vergil Автор: HOPE
Фотография: Интернет
Публикувана на: 23-01-2013 г.
Телевизионните оператори в Европейския съюз, могат да изготвят и излъчват безплатно кратки новинарски репортажи за събития, когато са от значителен обществен интерес, независимо, че изключителните права за излъчване принадлежат на друг.
Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение от 22 януари 2013 г. А буквалното резюме от акта на магистратите в Люксембург е :„Хартата за основните права допуска ограничаването на финансовата компенсация, която носителят на изключителните права за излъчване може да иска за изготвянето на кратки репортажи от другите канали, до техническите разходи”.
„Директивата за аудиовизуалните медийни услуги
(Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година) дава възможност на всички телевизионни оператори, установени в Съюза, да изготвят кратки новинарски репортажи за събития от значителен обществен интерес в случаите, в които те са предмет на изключителни права за излъчване. Могат да бъдат избирани кратки откъси от сигнала на носителя на изключителните права, който може да изисква
финансова компенсация, съответстваща единствено на допълнителните разходи, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сигнала”,
гласи въведението на решението.
Мангизите около правата за излъчване на футболните мачове от Лига Европа са конкритната причина за делото.
Австрийският телевизизионен оператор Sky Österreich твърди, че е заплатил няколко милиона евро за лицензина такса и продуцентски разходио, за да придобие изключителни права да излъчва на територията на Австрия футболните мачове от лига Европа до 2012 г. чрез сателитната си кодирана телевизионна програма „Sky Sport Austria“.
Залбата им е, че KommAustria – австрийският регулаторен орган в областта на комуникациите, ги е задължил да предоставят на обществената австрийска телевизия ORF правото да изготвя кратки новинарски репортажи, без да се отчитат посочените разходи. Разходите, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сателитния сигнал, в конкретния случай са били в нулев размер.
Спорът е отнесен до Висшя федерален съвет по комуникациите в Австрия,
който е компетентен и от своя страна отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС: „Дали Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, доколкото тя ограничава възможността за финансова компенсация до разходите, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сигнала, е съвместима с Хартата на основните права на Европейския съюз, която гарантира правото на собственост и свободата на стопанската инициатива”.
Съдът в Люксембург отговаря, че Хартата допуска това ограничение:
„Що се отнася до закрилата на собствеността като основно право,
Съдът признава, че закупените от Sky изключителни права за телевизионно излъчване са с имуществена стойност и не съставляват единствено възможности от търговско естество. Към момента обаче, в който Sky закупува тези права по силата на договор (а именно през месец август 2009 г.), правната уредба на Съюза вече е предвиждала правото на изготвяне на кратки репортажи, ограничавайки същевременно финансовата компенсация до размера на разходите, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сигнала.
Следователно Sky не може да се позове на придобито правно положение, което му позволява самостоятелно упражняване на неговото изключително право на излъчване. Вследствие на това Sky не може да се позове на закрилата на собствеността, предвидена в Хартата на основните права.
В замяна на това обаче Съдът установява, че
спорната правна уредба засяга свободата на стопанската инициатива.
Всъщност тя по-конкретно възпрепятства носителя на изключителните права за излъчване свободно да взема решение за цената, на която той предоставя достъпа до своя сигнал и по този начин да осигури участие на телевизионните оператори, изготвящи кратки новинарски репортажи, в разходите по закупуването на тези права.
Същевременно обаче Съдът подчертава, че свободата на стопанската инициатива като основна свобода има една особеност, доколкото тя може да бъде предмет на многобройни видове намеса на публичната власт, които са в състояние да въведат, в общия интерес, ограничения за упражняването на стопанската дейност. Това обстоятелство намира своето отражение в начина, по който следва да се приложи принципът за пропорционалност.
Съдът прави извода, че спорното ограничение на свободата на стопанската инициатива е оправдано
и че то е съобразено с принципа на пропорционалност.
Всъщност това ограничение преследва, без да засяга същностното съдържание на свободата на стопанската инициатива, цел от общ интерес, доколкото то си поставя за предмет защитата на основната свобода да се получава информация и насърчаването на плурализма, гарантирани от Хартата. В този контекст Съдът изтъква, че търговията с изключителни права върху събития от значителен обществен интерес понастоящем се разраства и тя е в състояние да ограничи в голяма степен достъпа на обществеността до информацията относно тези събития.
Нещо повече,
спорното ограничение е годно и необходимо, за да се гарантира постигането на преследваната цел за защита на общия интерес.
Законодателят на Съюза основателно е съобразил, че правна уредба, която предвижда финансова компенсация, надхвърляща разходите, възникнали пряко в резултат на осигуряването на достъп до сигнала, не би дала възможност тази цел да се постигне по толкова ефикасен начин.
Спорната правна уредба трябва да бъде приета за пропорционална.
Като се има пред вид, от една страна, значението, което има защитата на основната свобода да се получава информация, свободата, както и плурализмът на медиите, гарантирани от Хартата, и от друга страна, закрилата на свободата на стопанската инициатива, предоставяна от Хартата, законодателят на Съюза е имал основание да приеме норми като разглежданите в случая, които съдържат ограничения за свободата на стопанската инициатива, давайки същевременно предимство, с оглед на необходимия баланс между съответните права и интереси, на достъпа на обществеността до информация спрямо свободата на договаряне.
Спорната правна уредба установява справедливо равновесие между различните разглеждани в конкретния случай основни права и свободи.
Всъщност Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че кратките новинарски репортажи могат да се изготвят единствено за общи новинарски предавания, а не например за програми с развлекателна цел. Нещо повече, тези кратки откъси трябва да бъдат с максималната продължителност от 90 секунди и трябва да се посочва техният източник. Освен това директивата не изключва възможността носителите на изключителните права за телевизионно излъчване да упражняват своите права безвъзмездно. Също така при договарянето във връзка със закупуването на разглежданите права на практика може да бъде отчетено отсъствието на възможност за рефинансиране посредством компенсация, както и евентуално намаляване на търговската стойност на тези изключителни права за телевизионно излъчване, и това да се отрази върху цената, заплащана за тяхното закупуване”.
Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение от 22 януари 2013 г. А буквалното резюме от акта на магистратите в Люксембург е :„Хартата за основните права допуска ограничаването на финансовата компенсация, която носителят на изключителните права за излъчване може да иска за изготвянето на кратки репортажи от другите канали, до техническите разходи”.
„Директивата за аудиовизуалните медийни услуги
(Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година) дава възможност на всички телевизионни оператори, установени в Съюза, да изготвят кратки новинарски репортажи за събития от значителен обществен интерес в случаите, в които те са предмет на изключителни права за излъчване. Могат да бъдат избирани кратки откъси от сигнала на носителя на изключителните права, който може да изисква
финансова компенсация, съответстваща единствено на допълнителните разходи, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сигнала”,
гласи въведението на решението.
Мангизите около правата за излъчване на футболните мачове от Лига Европа са конкритната причина за делото.
Австрийският телевизизионен оператор Sky Österreich твърди, че е заплатил няколко милиона евро за лицензина такса и продуцентски разходио, за да придобие изключителни права да излъчва на територията на Австрия футболните мачове от лига Европа до 2012 г. чрез сателитната си кодирана телевизионна програма „Sky Sport Austria“.
Залбата им е, че KommAustria – австрийският регулаторен орган в областта на комуникациите, ги е задължил да предоставят на обществената австрийска телевизия ORF правото да изготвя кратки новинарски репортажи, без да се отчитат посочените разходи. Разходите, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сателитния сигнал, в конкретния случай са били в нулев размер.
Спорът е отнесен до Висшя федерален съвет по комуникациите в Австрия,
който е компетентен и от своя страна отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС: „Дали Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, доколкото тя ограничава възможността за финансова компенсация до разходите, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сигнала, е съвместима с Хартата на основните права на Европейския съюз, която гарантира правото на собственост и свободата на стопанската инициатива”.
Съдът в Люксембург отговаря, че Хартата допуска това ограничение:
„Що се отнася до закрилата на собствеността като основно право,
Съдът признава, че закупените от Sky изключителни права за телевизионно излъчване са с имуществена стойност и не съставляват единствено възможности от търговско естество. Към момента обаче, в който Sky закупува тези права по силата на договор (а именно през месец август 2009 г.), правната уредба на Съюза вече е предвиждала правото на изготвяне на кратки репортажи, ограничавайки същевременно финансовата компенсация до размера на разходите, пряко възникнали във връзка с предоставянето на достъп до сигнала.
Следователно Sky не може да се позове на придобито правно положение, което му позволява самостоятелно упражняване на неговото изключително право на излъчване. Вследствие на това Sky не може да се позове на закрилата на собствеността, предвидена в Хартата на основните права.
В замяна на това обаче Съдът установява, че
спорната правна уредба засяга свободата на стопанската инициатива.
Всъщност тя по-конкретно възпрепятства носителя на изключителните права за излъчване свободно да взема решение за цената, на която той предоставя достъпа до своя сигнал и по този начин да осигури участие на телевизионните оператори, изготвящи кратки новинарски репортажи, в разходите по закупуването на тези права.
Същевременно обаче Съдът подчертава, че свободата на стопанската инициатива като основна свобода има една особеност, доколкото тя може да бъде предмет на многобройни видове намеса на публичната власт, които са в състояние да въведат, в общия интерес, ограничения за упражняването на стопанската дейност. Това обстоятелство намира своето отражение в начина, по който следва да се приложи принципът за пропорционалност.
Съдът прави извода, че спорното ограничение на свободата на стопанската инициатива е оправдано
и че то е съобразено с принципа на пропорционалност.
Всъщност това ограничение преследва, без да засяга същностното съдържание на свободата на стопанската инициатива, цел от общ интерес, доколкото то си поставя за предмет защитата на основната свобода да се получава информация и насърчаването на плурализма, гарантирани от Хартата. В този контекст Съдът изтъква, че търговията с изключителни права върху събития от значителен обществен интерес понастоящем се разраства и тя е в състояние да ограничи в голяма степен достъпа на обществеността до информацията относно тези събития.
Нещо повече,
спорното ограничение е годно и необходимо, за да се гарантира постигането на преследваната цел за защита на общия интерес.
Законодателят на Съюза основателно е съобразил, че правна уредба, която предвижда финансова компенсация, надхвърляща разходите, възникнали пряко в резултат на осигуряването на достъп до сигнала, не би дала възможност тази цел да се постигне по толкова ефикасен начин.
Спорната правна уредба трябва да бъде приета за пропорционална.
Като се има пред вид, от една страна, значението, което има защитата на основната свобода да се получава информация, свободата, както и плурализмът на медиите, гарантирани от Хартата, и от друга страна, закрилата на свободата на стопанската инициатива, предоставяна от Хартата, законодателят на Съюза е имал основание да приеме норми като разглежданите в случая, които съдържат ограничения за свободата на стопанската инициатива, давайки същевременно предимство, с оглед на необходимия баланс между съответните права и интереси, на достъпа на обществеността до информация спрямо свободата на договаряне.
Спорната правна уредба установява справедливо равновесие между различните разглеждани в конкретния случай основни права и свободи.
Всъщност Директивата за аудиовизуалните медийни услуги предвижда, че кратките новинарски репортажи могат да се изготвят единствено за общи новинарски предавания, а не например за програми с развлекателна цел. Нещо повече, тези кратки откъси трябва да бъдат с максималната продължителност от 90 секунди и трябва да се посочва техният източник. Освен това директивата не изключва възможността носителите на изключителните права за телевизионно излъчване да упражняват своите права безвъзмездно. Също така при договарянето във връзка със закупуването на разглежданите права на практика може да бъде отчетено отсъствието на възможност за рефинансиране посредством компенсация, както и евентуално намаляване на търговската стойност на тези изключителни права за телевизионно излъчване, и това да се отрази върху цената, заплащана за тяхното закупуване”.
