Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 15-10-2012 г.
Има ли друг профсъюз на частните охранители у нас, освен вашият?
Няма, а до началото на 2007 г., когато го създадохме, в България не съществуваше и професия „охранител“ в класификатора на професиите. Потърсихме колегите в Европа и станахме членове на мощната им организация „УНИ“. Това ни даде и гръб. Аз съм член и на Комисията по социален диалог в частната охранителна индустрия към Европейската комисия.
Няма, а до началото на 2007 г., когато го създадохме, в България не съществуваше и професия „охранител“ в класификатора на професиите. Потърсихме колегите в Европа и станахме членове на мощната им организация „УНИ“. Това ни даде и гръб. Аз съм член и на Комисията по социален диалог в частната охранителна индустрия към Европейската комисия.
А ние адекватни ли сме в момента на европейските стандарти в бранша?
Нашето законодателство, ако може така да мине по допирателната към всички трудови директиви, го прави.
Прави впечатление, че българските охранители, освен ако не се числят към проспериращи фирми, са основно пенсионери, инвалиди?!
Основата на частноохранителния бизнес са хора, които поради хармонизацията с ЕС напуснаха армията. Много са дисциплинирани, но не успяха да се вградят в този свят на бизнеса. Ще се учудите колко възпитани, учтиви и ерудирани са и същевременно безпомощни като деца, когато става дума за финанси. Не е справедливо неуважението, което се е натрупало в обществото към тях.
Отношението като към аутсайдери е и заради мизерните им възнаграждения.
Вижте, когато през 1990 г. възникна частноохранителният бранш, това беше една много престижна и добре платена професия. Разрастваше се със страхотна скорост. И в един момент започнаха да падат заплатите…
Защо?
Въз основа на т.нар. „обществени държавни поръчки“, където цената е много ниска. При тях принципът е, че най-ниската цена е най-хубавото нещо и това понижи тотално заплащането в този бранш. Не може държавата и нейните институции – общини и кметства, да дават толкова безумно ниски цени. Натъквала съм се на уникални случаи, които разказах дори в Брюксел.
Дайте ни пример.
От ВиК–Хасково през 2008 г. бяха дали цена от 200 лева за услугата „охрана“. При положение че минималната заплата за бранша тогава беше 240 лева. А в услугата влизат осигуровките, които са почти 40% върху заплатата, извънредните часове, отпуските… Как може едно държавно дружество да започва от 200 лева и да очаква някой да тръгне още по-надолу?!
Друг пример са взривовете в Челопечене. Тогава се тръбеше, че там има четирима охранители – двамата са живи, а другите двама са в неизвестност. Веднага си казах „ами другите двама сигурно спят след нощна смяна“.
Как да спят, щом щатът е от четирима?
За да може фирмата, която е спечелила обществената поръчка, да избие някаква заплата за охранителите. В Закона за частната охранителна дейност има точни параметри на един човек каква площ е допустимо да охранява. Но наместо четирима слагат двама. Тоест тези ниски цени те предизвикват сякаш нарочно да нарушаваш правилата.
В крайна сметка основният потърпевш е обществото!
Точно така. Ето в случая с ВиК–Хасково става дума за сигурността на водохранилището на един голям град. Какво става, ако примерно някой болен от хепатит без умисъл се изпикае в него?! Тръгва цялата система… А вододайните зони не са в центъра на града, в планината са, сред природата! И какъв човек може да бъде мотивиран за 100–150 лева да пази сам в гората! Отива някой отчаян човечец, който гледа да се наспи в някой фургон. Лошото е, че като заспи, а дойдат крадци, вземат, че го убият! А според Закона за частната охранителна дейност човекът охранител трябва да бъде проверен психически, физически, да е с чисто свидетелство за съдимост, да няма следствия срещу него.
Е как се спазва законът в такава ситуация?
Повечето фирми го спазват с кански усилия, но в закона има вратички. Някои големи фирми например не назначават охранители, а имат „член-кооператори“.
Това са хора, които чака дивидент от дейността на фирмата. После идват в синдиката и плачат, че за цялата година, са им платили на няколко пъти общо 300-400 лева. Тези хорица нямат трудов договор и не си дават сметка, че имат дял в десети от процента в кооперацията. Но се надяват и очакват, че с лелеяния дивидент ще „вържат“ годината. И изведнъж им казват: „Ама ние сме на загуба!“ И тези член-кооператори се губят в статистиката като служители по сигурността. Нито пък може да отиде инспекцията по труда и да държи сметка какво правят.
По тази логика в състояние ли сте да преброите работещите като охранители?
Не можем! Според статистиката в бранша работят около 70–80 хиляди души, а в действителност цифрата е към 200 хиляди. При повечето малки фирми всичко е много точно. И затова са малки, защото нямат политически или друг гръб. Законът за частната охранителна дейност от 2004 г. може да има кусури, но е доста добър. Но някои от силните на деня нарушават всичките принципи! Ако „нашият човек“ спечели обществената поръчка за мижавите 200 лева, започва да си прави анекси и може да си го докара до 2000. Зависи кой е човекът!
Има ли изход?
Например в Закона за обществените поръчки (ЗОП) да се сложи, че който има задължения и не ги е изплатил на предишната фирма, спечелила поръчката, да няма право да прави нови. Тогава какво става?! Може би ще се блокира държавата!
Излиза, че при тези мизерни заплати и липса на държавнически интерес към охраната на възлови обекти, са достатъчни няколко фанатици, за да ни изтрепят!
Да. Бях изумена например, като видях как се пази склад на БДЖ. Той дори не е ограден както трябва по договор. Имаше огромни прожектори, но те светеха не към склада, а встрани, където на 200 метра има пункт за събиране на вторични суровини с надпис, че 24 часа в денонощието може да се предават всякакви металчета. Сакън някой, който е откраднал някакво железце, да не се спъне.
Проблем е и че по закон охранителят няма право да напуска обекта. Ако някой открадне нещо и напусне границите, нямате право да го преследвате, защото се води за самооправство. Охранителите на училищата не могат да направят нищо на наркопласьора, който стои от външната страна на оградата!
Също сериозен проблем е и липсата на специален режим за охранителните коли на частните СОТ. Ако някоя фирма е нарочена по негласна заповед, на двадесетина метра ги чака КАТ. Охранителите имат определено време да стигнат до обекта при сигнал за произшествие, но изведнъж ги спират и започват „Дай пожарогасител, аптечка, застраховка, данък, тук нещо не се чете“ и ето, минал половин час! Така охранителите не могат да си изпълнят задълженията, губят доверието на клиентите и фирмата им изчезва от пазара. И не дай боже някой да пострада или загине!
Не трябва ли да се въведе специализирано образование за охранители?
Имах огромно желание и говорих с министъра на образованието Даниел Вълчев защо да няма паралелки със специалност „охранител“. Той прояви ентусиазъм първоначално: „Ау, значи всички палави деца ще отидат там!“ Казах „Не“, защото вече такава компютъризация навлиза, че там ще се влиза даже малко по-трудно. И ако тези деца получат истинска професионална подготовка може да бъдат конкурентоспособни вече в целия ЕС. А в бранша вече няма достатъчно хора, които да отговарят на изискванията, а по-малко стават и желаещите.
Какви инициативи предприемате като синдикат, за да провокирате адекватното отношение на държавата?
Социалният диалог се състои от три действащи лица – държавата, работодателя и синдиката. Ако работодатели и синдикати отидем заедно с ясни искания пред държавата, е нормално да се съобразят и да ни отговорят. Исканията са ни едни и същи, но проблемът е в една от работодателските организации. Охранителният бранш е представен в четири работодателски организации. С три от тях се разбираме чудесно и искаме заедно да повишим цената на този труд, както и да се спазва законът. Дори подписахме колективен браншови договор, но четвъртата работодателска организация КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) казват: „Не, на нас не ни трябват синдикати.“ А именно там ги има тези член-кооператори. Тъжно е, като видиш насреща си професионалист, който разбира какво му говориш, и той го иска, но мълчи, защото така са му казали.
Как гледа на ситуацията ЕС?
Тези работодатели не могат да разберат, че в Брюксел много се държи на профсъюза като фактор в социалния диалог. Не си дават сметка, че всяка година от нас искат да посочим кои са най-добрите фирми. И нашето мнение се взема предвид от чуждите инвеститори, които искат да дойдат в България и ще им трябват охранители. Профсъюзът се явява като гарант, че това са добрите фирми в България.
Имиджът на частния охранител в Европа непрекъснато расте. След световното първенство по футбол на среща между работодатели и профсъюзи от цяла Европа в Берлин, немският министър на вътрешните работи специално благодари на германските частноохранителни фирми. За това, че са проявили като гръбнак на сигурността и се извини за недоверието, което са имали преди това към техните качества и възможности. Така се гради позитивен диалог.