Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 24-12-2012 г.
Апокалипсис на 21 декември 2012 г. не се състоя според пироманските представи на разни маниаци. Но краят на света на Гутенберг се случи. Не изведнъж и брутално – словото на хартия загива бавно, но постъпателно през последните години. За да отстъпи Властта на Интернет. Коментарите се лашкат от „Осана” до „Разпни го”. И с основание – Матрицата е кодът на битието. Сега битката е кой ще го владее – Доброто или Злото. Както всичко останало, и Интернет е Божие творение. Питанката е дали упътването за неговата употреба и монополът за експлоатацията му няма да бъдат предадени (за кой ли път) на Сатаната. Ако се случи, вероятно ще дойде и Апокалипсисът от предсказанията – жар, вълна и Бум на планетата Земя…
По темата се произнесоха и върховните евромагистрати в Люксембург още през месец май 2012 г.
По темата се произнесоха и върховните евромагистрати в Люксембург още през месец май 2012 г.
Интернет не е ли мистичният „Писоам гагал”!?
Да се замисля ме провокира Богомил Герасимов – авторът на „топлата” творба в гутенбергов тертип “Кукулкан слиза от небето” (виж „Кукулкан слиза от небето“ в София) при представянето й на 30 ноември 2012 г. Книгата е изключително любопитна, но ще се спра само на един детайл, който най ме досегна, при нейното представяне. Г-н Герасимов разказа как древните маи имали „квадратична” представа за раждането на света. Четирима били божиите пратеници да създадат човешката цивилизация. Когато подготвили „почвата” на Земята, една нощ Бог изпратил четири жени при постелите им… Народили се деца, внуци, правнуци… И един ден четиримата „ пионери” казали, че мисията им е приключила и трябва да се върнат при „своите”. Раздялата с много сълзи се случила на един връх, но те успокоили потомците си с това, че им оставят „Писоам гагал”.
Повече анализи що е то „Писоам гагал” няма до днес – в торба ли е бил, в сандък, в стъклено кълбо ли…
Една от хипотезите, изказана от Богомил Герасимов бе, че на 21.12.2012 г. Кукулкан щял да слезе от небето именно, за да ни подсети за „Писоам гагал” и начина как да го използваме.
Дали това не е Интернет, запитах се аз, и начинът за мигновена комуникация!?
Сблъсъкът на свободата и сигурността.
Безспорен факт е, че собствеността на медиите (в световен мащаб) е монополизирана до степен да обслужва конкретни икономико-политически интереси. Милото Радио – символ на свободата в 20-ти век, също „клекна”.
Интернет се оказа единствената територия на свободата в днешната действителност. Но каква е цената!
От бунтове за свобода на изразяване и революции за справедливи каузи – до сбиране на крайни анархисти за саморазправи, педофилски сайтове, търговия с плът и дрога…
Изходът е в избора на нашите души.
Алтернативите пред младите хора днес се представят по един лицемерен начин – „богат и здрав” или „щастлив и ранен”! Някои забравят, че белезите от битките са най-достойното нещо, а скъпите вещи са символ на тъга и отегчение.
Любов, любов, любов … е спасението на свободата на територията … и на Интернет.
Интересът за власт, монопол и контрол е огромен.
Свободата е свобода, защото достъпът до нея е свободен. Това е единствената й слабост, но и огромната й сила. Зависи от нас…
Вижте как в геополитически план се прави опит за завладяване и „слагане на намордник” на територията на Интернет. Оправдания бол!
Претенции за авторски права върху способността да говоря…
След като светът не бе „изпепелен” и стана ясно, че бъдещето е в творчество върху Матрицата, много мастити компании започнаха да претендират авторска собственост върху спасителния код. Пародия, но наглостта човешка няма край. Няма да се учудя и ако някой предяви претенции, че е „наследник” и на авторските права върху Десетте Божи заповеди..
Матрицата е същността на Божието намерение. Нещо като тонове Лего-кубчета, изсипани в детска градина и всяко чадо да ги подреди според търсенията на собствената му душа – стават Чудеса…
Все още може да усетите разликата между „А+Т=Love” и „Гора зашуми, вятър повее…”.
Интерпретации върху знаци…
В този контекст ви предлагамe (без превод) прессъобщението за едно интересно
решение на Съда на ЕС в Люксембург по темата:
Функциите на компютърната програма и езикът за програмиране не могат да бъдат защитени с авторско право.
Придобилото лицензирано копие от програмата лице по принцип има правото да наблюдава, изучава и изпитва функционирането ѝ, за да определи заложените в нея идеи и принципи.
Дружеството SAS Institute Inc. разработва интегриран програмен пакет — системата SAS, който позволява на потребителите да обработват и анализират данни, включително да правят статистически анализи. Основният компонент на системата SAS се нарича „Base SAS“. С него потребителите могат да пишат и изпълняват програмни приложения (известни като „скриптове“) на програмния език SAS, с които да обработват данните.
Дружеството World Programming Ltd (наричано по-нататък „WPL“) решава, че има пазарен потенциал за алтернативен софтуер,
който да може да изпълнява програмните приложения, написани на езика SAS. Затова то създава „World Programming System“ (WPS). Този софтуер емулира голяма част от функциите на компонентите на системата SAS, което означава, че с няколко незначителни изключения WPL се опитва да постигне резултат, при който едни и същи входни данни водят до едни и същи изходни данни. Това би дало възможност на потребителите на системата SAS да изпълняват под „World Programming System“ скриптовете, които са разработили, за да използват системата SAS.
За да създаде програмата WPS, дружеството WPL законно купува копия на учебната версия на системата SAS, които се продават с лиценз, даващ право на лицензополучателя да използва програмата само за непроизводствени цели. WPL използва и изучава тези програми, за да разбере как функционират, но нищо не сочи, че WPL е имало достъп до изходния код на компонентите на SAS или го е копирало.
SAS Institute предявява иск пред High Court of Justice (Обединеното кралство),
като иска да се установи, че WPL е копирало ръководствата за работа със системата SAS и нейните компоненти, с което е нарушило авторските права и условията по лиценза за учебните версии на системата. При тези обстоятелства High Court отправя запитване до Съда за обхвата на правната защита, която правото на Съюза предвижда за компютърните програми, и в частност пита дали тази защита обхваща и функциите на програмата и програмния език.
На първо място, Съдът напомня, че
Директивата относно правната защита на компютърните програми предоставя закрила с авторско право на всяка форма на обективно изразяване на интелектуалното творение на автора на компютърната програма2. Обратно, идеите и принципите, които са заложени, в който и да е елемент на компютърната програма, включително тези, които са заложени в нейните интерфейси, не се закрилят с авторско право по упоменатата директива.
В този смисъл само изразяването в обективна форма на тези идеи и принципи се закриля от авторското право. Закрилата по Директива 91/250 обхваща компютърната програма във всичките ѝ обективирани форми, каквито са изходният и обектният код, които позволяват възпроизвеждането ѝ на различни компютърни езици.
Въз основа на тези съображения Съдът приема, че нито функциите на компютърната програма, нито програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, съставляват обективирана форма на програмата. Поради това те не са защитени с това авторско право.
Всъщност да се приеме, че функциите на компютърната програма могат да бъдат защитени с авторско право, би означавало да се даде възможност за монополизиране на идеите в ущърб на техническия прогрес и индустриалното развитие.
По този въпрос Съдът уточнява, че
ако трето лице се сдобие с частта от изходния или обектния код, свързана с програмния език или с формáта на файловете с данни, използвани при работа с определена компютърна програма, и с помощта на този код създаде сходни елементи в собствената си компютърна програма, то ще са налице действия, които биха могли да бъдат забранени от автора на програмата. В случая обаче запитващата юрисдикция посочва, че WPL не е имало достъп до изходния код на програмата на SAS Institute и не е декомпилирало обектния ѝ код. Само като е наблюдавало, изучавало и изпитвало работата на програмата на SAS Institute, WPL е възпроизвело функциите ѝ, използвайки същия програмен език и същия формат файлове с данни.
На второ място, Съдът отбелязва, от една страна, че
съгласно Директивата относно правната защита на компютърните програми закупилото лицензиран софтуер лице има правото да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на компютърната програма, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е елемент на програмата. Всички договорни разпоредби, които изключват това право, са нищожни. От друга страна, определянето на тези идеи и принципи може да се осъществява в процеса на извършване на разрешените съгласно лиценза действия.
Ето защо носителят на авторското право върху компютърна програма не може въз основа на лицензионния договор да забрани на получилото лиценза лице да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на програмата, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите на програмата, ако то извършва това, докато осъществява действията, които лицензът му позволява да извърши, както и действията по зареждане и пускане, необходими за използването на програмата, и при условие че не нарушава изключителните права на носителя на авторското право върху тази програма.
Освен това според Съда
не е налице нарушение на авторското право, когато – както в случая – законно придобилото лиценза лице не е имало достъп до изходния код на компютърната програма, а само я е изучавало, наблюдавало и изпитвало, за да възпроизведе функциите ѝ във втора програма.
На последно място, Съдът констатира, че
възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга компютърна програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на ръководството.
В това отношение Съдът приема, че в случая ключовите думи, синтаксисът, командите и комбинациите от команди, възможностите за избор, настройките по подразбиране и повторенията са съставени от думи, цифри или математически понятия, които, взети поотделно, не са сами по себе си интелектуално творение на автора на програмата.
Само посредством избора, подредбата и комбинацията от тези думи, цифри или математически понятия авторът може да изрази своя творчески дух по оригинален начин.
Запитващата юрисдикция е компетентна да провери дали в разглеждания случай е възпроизведено собственото интелектуално творение на автора на защитеното с авторско право ръководство за работа с компютърната програма.
–
P.S. Господ е българин!?
И не може да станеш „просто мъж с две таблетки дневно”…