vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Авторът
Публикувана на: 15-10-2012 г.
Всеки българин ще може да наблюдава безплатно по личния си телевизор пълната програма на европейските финали по футбол в Полша и Украйна. Или поне 98% от тях, за колкото официално се отчита, че е покритието на излъчването на БНТ (Българската национална телевизия), която се издържа от нашите данъци. Не звучи като новина, а като нещо свръхнормално, но…
Да си реанимираме спомените от лятото на 2008 г.,
когато една трета от сънародниците ни нямаха възможност да наблюдават по телевизията финалните срещи от първенството (ЕВРО 2008) в Австрия и Швейцария. Доста сериозна дискриминация. А причината – телевизионните права за излъчване на срещите бяха спечелени от „Диема”, достъпът до емисиите на която бе възможен единствено срещу заплащане на кабелни или сателитни оператори. В резултат над 30% от българите – основно по малките градчета и селца (както и споредичните им гости), бяха лишени от възможността да се радват на футболната фиеста. Тогава БНТ отпадна от играта по права на излъчване.
При условие, че противодействието на подобна дискриминация за достъп до значими спортни форуми е регламентирана в ЕС още от 3 октомври 1989 г.
Директива 89/552/ЕИО на Съвета на Европа, относно упражняване на телевизионна дейност, позволява на държавите-членки да забранят излъчването на изключителна основа (от частни телевизии с платен достъп) на събития, за които смятат, че са от голямо значение за обществото в съответните държави, когато подобно излъчване би лишило значителна част от обществеността от възможността да проследи тези събития по безплатен телевизионен канал.
Технологично това се случва, като отделните държави-членки на ЕС по своя преценка изпращат списъци до Европейската комисия (ЕК) със спортните събития, които считат, че са от голямо значение за обществото в техните страни. Тези списъци се обявяват от ЕК за съвместими с правото на Европейския съюз и тогава „продавачите” на телевизионни права са принудени да ги предоставят на обществената и безплатно достъпна телевизия в съответната държа. Преди финалите на ЕВРО 2008 повечето страни от ЕС, включително и България, не бяха се възползвали от това си европраво – да изпратят списъци до ЕК, и проблемът с ограниченият достъп до мачовете стана масовоевропейски.
Единствено Великобритания и Белгия го сториха. В списъците им до ЕК изрично бяха включили всички срещи от финалната фаза на европейското първенство по футбол, както и на предстоящото през 2010 г. световно първенство. Европейската комисия ги обяви за съвместими с правото на ЕС и
FIFA и UEFA скочиха, като ужилени.
Обжалваха през 2008 г. решението на ЕК пред Общия съд на Европейския съюз в Люксембург, като оспорваха обстоятелството, че всички посочени срещи могат да бъдат събития от голямо значение за обществеността в тези държави.
Световната футболна асоциация FIFA организира финалната фаза на световните първенства, а Европейската футболна асоциация UEFA – финалите на европейските. Основното „перо” в доходите на тези два гиганта на футболното администриране е от продажбата на правата за телевизионно излъчване на най-гледаните състезания в света.
17 февруари 2011 г. трябва да остане паметен в аналите на футболните фенове от Стария континент.
С решението си от този ден Общият съд на ЕС в Люксембург постанови:
„При определени условия държава членка може да забрани излъчването на изключителна основа на всички срещи от световното и европейското първенство по футбол по платен телевизионен канал, за да гарантира на обществеността възможността да проследи тези събития по безплатен телевизионен канал”…
„Когато тези състезания като цяло са от голямо значение за обществото, това ограничение на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване е обосновано от правото на информация и от необходимостта да се гарантира широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на тези събития”.
Та благодарение именно на това решение на върховните евромагистрати сега ще може да се насладим на всеки миг от футболния празник в Полша и Украйна… безплатно!
Да си реанимираме спомените от лятото на 2008 г.,
когато една трета от сънародниците ни нямаха възможност да наблюдават по телевизията финалните срещи от първенството (ЕВРО 2008) в Австрия и Швейцария. Доста сериозна дискриминация. А причината – телевизионните права за излъчване на срещите бяха спечелени от „Диема”, достъпът до емисиите на която бе възможен единствено срещу заплащане на кабелни или сателитни оператори. В резултат над 30% от българите – основно по малките градчета и селца (както и споредичните им гости), бяха лишени от възможността да се радват на футболната фиеста. Тогава БНТ отпадна от играта по права на излъчване.
При условие, че противодействието на подобна дискриминация за достъп до значими спортни форуми е регламентирана в ЕС още от 3 октомври 1989 г.
Директива 89/552/ЕИО на Съвета на Европа, относно упражняване на телевизионна дейност, позволява на държавите-членки да забранят излъчването на изключителна основа (от частни телевизии с платен достъп) на събития, за които смятат, че са от голямо значение за обществото в съответните държави, когато подобно излъчване би лишило значителна част от обществеността от възможността да проследи тези събития по безплатен телевизионен канал.
Технологично това се случва, като отделните държави-членки на ЕС по своя преценка изпращат списъци до Европейската комисия (ЕК) със спортните събития, които считат, че са от голямо значение за обществото в техните страни. Тези списъци се обявяват от ЕК за съвместими с правото на Европейския съюз и тогава „продавачите” на телевизионни права са принудени да ги предоставят на обществената и безплатно достъпна телевизия в съответната държа. Преди финалите на ЕВРО 2008 повечето страни от ЕС, включително и България, не бяха се възползвали от това си европраво – да изпратят списъци до ЕК, и проблемът с ограниченият достъп до мачовете стана масовоевропейски.
Единствено Великобритания и Белгия го сториха. В списъците им до ЕК изрично бяха включили всички срещи от финалната фаза на европейското първенство по футбол, както и на предстоящото през 2010 г. световно първенство. Европейската комисия ги обяви за съвместими с правото на ЕС и
FIFA и UEFA скочиха, като ужилени.
Обжалваха през 2008 г. решението на ЕК пред Общия съд на Европейския съюз в Люксембург, като оспорваха обстоятелството, че всички посочени срещи могат да бъдат събития от голямо значение за обществеността в тези държави.
Световната футболна асоциация FIFA организира финалната фаза на световните първенства, а Европейската футболна асоциация UEFA – финалите на европейските. Основното „перо” в доходите на тези два гиганта на футболното администриране е от продажбата на правата за телевизионно излъчване на най-гледаните състезания в света.
17 февруари 2011 г. трябва да остане паметен в аналите на футболните фенове от Стария континент.
С решението си от този ден Общият съд на ЕС в Люксембург постанови:
„При определени условия държава членка може да забрани излъчването на изключителна основа на всички срещи от световното и европейското първенство по футбол по платен телевизионен канал, за да гарантира на обществеността възможността да проследи тези събития по безплатен телевизионен канал”…
„Когато тези състезания като цяло са от голямо значение за обществото, това ограничение на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване е обосновано от правото на информация и от необходимостта да се гарантира широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на тези събития”.
Та благодарение именно на това решение на върховните евромагистрати сега ще може да се насладим на всеки миг от футболния празник в Полша и Украйна… безплатно!
