vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 06-10-2012 г.
Народът е казал, че с пръдня боя не става, колкото и праведна да е тя.
Последната еуфория, с която бе облъчено общественото ни съзнание, бе около мангизите, получавани от служители в държавната администрация под формата на т.нар. допълнително материално стимулиране (ДМС) към заплатите им.
Как се случи, че една нормативно регулирана практика от 20 години изведнъж избухна!? И то не като разкриване на някакъв нагъл престъпен маниер (от каквито държавата ни се дави), а под формата на назидателна морално-етична критика със елементи на заплаха. Намери се и необходимия грешник – директорът на Агенцията по вписвания Виолета Николова, която охотно беше захапана, че (макар и законно, и според вменените й правомощия)) сама си е определила ДМС в размер на 48 хиляди лева за втората половина на 2011 г. Това е лошо, поде осиромашалата ни родна аудитория (най-бедната в Европейския съюз. ). Ударихме Виолета Николова с най-екзотичните псувни във фолклора. И генераторът на популизма се отприщи – започна да се разбрида жилетката на ДМС-тата в цялата структура на държавната администрация до там, че министър председателят Бойко Борисов постави ултиматум на членовете на политическите кабинети в изпълнителната власт, че който не върне бонусите ще бъде уволнен (в понеделник 5 март).
Така се пръкна българска иновация в жанра „лов на вещици”.
Защото никой не рачи да се задълбочи и обясни откъде и защо се е появило заклейменото ДМС в родната ни действителност. Въпреки апелът отправен от вицепрезидента Маргарита Попова: „Вместо да се вземат оттук насетне вече решения на парче, включително и такива, че парите трябва да се върнат, е по-добре да седнем и да направим реформите в българската администрация – нещо, което започнахме с вицепремиера Дянков още 2010 г., да се направи най-сетне една скала за възнагражденията в публичния сектор в зависимост от позициите и да се престане с раздаването на такива допълнителни стимули всеки месец, на тримесечие, за Коледа, за Великден или така, както е било в последните 20, а и повече години“ .
Всъщност „ароматичният тласък” на т.нар. „Бонусен скандал” в българската администрация даде сегашното ръководство на Министерство на правосъдието с министър Диана Ковачева, след като нейния зам.министър Деница Вълкова огласи полученото ДМС от Виолета Николова – директорка на Агенцията по вписванията (подопечна пряко на Министерство на правосъдието). Диана Ковачева назначена за министър на правосъдието на мястото на Маргарита Попова, освободи „заварените” заместник министри (в навечерието на миналата Коледа). Новият зам. министър Деница Вълкова освен, че „осветли” бонусите на Виолета Николова, оцени и работата в Агенцията по вписванията като изключително незадоволителна, поради което в Европейската комисия била започнала наказателна процедура за налагане на глоба на България. Причината – Търговският регистър не давал възможност да се регистрират в него международни европейски дружества, което нарушава директива на Европейския съюз. Към апокалиптичната творба на зам. министър Деница Вълкова, щрихи добави и шефката й министър Диана Ковачева, но след като премиерът Бойко Борисов постави ултиматум за връщане на бонусите. Тя обяви, че екипът на предшественичката й Маргарита Попова е получил над 37 хиляди лева като ДМС за първото тримесечие на 2011 г.
При липса на анализ на детайлите от така структурираната картинка (барем от колегиалност между приемници в едно и също правителство), остана единствено популисткия резултат – разгневени, объркани и уплашени обедняващи хора, търсещи възмездие…
ДМС е като слънцето и въздуха за Агенцията по вписвания (АВ).
В АВ се намират пет регистъра, които са изключително важни за личната ни сигурност, за националната, а даже и за тази на Европейския съюз. А именно – Имотен регистър, Търговски регистър, регистър по Булстат, специален регистър по Булстат, регистър на имуществените отношения на съпрузите. Цялата информация се събира, обработва и съхранява в електронен вид (няма копия на хартиен носител), според нормите и правилата в Европейския съюз. Освен специална техника това изисква и изключително квалифицирани специалисти – юристи, икономисти и най-вече компютърни спецове. Основният проблем пред АВ е как да се осигуряват служителите при недостатъчните бюджетни средства за заплащане на труда им. IT- специалистите, квалифицирани за тази дейност не са много, а за подобна работа в частния сектор заплатите им тръгват от 3 000 лева нагоре. Същото се отнася и за доходите на квалифицираните юристи не само в частния сектор, но и в Съдебната система.
За сравнение в последния конкурс, обявен на 29 февруари за директор на дирекция „Информационно обслужване и технологии” в Агенция по вписванията е записано: „Минималният размер на основната заплата за длъжността е 574 (петстотин седемдесет и четири) лева. *При назначаване, на лицето се определя средна работна заплата в размер на 819 (осемстотин и деветнадесет) лева.” А изискванията към кандидатите са: „Организационна компетентност и наличие на управленски опит в държавната администрация, сертификат Oracle DBA 10 g, сертификат MS Server 2003/2008, сертификат MS Exchange Server 2003/2007, сертификат MS Networking, сертификат MS Active Directory, CCNP сертификат, SQL 2003/2008 сертификат”.
С въпросното тотално разминаване в цените на труда на свободния пазар и в бюджетната АВ се обяснява трудността за създаване на екип от квалифицирани компютърни специалисти на държавна заплата. Още на 16 юли 2009 г. в интервю за „Правен свят” тогавашната директорка на агенцията Даниела Митева на въпроса „Ползва ли агенцията скъпо-струващи външни консултанти?”, отговаря: „ Наивно е да се твърди, че 4-5 души държавни служители имат капацитет да обслужват два високотехнологични, национални регистъра. Затова сме търсили външна помощ, обръщали сме се към най-добрите специалисти, които могат да ни бъдат от полза”.
Външна помощ се оказва договор за 280 хиляди лева на месец, сключен от Министерство на правосъдието при Тройната коалиция с фирма „Грама”
за срок от три години. И наследен от кабинета на Маргарита Попова до март 2011 г. Договорът не е бил прекратен поради липса на екип от компютърни специалисти, които да обслужват и поддържат Търговския регистър.
Уволнената Виолета Николова в интервю по телефона заяви,
че по време на договора с „Грама” не е имало никаква възможност за контрол от страна на Агенцията, защото техниката и паролите били изцяло в ръцете на частната фирма. Имало голям натиск от страна на „Грама” договорът да бъде продължен с обяснение, че без тях регистърът можело да се срине. При извършеното предаване на техниката и паролите между „Грама” и Агенцията, е бил поискан одит за сигурността от ДАНС. Според Виолета Николова през май 2011 г. е настъпило забавяне на услугите и дори достъпът до ТР отвън рухнал и се наложило да се потърси съдействие от отдела за компютърни престъпления в ГДБОП.
След прекратяване договора с фирма „Грама” системата се поддържа от IT-специалисти, назначени в Агенцията единствено с обещанието за допълнителни възнаграждения под формата на ДМС. Екипът им все още не е попълнен изцяло. Друга алтернатива при „закованото” щатно възнаграждение от 819 лева няма. Какво ще се случи ако ДМС спрат? Сериозно предизвикателство, тъй като срине ли се Търговският регистър едниствен в електронния си вид, се срива целият търговски оборот и респективно националната ни сигурност.
Относно твърденията за наказателна процедура от Европейската комисия
започнала от средата на 2010 г. по закона за причината и последствията, по време управлението на кабинета на Маргарита Попова. Търговският регистър се създава при управлението на Тройната коалиция в нарушение на Европейски регламент без да е проектирана технологична възможност за електронно внасяне на формуляри и такси за регистрация на международни фирми в границите на Европейския съюз. През 2010 г. постъпват оплаквания от три европейски компании в Европейската комисия, че не им е осигурена възможността да се регистрират електронно в Българския Търговски регистър. Екипът на Маргарита Попова поема ангажимент към Брюксел през 2010 г. да се отстрани нарушението чрез обявяване и възлагане на обществена поръчка на съответните специалисти за ремонт на електронния регистър със срок най-рано 2011 г. поради липса на средства в бюджета. Наказателната процедура в ЕК е замразена. Специалната обществена поръчка е проведена 2011 г. чрез ДАНС, а през октомври е сключен договор, според който на 15 март 2012 г. подалите заявления фирми ще могат да бъдат регистрирани, а пълната функционалност на услугата ще е завършена до 1 юни.
Относно бонусите в Министерство на правосъдието.
Според информацията, изнесена на 1 март от министър Диана Ковачева, екипът на предшественичката й Маргарита Попова е взел общо 37 800 лева бонуси за първите три месеца на миналата година като най-много е получила заместник-министърът Жанета Петрова – 10 400 лв., защото ресорът й е бил Агенцията по вписванията, а другите двама заместници Даниела Машева и Христо Ангелов между 6500 лв. и 10 000 лв. Министър Ковачева пропусна да уточни, че това са единствените бонуси, които заместник – министрите са получили за цялата си служба от две години и четири месеца. Върху щатната заместник – министърска заплата от 1400 лева са добавени около 350 лева ДМС-та на месец. Кому е нужен израза на министър Ковачева, че предшествениците й получили „за първите три месеца” бонусите? А иначе всеки може да направи сравнението. Възнагражденията на магистратите Жанета Петрова във Върховния административен съд и Даниела Машева и Христо Ангелов във Върховна касационна прокуратура преди да постъпят в Министерство на правосъдието са над 3500 лева месечно. Не е ли любопитен още един детайл, че именно Жанета Петрова е логистичен създател на прословутия проект на Закон за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност и административни нарушения, за който бяхме прехвалени от Европа, а същевременно миналото лято бе бламиран именно от депутатите на ГЕРБ, които не се явиха да гласуват в пленарната зала.
Не е ли несъпоставимо? Да се чудим по какъв ред и за какъв период да събираме откраднатите милиони, а 100 000 ДМС-та получени на законно основание безропотно да връщаме в бюджета на държавата за три дни по политическо решение.
Изводът от скандала с ДМС-тата е, че е нужна спешна реформа във формирането на заплатите на администрацията според качеството и значимостта на труда. Народът го е казал, че с пръдня боя не става, колкото и праведна да е тя.
А и президентът Плевнелиев заяви публично, че бонуси е имало и винаги ще им
Най-скъпите чиновници в Европейския съюз
Еврокомисарите са най-високоплатените държавни служители в Европейския съюз. А именно месечна заплата в размер на 20677 Евро. Към тази сума ежемесечно получават и допълнително материално стимулиране – а именно 15% (около 3100 Евро) за квартира и по 607 Евро за представителни разходи. Обърното в лева това ще рече 48000 на месец, точно колкото заклеймената Виолета Николова си е самоначислила – но за половин година.
Последната еуфория, с която бе облъчено общественото ни съзнание, бе около мангизите, получавани от служители в държавната администрация под формата на т.нар. допълнително материално стимулиране (ДМС) към заплатите им.
Как се случи, че една нормативно регулирана практика от 20 години изведнъж избухна!? И то не като разкриване на някакъв нагъл престъпен маниер (от каквито държавата ни се дави), а под формата на назидателна морално-етична критика със елементи на заплаха. Намери се и необходимия грешник – директорът на Агенцията по вписвания Виолета Николова, която охотно беше захапана, че (макар и законно, и според вменените й правомощия)) сама си е определила ДМС в размер на 48 хиляди лева за втората половина на 2011 г. Това е лошо, поде осиромашалата ни родна аудитория (най-бедната в Европейския съюз. ). Ударихме Виолета Николова с най-екзотичните псувни във фолклора. И генераторът на популизма се отприщи – започна да се разбрида жилетката на ДМС-тата в цялата структура на държавната администрация до там, че министър председателят Бойко Борисов постави ултиматум на членовете на политическите кабинети в изпълнителната власт, че който не върне бонусите ще бъде уволнен (в понеделник 5 март).
Така се пръкна българска иновация в жанра „лов на вещици”.
Защото никой не рачи да се задълбочи и обясни откъде и защо се е появило заклейменото ДМС в родната ни действителност. Въпреки апелът отправен от вицепрезидента Маргарита Попова: „Вместо да се вземат оттук насетне вече решения на парче, включително и такива, че парите трябва да се върнат, е по-добре да седнем и да направим реформите в българската администрация – нещо, което започнахме с вицепремиера Дянков още 2010 г., да се направи най-сетне една скала за възнагражденията в публичния сектор в зависимост от позициите и да се престане с раздаването на такива допълнителни стимули всеки месец, на тримесечие, за Коледа, за Великден или така, както е било в последните 20, а и повече години“ .
Всъщност „ароматичният тласък” на т.нар. „Бонусен скандал” в българската администрация даде сегашното ръководство на Министерство на правосъдието с министър Диана Ковачева, след като нейния зам.министър Деница Вълкова огласи полученото ДМС от Виолета Николова – директорка на Агенцията по вписванията (подопечна пряко на Министерство на правосъдието). Диана Ковачева назначена за министър на правосъдието на мястото на Маргарита Попова, освободи „заварените” заместник министри (в навечерието на миналата Коледа). Новият зам. министър Деница Вълкова освен, че „осветли” бонусите на Виолета Николова, оцени и работата в Агенцията по вписванията като изключително незадоволителна, поради което в Европейската комисия била започнала наказателна процедура за налагане на глоба на България. Причината – Търговският регистър не давал възможност да се регистрират в него международни европейски дружества, което нарушава директива на Европейския съюз. Към апокалиптичната творба на зам. министър Деница Вълкова, щрихи добави и шефката й министър Диана Ковачева, но след като премиерът Бойко Борисов постави ултиматум за връщане на бонусите. Тя обяви, че екипът на предшественичката й Маргарита Попова е получил над 37 хиляди лева като ДМС за първото тримесечие на 2011 г.
При липса на анализ на детайлите от така структурираната картинка (барем от колегиалност между приемници в едно и също правителство), остана единствено популисткия резултат – разгневени, объркани и уплашени обедняващи хора, търсещи възмездие…
ДМС е като слънцето и въздуха за Агенцията по вписвания (АВ).
В АВ се намират пет регистъра, които са изключително важни за личната ни сигурност, за националната, а даже и за тази на Европейския съюз. А именно – Имотен регистър, Търговски регистър, регистър по Булстат, специален регистър по Булстат, регистър на имуществените отношения на съпрузите. Цялата информация се събира, обработва и съхранява в електронен вид (няма копия на хартиен носител), според нормите и правилата в Европейския съюз. Освен специална техника това изисква и изключително квалифицирани специалисти – юристи, икономисти и най-вече компютърни спецове. Основният проблем пред АВ е как да се осигуряват служителите при недостатъчните бюджетни средства за заплащане на труда им. IT- специалистите, квалифицирани за тази дейност не са много, а за подобна работа в частния сектор заплатите им тръгват от 3 000 лева нагоре. Същото се отнася и за доходите на квалифицираните юристи не само в частния сектор, но и в Съдебната система.
За сравнение в последния конкурс, обявен на 29 февруари за директор на дирекция „Информационно обслужване и технологии” в Агенция по вписванията е записано: „Минималният размер на основната заплата за длъжността е 574 (петстотин седемдесет и четири) лева. *При назначаване, на лицето се определя средна работна заплата в размер на 819 (осемстотин и деветнадесет) лева.” А изискванията към кандидатите са: „Организационна компетентност и наличие на управленски опит в държавната администрация, сертификат Oracle DBA 10 g, сертификат MS Server 2003/2008, сертификат MS Exchange Server 2003/2007, сертификат MS Networking, сертификат MS Active Directory, CCNP сертификат, SQL 2003/2008 сертификат”.
С въпросното тотално разминаване в цените на труда на свободния пазар и в бюджетната АВ се обяснява трудността за създаване на екип от квалифицирани компютърни специалисти на държавна заплата. Още на 16 юли 2009 г. в интервю за „Правен свят” тогавашната директорка на агенцията Даниела Митева на въпроса „Ползва ли агенцията скъпо-струващи външни консултанти?”, отговаря: „ Наивно е да се твърди, че 4-5 души държавни служители имат капацитет да обслужват два високотехнологични, национални регистъра. Затова сме търсили външна помощ, обръщали сме се към най-добрите специалисти, които могат да ни бъдат от полза”.
Външна помощ се оказва договор за 280 хиляди лева на месец, сключен от Министерство на правосъдието при Тройната коалиция с фирма „Грама”
за срок от три години. И наследен от кабинета на Маргарита Попова до март 2011 г. Договорът не е бил прекратен поради липса на екип от компютърни специалисти, които да обслужват и поддържат Търговския регистър.
Уволнената Виолета Николова в интервю по телефона заяви,
че по време на договора с „Грама” не е имало никаква възможност за контрол от страна на Агенцията, защото техниката и паролите били изцяло в ръцете на частната фирма. Имало голям натиск от страна на „Грама” договорът да бъде продължен с обяснение, че без тях регистърът можело да се срине. При извършеното предаване на техниката и паролите между „Грама” и Агенцията, е бил поискан одит за сигурността от ДАНС. Според Виолета Николова през май 2011 г. е настъпило забавяне на услугите и дори достъпът до ТР отвън рухнал и се наложило да се потърси съдействие от отдела за компютърни престъпления в ГДБОП.
След прекратяване договора с фирма „Грама” системата се поддържа от IT-специалисти, назначени в Агенцията единствено с обещанието за допълнителни възнаграждения под формата на ДМС. Екипът им все още не е попълнен изцяло. Друга алтернатива при „закованото” щатно възнаграждение от 819 лева няма. Какво ще се случи ако ДМС спрат? Сериозно предизвикателство, тъй като срине ли се Търговският регистър едниствен в електронния си вид, се срива целият търговски оборот и респективно националната ни сигурност.
Относно твърденията за наказателна процедура от Европейската комисия
започнала от средата на 2010 г. по закона за причината и последствията, по време управлението на кабинета на Маргарита Попова. Търговският регистър се създава при управлението на Тройната коалиция в нарушение на Европейски регламент без да е проектирана технологична възможност за електронно внасяне на формуляри и такси за регистрация на международни фирми в границите на Европейския съюз. През 2010 г. постъпват оплаквания от три европейски компании в Европейската комисия, че не им е осигурена възможността да се регистрират електронно в Българския Търговски регистър. Екипът на Маргарита Попова поема ангажимент към Брюксел през 2010 г. да се отстрани нарушението чрез обявяване и възлагане на обществена поръчка на съответните специалисти за ремонт на електронния регистър със срок най-рано 2011 г. поради липса на средства в бюджета. Наказателната процедура в ЕК е замразена. Специалната обществена поръчка е проведена 2011 г. чрез ДАНС, а през октомври е сключен договор, според който на 15 март 2012 г. подалите заявления фирми ще могат да бъдат регистрирани, а пълната функционалност на услугата ще е завършена до 1 юни.
Относно бонусите в Министерство на правосъдието.
Според информацията, изнесена на 1 март от министър Диана Ковачева, екипът на предшественичката й Маргарита Попова е взел общо 37 800 лева бонуси за първите три месеца на миналата година като най-много е получила заместник-министърът Жанета Петрова – 10 400 лв., защото ресорът й е бил Агенцията по вписванията, а другите двама заместници Даниела Машева и Христо Ангелов между 6500 лв. и 10 000 лв. Министър Ковачева пропусна да уточни, че това са единствените бонуси, които заместник – министрите са получили за цялата си служба от две години и четири месеца. Върху щатната заместник – министърска заплата от 1400 лева са добавени около 350 лева ДМС-та на месец. Кому е нужен израза на министър Ковачева, че предшествениците й получили „за първите три месеца” бонусите? А иначе всеки може да направи сравнението. Възнагражденията на магистратите Жанета Петрова във Върховния административен съд и Даниела Машева и Христо Ангелов във Върховна касационна прокуратура преди да постъпят в Министерство на правосъдието са над 3500 лева месечно. Не е ли любопитен още един детайл, че именно Жанета Петрова е логистичен създател на прословутия проект на Закон за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност и административни нарушения, за който бяхме прехвалени от Европа, а същевременно миналото лято бе бламиран именно от депутатите на ГЕРБ, които не се явиха да гласуват в пленарната зала.
Не е ли несъпоставимо? Да се чудим по какъв ред и за какъв период да събираме откраднатите милиони, а 100 000 ДМС-та получени на законно основание безропотно да връщаме в бюджета на държавата за три дни по политическо решение.
Изводът от скандала с ДМС-тата е, че е нужна спешна реформа във формирането на заплатите на администрацията според качеството и значимостта на труда. Народът го е казал, че с пръдня боя не става, колкото и праведна да е тя.
А и президентът Плевнелиев заяви публично, че бонуси е имало и винаги ще им
Най-скъпите чиновници в Европейския съюз
Еврокомисарите са най-високоплатените държавни служители в Европейския съюз. А именно месечна заплата в размер на 20677 Евро. Към тази сума ежемесечно получават и допълнително материално стимулиране – а именно 15% (около 3100 Евро) за квартира и по 607 Евро за представителни разходи. Обърното в лева това ще рече 48000 на месец, точно колкото заклеймената Виолета Николова си е самоначислила – но за половин година.
