Автор: Петър Бучков
Фотография: Пресслужба СЕС Люксембург
Публикувана на: 20-10-2012 г.
На 5-ти декември 2008 г. официално бе открита новата палата на върховната съдебна институция на Стария континент – Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург (б.а. Наричан вече Съд на Европейския съюз – от 1 януари 2010 г.) Сградата е чудо на съвременната архитектурна мисъл и строитлни възможности и е заслужено отражение на еволюцията на СЕО от миротворец през 1952 г., когато е създаден, до основен двигател на евроинтеграцията и гарант за правата на гражданите днес.
В 29-годишната си история Съдът се е сблъсквал с трудности за намиране на помещения, отговарящи на разрастването му проблеми.
След създаването му през 1952 г. са били дебатирани възможностите за установяването му. Спрягани са били Брюксел и Лиеж, но в крайна сметка е избран град Люксембург. Уж временно, но и до днес институцията е там с целия авторитет и достойнство, който внушава на тази малка европейска държава.
Първоначално на СЕО са били предоставени три сгради: villa
Vauban — за кабинетите на седемте съдии и двамата генерални
адвокати, дом Hellinkx — за администрацията и библиотеката и сградата Hamilius — за езиковата служба. Сградите били отдалечени една от друга и затруднявали дейността на Съда.
През месец август 1959 г. люксембургското правителство решава да предостави на Съда достойна сграда, собственост на епископството на Люксембург и
разположена на Cote d’Eich.
В края на 60-е години възниква идеята да бъде построена сграда, която символизира значимостта на институцията.
Проектът е осъществен от белгийските архитекти Jamagne и Vander Elst и от колегата им архитект Conzemius от Люксембург. Творението им тържествено е иткрито на 9-ти януари 1973 г. Започналото разширяване на Европейския съюз провокира в началото на 90 –те години Съдът да предложи амбициозен строителен проект, който люксембургските власти приемат. Вече не става въпрос за изграждане на нова
допълнителна сграда, а за преразглеждане на целия комплекс. Идеята е така да се строи, да се запази Палатата като символ на общностното правосъдие и да се
съхрани архитектурната й стойност.
„Първата копка“ е направена на 2 декември 2002 г.
Проектът е дело на френския архитект Dominique и на колегите му Fritsch и M3
Architectes от Люксембург, и на италианеца архитект Paczowski. И замисълът им днес е реалност.
Новата палата се състои от:
Първа палата — старата сграда е запазена, но преструктурирана само за съдебни зали:
– на ниво 2: голямата съдебна зала (41 членове на Съда, 300
места, от които 6 за хора в инвалидни колички, 23
преводачески кабини, 1 026 м2), заседателна зала (100 места,
317 м2), зала за пресата (25 работни поста, 312 м2), три зали
за посетители (157 м2) и фоайе (3 760 м2),
– на ниво 3: главният вход към първата палата за посетителите
и лицата, които влизат от страната на североизточната
фасада,
– на ниво 6 : две съдебни зали (17 членове на Съда, 100 места,
от които 4 за хора в инвалидни колички, 19 преводачески
кабини, 591 м2 всяка, или общо 1 182 м2),
– на ниво 8: две съдебни зали (9 членове на Съда, 108 места,
от които 4 за хора в инвалидни колички, 11 преводачески
кабини, 576 м2 всяка, или общо 1 152 м2),
Сграда, наречена „Пръстенът“ въпреки
правоъгълната си форма, тъй като обкръжава първата палата.
В нея са разположени четиридесет кабинета на членове на Съда в зона с ограничен
достъп, три зали за съвещания, една от които е голямата
съвещателна зала (294 м2),
Две 24-етажни кули, в които се помещават около хиляда юристи-лингвисти от отдела за преводи.
Галерията свързва различните дейности на институцията
И осигурява архитектурното и функционално единство между новия
комплекс и предишните сгради. В нея се най-богатата библиотека по общностно право в Европа с 84 читателски места.
Цената на съоръжението е 350 милиона евро.
Финансовият регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, не допуска институциите да сключват заеми за финансиране на закупуването на техните сгради. Ето защо Съдът сключва с люксембургската държава договор, който
предвижда, че тя осигурява предварително финансиране на строителството и предоставя сградите на разположение на Съда по лизингова формула. Чрез този механизъм Съдът възстановява средства всяко тримесечие на люксембургската държава посредством наеми.
Когато плащаните от Съда наеми достигнат цената на строителството на сградите, заедно с разходите за финансиране (банкови лихви) и с оперативните разходи, които не са поети пряко от Съда в качеството му на наемател, правото на собственост върху сградите ще бъде прехвърлено от дружеството Justicia 2026, което ще стане най-късно на 31- ви декември 2026 г.