните ресурси на северните провинции.
През 1994 RRI, търговско дружество, чиито капитал се притежава от ригалската държава, обявява конкурсна процедура за експлоатацията на мина „Мория“, разположена в северните провинции. MDI, търговско дружество, чиито капитал се притежава от арденската държава, печели правото да експлоатира добития от мината колтан – ценна руда. Договорът за експлоатация е подновен през 2002 г. Появяват се подозрения, че MDI успява да си осигури подновяването на договора чрез плащания към Клайд Зангара, племенник на Лео Бикра, президент на RRI, както и плащания към Фонда за зетиански бежанци, благотворителна организация, основана от Клайд. В допълнение MDI е обвинена, че изплаща безотчетни суми на местните зетиански племенни съвети, за да си подсигури доставките на рудата.
Ригалия изпраща на Ардения Искане за правна взаимопомощ (ИПВ), като последната започва разследване, но не отговаря на искането. След силно лобиране на MDI Ардения прекратява разследването от съображения за обществена сигурност и поради размера на евентуалните разходи за пълно разследване. Комитетът за отговорно бизнес поведение (КОБП), ригалска неправителствена организация, подава оплакване срещу MDI и RRI за нарушение на глава VІ от Указанията на ОИСР за многонационални предприятия. Оплакването е подадено до арденското Национално звено за контакт (НЗК) – правителствена структура, създадена за разрешаване на спорове относно Указанията за многонационални предприятия. Арденското НЗК отговаря, че оплакването следва да се разгледа от ригалското НЗК, че указанията не се прилагат за RRI и че не може да разгледа въпросът, доколкото разследвания се провеждат в Ардения и Ригалия.
Ардения и Моргания отнасят спора си с Ригалия пред Международния съд на ООН на 5 май 2010 г. В решението по допустимостта съдът отсъжда, че не е необходимо Моргания да се конституира като страна в производството.
Въпросите:
1. Съответстват ли ригалските дронови операции на международното право и следва ли те да бъдат прекратени?
2. Възможно ли е отговoрността за атаката над болница „Бакхар Вали“ да се вмени на Ригалия? Задължена ли е Ригалия да обезщети Ардения за причинените от атаката вреди? Представлява ли атаката над болница „Бакхар Вали“ непропорционален и незаконен акт на агресия срещу народа на Ардения?
3. Наложената от Ригалия забрана на мавазите по отношение на всички зетиански момичета и жени нарушава ли правата, гарантирани им от международното право?
4. Ардения нарушила ли е Конвенцията за борба срещу подкупите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)? Ардения нарушила ли е Указанията на ОИСР за многонационални предприятия?