Петър Бучков 
Точно преди тридесет години – през последното ми недемократично лято, старият морски вълк Рака от Созопол ми разказа, че Медуза било моряшки жаргон на древното „Музата на Ед“.
Кой е този Ед ли!?
Пак Рака ми разказа, че в далечни времена той бил съратник на Йона – човекът погълнат от кит и живял в утробата му. Ед много се страхувал да не го споходи съдбата на другаря му. Обърнал се за помощ към модерния тогава оракул в Полски Тръмбеш. И получил панацея – всеки път преди да се докосне до морето да се накуса с тракийски мед и да се напие с гръцко узо.
От тогава, който спазва ритуала „Банкет с Мед и Узо“ попада под закрилата и бива обладан от Музите на Ед и няма случай на погълнат в утробата на кит.
А какво става с тези по днешните ни курорти тип „ферма“. Купонясват с гръцка диня и българска мастика, след което неотменимо и свирепо биват засмукани в утробите на силиконови вампири – Динозаври (б.ред. от Завряла диня като синоним на Превтасала кифла).
Та, Музите на Ед – за разлика от Превтасалите кифли, са истински: плътта им се подчинява на закона за гравитацията; не те карат да ги мажеш по и около силикона със скъпи лосиони от рекламите и най-важното – мълчат при всякакви обстоятелства!
Вярно, ласките им често парят – нежно. Но ти напомнят, че си жив, а не си затънал в потребителското блато.
Петър Бучков – нещатен сътрудник на БХК (Български хлъзгав комитет)
