Аромотерапията БНТ

Последните избори през юли 2010 г.за изпълнителен директор на един-
ствената ни обществена телевизия – БНТ, оставиха ями от въпроси без отговор. 
Най-вече – чия е тази телевизия!?
На данъкоплатците или на малцината медийно-рекламни магнати в България? Кого обслужва – политически, финансово и интелектуално? Тъжно е, че както във времето на недалечния соцреализъм, опити за отговор може да получиш единствено в неофициални разговори по кьошета и кафенета. Нима се върнахме в мрачните времена, когато свободата на изразяване беше под ключ! Непрекъснато срещам колеги репортери, които се чувстват унизени и прогонени (под претекст на световната икономическа криза) и търсят нови поприща за изкарване на насъщния: „Цензурата е тотална, професията загива“, са думите им.

Машина за промиване на мозъци.

Така най-кратко (с малки изключения) звучи досегашната визия на обществената ни телевизия. Безкритична, инертна, а безумните й свръхскъпи шоупродукти додеяха дори на старците от махали и паланки, които с антенките си от 70-те могат да хващат само БНТ. А за голяма част от тези хорица това е единственият източник на информация.
Много е тъжно, когато с апломб започнат да ти обясняват причините на даден проблем, а когато ги попиташ: „Откъде сте толкова сигурни?“, чуваш убийствен отговор:
„Казаха го по телевизията!!!“. И диалогът приключва – уви! Историята е доказала, че най-сигурните способи да държиш хората в подчинение и зависимост са невежеството и страхът. Времената вече са други, но се оказа, че мрачната рецепта от времето на Средновековието още може да се използва успешно от сатанинопроизводни индивиди (и то в комбинация две в едно). Именно чрез овладяване на средствата за масова информация!
За това и никак не е случайно, че

сблъсъкът за шефското кресло на БНТ бе предизвестен.

Родната ни общественост се чуди защо концепциите на кандидатите за управлението на единствената ни обществена телевизионна медия не бяха излъчени по нея. Нали тя се финансира от данъкоплатците!? И щяха да си останат с чуденката, ако не беше жалбата за незаконосъобразност на избора, внесена на 21 юли 2010 г. във Върховния административен съд (ВАС) от единия пренебрегнат кандидат – Светлана Божилова. 

Подобно обжалване не очакваше никой от „вездесъщия“ СЕМ, 

воглаве с Георги Лозанов, и от лобистките кръгове около „спечелилата“ Вяра Анкова, респективно около досегашната директорка Уляна Пръмова. И случайно ли е, че БНТ даде трибуна единствено на Анкова!

Есенцията в оплакването на Божилова е, че СЕМ грубо е погазил процедурите, постановени в самия Закон за радиото и телевизията. И основно в частта за възможността да бъде приключен предсрочно мандатът на досегашния директор и обявяването на конкурс за нов. До тази хипотеза се достигна, след като през април тази година журналистически дружества, синдикатът и етичната комисия в БНТ изпратиха сигнал до президента, министър-председателя, главния прокурор и Народното събрание за сериозни злоупотреби – корупционни практики и конфликт на интереси при изразходването на парите на данъкоплатците, които формират държавната субсидия на обществената медия. Уляна Пръмова обяви, че ще подаде оставка преди изтичането на мандата и СЕМ мигновено насрочи конкурс за мястото й.
Според изискванията на чл. 67 от ЗРТ (Закона за радиото и телевизията) СЕМ е длъжен да провери сигналите за злоупотреби. И ако се увери в тяхната достоверност, да прекрати преждевременно мандата на титуляр, да определи негов заместник и да насрочи избори в тримесечен срок. Това не е спазено и от тук, според госпожа Светлана Божилова, започват дълбоките съмнения за стъкмистика и предопределеност на победителя.
В жалбата си до ВАС тя е представила документи, че по време на изборите „креслото“ на г-жа Уляна Пръмова не е било овакантено.

В това „нехайство“ на СЕМ прозира доста стройна защитна схема на „предпочитания“ кандидат. 

Ако не дай Боже кандидатурата на Вяра Анкова „не мине“, то Уляна Пръмова няма да си подаде оставката, преди да изтече мандатът й на 21 септември!!! Едва след като СЕМ удостои Вяра Анкова, Уляна Пръмова обяви, че си подава оставката, считано от 1 август 2010 г., за да може наследничката й да си почине малко от тежката предизборна дискусия. Така на практика вездесъщият медиен регулатор е прехвърлил собствените си правомощия на ищаха на досегашната директорка Пръмова. Което е „явно несъответствие с целта на закона“, според Светлана Божилова. Тя е посочила още противоречия със закона – като неприлагане на двустепенно гласуване (каквото бе сторено при последния избор на Валери Тодоров за шеф на Българското национално радио), липса на мотиви на оценките на концепциите на всички допуснати (петима) кандидати по предварително обявените от СЕМ критерии за развитие на обществената ни телевизия.
Безапелационно е налице нарушаване от страна на медийния регулатор СЕМ на принципите на публичност и прозрачност на политиката, качеството, позициите и управлението на обществената ни телевизия.
Какви са причините? Дали нещо се крие, опит за запазване на статуквото, познато ни от години ли…
На 23 юли за документално констатирани нарушения Светлана Божилова подаде

сигнал до Главния прокурор и до европейските институции.

Но какво очакват г-жа Божилова и всички журналистически организации, които сезираха държавната машина за злоупотреби, корупция и източване на националната медия!? Не виждат ли, че воинствата на министър Цветан Цветанов и на главния прокурор Борис Велчев са се вкопчили в люта битка на живот и смърт с гигантски кръвожадни октоподи. А те ги занимават с 

някакво дребно медийно калмарче.

Калмарче, калмарче, ама има бая индиции за топла връзка с октоподите и конфликт на интереси. Не е случайно, че в последния доклад на ЕК е наблегнато на следната слабост на прокуратурата и досъдебното производство като цяло: „Въпреки че съгласно законодателството магистратите трябва да предприемат действия в полза на правосъдието веднага след като получат информация за подозрение за извършено престъпление, те рядко изпълняват това задължение по ефективен начин.“ Тоест Комисията забелязва

нежелание от страна на прокуратурата да започне разследвания въз основа на очевадни сигнали

и да води сложни разследвания, които отнемат време.

Неизбежно – за кой ли път, „Правен свят“ се чувства длъжен да припомни идеята на
Стокхолмската програма, която изцяло бе възприета в Лисабонския договор: „Превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, справедливост и правосъдие за гражданите.“ Напредничавите умове на Стария континент достигнаха до извода, че съвместното прилагане на тези три изконни човешки тъжнения е единственият начин да оцелеят демократичните ценности на Европейския съюз, такъв, какъвто е замислен. За да се случи чудото, е необходимо хората да са образовани и да получават обективна информация за процесите по света и у нас, както и за действията на тези, които са избрали да ги управляват. 

А това е невъзможно без свобода на изразяване и съществуване на независими медии. За съжаление днес у нас на пръсти се броят местата, където гражданинът може да прочете, види или чуе парченца от истината.

Изгубилият оптимист Радомир Чолаков:

Изборът на генерален директор на БНТ беше проведен в една пределно изчистена и ясна ситуация.
В момента Българската национална телевизия се намира в най-тежката в историята си програмна, финансова, кадрова и морална криза. Идеи за това как да се преодолее кризата и готовност да се изложат на нейните предизви
кателства заявихме Вяра Анкова, Люба Кулезич, Светлана Божилова и аз. Все хора с абсолютно отчетливи професионални профили и лични и обществени биографии.
Съветът за електронни медии трябваше да отговори на въпроса кой измежду тези кандидати в най-голяма степен има управленските умения, капацитета и характера, необходими за извеждане на националната телевизия от плачевното положение, до което е докарана. СЕМ в състав Георги Лозанов, Анна Хаджиева, София Владимирова, Анюта Асенова и Георги Стоименов реши единодушно, че човекът е Вяра Анкова. Така решиха – така да бъде! Ако Вяра Анкова успее, значи СЕМ е направил правилния избор. Ако не се справи, това ще означава, че членовете на СЕМ – всеки индивидуално – са се провалили. И ще трябва да си ходят. Който назначава директора на едно предприятие, поема солидарна отговорност с него. В живия живот е така. Конкурсът беше чудесен, защото позволи по безпощадно ясен начин да се откроят тенденции, схващания, методи, намерения и цели, далеч надхвърлящи медийната рамка. От гледна точка на обществения интерес за яснота по въпроса: къде живеем и за какво се борим, по-добре не можеше да стане.