vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: dobromirdimitrov.blog.bg
Публикувана на: 10-12-2012 г.
Дори Кеворк Кеворкян – маестрото на интервюто в родната ни журналистика, не успя да изясни за нормалния български гражданин резила – родината ни за сефте да бъде осъдена от Съда в Страсбург за „изтезаване”. Независимо, че бе поканил и набедения за ръководител – „инквизитор” полк. Ботьо Ботев и обявилият се за „изтезаван” Юри Ленев. От 2007 г. резултатът е „реми”. Българският съд обяви Юри Ленев и съпроцесните му обвиняеми за невинни по обвинението за съучастие в убийството на Андрей Луканов с единствения мотив, че признанията им били изтръгнати с насилие. Междувременно бяха оправдани и обвинените за „биячи” – трима полицаи, които са имали за задача да арестуват Ленев, а той е оказал съпротива. Тема с продължение… Но възловият въпрос е защо убийството на експремиера Андрей Луканов бе извадено от „шкафчето на абсурдите в съдебната ни система”? И то в момент, когато тече обществена дискусия за избор на Главен прокурор!?
В прокуратурата е ключът от кочината на хаоса с изтезанията около разследване убийството на Луканов.
В прав текст Юри Ленев заяви пред Кеворк Кеворкян, че от мига на задържането му Ботьо Ботев е бил присъствал на всичките му причинени изтезания от най-различни полицаи от началния момент на задържането му до предаването му в националната следствена служба. Изводът – крайно време е родното ни обвинение да образува разследване за организиране и участие в изтезания срещу полк. Ботев, за което той сам апелира от 2007 г. насам. Защо не се прави?
Българският хелзинкски комитет (БХК) се изяви като лобист!
Искрено се надявам, че произнасянето на магистратите от Страсбург за осъждането на България за „Изтезаване от полицейски служители с цел изтръгване на показания” на Юри Ленев, случайно съвпадна с развръзката в процедурата за избор на нов главен прокурор.
Но правозащитниците от БХК яко го „яхнаха” – едно на ръка, че те са били правните консултанти на Юри Ленев при завеждане на делото. Първоначалното внушение от съобщението им за „безпрецедентното” решение на Страсбург, бе уж обективно. Но така сторено, че медийната инерция да подеме отново делото „Луканов”, като се внуши, че правото е „възтържествувало” благодарение на състав на Софийския апелативен съд – с председател Галина Тонева, който отмени доживотните присъди на обвинените за убийството на Луканов и ги оправда с мотив, че признанията им са били „изтръгнати с насилие”. В същия момент Галина Тонева е зам. главен прокурор и един от номинираните кандидати за нов Главен прокурор.
Дни след това БХК излезе с явно становище, че не одобрява кандидатурата за главен прокурор на досегашния окръжен съдия на Пловдив Сотир Цацаров с мотив, че провеждал „твърда наказателна политика“ и бил фаворитът на премиера Бойко Борисов.
Може пък и комплекс за малоценност да тресе родния ни БХК.
Да се вгледаме в дейността на сродните им организации – примерно в Русия и Украйна, които с риск за живота си се борят срещу явни политически репресии и дискриминация.
В годините на демократичния преход нашият БХК се изявяви единствено като „цигански закрилник” – според масовата оценка от коментарите в мрежата. В същата поза бе и дейността на сдружение „Адвокати за правата на човека”. И започнаха задружно да „праскат” искове пред Съда в Страсбург и да печелят обезщетения за лица – предимно от ромски произход, които били задържани няколко часа повече от допустимото и пр. процесуални елементи, които биха могли да разрешат и на родна почва.
Стигна се до там, че „Страсбург” се превърне в част от речника на голяма част от сънародниците ни, като закана за разправа.
Резултатът –
наглостта процъфтя.
И то сред мързеливите да се образоват.
Свалям шапка на Кеворк Кеворкян за аранжимента на поредното му предаване. Всяка Неделя на 9 декември 2012 (има го в интернет). И по-специално на начина на подсказване на хората (с все още незомбирани мозъци) чрез подредба на темите – убито момче от огромна банда цигани; гавра на цигански младежи с надгробни плочи и с портрети на ГОЛЕМИ българи… та до присъдата на Страсбург за „полицейско насилие” и ролята на БХК.
Същевременно от БХК правят „гръмки” анализи …
но реален резултат от действия, при които „да си заложиш задника” няма! Превърнаха се в консултанти и автори на пожелания. А демокрацията е бунт с ясната представа за последиците, които те грозят! Уютното и безпроблемно усвояване на средства по международни програми не е БУНТ!
Та случаят с Юри Ленев явно дойде дюшеч за изява на БХК, а нищо чудно да се кандидатират и за наградата „Сахаров”!?
Другият увиснал въпрос в пространството е: Що стори Процесуалното ни представителство пред Съда в Страсбург!?
Процесуално представителство пред Съда за защита правата на човека е Дирекция към Министерство на правосъдието със задача да отстоява интересите на Република България, когато тя е „подсъдима” пред Съда в Страсбург.
Служителите й са държавни служители и умрат да се фукат по правни конференции и коктейли с визитните си картички с анонс „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд за правата на човека”. Същевременно техните изяви някак все си стоят „зад кадър” в обсъждането на осъдителните актове срещу държавата ни. Наложените обезщетения за изплащане от Държавата са за сметка на нас – Данъкоплатците – както и заплатите на процесуалните защитници!
Какво по-голямо предизвикателство, от това когато държавата ти – членка на ЕС, е съдена за „изтезания” от страна на служители на МВР – орган на изпълнителната власт!?
Най-елементарното очакване на обществото (като ще плаща за гаф на държавни служители) е да разбере как е реагирал процесуалният защитник на държавата. БХК настъпва агресивно, а Процесуалният адвокат на държавата мълчи! Отговорът е простичък – НИКАК.
Стана ясно, че Ботьо Ботев – баш „инквизиторът”, е научил за решението от медиите. Излиза, че защитата на държавата пред Страсбург от нейните процесуални представители се е случила без дори да изследват материалите по делата…, да се срещнат с магистрати, ако не с „обвиняемите” – полицаи. Те са си едни безразлични към последиците писарушки. Дори не са опитали да спънат писмения процес в Страсбург чрез лично представителство, което макар и рядка практика очевидно се е налагало в случая.
Изригвам спонтанно –
нужна ли е такава дирекция, чиито представители само харчат парите на данъкоплатците да защитават обречената ни държавата само писмено и чиновнически пред Съда в Страсбург?
Ако ще се държим като обречени, барем правителството да спести от разходите за наказанията, като съкрати този – явно ненужен отдел. Подобна икономия в бюджета от заплатите им на държавни служители би намалила болката от това да плащаме задружно за персоналната безотговорност… па може и да стигне за някоя коледна баничка за пенсионерите.
Прокуратурата да се запретне.
Друг изход от скандала не съзирам. Да започне спешно разследване за „изтезание” срещу полк. Ботьо Ботев. И да видим какво ще се получи. Току виж покрай туй се разкрият и убийците на Андрей Луканов…
Тъй като медийното отразяване – на разследването и съдебния процес за убийството на експремиера бе с уклон на страната на „по-слабия”, ще ви представя две автентично гледни точки, публикувани единствено в списание Правен свят. Блиц с Ботьо Ботев „Защо сега не ме разследват” от март 2007 г., когато ВКС окончателно оправда обвинените за убийството на Луканов. И интрвю с Илия Антонов – командир на отряда на НСБОП, който извърши задържането Юри Ленев, след като на 30 юли 2007 г. Военно апелативният съд окончателно ги оправда по обвинението за изтезаване на арестанта.
В прокуратурата е ключът от кочината на хаоса с изтезанията около разследване убийството на Луканов.
В прав текст Юри Ленев заяви пред Кеворк Кеворкян, че от мига на задържането му Ботьо Ботев е бил присъствал на всичките му причинени изтезания от най-различни полицаи от началния момент на задържането му до предаването му в националната следствена служба. Изводът – крайно време е родното ни обвинение да образува разследване за организиране и участие в изтезания срещу полк. Ботев, за което той сам апелира от 2007 г. насам. Защо не се прави?
Българският хелзинкски комитет (БХК) се изяви като лобист!
Искрено се надявам, че произнасянето на магистратите от Страсбург за осъждането на България за „Изтезаване от полицейски служители с цел изтръгване на показания” на Юри Ленев, случайно съвпадна с развръзката в процедурата за избор на нов главен прокурор.
Но правозащитниците от БХК яко го „яхнаха” – едно на ръка, че те са били правните консултанти на Юри Ленев при завеждане на делото. Първоначалното внушение от съобщението им за „безпрецедентното” решение на Страсбург, бе уж обективно. Но така сторено, че медийната инерция да подеме отново делото „Луканов”, като се внуши, че правото е „възтържествувало” благодарение на състав на Софийския апелативен съд – с председател Галина Тонева, който отмени доживотните присъди на обвинените за убийството на Луканов и ги оправда с мотив, че признанията им са били „изтръгнати с насилие”. В същия момент Галина Тонева е зам. главен прокурор и един от номинираните кандидати за нов Главен прокурор.
Дни след това БХК излезе с явно становище, че не одобрява кандидатурата за главен прокурор на досегашния окръжен съдия на Пловдив Сотир Цацаров с мотив, че провеждал „твърда наказателна политика“ и бил фаворитът на премиера Бойко Борисов.
Може пък и комплекс за малоценност да тресе родния ни БХК.
Да се вгледаме в дейността на сродните им организации – примерно в Русия и Украйна, които с риск за живота си се борят срещу явни политически репресии и дискриминация.
В годините на демократичния преход нашият БХК се изявяви единствено като „цигански закрилник” – според масовата оценка от коментарите в мрежата. В същата поза бе и дейността на сдружение „Адвокати за правата на човека”. И започнаха задружно да „праскат” искове пред Съда в Страсбург и да печелят обезщетения за лица – предимно от ромски произход, които били задържани няколко часа повече от допустимото и пр. процесуални елементи, които биха могли да разрешат и на родна почва.
Стигна се до там, че „Страсбург” се превърне в част от речника на голяма част от сънародниците ни, като закана за разправа.
Резултатът –
наглостта процъфтя.
И то сред мързеливите да се образоват.
Свалям шапка на Кеворк Кеворкян за аранжимента на поредното му предаване. Всяка Неделя на 9 декември 2012 (има го в интернет). И по-специално на начина на подсказване на хората (с все още незомбирани мозъци) чрез подредба на темите – убито момче от огромна банда цигани; гавра на цигански младежи с надгробни плочи и с портрети на ГОЛЕМИ българи… та до присъдата на Страсбург за „полицейско насилие” и ролята на БХК.
Същевременно от БХК правят „гръмки” анализи …
но реален резултат от действия, при които „да си заложиш задника” няма! Превърнаха се в консултанти и автори на пожелания. А демокрацията е бунт с ясната представа за последиците, които те грозят! Уютното и безпроблемно усвояване на средства по международни програми не е БУНТ!
Та случаят с Юри Ленев явно дойде дюшеч за изява на БХК, а нищо чудно да се кандидатират и за наградата „Сахаров”!?
Другият увиснал въпрос в пространството е: Що стори Процесуалното ни представителство пред Съда в Страсбург!?
Процесуално представителство пред Съда за защита правата на човека е Дирекция към Министерство на правосъдието със задача да отстоява интересите на Република България, когато тя е „подсъдима” пред Съда в Страсбург.
Служителите й са държавни служители и умрат да се фукат по правни конференции и коктейли с визитните си картички с анонс „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд за правата на човека”. Същевременно техните изяви някак все си стоят „зад кадър” в обсъждането на осъдителните актове срещу държавата ни. Наложените обезщетения за изплащане от Държавата са за сметка на нас – Данъкоплатците – както и заплатите на процесуалните защитници!
Какво по-голямо предизвикателство, от това когато държавата ти – членка на ЕС, е съдена за „изтезания” от страна на служители на МВР – орган на изпълнителната власт!?
Най-елементарното очакване на обществото (като ще плаща за гаф на държавни служители) е да разбере как е реагирал процесуалният защитник на държавата. БХК настъпва агресивно, а Процесуалният адвокат на държавата мълчи! Отговорът е простичък – НИКАК.
Стана ясно, че Ботьо Ботев – баш „инквизиторът”, е научил за решението от медиите. Излиза, че защитата на държавата пред Страсбург от нейните процесуални представители се е случила без дори да изследват материалите по делата…, да се срещнат с магистрати, ако не с „обвиняемите” – полицаи. Те са си едни безразлични към последиците писарушки. Дори не са опитали да спънат писмения процес в Страсбург чрез лично представителство, което макар и рядка практика очевидно се е налагало в случая.
Изригвам спонтанно –
нужна ли е такава дирекция, чиито представители само харчат парите на данъкоплатците да защитават обречената ни държавата само писмено и чиновнически пред Съда в Страсбург?
Ако ще се държим като обречени, барем правителството да спести от разходите за наказанията, като съкрати този – явно ненужен отдел. Подобна икономия в бюджета от заплатите им на държавни служители би намалила болката от това да плащаме задружно за персоналната безотговорност… па може и да стигне за някоя коледна баничка за пенсионерите.
Прокуратурата да се запретне.
Друг изход от скандала не съзирам. Да започне спешно разследване за „изтезание” срещу полк. Ботьо Ботев. И да видим какво ще се получи. Току виж покрай туй се разкрият и убийците на Андрей Луканов…
Тъй като медийното отразяване – на разследването и съдебния процес за убийството на експремиера бе с уклон на страната на „по-слабия”, ще ви представя две автентично гледни точки, публикувани единствено в списание Правен свят. Блиц с Ботьо Ботев „Защо сега не ме разследват” от март 2007 г., когато ВКС окончателно оправда обвинените за убийството на Луканов. И интрвю с Илия Антонов – командир на отряда на НСБОП, който извърши задържането Юри Ленев, след като на 30 юли 2007 г. Военно апелативният съд окончателно ги оправда по обвинението за изтезаване на арестанта.
