Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 16-10-2012 г.
Очаква се увеличение на интереса на гражданите на Европейския съюз към придобиването на свидетелства за правоуправление на МПС в съседни държави. Поводът е решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург, с което „Отказът на държава членка да издаде свидетелство за управление на моторни превозни средства не е основание за непризнаване на свидетелството за управление, получено по-късно в друга държава членка”.
В „превод” това ще рече, че ако в родината ви отказват издаване на шофьорска книжка, няма да има проблем да карате с тапия, издадена в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС). Задължително е пояснението, че решенията на Съда в Люксембург стават част от законодателството на ЕС и са задължителни за прилагане от всички държани-членки.
Конкретният казус, провокирал произнасянето на върховните евромагистрати
касае немския гражданин (с явно турски произход) г-н Akyüz, който в периода 2004 – 2008 г. е бил осъждан в Германия за разнообразна палитра от престъпления: изнудване, придружено с „тупаници”; заплахи и обида; и не на последно място – шофиране без да притежава книжка (свидетелство за управление). В резултат германските власти (с решение от 10 септември 2008 г.) отхвърлят заявлението на г-н Akyüz да му бъде издадена шофьорска книжка. Мотивът им е, че (въз основа на заключение от медицинско-психологическа експертиза) той „не отговаря на физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство”.
Два месеца по-късно – на 24 ноември 2008 година, г-н Akyüz успява да се сдобие със заветната шофьорска книжка в Чехия – град Дечин.
Съгласно европейското законодателство свидетелството за управление се издава от държавата членка, в която се намира обичайното местопребиваване на заявителя. Но (според предоставената от германското посолство в Прага информация) чешката полиция не може да установи дали г-н Akyüz наистина е пребивавал в Чешката република към тази дата. Разполага единствено с негова декларация (пред службата за чужденците) за пребиваване в периода от 1 юни до 1 декември 2009 г. Освен това германските органи установяват, че на 5 декември 2008 г. и 1 март 2009 г. г-н Akyüz е управлявал моторни превозни средства в Германия без свидетелство за управление и го осъждат за тези две деяния. В случая “без свидетелство за управление” означава, че не зачитат издадената му книжка в Чехия.
За да изясни случая в рамките на законодателството на ЕС, Областният съд в Гисен, Германия се обръща с преюдициално запитване към Съда в Люксембург: „Дали при обстоятелства като тези в настоящия случай германските органи могат да не признаят свидетелството за управление, издадено в Чешката република, по съображението, че на заинтересованото лице е отказано издаване на първо свидетелство за управление в Германия или пък по съображението, че това лице не е отговаряло на изискването за пребиваване в Чешката република към момента на издаване на свидетелството за управление”.
Отговорът на върховните магистрати в Люксембург.
В „превод” от прецизирания правен текст на върховните магистрати трябва да разбираме, че никоя държава от ЕС не може да откаже да признае шофьорска книжка на свой гражданин, независимо дали го „харесва”, когато тя е била издадена от друга държава-членка. Но при едно важно условие – съществуването на неоспорими доказателства, че „получателят” на шофьорския сертификат от дадена държава е отговарял на условията за пребиваване в нея.
Не хулете автора за превода, защото буквалният текст от решението е:
“Съдът заключава, че правото на Съюза не допускат правна уредба на приемаща държава членка, съгласно която не се признава свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, когато приемащата държава членка е отказала да издаде на притежателя такова свидетелство за управление, тъй като не отговаря на физическите и психологическите изисквания съгласно националното законодателство.
По отношение на условието за пребиваване Съдът счита, че правото на Съюза допуска правна уредба на приемаща държава членка, съгласно която последната може да откаже да признае на своя територия свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, когато въз основа на неоспорима информация от държавата членка на издаване е установено, че притежателят на това свидетелство не е отговарял на условието за пребиваване”.
В „превод” това ще рече, че ако в родината ви отказват издаване на шофьорска книжка, няма да има проблем да карате с тапия, издадена в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС). Задължително е пояснението, че решенията на Съда в Люксембург стават част от законодателството на ЕС и са задължителни за прилагане от всички държани-членки.
Конкретният казус, провокирал произнасянето на върховните евромагистрати
касае немския гражданин (с явно турски произход) г-н Akyüz, който в периода 2004 – 2008 г. е бил осъждан в Германия за разнообразна палитра от престъпления: изнудване, придружено с „тупаници”; заплахи и обида; и не на последно място – шофиране без да притежава книжка (свидетелство за управление). В резултат германските власти (с решение от 10 септември 2008 г.) отхвърлят заявлението на г-н Akyüz да му бъде издадена шофьорска книжка. Мотивът им е, че (въз основа на заключение от медицинско-психологическа експертиза) той „не отговаря на физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство”.
Два месеца по-късно – на 24 ноември 2008 година, г-н Akyüz успява да се сдобие със заветната шофьорска книжка в Чехия – град Дечин.
Съгласно европейското законодателство свидетелството за управление се издава от държавата членка, в която се намира обичайното местопребиваване на заявителя. Но (според предоставената от германското посолство в Прага информация) чешката полиция не може да установи дали г-н Akyüz наистина е пребивавал в Чешката република към тази дата. Разполага единствено с негова декларация (пред службата за чужденците) за пребиваване в периода от 1 юни до 1 декември 2009 г. Освен това германските органи установяват, че на 5 декември 2008 г. и 1 март 2009 г. г-н Akyüz е управлявал моторни превозни средства в Германия без свидетелство за управление и го осъждат за тези две деяния. В случая “без свидетелство за управление” означава, че не зачитат издадената му книжка в Чехия.
За да изясни случая в рамките на законодателството на ЕС, Областният съд в Гисен, Германия се обръща с преюдициално запитване към Съда в Люксембург: „Дали при обстоятелства като тези в настоящия случай германските органи могат да не признаят свидетелството за управление, издадено в Чешката република, по съображението, че на заинтересованото лице е отказано издаване на първо свидетелство за управление в Германия или пък по съображението, че това лице не е отговаряло на изискването за пребиваване в Чешката република към момента на издаване на свидетелството за управление”.
Отговорът на върховните магистрати в Люксембург.
В „превод” от прецизирания правен текст на върховните магистрати трябва да разбираме, че никоя държава от ЕС не може да откаже да признае шофьорска книжка на свой гражданин, независимо дали го „харесва”, когато тя е била издадена от друга държава-членка. Но при едно важно условие – съществуването на неоспорими доказателства, че „получателят” на шофьорския сертификат от дадена държава е отговарял на условията за пребиваване в нея.
Не хулете автора за превода, защото буквалният текст от решението е:
“Съдът заключава, че правото на Съюза не допускат правна уредба на приемаща държава членка, съгласно която не се признава свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, когато приемащата държава членка е отказала да издаде на притежателя такова свидетелство за управление, тъй като не отговаря на физическите и психологическите изисквания съгласно националното законодателство.
По отношение на условието за пребиваване Съдът счита, че правото на Съюза допуска правна уредба на приемаща държава членка, съгласно която последната може да откаже да признае на своя територия свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, когато въз основа на неоспорима информация от държавата членка на издаване е установено, че притежателят на това свидетелство не е отговарял на условието за пребиваване”.