vergil Автор: HOPE
Фотография: Интернет
Публикувана на: 17-12-2012 г.
Съдът на Европейския съюз да отхвърли жалбите на FIFA и UEFA срещу излъчването по безплатни телевизии на мачовете от финалните фази на Световното и Европейско първенство по футбол. За това апелира в заключението си от 12 декември 2012 г. генералният адвокат в Люксембург Niilo Jääskinen.
„Безплатният ТВ-достъп до ЕВРО 2012 дължим на Съда в Люксембург“
„Когато тези първенства се считат от държавите членки за събития от голямо значение за обществата в тези държави, с цел гарантиране на достъп на широката общественост до тях те могат да изискват излъчването им по безплатна телевизия”,
гласи аносът на генералният адвокат Niilo Jääskinen. Той предлага върховните евромагистрати в Люксембург да отхвърлят жалбите на маститите FIFD и UEFA срещу решението на юрисдикцията на Общия съд от 17 февруари 2011 г., което бе вписано
със златни букви в аналите на футболните фенове от Стария континент:
„При определени условия държава членка може да забрани излъчването на изключителна основа на всички срещи от световното и европейското първенство по футбол по платен телевизионен канал, за да гарантира на обществеността възможността да проследи тези събития по безплатен телевизионен канал”…
„Когато тези състезания като цяло са от голямо значение за обществото, това ограничение на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване е обосновано от правото на информация и от необходимостта да се гарантира широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на тези събития”.
FIFA и UEFA продължиха „съпротивата” до „последното стъпало” – Съда на ЕС в Люксембург.
Решението предстои.
Предлагаме ви резюме на становището, което генералният адвокат Niilo Jääskinen представи:
Директивата относно упражняването на телевизионна дейност позволява на държавите членки да забранят изключителното излъчване на събития, които те считат, че са от голямо значение за тяхното общество, когато такова излъчване би лишило голяма част от обществеността от възможността да следи тези събития по безплатна телевизия.
Международна футболна федерация (FIFA) организира финала на Световното първенство по футбол („Световното първенство“), а Съюзът на европейските футболни асоциации (UEFA) организира Европейското футболно първенство („Европейското първенство“). Продажбата на правата за телевизионно излъчване на тези първенства представлява значителен източник на приходи за тях.
Белгия и Обединеното кралство съответно изготвят списъци на събитията, които се считат за имащи голямо значение за обществата в тези държави.
Тези списъци включват по-специално за Белгия всички мачове от финала на Световното първенство по футбол, а за Обединеното кралство — всички мачове от финала на Световното първенство по футбол и на Европейското първенство. Тези списъци са изпратени на Комисията, която решава, че те са съвместими с правото на Съюза.
FIFA и UEFA обаче обжалват тези решения пред Общия съд, оспорвайки заключението, че всички тези мачове могат да бъдат събития от голямо значение за обществата в тези държави. Тъй като Общият съд отхвърля2 техните жалби, те обжалват пред Съда на Европейския съюз.
В заключението си генералният адвокат Niilo Jääskinen разглежда на първо място разпределянето на правомощията между държавите членки и Комисията, що се отнася до забраната на изключителното излъчване на събития, които имат голямо значение за обществото.
Така той заключава, че съгласно Директивата единствено държавите членки са компетентни да съставят национални списъци, чиято цел е да гарантират излъчването на събития с голямо значение за обществото по безплатна телевизия. В този смисъл те разполагат с определена свобода на преценката, за да изберат мерките, които според тях са най-подходящи за постигането, в контекста на националните културни и социални особености, на целта на Директивата, състояща се в свободното излъчване на телевизионни предавания.
Ето защо г-н Jääskinen счита, че контролът, който Комисията е оправомощена да упражнява по отношение прилагането на правомощието за преценка на държавата членка при определяне на националните списъци, е ограничен до проверката дали е налице явна грешка в преценката. Така, от Комисията се изисква преди всичко да проверява процедурата по изготвяне на национални списъци с оглед на критериите за прозрачност и яснота и да гарантира, че избраните от държавите членки събития действително могат да се считат за имащи голямо значение за обществото. Нещо повече,
Комисията трябва да гарантира, че националните списъци не предвиждат дерогация от основните свободи, която има по-широк обхват от тази, предвидена в Директивата.
Също така Комисията следва да проверява националните списъци от гледна точка на общите принципи, какъвто е забраната на дискриминацията, основана на националност. Въпреки това генералният адвокат счита, че контролът от страна на Комисията трябва да бъде обективен по характер и ограничен по обхват.
В своя процес на вземане на решения обаче Комисията не трябва да се ограничава до автоматична проверка на националните списъци.
Тя, напротив, е задължена в рамките на своето правомощие да съблюдава по-специално принципа на доброто управление, който е свързан със задължението да проверява внимателно и безпристрастно всички релевантни аспекти на конкретния случай. Такава проверка обаче не изключва повтарянето на идентични формулировки, съдържащи се в нейните решения, в случай че критериите, в светлината на които Комисията проверява явната грешка в преценката на държавите членки, останат непроменени.
В този контекст генералният адвокат заявява, че проверката, която Общият съд трябва да упражнява относно прилагането от страна на Комисията на правомощието ѝ за контрол, трябва също да се ограничи до проверяване дали Комисията с основание е установила или отхвърлила наличието на явна грешка, допусната от съответната държава членка.
По-нататък генералният адвокат заявява, че запазвайки за държавите членки правото да изготвят списъци със събития от голямо значение за техните общества, законодателят на Съюза е искал да обедини целта за свободно предоставяне на услуги в областта на радиотелевизионното излъчване с тази за гарантиране на правото на информация в контекста на културните различия на държавите членки (29). Така, ограничаването на тази основна свобода е било съзнателно предвидено от законодателя на Съюза като необходимо за гарантиране на достъп на широката общественост до събития от голямо значение за обществото. Като такова то трябва да се счита за обосновано и следователно пропорционално.
По отношение на довода на FIFA и на UEFA, според който ограничаването на изключителното излъчване на организирани от тях спортни събития би засегнало правото им на собственост
генерален адвокат Jääskinen уточнява, че доколкото правото на собственост е свързано с излъчването на спортни събития, които не са определени нито в националното право, нито в правото на Съюза, то приложното му поле зависи в съществена степен от разпоредбите, регламентиращи неговите граници, подобно на Директивата (43). Поради това въпросната мярка не представлява пречка за правото на собственост по смисъла на Хартата на основните права.
Накрая, генералният адвокат Jääskinen предлага на
Съда да потвърди, че въпреки че Световното първенство по футбол и Европейското първенство се споменават в Директивата като примери за събития от голямо значение за обществото, това не означава, че при всички положения всички спортни събития могат да бъдат включени в националния списък,
независимо от интереса, който предизвикват в съответната държава членка. Споменаването на Световното първенство по футбол и на Европейското първенство в
Директивата напротив означава, че
когато държавата членка включи мачовете от тези турнири в националния списък, тя не е задължена да излага в своето известие до Комисията специални мотиви
относно характера им „на събития от голямо значение за обществото“. При тези обстоятелства генерален адвокат Jääskinen счита, че Общият съд е упражнил правилно съдебната си проверка и следователно предлага на Съда да отхвърли жалбите в тяхната цялост.
„Безплатният ТВ-достъп до ЕВРО 2012 дължим на Съда в Люксембург“
„Когато тези първенства се считат от държавите членки за събития от голямо значение за обществата в тези държави, с цел гарантиране на достъп на широката общественост до тях те могат да изискват излъчването им по безплатна телевизия”,
гласи аносът на генералният адвокат Niilo Jääskinen. Той предлага върховните евромагистрати в Люксембург да отхвърлят жалбите на маститите FIFD и UEFA срещу решението на юрисдикцията на Общия съд от 17 февруари 2011 г., което бе вписано
със златни букви в аналите на футболните фенове от Стария континент:
„При определени условия държава членка може да забрани излъчването на изключителна основа на всички срещи от световното и европейското първенство по футбол по платен телевизионен канал, за да гарантира на обществеността възможността да проследи тези събития по безплатен телевизионен канал”…
„Когато тези състезания като цяло са от голямо значение за обществото, това ограничение на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване е обосновано от правото на информация и от необходимостта да се гарантира широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на тези събития”.
FIFA и UEFA продължиха „съпротивата” до „последното стъпало” – Съда на ЕС в Люксембург.
Решението предстои.
Предлагаме ви резюме на становището, което генералният адвокат Niilo Jääskinen представи:
Директивата относно упражняването на телевизионна дейност позволява на държавите членки да забранят изключителното излъчване на събития, които те считат, че са от голямо значение за тяхното общество, когато такова излъчване би лишило голяма част от обществеността от възможността да следи тези събития по безплатна телевизия.
Международна футболна федерация (FIFA) организира финала на Световното първенство по футбол („Световното първенство“), а Съюзът на европейските футболни асоциации (UEFA) организира Европейското футболно първенство („Европейското първенство“). Продажбата на правата за телевизионно излъчване на тези първенства представлява значителен източник на приходи за тях.
Белгия и Обединеното кралство съответно изготвят списъци на събитията, които се считат за имащи голямо значение за обществата в тези държави.
Тези списъци включват по-специално за Белгия всички мачове от финала на Световното първенство по футбол, а за Обединеното кралство — всички мачове от финала на Световното първенство по футбол и на Европейското първенство. Тези списъци са изпратени на Комисията, която решава, че те са съвместими с правото на Съюза.
FIFA и UEFA обаче обжалват тези решения пред Общия съд, оспорвайки заключението, че всички тези мачове могат да бъдат събития от голямо значение за обществата в тези държави. Тъй като Общият съд отхвърля2 техните жалби, те обжалват пред Съда на Европейския съюз.
В заключението си генералният адвокат Niilo Jääskinen разглежда на първо място разпределянето на правомощията между държавите членки и Комисията, що се отнася до забраната на изключителното излъчване на събития, които имат голямо значение за обществото.
Така той заключава, че съгласно Директивата единствено държавите членки са компетентни да съставят национални списъци, чиято цел е да гарантират излъчването на събития с голямо значение за обществото по безплатна телевизия. В този смисъл те разполагат с определена свобода на преценката, за да изберат мерките, които според тях са най-подходящи за постигането, в контекста на националните културни и социални особености, на целта на Директивата, състояща се в свободното излъчване на телевизионни предавания.
Ето защо г-н Jääskinen счита, че контролът, който Комисията е оправомощена да упражнява по отношение прилагането на правомощието за преценка на държавата членка при определяне на националните списъци, е ограничен до проверката дали е налице явна грешка в преценката. Така, от Комисията се изисква преди всичко да проверява процедурата по изготвяне на национални списъци с оглед на критериите за прозрачност и яснота и да гарантира, че избраните от държавите членки събития действително могат да се считат за имащи голямо значение за обществото. Нещо повече,
Комисията трябва да гарантира, че националните списъци не предвиждат дерогация от основните свободи, която има по-широк обхват от тази, предвидена в Директивата.
Също така Комисията следва да проверява националните списъци от гледна точка на общите принципи, какъвто е забраната на дискриминацията, основана на националност. Въпреки това генералният адвокат счита, че контролът от страна на Комисията трябва да бъде обективен по характер и ограничен по обхват.
В своя процес на вземане на решения обаче Комисията не трябва да се ограничава до автоматична проверка на националните списъци.
Тя, напротив, е задължена в рамките на своето правомощие да съблюдава по-специално принципа на доброто управление, който е свързан със задължението да проверява внимателно и безпристрастно всички релевантни аспекти на конкретния случай. Такава проверка обаче не изключва повтарянето на идентични формулировки, съдържащи се в нейните решения, в случай че критериите, в светлината на които Комисията проверява явната грешка в преценката на държавите членки, останат непроменени.
В този контекст генералният адвокат заявява, че проверката, която Общият съд трябва да упражнява относно прилагането от страна на Комисията на правомощието ѝ за контрол, трябва също да се ограничи до проверяване дали Комисията с основание е установила или отхвърлила наличието на явна грешка, допусната от съответната държава членка.
По-нататък генералният адвокат заявява, че запазвайки за държавите членки правото да изготвят списъци със събития от голямо значение за техните общества, законодателят на Съюза е искал да обедини целта за свободно предоставяне на услуги в областта на радиотелевизионното излъчване с тази за гарантиране на правото на информация в контекста на културните различия на държавите членки (29). Така, ограничаването на тази основна свобода е било съзнателно предвидено от законодателя на Съюза като необходимо за гарантиране на достъп на широката общественост до събития от голямо значение за обществото. Като такова то трябва да се счита за обосновано и следователно пропорционално.
По отношение на довода на FIFA и на UEFA, според който ограничаването на изключителното излъчване на организирани от тях спортни събития би засегнало правото им на собственост
генерален адвокат Jääskinen уточнява, че доколкото правото на собственост е свързано с излъчването на спортни събития, които не са определени нито в националното право, нито в правото на Съюза, то приложното му поле зависи в съществена степен от разпоредбите, регламентиращи неговите граници, подобно на Директивата (43). Поради това въпросната мярка не представлява пречка за правото на собственост по смисъла на Хартата на основните права.
Накрая, генералният адвокат Jääskinen предлага на
Съда да потвърди, че въпреки че Световното първенство по футбол и Европейското първенство се споменават в Директивата като примери за събития от голямо значение за обществото, това не означава, че при всички положения всички спортни събития могат да бъдат включени в националния списък,
независимо от интереса, който предизвикват в съответната държава членка. Споменаването на Световното първенство по футбол и на Европейското първенство в
Директивата напротив означава, че
когато държавата членка включи мачовете от тези турнири в националния списък, тя не е задължена да излага в своето известие до Комисията специални мотиви
относно характера им „на събития от голямо значение за обществото“. При тези обстоятелства генерален адвокат Jääskinen счита, че Общият съд е упражнил правилно съдебната си проверка и следователно предлага на Съда да отхвърли жалбите в тяхната цялост.
