vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикуване: 27.04.2012
Щенията на музикалните продуценти да цицат и от човешките страдания бяха секнати от Люксембург
Ще има ли „Господари на ефира” и „Пълна лудница”? Кога, къде… Това бе тема №1 на обществените ни вълнения… по време на „Страстната седмица” преди Великден 2012 г. С помощта на най-тиражните медии, които обиграно „яхват” последната мода в популизма. На заден план останаха помиярите-людоеди, престъпността сред децата, показните убийства на съмнителни типове…
„Кръв и зрелища” е класическата рецепта на управленците в криза да овладяват нещастниците, които ги издържат. Като се започне от човешките жертвоприношения, гладиаторските боеве, садистичните екзекуции на „Светата Инквизиция”… до „атракцията” на процесите пред „Народния съд”. Мутациите продължават и в днешната ни правораздавателна реалност.Обществото е в уникален момент. Кръв бол – в буквален и преносен смисъл – разстреляни бандити, удавени старци, заклани и изнасилени деца, оглозган професор … „Избухващи” кръвно налягане и холестерол на опашките пред бюрата за безработни. Последната крепост за бягство от родното ни риалити останаха сатирично-хумористичните продукции, които бълва всяка телевизия. Но им посегнаха! Продуцентите на „смешките” просълзени се оплакват, че им се налага цензура, а после в свръхскъпи лимузини отпътуват. Партньорите им от телевизионните канали пък твърдят, че ги свалили от екран заради лакомията . Драмата е предрешена.
Проблемът е в мангизите, които продуцентите желаят.
Трагедията е за най-многолюдната част от нацията ни – пенсионерите.
Тамън се бяха превърнали във факири на дистанционните управления и ловко превключваха от турските „сапунки” на българската „комедия”. И сега – „Изберете българското” е застрашено! На пангара са и работоспособните. Нищо лично към художествено-творческите качества на авторите на смешките – за всеки влак си има пътник. Но днешният пътник (освен, че е блед) жадува да се надсмее гръмко над богатите, които също плачат, раждат копелета, а и силиконът им се взривява в циците… Днешният пътник не забелязва наркоманите-деца, клошарите и прескача локвичката кръв пред входа … За да се кикоти така, че да не мисли за следващото прекрасно и неповторимо утро, когато ще трябва да „дари” кръв срещу пари, за да купи „Барби” и торта (малка) за рождения ден на детето си.
А в Европа как е?
В Европейския съюз на дневен ред е мантрата „свобода, сигурност и правосъдие за гражданите”. Не винаги обаче, удостоените „граждани на ЕС” успяват да надделеят консервативните привилегии и интереси на търговците. Но има случаи и на запомнящ се успех.
Как зъболекарите-импресионисти сложиха прът в колелото на лакомията на продуцентите на музика?
Стремежът за печелене на повече пари на гърба на човешките страх и страдание, е мания, на която може да се сложи край. Съдът на ЕС в Люксембург го направи за пациентите в стоматологията.
Казусът е породен от италианската компания SCF (Società Consortile Fonografici) на която е възложено управлението, събирането и разпределението на таксите между продуцентите на звукозаписи. Претенциите им изискват възнаграждение от стоматолозите, които пускат в кабинетите си „защитени звукозаписи”. Мотивът е, че зъболекарският кабинет е частен, публичен офис и за излъчването на музиката трябва да се плати…
Реално в практиката на напредничавите стоматолози ролята на музиката е възлова – за предразполагане и отърсване от страха . Всеки я подбира според стила и душевността на клиента. Демонстрират се невероятни резултати в симбиозата лечител-пациент. Стресът и напрежението изчезват.
Срещу продуцентските щения се опълчи д-р Дел Корсо от Торино, защото това „бърка” освен в моралната му представа за оказване на медицинска помощ, така и в джоба на хората, които би трябвало да плащат с около 5-10% по-високи цени за стоматологична помощ. Нещата достигнаха до Съда на Европейския съюз в Люксембург, който постанови , че „излъчването на звукозаписи в зъболекарските кабинети не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи”( Решение е на сайта на Съда на ЕС по дело С-135/10 Società Consortile Fonografici (SCF)/Marco Del Corso).
И Слава Богу,, защото
продуцентският апетит щеше да достигне и до душите извън материалния свят.
Все по-масово хирурзите и техните екипи на тежки многочасови операции слушат музика за концентрация. Пациентите им са под пълна упойка. Но за продуцентите биха били достатъчни и хипотезите на някои учени, че и под наркоза душата чува – значи им е „клиент”, който слуша без да е платил авторски права.
Щяха да приклещят и патолозите, които също слушат музика , за да се абстрахират от мрачната си професия – особено при аутопсиите на зверски убити или загинали при инциденти млади хора. За алчността няма нищо свято. Казано е, че Душата витае около загубеното тяло, вижда, чува и разбира (безплатно)… Продуценти, Христос Воскресе!!!
Ще има ли „Господари на ефира” и „Пълна лудница”? Кога, къде… Това бе тема №1 на обществените ни вълнения… по време на „Страстната седмица” преди Великден 2012 г. С помощта на най-тиражните медии, които обиграно „яхват” последната мода в популизма. На заден план останаха помиярите-людоеди, престъпността сред децата, показните убийства на съмнителни типове…
„Кръв и зрелища” е класическата рецепта на управленците в криза да овладяват нещастниците, които ги издържат. Като се започне от човешките жертвоприношения, гладиаторските боеве, садистичните екзекуции на „Светата Инквизиция”… до „атракцията” на процесите пред „Народния съд”. Мутациите продължават и в днешната ни правораздавателна реалност.Обществото е в уникален момент. Кръв бол – в буквален и преносен смисъл – разстреляни бандити, удавени старци, заклани и изнасилени деца, оглозган професор … „Избухващи” кръвно налягане и холестерол на опашките пред бюрата за безработни. Последната крепост за бягство от родното ни риалити останаха сатирично-хумористичните продукции, които бълва всяка телевизия. Но им посегнаха! Продуцентите на „смешките” просълзени се оплакват, че им се налага цензура, а после в свръхскъпи лимузини отпътуват. Партньорите им от телевизионните канали пък твърдят, че ги свалили от екран заради лакомията . Драмата е предрешена.
Проблемът е в мангизите, които продуцентите желаят.
Трагедията е за най-многолюдната част от нацията ни – пенсионерите.
Тамън се бяха превърнали във факири на дистанционните управления и ловко превключваха от турските „сапунки” на българската „комедия”. И сега – „Изберете българското” е застрашено! На пангара са и работоспособните. Нищо лично към художествено-творческите качества на авторите на смешките – за всеки влак си има пътник. Но днешният пътник (освен, че е блед) жадува да се надсмее гръмко над богатите, които също плачат, раждат копелета, а и силиконът им се взривява в циците… Днешният пътник не забелязва наркоманите-деца, клошарите и прескача локвичката кръв пред входа … За да се кикоти така, че да не мисли за следващото прекрасно и неповторимо утро, когато ще трябва да „дари” кръв срещу пари, за да купи „Барби” и торта (малка) за рождения ден на детето си.
А в Европа как е?
В Европейския съюз на дневен ред е мантрата „свобода, сигурност и правосъдие за гражданите”. Не винаги обаче, удостоените „граждани на ЕС” успяват да надделеят консервативните привилегии и интереси на търговците. Но има случаи и на запомнящ се успех.
Как зъболекарите-импресионисти сложиха прът в колелото на лакомията на продуцентите на музика?
Стремежът за печелене на повече пари на гърба на човешките страх и страдание, е мания, на която може да се сложи край. Съдът на ЕС в Люксембург го направи за пациентите в стоматологията.
Казусът е породен от италианската компания SCF (Società Consortile Fonografici) на която е възложено управлението, събирането и разпределението на таксите между продуцентите на звукозаписи. Претенциите им изискват възнаграждение от стоматолозите, които пускат в кабинетите си „защитени звукозаписи”. Мотивът е, че зъболекарският кабинет е частен, публичен офис и за излъчването на музиката трябва да се плати…
Реално в практиката на напредничавите стоматолози ролята на музиката е възлова – за предразполагане и отърсване от страха . Всеки я подбира според стила и душевността на клиента. Демонстрират се невероятни резултати в симбиозата лечител-пациент. Стресът и напрежението изчезват.
Срещу продуцентските щения се опълчи д-р Дел Корсо от Торино, защото това „бърка” освен в моралната му представа за оказване на медицинска помощ, така и в джоба на хората, които би трябвало да плащат с около 5-10% по-високи цени за стоматологична помощ. Нещата достигнаха до Съда на Европейския съюз в Люксембург, който постанови , че „излъчването на звукозаписи в зъболекарските кабинети не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи”( Решение е на сайта на Съда на ЕС по дело С-135/10 Società Consortile Fonografici (SCF)/Marco Del Corso).
И Слава Богу,, защото
продуцентският апетит щеше да достигне и до душите извън материалния свят.
Все по-масово хирурзите и техните екипи на тежки многочасови операции слушат музика за концентрация. Пациентите им са под пълна упойка. Но за продуцентите биха били достатъчни и хипотезите на някои учени, че и под наркоза душата чува – значи им е „клиент”, който слуша без да е платил авторски права.
Щяха да приклещят и патолозите, които също слушат музика , за да се абстрахират от мрачната си професия – особено при аутопсиите на зверски убити или загинали при инциденти млади хора. За алчността няма нищо свято. Казано е, че Душата витае около загубеното тяло, вижда, чува и разбира (безплатно)… Продуценти, Христос Воскресе!!!
