vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: http://franchiseassociation.bg
Публикувана на: 26-11-2013 г.
Съдът на Европейския съюз да постанови възможност интернет доставчиците да може да бъдат задължавани да блокират достъпа на клиентите си до уебсайт, който нарушава авторски права. Това е заключението на генералния адвокат в Люксембург Pedro Cruz Villalón. В момент, когато националните съдилища на държавите-членки на ЕС започват постъпателно да бъдат заливани с нарушени, обсебени и пр. авторски права в глобалната мрежа. Генералният адвокат посочва изрично, че „В съдебното решение, с което се налага такова задължение, трябва да се посочват конкретни мерки за блокиране и да се осигурява справедливо равновесие между противоположните интереси, защитени като основни права”.Поредното предизвикателство за правно разбридане на енигмата между достъпа до информация, свободата на изразяване и защитата на авторските права.
Процесът в Люксембург е провокиран от преюдициално запитване на Върховния съд на Австрия (Oberster Gerichtshof):
„Дали и интернет доставчикът, който осигурява достъп до интернет само на потребителите на нарушаващия правата уебсайт, може да се смята за посредник в посочения смисъл, тоест за посредник, чиито услуги се използват от трето лице (от оператора на нарушаващия правата уебсайт) за нарушаване на авторските права, така че и спрямо този доставчик да може да се налагат съдебни забрани?”.
Освен това австрийският съд иска
да се прецизират изискванията на правото на Европейския съюз относно съдържанието на подобни забрани и реда за налагането им.
Конкретният повод е, разглежданият на трета инстанция от Върховния съд на Австрия, спор между големия австрийски интернет доставчик UPC Telekabel Wien, от една страна, и Constantin Film Verleih и Wega Filmproduktionsgesellschaft, от друга. Произнасяйки се по молбата на Constantin Film и Wega, подадена по реда за допускане на спешни мерки,
предходните съдебни инстанции забраняват на UPC да осигурява достъп на клиентите си до уебсайта kino.to,
като обаче апелативният съд постановява забраната без посочване на конкретни мерки за прилагането й. Въпросният уебсайт е давал възможност на потребителите да гледат чрез стрийминг или да изтеглят филми, правата върху които са притежание в частност на Constantin Film и на Wega, без последните да са давали съгласие за това. Самото UPC няма правни отношения с операторите на уебсайта и не им предоставя нито достъп до интернет, нито място за съхраняване на данни. Съгласно констатациите на Oberster Gerichtshof обаче със сигурност може да се приеме, че някои от клиентите на UPC са използвали предлаганото от уебсайта kino.to.
Съгласно правото на ЕС държавите членки трябва да гарантират, че притежателите на авторски или сродни на тях права могат да искат налагането на съдебни забрани на посредниците,
чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на тези права (Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ).
По въпросите на интернет услугите в правото на Европейския съюз вече е прието за установено, че интернет доставчиците по принцип могат да се разглеждат като посредници в този смисъл и съответно спрямо тях могат да се издават такива забрани с цел преустановяване на вече извършените нарушения и предотвратяване на нови нарушения.
На практика обаче операторите на нарушаващите правата уебсайтове и интернет доставчиците, които им осигуряват достъп до интернет, често са установени извън Европа и крият самоличността си, поради което не могат да бъдат преследвани.
В представеното си на 26 ноември 2013 г. заключение генералният адвокат Pedro Cruz Villalón застъпва становището:
„И интернет доставчикът на потребителите на нарушаващия авторското право уебсайт трябва да се смята за посредник,
чиито услуги се използват от трето лице, а именно от оператора на уебсайта, за нарушаване на авторското право, поради което и на този доставчик могат да се налагат съдебни забрани.
Това следва от текста, контекста и целите на съответните разпоредби от правото на Съюза.
Не е съвместимо с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица (1) на интернет доставчика съвсем общо и без посочване на конкретни мерки (2) да се забрани да осигурява на клиентите си достъп до определен уебсайт, нарушаващ авторски права.
(1) От една страна, основното право на собственост на носителя на авторските права, а от друга — свободата на стопанска инициатива на интернет доставчика, както и свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на клиентите на този доставчик — свободи, на които може да се позовава и самият интернет доставчик.
(2) Например блокиране на IP адреса, при което заявките за отваряне на този адрес не се предават, или пък DNS блокиране. При блокирането на DNS (Domain Name System) всъщност се блокира името на домейн, което потребителите използват вместо неудобните IP адреси. DNS сървърите, които се управляват от всеки интернет доставчик, преобразуват името на домейн в IP адрес. При DNS блокиране това преобразуване не може да се извърши.
Това важи и когато интернет доставчикът би могъл да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушаване на забраната, като докаже, че е взел всички разумни мерки за изпълнението й.
Интернет доставчикът на потребителите не е свързан с операторите на нарушаващия авторското право уебсайт, нито сам е нарушил авторското право.
За сметка на това, евентуално наложената на интернет доставчика конкретна мярка за блокиране на конкретен уебсайт не е принципно непропорционална само защото изисква немалки разходи, а същевременно може лесно да бъде заобиколена без специални технически познания. Според генералния адвокат националните съдилища следва да претеглят основните права на заинтересованите лица във всеки отделен случай, като вземат предвид всички релевантни обстоятелства, и така да осигуряват подходящо равновесие между тези основни права.
В случая при претеглянето на основните права трябва да се има предвид, че най-вероятно в бъдеще пред националните съдилища ще се водят многобройни подобни дела срещу всеки интернет доставчик”.
Затова генералният адвокат Cruz Villalón посочва, че носителят на авторските права трябва, доколкото това е възможно, да предяви правата си непосредствено пред операторите на уебсайта с незаконното съдържание или пред техния интернет доставчик.
Процесът в Люксембург е провокиран от преюдициално запитване на Върховния съд на Австрия (Oberster Gerichtshof):
„Дали и интернет доставчикът, който осигурява достъп до интернет само на потребителите на нарушаващия правата уебсайт, може да се смята за посредник в посочения смисъл, тоест за посредник, чиито услуги се използват от трето лице (от оператора на нарушаващия правата уебсайт) за нарушаване на авторските права, така че и спрямо този доставчик да може да се налагат съдебни забрани?”.
Освен това австрийският съд иска
да се прецизират изискванията на правото на Европейския съюз относно съдържанието на подобни забрани и реда за налагането им.
Конкретният повод е, разглежданият на трета инстанция от Върховния съд на Австрия, спор между големия австрийски интернет доставчик UPC Telekabel Wien, от една страна, и Constantin Film Verleih и Wega Filmproduktionsgesellschaft, от друга. Произнасяйки се по молбата на Constantin Film и Wega, подадена по реда за допускане на спешни мерки,
предходните съдебни инстанции забраняват на UPC да осигурява достъп на клиентите си до уебсайта kino.to,
като обаче апелативният съд постановява забраната без посочване на конкретни мерки за прилагането й. Въпросният уебсайт е давал възможност на потребителите да гледат чрез стрийминг или да изтеглят филми, правата върху които са притежание в частност на Constantin Film и на Wega, без последните да са давали съгласие за това. Самото UPC няма правни отношения с операторите на уебсайта и не им предоставя нито достъп до интернет, нито място за съхраняване на данни. Съгласно констатациите на Oberster Gerichtshof обаче със сигурност може да се приеме, че някои от клиентите на UPC са използвали предлаганото от уебсайта kino.to.
Съгласно правото на ЕС държавите членки трябва да гарантират, че притежателите на авторски или сродни на тях права могат да искат налагането на съдебни забрани на посредниците,
чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на тези права (Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ).
По въпросите на интернет услугите в правото на Европейския съюз вече е прието за установено, че интернет доставчиците по принцип могат да се разглеждат като посредници в този смисъл и съответно спрямо тях могат да се издават такива забрани с цел преустановяване на вече извършените нарушения и предотвратяване на нови нарушения.
На практика обаче операторите на нарушаващите правата уебсайтове и интернет доставчиците, които им осигуряват достъп до интернет, често са установени извън Европа и крият самоличността си, поради което не могат да бъдат преследвани.
В представеното си на 26 ноември 2013 г. заключение генералният адвокат Pedro Cruz Villalón застъпва становището:
„И интернет доставчикът на потребителите на нарушаващия авторското право уебсайт трябва да се смята за посредник,
чиито услуги се използват от трето лице, а именно от оператора на уебсайта, за нарушаване на авторското право, поради което и на този доставчик могат да се налагат съдебни забрани.
Това следва от текста, контекста и целите на съответните разпоредби от правото на Съюза.
Не е съвместимо с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица (1) на интернет доставчика съвсем общо и без посочване на конкретни мерки (2) да се забрани да осигурява на клиентите си достъп до определен уебсайт, нарушаващ авторски права.
(1) От една страна, основното право на собственост на носителя на авторските права, а от друга — свободата на стопанска инициатива на интернет доставчика, както и свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на клиентите на този доставчик — свободи, на които може да се позовава и самият интернет доставчик.
(2) Например блокиране на IP адреса, при което заявките за отваряне на този адрес не се предават, или пък DNS блокиране. При блокирането на DNS (Domain Name System) всъщност се блокира името на домейн, което потребителите използват вместо неудобните IP адреси. DNS сървърите, които се управляват от всеки интернет доставчик, преобразуват името на домейн в IP адрес. При DNS блокиране това преобразуване не може да се извърши.
Това важи и когато интернет доставчикът би могъл да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушаване на забраната, като докаже, че е взел всички разумни мерки за изпълнението й.
Интернет доставчикът на потребителите не е свързан с операторите на нарушаващия авторското право уебсайт, нито сам е нарушил авторското право.
За сметка на това, евентуално наложената на интернет доставчика конкретна мярка за блокиране на конкретен уебсайт не е принципно непропорционална само защото изисква немалки разходи, а същевременно може лесно да бъде заобиколена без специални технически познания. Според генералния адвокат националните съдилища следва да претеглят основните права на заинтересованите лица във всеки отделен случай, като вземат предвид всички релевантни обстоятелства, и така да осигуряват подходящо равновесие между тези основни права.
В случая при претеглянето на основните права трябва да се има предвид, че най-вероятно в бъдеще пред националните съдилища ще се водят многобройни подобни дела срещу всеки интернет доставчик”.
Затова генералният адвокат Cruz Villalón посочва, че носителят на авторските права трябва, доколкото това е възможно, да предяви правата си непосредствено пред операторите на уебсайта с незаконното съдържание или пред техния интернет доставчик.
