Автор: HOPE
Фотография: НОРЕ
Публикувана на: 04-06-2013 г.
Свободното движение и установяване в други държави на граждани на Европейския съюз е едно от най-демократичните достижения. Същевременно терористичните заплахи нарастват неимоверно и карат държавите да предприемат все по-крути превантивни мерки за защита на националната си и гражданска сигурност. И естествено се натрупват въпросителни за баланса между защита на демократичното достижение свободно движение и отстояване на сигурността на дадена държава. Поредното преюдициално запитване по темата, отправено до Съда на ЕС от Апелативния съд на Англия и Уелс е дали, когато на дадено лице е отказано да пребивава поради данни за заплаха на сигурността на държавата, то има право да се запознае с поверителните мотиви и да ги оспорва пред съда.
Евромагистратите в Люксембург се произнесоха с решение на 4 юни 2013 г.
„Заинтересованото лице трябва да бъде информирано по същество за мотивите на решение за отказ за влизане на територията на държава членка”,
гласи анонсът на днешното решение на Съда на ЕС. И продължава с възловото уточнение, че
„държава членка обаче може, доколкото това е абсолютно наложително, да откаже да информира заинтересованото лице за мотивите, чието разкриване може да засегне държавната сигурност”.
„Гражданите на държава членка могат да влизат и при определени условия да пребивават на територията на други държави членки. Въпреки това
държава членка може да им откаже това право по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве”.
Процедурата в Обединеното кралство.
Административните решения за отказ за влизане на националната територия могат да се обжалват пред Специална комисия за обжалване във връзка с имиграцията (Special Immigration Appeals Commission – SIAC). В рамките на процедурата пред SIAC,
нито лицето, което обжалва такова решение, нито неговите адвокати имат достъп до информацията, на която се основава решението, когато разкриването на тази информация би противоречало на обществения интерес.
В такъв случай обаче се назначава специален адвокат, който има достъп до тази информация, за да защитава интересите на съответното лице пред SIAC. Специалният адвокат обаче не може да обсъжда със заинтересованото лице въпроси, свързани с процедурата от момента, в който бъде уведомен за доказателствата, срещу чието разкриване възразява компетентният в областта британски орган — Secretary of State. Той обаче може да поиска от SIAC да издаде указания, които да му позволят да проведе такова обсъждане.
Конкретният казус касае лице с френско, но също така и с алжирско гражданство,
обозначено в решението на Съда на ЕС с инициалите ZZ. Та въпросният ZZ от 1990 г. е женен за британска гражданка, с която имат осем деца. В периода от 1990 г. до 2005 г. той е пребивавал законно във Великобритания.
Когато през септември 2006 г. ZZ се завръща в Обединеното кралство, разбира, че междувременно областният орган Secretary of State е отменил правото му на престой с мотив, че присъствието му е във вреда на обществения интерес.
ZZ обжалва решението за отказ за влизане пред SIAC. В рамките на това производство по обжалване той може да обсъжда с двамата си специални адвокати само неповерителните доказателства.
SIAC отхвърля жалбата и постановява „поверително“ решение с изчерпателни мотиви и „неповерително“ решение с мотиви в резюме,
като ZZ е уведомен само за последното. От „неповерителното решение“ е видно, че SIAC е убедена — по причини, които са изложени само в „поверителното решение“ — че ZZ е участвал в дейността на мрежата на Въоръжената ислямска група (GIA) и в терористични действия през 1995 г. и 1996 г.
ZZ обжалва решението на SIAC пред Апелативния съд на Обединено кралство (Court of Appeal (England & Wales), който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС
в каква степен SIAC е длъжна да информира заинтересованото лице за съображенията, свързани с обществената сигурност, на които се основава решението за отказа за влизане.
Из решението на евромагистратите в Люксембург от 4 юни 2013 г.:
„Съдът припомня най-напред, че съгласно Директива 2004/38 ( на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки)
заинтересованото лице трябва да бъде уведомено писмено за решение за отказ за влизане по начин, който му позволява да се запознае с неговото съдържание и последици.
Освен това заинтересованото лице се уведомява точно и изчерпателно за съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, на които се основава приетото решение, освен ако това не противоречи на интересите на държавната сигурност.
В този контекст, Съдът уточнява, че
държавите членки са длъжни да предвидят ефективен съдебен контрол за основателността както на решението за отказ за влизане, така и на съображенията, свързани с държавната сигурност,
които се изтъкват, за да се откаже заинтересованото лице да бъде информирано за мотивите, на които се основава това решение. Така, от една страна, съдът, натоварен с контрола за законосъобразност на решение за отказ за влизане, трябва да може да се запознае с всички мотиви и доказателства, въз основа на които е прието това решение. От друга страна, съдът трябва да провери дали съображенията, свързани с държавната сигурност, се противопоставят на разкриването на тези мотиви и доказателства.
В това отношение Съдът подчертава, че компетентният национален орган трябва да докаже, че точното и изчерпателно информиране на заинтересованото лице за мотивите на решението, действително би засегнало държавната сигурност.
Следователно
не съществува презумпция за наличието и за основателността на съображенията, на които се позовава националният орган, за да откаже да разкрие тези мотиви.
Ако, при тези обстоятелства, съдът стигне до извода, че сигурността на държавата позволява заинтересованото лице да бъде информирано точно и изчерпателно за съображенията, на които се основава решение за отказ за влизане, той дава възможност на компетентния национален орган да информира заинтересованото лице за неразкритите съображения и доказателства. Ако обаче този орган не разреши разкриването им, съдът извършва анализ на законосъобразността на решението единствено въз основа на разкритите съображения и доказателства.
Ако обаче се окаже, че сигурността на държавата действително не позволява заинтересованото лице да бъде информирано за посочените съображения,
съдебният контрол за законосъобразност на решението за отказ за влизане трябва да се извърши в рамките на производство, което търси подходящ баланс между изискванията, произтичащи от държавната сигурност, и изискванията за право на ефективна съдебна защита,
като същевременно свежда до строго необходимото евентуалната намеса върху упражняването на това право.
Това производство трябва да гарантира във възможно най-голяма степен спазването на принципа на състезателност,
за да се позволи на заинтересованото лице да оспори мотивите, на които се основава съответното решение, както и да представи становището си относно свързаните с това решение доказателства и по този начин да изложи надлежно основанията в своя защита. По-специално
заинтересованото лице трябва да бъде информирано по същество за мотивите, на които са основава решението за отказ за влизане, тъй като необходимостта да се защити държавната сигурност, не може да лиши заинтересованото лице от правото му да бъде изслушано и така да направи неефективно правото му на обжалване.
Съдът посочва също, че
постигането на баланс между правото на ефективна съдебна защита и необходимостта да се гарантира сигурността на съответната държава членка,
не може да се извърши по същия начин по отношение на доказателствата, на които се основават съображенията, изтъкнати пред компетентния национален съд.
Всъщност в някои случаи разкриването на тези доказателства може да засегне пряко и конкретно държавната сигурност,
тъй като с него може да се застраши живота, здравето или свободата на хората или да се разкрият специалните методи на разследване, прилагани от националните органи, и така да се затрудни сериозно, и дори да се осуети, изпълнението на задачите на тези органи в бъдеще.
Накрая, Съдът уточнява, че
компетентният национален съд трябва, от една страна, да следи заинтересованото лице да бъде информирано по същество за мотивите, на които се основава съответното решение, по начин който да отчита надлежно необходимата степен на поверителност на доказателствата, и от друга страна, да изведе последиците от евентуалното неспазване на това задължение”.
Евромагистратите в Люксембург се произнесоха с решение на 4 юни 2013 г.
„Заинтересованото лице трябва да бъде информирано по същество за мотивите на решение за отказ за влизане на територията на държава членка”,
гласи анонсът на днешното решение на Съда на ЕС. И продължава с възловото уточнение, че
„държава членка обаче може, доколкото това е абсолютно наложително, да откаже да информира заинтересованото лице за мотивите, чието разкриване може да засегне държавната сигурност”.
„Гражданите на държава членка могат да влизат и при определени условия да пребивават на територията на други държави членки. Въпреки това
държава членка може да им откаже това право по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве”.
Процедурата в Обединеното кралство.
Административните решения за отказ за влизане на националната територия могат да се обжалват пред Специална комисия за обжалване във връзка с имиграцията (Special Immigration Appeals Commission – SIAC). В рамките на процедурата пред SIAC,
нито лицето, което обжалва такова решение, нито неговите адвокати имат достъп до информацията, на която се основава решението, когато разкриването на тази информация би противоречало на обществения интерес.
В такъв случай обаче се назначава специален адвокат, който има достъп до тази информация, за да защитава интересите на съответното лице пред SIAC. Специалният адвокат обаче не може да обсъжда със заинтересованото лице въпроси, свързани с процедурата от момента, в който бъде уведомен за доказателствата, срещу чието разкриване възразява компетентният в областта британски орган — Secretary of State. Той обаче може да поиска от SIAC да издаде указания, които да му позволят да проведе такова обсъждане.
Конкретният казус касае лице с френско, но също така и с алжирско гражданство,
обозначено в решението на Съда на ЕС с инициалите ZZ. Та въпросният ZZ от 1990 г. е женен за британска гражданка, с която имат осем деца. В периода от 1990 г. до 2005 г. той е пребивавал законно във Великобритания.
Когато през септември 2006 г. ZZ се завръща в Обединеното кралство, разбира, че междувременно областният орган Secretary of State е отменил правото му на престой с мотив, че присъствието му е във вреда на обществения интерес.
ZZ обжалва решението за отказ за влизане пред SIAC. В рамките на това производство по обжалване той може да обсъжда с двамата си специални адвокати само неповерителните доказателства.
SIAC отхвърля жалбата и постановява „поверително“ решение с изчерпателни мотиви и „неповерително“ решение с мотиви в резюме,
като ZZ е уведомен само за последното. От „неповерителното решение“ е видно, че SIAC е убедена — по причини, които са изложени само в „поверителното решение“ — че ZZ е участвал в дейността на мрежата на Въоръжената ислямска група (GIA) и в терористични действия през 1995 г. и 1996 г.
ZZ обжалва решението на SIAC пред Апелативния съд на Обединено кралство (Court of Appeal (England & Wales), който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС
в каква степен SIAC е длъжна да информира заинтересованото лице за съображенията, свързани с обществената сигурност, на които се основава решението за отказа за влизане.
Из решението на евромагистратите в Люксембург от 4 юни 2013 г.:
„Съдът припомня най-напред, че съгласно Директива 2004/38 ( на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки)
заинтересованото лице трябва да бъде уведомено писмено за решение за отказ за влизане по начин, който му позволява да се запознае с неговото съдържание и последици.
Освен това заинтересованото лице се уведомява точно и изчерпателно за съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, на които се основава приетото решение, освен ако това не противоречи на интересите на държавната сигурност.
В този контекст, Съдът уточнява, че
държавите членки са длъжни да предвидят ефективен съдебен контрол за основателността както на решението за отказ за влизане, така и на съображенията, свързани с държавната сигурност,
които се изтъкват, за да се откаже заинтересованото лице да бъде информирано за мотивите, на които се основава това решение. Така, от една страна, съдът, натоварен с контрола за законосъобразност на решение за отказ за влизане, трябва да може да се запознае с всички мотиви и доказателства, въз основа на които е прието това решение. От друга страна, съдът трябва да провери дали съображенията, свързани с държавната сигурност, се противопоставят на разкриването на тези мотиви и доказателства.
В това отношение Съдът подчертава, че компетентният национален орган трябва да докаже, че точното и изчерпателно информиране на заинтересованото лице за мотивите на решението, действително би засегнало държавната сигурност.
Следователно
не съществува презумпция за наличието и за основателността на съображенията, на които се позовава националният орган, за да откаже да разкрие тези мотиви.
Ако, при тези обстоятелства, съдът стигне до извода, че сигурността на държавата позволява заинтересованото лице да бъде информирано точно и изчерпателно за съображенията, на които се основава решение за отказ за влизане, той дава възможност на компетентния национален орган да информира заинтересованото лице за неразкритите съображения и доказателства. Ако обаче този орган не разреши разкриването им, съдът извършва анализ на законосъобразността на решението единствено въз основа на разкритите съображения и доказателства.
Ако обаче се окаже, че сигурността на държавата действително не позволява заинтересованото лице да бъде информирано за посочените съображения,
съдебният контрол за законосъобразност на решението за отказ за влизане трябва да се извърши в рамките на производство, което търси подходящ баланс между изискванията, произтичащи от държавната сигурност, и изискванията за право на ефективна съдебна защита,
като същевременно свежда до строго необходимото евентуалната намеса върху упражняването на това право.
Това производство трябва да гарантира във възможно най-голяма степен спазването на принципа на състезателност,
за да се позволи на заинтересованото лице да оспори мотивите, на които се основава съответното решение, както и да представи становището си относно свързаните с това решение доказателства и по този начин да изложи надлежно основанията в своя защита. По-специално
заинтересованото лице трябва да бъде информирано по същество за мотивите, на които са основава решението за отказ за влизане, тъй като необходимостта да се защити държавната сигурност, не може да лиши заинтересованото лице от правото му да бъде изслушано и така да направи неефективно правото му на обжалване.
Съдът посочва също, че
постигането на баланс между правото на ефективна съдебна защита и необходимостта да се гарантира сигурността на съответната държава членка,
не може да се извърши по същия начин по отношение на доказателствата, на които се основават съображенията, изтъкнати пред компетентния национален съд.
Всъщност в някои случаи разкриването на тези доказателства може да засегне пряко и конкретно държавната сигурност,
тъй като с него може да се застраши живота, здравето или свободата на хората или да се разкрият специалните методи на разследване, прилагани от националните органи, и така да се затрудни сериозно, и дори да се осуети, изпълнението на задачите на тези органи в бъдеще.
Накрая, Съдът уточнява, че
компетентният национален съд трябва, от една страна, да следи заинтересованото лице да бъде информирано по същество за мотивите, на които се основава съответното решение, по начин който да отчита надлежно необходимата степен на поверителност на доказателствата, и от друга страна, да изведе последиците от евентуалното неспазване на това задължение”.