vergil 
Санкционираните като участниците в картела подават жалба пред Общия съд на ЕС за отмяна на решението на ЕК. С решения от 13 юли 2011 г. Общият съд (б.ред. който също е със седалище в Люкембург и е една от трите юрисдикции на Съда на ЕС) отхвърли жалбите на Otis, Kone и Schindler. Единствено намали глобите, наложени на дружествата от ThyssenKrupp, Общият съд решава да намали наложените им глоби.
Това решение е обжалвано от повечето от засегнатите дружества пред Съда на ЕС.
Същевременно през юни 2008 г. ЕК предявява иск пред национален съд – Търговския трибунал на Белгия в Брюксел за възстановяване от същите „играчи” на 7 милиона 61 хиляди и 688 евро.
ЕК го прави в качеството си на представител на Европейския съюз (наричан към онзи момент Европейска общност). ЕК поддържа, че Европейският съюз е претърпял в Белгия и Люксембург (б.ред. където са установени голямата част от институциите на ЕС) имуществени вреди от картел, в който са участвали същите предприятия от Otis, Kone, Schindler и ThyssenKrupp.
Става въпрос за няколко сключени от Европейския съюз договора за обществени поръчки за инсталиране, поддръжка и реновиране на асансьори и ескалатори в различни сгради на европейските институции със седалище в Брюксел и Люксембург на цени, за които ЕК твърди, че са с над 7 милиона евро по-високи от пазарните заради картела, обявен още през февруари 2007 г. за незаконен от Комисията.
При тези обстоятелства Търговският трибунал в Брюксел решава да отправи към Съда на ЕС няколко преюдициални въпроса.
На първо място, той пита дали Европейската комисия е овластена да представлява Европейския съюз пред национална юрисдикция с оглед на обстоятелствата по конкретното дело.
Съдът в Люксембург счита, че тъй като делото е образувано преди влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), представителството на Съюза се урежда от Договора за създаване на Европейската общност (ЕО). Следователно Комисията е овластена да представлява Общността пред националната юрисдикция без да е необходимо да разполага със специално пълномощно за това.
На второ място, националната юрисдикция пита дали Хартата на основните права на Европейския съюз допуска Комисията като представител на Съюза да предяви иск за поправяне на вредите, претърпени от Съюза вследствие на нарушаващо конкуренцията поведение, чиято противоправност е установена с решение на тази институция.
Съдът напомня най-напред, че всеки има право да иска да бъдат поправени претърпените от него вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и забранен картел или забранена практика и че такова право следователно има и Съюзът.
Това право обаче трябва да се упражнява при спазване на основните права на страните, гарантирани по-специално от Хартата. Що се отнася в частност до правото на ефективна съдебна защита, Съдът напомня, че то включва различни аспекти като по-конкретно правото на достъп до съд и принципа на равни процесуални възможности.
Що се отнася до правото на достъп до съд,
Съдът посочва, че правилото, според което националните юрисдикции са обвързани от направените в решение на Комисията констатации за наличие на противоправно поведение, не предполага лишаване на страните от достъп до съд. В това отношение Съдът подчертава, че правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол по отношение на решенията на Комисията в областта на конкуренцията, която система предоставя всички гаранции, изисквани от Хартата на основните права.
Съдът отбелязва също така, че макар да е вярно, че националните съдилища са обвързани от констатациите на Комисията за наличие на нарушаващо конкуренцията поведение, това не променя обстоятелството, че само те са компетентни да преценят дали е настъпила вреда и дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това поведение и претърпяната вреда. Дори когато в решението си Комисията е трябвало да определи конкретните последици от нарушението, пак националните съдилища са тези, които трябва да установят отделната вреда, причинена на всяко лице, което е предявило иск за поправянетоѝ. Ето защо Комисията не е съдия и страна по делото.
Накрая, що се отнася до принципа на равните процесуални възможности,
Съдът напомня, че целта на този принцип е да се осигури равновесие между страните в производството като се гарантира, че всеки представен пред юрисдикция документ може да бъде преценен и оспорен от всяка от страните в производството. Съдът обаче отбелязва, че в конкретния случай информацията, която Комисията е събрала по време на образуваното във връзка с нарушението производство и с която дружествата твърдят, че не са запознати, не е предоставена от Комисията на националната юрисдикция. При всяко положение правото на Съюза забранява на Комисията да използва събраната при разследване в областта на конкуренцията информация за цели, различни от тези на разследването.
По тези съображения Съдът в Люксембург заключава, че Хартата на основните права допуска Европейската комисия да предяви пред национална юрисдикция от името на Европейския съюз иск за поправяне на вредите, претърпени от Съюза вследствие на картел или практика, който/която противоречи на правото на Съюза.
