Петър Бучков 
Авторът на този анализ Атанас Папаризов е бил министър на търговията и на външноикономическите връзки (1989 – 1990 г. и 1996 –1997 г). Депутат в Европейския парламент (2007 – 2009г.). Народен представител в 36, 37, 38, 39 и 40-то Народно събрание. Посланик, представител на Република България при Световната търговска организация (2014-2022 г.).
През тази година Световната търговска организация, която е в основата на международната търговска система, отпразнува своята 30 годишнина – повод да си зададем въпроса какво дава тя на света и как е повлияло членството в нея за развитието на икономиката на България?
Световната търговска организация регулира условията на световната търговия. Тя е наследник на Общото споразумение за митата и търговията ГАТТ. Споразумението за Световната организация наред със търговията със стоки обхвана търговията с услуги и с интелектуална собственост. То регулира не само размера на митата, но и редица нетарифни ограничения пред търговията, тоест ограничения свързани с използването на стандартите, на фитосанитарните норми, лицензиите, субсидиите и други търговски инструменти. СТО регулира всеобхватно всички аспекти на международната търговия, може би с изключение на селското стопанство, където е най-трудно да се постигне съгласие и където преговорите продължават да се водят и до днес.
България стана наблюдател на ГАТТ още през 1967 година. Когато страната ни въведе митническа тарифа през 1986 година тя започна преговори за присъединяване, а те съвпаднаха със сложния период на преход у нас от централизирана, планова към пазарна икономика. Ние искахме да бъдем равноправен член на ГАТТ и затова настоявахме да влезем на основа на действаща митническа тарифа, а не на количествени ангажименти за внос както Полша и Румъния. България е много свързана с международната търговия. Ако по време на присъединяването нашата външна търговия (внос и износ) беше повече от половината от брутния вътрешен продукт, който създаваме, днес тя вече достига към сто и двадесет процента.
За България беше важно и това, че СТО изисква редица реформи, а те съвпаднаха с реформите, които провеждахме у нас за пазарно стопанство, за развитие на свободната търговия, на конкуренцията. Ние влязохме през 1996 година като 130-я член на СТО и до сега сме активен неин участник, като след 2007 година нашите интереси се защитават чрез участие в провеждането на общата политика на Европейския съюз.
На 2 април президентът на САЩ въведе едностранно мита за вноса в САЩ от близо двеста държави. Какви са неговите основания? Какво ще е влиянието на тези мерки върху международната търговия и върху България? Каква ще бъде реакцията на търговските партньори на САЩ?
Президентът Тръмп счита, че постоянният търговски дефицит на САЩ през последните 50 години, достигнал 1,2 трилиона щ.д. през 2024 г., е израз на ограбването на страната от света. На него ще бъде сложен край чрез въвеждането на реципрочни мита в зависимост от размера на дефицита – от 10% до 50%. Това ще възстанови промишлеността, загубените работни места, ще направи Америка богата отново. Той обяви 2 април за Ден на Свободата.
В противовес можем да изложим пет аргумента.
Първо, търговският дефицит е резултат от съотношението между общите приходи и общите разходи, от водената политика на бюджетни дефицити.
Второ, дефицитът в двустранната търговия не винаги има отрицателно значене. Той може да е резултат от внос на технологии и инвестиции.
Трето, равнището на митата не е определящо за търговския баланс. Например, Швейцария, която провежда либерална търговска политика, има значителен търговски излишък, докато Бразилия, която има високи вносни мита, има сериозен търговски дефицит.
Четвърто, промишленото производство трайно намалява в САЩ. Високите технологии ще бъдат основния двигател на по-нататъшния напредък на САЩ.
Пето, високите мита за стомана и алуминий, които целят създаване на нови работни места в сектора, ще засегнат отрасли, където работят 60 пъти повече хора. В предишната администрация на Тръмп от тези мита са създадени 1000 работни места, но са загубени 7500 работни места в други сектори.
Тази едностранна политика на президента на САЩ е в разрез с правилата на световната търговия и за съжаление създаде преди всичко несигурност.
Несигурност в тези, които са решили да правят инвестиции, в тези, които планират развитието на своите предприятия, особено когато те са свързани с износ, и това непременно ще се отрази неблагоприятно на ръста на световното производство.
Според прогноза на СТО световната търговия със стоки ще намалее с около един процент тази година, а всъщност се очакваше да се увеличи с три процента.
Очевидно ще има загуба и в ръста на световната икономика. Това се потвърждава и от публикуваното на 10 юни от Световната банка понижение на прогнозирания ръст за 2025 г. на световната икономика до 2,3% – най-ниският ръст за последните 17 години като най-засегнати са икономиките на развиващите се страни. Като главна причина се отбелязва разрива в световната търговия в резултат на въведените от президента Тръмп мита.
Мерките веднага се отразиха и на международните финансови пазари. При обявяването им редица фирми загубиха част от своята капитализация. И особено когато се засегна пазара на ценни книжа, чрез който се финансира американския дълг президентът Тръмп взе решение да забави прилагането на реципрочните мита с 90 дни, за да може да се водят преговори с другите страни. Така или иначе тези три месеца няма да преодолеят несигурността и неблагоприятното влияние върху световната търговия и икономика.
Това важи и за България, която не зависи толкова много от пряката търговия със САЩ.
Около милиард и двеста милиона долара е нашият износ, а вносът ни е около 500 милиона долара, но проблема не е само за тази търговия, а за целия ни износ, особено на материали и изделия за другите европейски страни. За Европейския съюз президентът Тръмп иска да въведе допълнителни мита от двадесет процента, а в момента прилага такива от десет процента. Това неминуемо ще се отрази най-вече на създаваните у нас предприятия за износ на компоненти – особено за автомобилостроенето.
България изнася около единадесет милиарда евро за Германия, които се влагат в автомобилната промишленост, а тя бе вече силно ударена с двадесет и пет процента мита в началото на тази година от новата американска администрация.
Такива високи мита се прилагат от тогава и за стоманата и алуминия, но на 6 юни президентът Тръмп удвои тези мита на 50%. Допълнителните мита ще се отразят неблагоприятно на заетостта у нас в новите, съвременни предприятия, ще се отразят и на световните цени на суровини и хранителни стоки. Това ще доведе и до по-голяма инфлация, която ще засегне и всички български граждани.
Европейският съюз за момента проявява сдържаност.
Той дори отложи, поради паузата, която въведе Тръмп, първите набелязани ответни мерки, заради вдигнатите от него с по двадесет и пет процента мита за стоманата, алуминия и колите. ЕС направи и важно предложение към Щатите – въвеждането на нулеви мита за промишлените стоки. В края на месец май между двете страни прескочиха искри и обвинения за забавяне на преговорите, и заплаха от Тръмп за 50% мита, но кризата за сега е преодоляна в телефонен разговор на г-жа Фон дер Лайен с г-н Тръмп.
Китай вече отговори на „удара”.
Първоначално за тях бяха въведени допълнителни мита от тридесет и четири процента, те също отговориха с такива мита. Тогава Тръмп въведе мита от сто четиридесет и пет процента, а Китай отговори с мита от сто двадесет и пет процента. Търговията между двете страни вероятно силно ще се свие, но въпреки всички враждебни мерки САЩ косвено признават, че зависят от Китай във важни области. Под предлог, че ще направят анализ за последствията за националната сигурност те изключиха от наказателните мита за Китай вноса на компютри, мобилни телефони, полупроводници, лекарства.
На 12 май бе постигнато частично споразумение и САЩ намалиха митата на 35 процента, а Китай на 10 процента. Много скоро след това на 6 юни президентът Тръмп заплаши с нови мита, поради въведения от Китай лицензионен режим за редки земни метали. В нови преговори от 9 до 11 юни в Лондон като че ли е постигнато съгласие за рамково търговско споразумение. Срещу съгласието на Китай да разреши износа на самариум /редкоземен метал/, необходим за производството на автомобили и на навигационната система на самолетите F – 35, САЩ отменят ограниченията за износ на някои чипове и високи технологии…
Все по малко дни остават до 9 юли, когато изтичат деветдесетте дни, през които е отложено прилагането на реципрочните мита, обявени от Президента на САЩ на 2 април, но двустранни споразумения освен с Великобритания и Китай все още няма. Какви ли ще бъдат следващите стъпки на президента Тръмп?
Очертаващата се търговска война ще удари цялата световна търговия, но последствията й, които най-силно ще засегнат самите Съединени Щати, навярно ще ги накарат в някаква степен да коригират тази едностранна позиция, която са заели. Изглежда обаче, че тъй като бюджетният дефицит много нараства, Тръмп е решил да го финансира, макар и частично, с приход от мита. Данните за месец април показват, че приходите от мита почти са се удвоили – нараснали са от 8,75 млрд. щ.д. на 16,3 млрд. щ.д. Приходите обаче няма да са толкова големи, че да може президентът Тръмп да намали данъците, особено за най-богатите без да увеличи бюджетния дефицит, както обещаваше преди изборите.
В действителност, внесеният „Голям красив закон“ за бюджета предвижда намаляване на данъците с 3,7 трилиона щ.д. и намаляване с 1,3 трилиона щ.д. на разходите, главно за медицински услуги, зелена енергия и студентски стипендии. Това ще доведе до увеличаване на националния дълг с 2,4 трилиона щ.д. Очаква се той да достигне 36 трилиона щ.д.. Очевидно 2 април няма да стане Ден на Свободата.
Световната търговска организация ще устои ли на едностранните действия на президента на САЩ?
През последните пет месеца Доналд Тръмп нанесе най-големия шок върху многостранната търговска система от нейното създаване след Втората световна война. Той произтича от мащаба на увеличението на митата. Средната митническа ставка на най-големия вносител в света се увеличи от 2,5% през 1924 г. на 28% в началото на месец май и остана ва високото ниво от 17.8% след двустранните споразумения с Великобритания и Китай, които намалиха или отложиха някои увеличения.
СТО гледа с огромна загриженост на това, което се случва, но все пак в момента, даже след тези мерки на президента Тръмп, осемдесет процента от световната търговия не са свързани със САЩ и продължават да се основават на правилата на СТО.
Предполагам, че много от засегнатите страни ще потърсят да компенсират американските пазари с износ и търговия помежду си и в по-голяма степен ще са готови да си сътрудничат взаимно. Например, Франция беше много против споразумението, което ЕС подписа с Меркосур, с десет страни от Латинска Америка, заради очаквания евтин внос на говеждо, пилешко месо, на селскостопански стоки. Но сега, след мерките на Тръмп, тя зае много по-мека позиция и счита, че това споразумение също ще бъде полезно и за Франция, да може частично да преодолее ефекта от митата на Тръмп.
Световната търговска организация се нуждае от сериозни реформи, за да отговори на предизвикателствата на съвременната търговия, по които от години се работи, но не може да бъде постигнато съгласие. Все пак според мен засегнатите от тарифните мерки на президента Тръмп страни ще обединят своите усилия да съхранят основата на световната търговска система, която е насочена към свободна търговия, към правила, които създават възможности за икономически растеж, за по-голяма заетост, за търговия основана на устойчивото развитие. Въпреки сериозния удар, организацията ще устои на това „торнадо”.
16 юни 2025 г.
