vergil Автор: Румяна Николова Николай Генов
Фотография: Авторите
Публикувана на: 22-12-2013 г.
Редакционно от Новата реалност:
Предколедно чудо! В дни на духовна и финасова криза и претрупаност на книжния пазар, една творба е на път да се изчерпи за по-малко от две седмици след премиерата й! Най-краткото описание е: Чудо, предопределено от чудеса! Стори го книгата „1000 страници България” (издание на Сиела), която бе презентирана на 9 декември 2013 г. Това е над 20-годишния труд на едно уникално семейство Румяна Николова и Николай Генов, които са „опипали” педя по педя родината ни и са извадили на 1000 страници с 1200 фотографии чудеса, за които дори и не подозираме, улисани в сивата битка за оцеляване в ежедневието. Искреният автопортрет на авторите е достатъчно провокативен: „Ние сме скитническо семейство, пристрастено към пътуванията и се измъчваме, ако не дишаме праха на пътищата и нямаме „кални спомени“ от това по обувките си. Обикаляме и както някой би казал, „мъчим се “ да пишем, да снимаме, сиреч да ви заразим с бацила на познанието”. В момента тече допечатване с 1500 екземпляра на творбата им. Даваме думата на авторите за резюме на чудото:
Предколедно чудо! В дни на духовна и финасова криза и претрупаност на книжния пазар, една творба е на път да се изчерпи за по-малко от две седмици след премиерата й! Най-краткото описание е: Чудо, предопределено от чудеса! Стори го книгата „1000 страници България” (издание на Сиела), която бе презентирана на 9 декември 2013 г. Това е над 20-годишния труд на едно уникално семейство Румяна Николова и Николай Генов, които са „опипали” педя по педя родината ни и са извадили на 1000 страници с 1200 фотографии чудеса, за които дори и не подозираме, улисани в сивата битка за оцеляване в ежедневието. Искреният автопортрет на авторите е достатъчно провокативен: „Ние сме скитническо семейство, пристрастено към пътуванията и се измъчваме, ако не дишаме праха на пътищата и нямаме „кални спомени“ от това по обувките си. Обикаляме и както някой би казал, „мъчим се “ да пишем, да снимаме, сиреч да ви заразим с бацила на познанието”. В момента тече допечатване с 1500 екземпляра на творбата им. Даваме думата на авторите за резюме на чудото:
България – отрупана с чудеса
При всяка среща с някое световно чудо известният писател Елиас Канети, роден в Русе, обичал да казва: „По-добро от това съм виждал само край Русчук”. Найстина сред красивите сгради от края на ХІХ в. в този град, където за първи път улиците получили имена, а жителите му видели що е трен, открай време вее повей на добрата стара Европа от онова време. Същата Европа, в която влязохме с гордост, без да си даваме сметка, че когато по нашите земи преди хилядолетия хората познавали вече златото, родила се първата владетелска институция и се създала предържавната обществена форма, а добиваната тук „престижен“ метал- медта снабдявал огромен район на Стария континент, по-голямата част от които била заета от ледници.
Всъщност колцина от нас са чували
за пещерата Сухи печ, Живанина дупка или Козарникав, която няма красивите образувания на Леденика или Снежанка, нито древните рисунки на Магурата, впечатляващите дълбочини на Духлата при Боснек или Райчава дупка при Троян , но в която международен екип учени направиха сензационно откритие на следи от най-стария европейски прачовек – на възраст поне 1,6 милиона години. И не само това, ами успяха да намерят парче кост, съз знаци по него, които са най-старото проявление на абстрактно мислене.
Много пъти сме чували, че у нас чужденецът не може да види прелести като в Алпите или по Средизимноморието.
А защо тогава срещаме японци в резервата “Сребърна” и швейцарци при гнездата на лешоядите край гр. Маджарово,
защо всепризнати шовинисти като французите си водят бележки в Боянската църква, а англичани мачкат шапките си, като слушат за хилядолетията живот отложили в културни пластове на еталона за цялата европейска праистория Карановска селищна могила.
За да видим тези чудеса, трябва само да преодолеем притеглянето на леността и да излезем от домовете си. Да хвърлим поглед на съкровищата от древните траки, които не спират обиколките си по света и да се убедим сами, а не да чуваме от устата на световни експерти, че във Варненския некропол е открито най-старото злато на човечеството, за да поизправим рамене. Знаем ли, че век и половина преди Леонардо да започне работата си над възрожденския шедьовър “Тайната вечеря”, в една пещера високо над водите на Русенски Лом неизвестен художник от Търновската школа е нарисувал своя “Тайна вечеря”, която не отстъпва на Леонардовата?
В ясен ден пред взора на всеки, който пътува по шосето Разлог – Банско, се извисява красивата верига на Пирин и той си пожелава поне за минутка да попадне „горе“. в строгата и недостъпна планина, която като я наближим сякаш отваря обятията си да ни приеме. Тогава се заражда любовта, от която никой не може да се спаси. Чувството, че се гордееш с България.
Да се замислим само колко са чудесата на тази само педя територия от Европа и света
и да си дадем сметка, че са хиляди и за да ги сравним преди грубо да сме ги нахвърляли в три купа – археология и архитектура, красива и необикновена природа и невероятни с богатство и разнообразие обичаи и ритуали. И това е само най-общо казано, защото съвсем основателно възниква въпросът, ами къде са личностите, къде остана българския дух и още много подобни, които чакат да бъдат подредени. Та чудесата на България, според нас са хиляди и хиляди…
По пътищата и всеки може да намери достатъчно основания за любовта си към тази земя.
Видяхме много туристи да се възхищават на врязаният дръзко в Черно море, брулен от бури и изгарян от слънцето нос Калиакра. Но знаят ли достатъчно, че там е била столицата на “третата България” и тук се е разхождал наместникът на Александър Македонски – Лизимах, който укрил в пещерите съкровище от 40 товара злато, или че някъде в околността на север е обикалял заточения римлянин Овидий и от там е изпращал своите “Тъжни писма”…
Не са ли истинско чудо необикновените скални ваяния в Белоградчишките скали, които кинаджии от цял свят се надпреварват да ги превръщат в декор на своите филми, което правят впрочем и при огромните зали на привходните части в пешерите Проходна или Деветашката.
Бащата на историята Херодот е дал най-прилягащото определение „Свещената планина на дивните Родопи, където човекът, откакто съществува, търси връзка с боговете си и Космоса”.
Преди повече от 8000 години, а може би и по-отдавна, той се изкачил на скалните им върхове, където въображението му съзирало божата десница в този необикновен свят създаден от вулканските стихии. Легенда разказва как в тази планина се родил митичният певец Орфей и независимо дали точно там историците ще открият доказателства, че наистина е съществувал такъв цар и жрец, през IX-VIII в. пр.Хр. той вдъхновил философско-религиозната система на орфизма, която се разпространила в Средиземноморския свят. В Свещената планина било тракийското светилище на Дионис с прорицалище. Във величествения лабиринт на Родопите са скрити неразгадани тайни на древни хора и още по-стари, кодирани от майката природа. Няма друго място в България така богато на природни феномени и свидетелства за кипящ живот през цялата ни история. Необяснимите изсичания в планинската твърд и трапецовидни ниши високо в скалите, които засега нямат аналог в света, грандиозните мегалитни комплекси Перперикон и Татул, Белинташ и Глухите камъни, и цяла система от по-малки светилища са водели поклонници към боговете им. В по-късни времена и по-млада вяра припознала тези свети места като свои…
Щастие за душата е да видиш как сутрин в мъглата животът в езерото Сребърна се събужда за новия ден.
Да наблюдаваш преминаващите през България две големи прелетни „магистрали” на птиците – Виа Понтика (по Черноморското крайбрежие) и Виа Аристотелис (по долината на река Струма). По тях всяка есен и пролет милиони хвъркатили от много видове изминават дългия път от родните си места в Северна и Централна Европа към топлите страни и обратно. Наоколо е Добруджа, която повече знаем като „житницата на България”, но не са много тези, на които е известно колко интересни неща могат да се видят там и да разберат, че „равна” Добруджа е доста хълмиста. Там, по десния бряг на живописните скали край Суха река е най-големият ранновизантийски скален манастир от V-VІ в. в страната ни.
В добруджанската приморска част всички са виждали фара на Шабла. Тук в края на ІІ в. пр. Хр. е съществувал пристанищен град, споменат с името Карон лимен. Римският географ Помпоний Мела пише в своята География, че близо до вливането на р. Дунав в Черно море, около нос Шабла, се е намирало пристанището Кария. Сигурно е, че фар тук е имало и през 1768 г. – за него свидетелства описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който през 1852 г. съобщава за зазидан в сградата каменен надпис с тази дата. Шабленският е умалено копие, правено по описанията на знаменития Александрийски фар, едно от седемте чудеса на Стария свят.
Само милиметри по-надолу, северно по картата е Каменния бряг между черноморските носове Шабла и Калиакра, може би най-величествената среща на морето и сушата. „Прекрасно място“ бихте чули, ако срещнете в някое каварненско кафене Робърт Плант от прочутата банда „Лед Цепелин”, музиканти на „Скорпиънс” или „Назарет” или приетият вече като местен жител Джон Лоутън, изпълнителят на „Джулай морнинг“ от бандата Юрая Хийп.
Знае се, че след Алпите, Сиера Невада и Пиренеите, Рила е четвъртата по височина европейска планина. Овидий я наричал Рила „кърмилницата на Хеброс“ Последователите на дъновото Бяло братство изпълняват тук своя сакрален танц паневритмия, който съчетава движения, музика и слова.
На шега казват, че напук на французите и Господ слизал край меловете на Мелник, за да пийне мелнишко.
Задължително трябва да прекъснем този истински поменик от чудеса, за да вместим сред тях поредицата открития, направени в Долината на тракийските владетели от екипа, ръководен от знаменитият археолог д-р Георги Китов. Според преобладаващо в научните среди там е намерена първата златна маска от погребение в централните части на Тракия. Тя е подобна на известната маска на цар Агамемнон, която знаменитият Хайнрих Шлиман открива в Микена, но е с много по-изразителни черти. Все още специалистите спорят дали в могилата е гробницата на основателя на Одриското царство Терес, живял през 440-480 г. пр. Хр. В съседна могила с име Голямата Косматка археолозите разкопаха гробница на цар, погребан с коня си през втората половина на ІV в. пр. Хр. Сред 70-те намерени вътре предмета, 20 са златни. А „перлата” е прекрасен бронзов портрет, един от най-изящните открити от древността. Нека си припомним думите на Омир преди да надникнем в гробницата, с които възхитен описва тракийския цар Резос, притекъл се на помощ на троянците в Троянската война:
„… той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш; не приличат на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртните богове…”
В този могила е погребан най-могъщият от тракийските царе – Севт ІІІ, основателят Севтополис, столицата на Одриската държава от края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. се е намирала на няколко километра от град Казанлък, на левия бряг на река Тунджа.
Не бива да оставате обаче с впечатлението, че тракийското наследство в Долината е възникнало на празно място. То е най-богатото и по всяка вероятност най-смайващото, но хилядолетия преди тук да се заселят траките, още в праисторическо време е кипял живот. Сред откритите при разкопките в Казанлъшката селищна могила 9000 предмета има много красиви и редки идоли от керамика, кост и камък, прекрасни антропоморфни съдове и най богатата колекция примитивни сърпове, останали от времето на първите земеделци в Европа
Съвсем близо до Казанлък и родният град на Левски Карлово и на Ботев Калофер -обвеяни с носталгичната хубост на възрожденските къщи и каменните мостове градове с непокорен дух. През Калофер минава пътят към резервата Централен Балкан – най-големия на Балканите.
Съкровищница на 66 на сто от бозайници, 40 на сто от влечугите, 45 на сто от гнездящите птици, 50 на сто от земноводните, 70 на сто от безгръбначните животни растения и само на 0,6 на сто от територията на България, сред които много застрашени видове на планетата.
Тук най-високият водопад на Балканския полуостров Райското пръскало. Водата му се събира от вечната преспа малко под самия връх Ботев и пада 124,5 м от горната част на Райските скали, а надолу е може би най-труднодостъпното и красиво място в България – Южния Джендем.
През зимата на 6 януари, когато е големият християнски празник Богоявление преди да тръгнем към първенеца на Стара планина връх Ботев можем да присъстваме на уникалното Калоферското мъжко хоро. С това нека отворим и страницата в нашата страна за обичай и празници.
Казват, че когато създавал Странджа Творецът се усмихвал и сигурно затова е дарил планината с толкова чудеса.
Старо предание разказва как е възникнал прастарият езически обичай – нестинарските празници в деня на Св. св. Константин и Елена. Господ решил да провери вярата на смъртните. Запалил голям огън и призовал хората да влязат в него. Единствен се осмелил младеж на име Константин и за храбрата си вяра бил възнаграден с място в рая. Въпреки, че според християнството светците са майка и син, народът ги е адаптирал по случай нестинарския празник към прастария култ, в който би трябвало да са съпружеска двойка, с вярването, че Свети Константин е слънчевото божество, а Света Елена е повелителката на гръмотевиците. Тя е добродетелната майка, която без съмнение е остатък от тракийския култ към Великата богиня майка.
Белите сватби в Рибново са без аналог и няма засега обяснение за произхода им. Сгушено в най-западния край на Родопите, това село е оазис на автентична самобитност. Правят сватбите наесен, когато работата е привършила и гурбетчиите са се прибрали…
За да се разкаже за всичките български чудеса наистина трябват доста страници. Тук само „притичахме“ през изключителните паметници от праисторията, през съкровищата на траките, през старите ни градове, през църквите и възрожденската ни архитектура и много от нещата, за които се слага представката „първи“ останаха неспоменати. Не казахме нищо за тайнствената Олан кая в Родопите, за Мишкова нива, за скалната църква при Михалич, за очакваните открития на гигонстки пропасти в Пирин, нито за огромната подземна и все още оставаща недостъпна за спелеолозите хидроложка мрежа на извора Глава Панега, за странджанските мегалити, за пещерите с графитите край Мездра и за страховитите дълбини на Дяволското гърло, нито за шеметните алпийски стени на Вратцата, Лакатник или в Мальовишкия дял на Рила.
Помъчихме се всичко това да съберем в новата си книга „1000 страници България“, но и те се оказаха нищожно малко място за безкрайния списък на чудесата в България.
за пещерата Сухи печ, Живанина дупка или Козарникав, която няма красивите образувания на Леденика или Снежанка, нито древните рисунки на Магурата, впечатляващите дълбочини на Духлата при Боснек или Райчава дупка при Троян , но в която международен екип учени направиха сензационно откритие на следи от най-стария европейски прачовек – на възраст поне 1,6 милиона години. И не само това, ами успяха да намерят парче кост, съз знаци по него, които са най-старото проявление на абстрактно мислене.
Много пъти сме чували, че у нас чужденецът не може да види прелести като в Алпите или по Средизимноморието.
А защо тогава срещаме японци в резервата “Сребърна” и швейцарци при гнездата на лешоядите край гр. Маджарово,
защо всепризнати шовинисти като французите си водят бележки в Боянската църква, а англичани мачкат шапките си, като слушат за хилядолетията живот отложили в културни пластове на еталона за цялата европейска праистория Карановска селищна могила.
За да видим тези чудеса, трябва само да преодолеем притеглянето на леността и да излезем от домовете си. Да хвърлим поглед на съкровищата от древните траки, които не спират обиколките си по света и да се убедим сами, а не да чуваме от устата на световни експерти, че във Варненския некропол е открито най-старото злато на човечеството, за да поизправим рамене. Знаем ли, че век и половина преди Леонардо да започне работата си над възрожденския шедьовър “Тайната вечеря”, в една пещера високо над водите на Русенски Лом неизвестен художник от Търновската школа е нарисувал своя “Тайна вечеря”, която не отстъпва на Леонардовата?
В ясен ден пред взора на всеки, който пътува по шосето Разлог – Банско, се извисява красивата верига на Пирин и той си пожелава поне за минутка да попадне „горе“. в строгата и недостъпна планина, която като я наближим сякаш отваря обятията си да ни приеме. Тогава се заражда любовта, от която никой не може да се спаси. Чувството, че се гордееш с България.
Да се замислим само колко са чудесата на тази само педя територия от Европа и света
и да си дадем сметка, че са хиляди и за да ги сравним преди грубо да сме ги нахвърляли в три купа – археология и архитектура, красива и необикновена природа и невероятни с богатство и разнообразие обичаи и ритуали. И това е само най-общо казано, защото съвсем основателно възниква въпросът, ами къде са личностите, къде остана българския дух и още много подобни, които чакат да бъдат подредени. Та чудесата на България, според нас са хиляди и хиляди…
По пътищата и всеки може да намери достатъчно основания за любовта си към тази земя.
Видяхме много туристи да се възхищават на врязаният дръзко в Черно море, брулен от бури и изгарян от слънцето нос Калиакра. Но знаят ли достатъчно, че там е била столицата на “третата България” и тук се е разхождал наместникът на Александър Македонски – Лизимах, който укрил в пещерите съкровище от 40 товара злато, или че някъде в околността на север е обикалял заточения римлянин Овидий и от там е изпращал своите “Тъжни писма”…
Не са ли истинско чудо необикновените скални ваяния в Белоградчишките скали, които кинаджии от цял свят се надпреварват да ги превръщат в декор на своите филми, което правят впрочем и при огромните зали на привходните части в пешерите Проходна или Деветашката.
Бащата на историята Херодот е дал най-прилягащото определение „Свещената планина на дивните Родопи, където човекът, откакто съществува, търси връзка с боговете си и Космоса”.
Преди повече от 8000 години, а може би и по-отдавна, той се изкачил на скалните им върхове, където въображението му съзирало божата десница в този необикновен свят създаден от вулканските стихии. Легенда разказва как в тази планина се родил митичният певец Орфей и независимо дали точно там историците ще открият доказателства, че наистина е съществувал такъв цар и жрец, през IX-VIII в. пр.Хр. той вдъхновил философско-религиозната система на орфизма, която се разпространила в Средиземноморския свят. В Свещената планина било тракийското светилище на Дионис с прорицалище. Във величествения лабиринт на Родопите са скрити неразгадани тайни на древни хора и още по-стари, кодирани от майката природа. Няма друго място в България така богато на природни феномени и свидетелства за кипящ живот през цялата ни история. Необяснимите изсичания в планинската твърд и трапецовидни ниши високо в скалите, които засега нямат аналог в света, грандиозните мегалитни комплекси Перперикон и Татул, Белинташ и Глухите камъни, и цяла система от по-малки светилища са водели поклонници към боговете им. В по-късни времена и по-млада вяра припознала тези свети места като свои…
Щастие за душата е да видиш как сутрин в мъглата животът в езерото Сребърна се събужда за новия ден.
Да наблюдаваш преминаващите през България две големи прелетни „магистрали” на птиците – Виа Понтика (по Черноморското крайбрежие) и Виа Аристотелис (по долината на река Струма). По тях всяка есен и пролет милиони хвъркатили от много видове изминават дългия път от родните си места в Северна и Централна Европа към топлите страни и обратно. Наоколо е Добруджа, която повече знаем като „житницата на България”, но не са много тези, на които е известно колко интересни неща могат да се видят там и да разберат, че „равна” Добруджа е доста хълмиста. Там, по десния бряг на живописните скали край Суха река е най-големият ранновизантийски скален манастир от V-VІ в. в страната ни.
В добруджанската приморска част всички са виждали фара на Шабла. Тук в края на ІІ в. пр. Хр. е съществувал пристанищен град, споменат с името Карон лимен. Римският географ Помпоний Мела пише в своята География, че близо до вливането на р. Дунав в Черно море, около нос Шабла, се е намирало пристанището Кария. Сигурно е, че фар тук е имало и през 1768 г. – за него свидетелства описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който през 1852 г. съобщава за зазидан в сградата каменен надпис с тази дата. Шабленският е умалено копие, правено по описанията на знаменития Александрийски фар, едно от седемте чудеса на Стария свят.
Само милиметри по-надолу, северно по картата е Каменния бряг между черноморските носове Шабла и Калиакра, може би най-величествената среща на морето и сушата. „Прекрасно място“ бихте чули, ако срещнете в някое каварненско кафене Робърт Плант от прочутата банда „Лед Цепелин”, музиканти на „Скорпиънс” или „Назарет” или приетият вече като местен жител Джон Лоутън, изпълнителят на „Джулай морнинг“ от бандата Юрая Хийп.
Знае се, че след Алпите, Сиера Невада и Пиренеите, Рила е четвъртата по височина европейска планина. Овидий я наричал Рила „кърмилницата на Хеброс“ Последователите на дъновото Бяло братство изпълняват тук своя сакрален танц паневритмия, който съчетава движения, музика и слова.
На шега казват, че напук на французите и Господ слизал край меловете на Мелник, за да пийне мелнишко.
Задължително трябва да прекъснем този истински поменик от чудеса, за да вместим сред тях поредицата открития, направени в Долината на тракийските владетели от екипа, ръководен от знаменитият археолог д-р Георги Китов. Според преобладаващо в научните среди там е намерена първата златна маска от погребение в централните части на Тракия. Тя е подобна на известната маска на цар Агамемнон, която знаменитият Хайнрих Шлиман открива в Микена, но е с много по-изразителни черти. Все още специалистите спорят дали в могилата е гробницата на основателя на Одриското царство Терес, живял през 440-480 г. пр. Хр. В съседна могила с име Голямата Косматка археолозите разкопаха гробница на цар, погребан с коня си през втората половина на ІV в. пр. Хр. Сред 70-те намерени вътре предмета, 20 са златни. А „перлата” е прекрасен бронзов портрет, един от най-изящните открити от древността. Нека си припомним думите на Омир преди да надникнем в гробницата, с които възхитен описва тракийския цар Резос, притекъл се на помощ на троянците в Троянската война:
„… той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш; не приличат на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртните богове…”
В този могила е погребан най-могъщият от тракийските царе – Севт ІІІ, основателят Севтополис, столицата на Одриската държава от края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. се е намирала на няколко километра от град Казанлък, на левия бряг на река Тунджа.
Не бива да оставате обаче с впечатлението, че тракийското наследство в Долината е възникнало на празно място. То е най-богатото и по всяка вероятност най-смайващото, но хилядолетия преди тук да се заселят траките, още в праисторическо време е кипял живот. Сред откритите при разкопките в Казанлъшката селищна могила 9000 предмета има много красиви и редки идоли от керамика, кост и камък, прекрасни антропоморфни съдове и най богатата колекция примитивни сърпове, останали от времето на първите земеделци в Европа
Съвсем близо до Казанлък и родният град на Левски Карлово и на Ботев Калофер -обвеяни с носталгичната хубост на възрожденските къщи и каменните мостове градове с непокорен дух. През Калофер минава пътят към резервата Централен Балкан – най-големия на Балканите.
Съкровищница на 66 на сто от бозайници, 40 на сто от влечугите, 45 на сто от гнездящите птици, 50 на сто от земноводните, 70 на сто от безгръбначните животни растения и само на 0,6 на сто от територията на България, сред които много застрашени видове на планетата.
Тук най-високият водопад на Балканския полуостров Райското пръскало. Водата му се събира от вечната преспа малко под самия връх Ботев и пада 124,5 м от горната част на Райските скали, а надолу е може би най-труднодостъпното и красиво място в България – Южния Джендем.
През зимата на 6 януари, когато е големият християнски празник Богоявление преди да тръгнем към първенеца на Стара планина връх Ботев можем да присъстваме на уникалното Калоферското мъжко хоро. С това нека отворим и страницата в нашата страна за обичай и празници.
Казват, че когато създавал Странджа Творецът се усмихвал и сигурно затова е дарил планината с толкова чудеса.
Старо предание разказва как е възникнал прастарият езически обичай – нестинарските празници в деня на Св. св. Константин и Елена. Господ решил да провери вярата на смъртните. Запалил голям огън и призовал хората да влязат в него. Единствен се осмелил младеж на име Константин и за храбрата си вяра бил възнаграден с място в рая. Въпреки, че според християнството светците са майка и син, народът ги е адаптирал по случай нестинарския празник към прастария култ, в който би трябвало да са съпружеска двойка, с вярването, че Свети Константин е слънчевото божество, а Света Елена е повелителката на гръмотевиците. Тя е добродетелната майка, която без съмнение е остатък от тракийския култ към Великата богиня майка.
Белите сватби в Рибново са без аналог и няма засега обяснение за произхода им. Сгушено в най-западния край на Родопите, това село е оазис на автентична самобитност. Правят сватбите наесен, когато работата е привършила и гурбетчиите са се прибрали…
За да се разкаже за всичките български чудеса наистина трябват доста страници. Тук само „притичахме“ през изключителните паметници от праисторията, през съкровищата на траките, през старите ни градове, през църквите и възрожденската ни архитектура и много от нещата, за които се слага представката „първи“ останаха неспоменати. Не казахме нищо за тайнствената Олан кая в Родопите, за Мишкова нива, за скалната църква при Михалич, за очакваните открития на гигонстки пропасти в Пирин, нито за огромната подземна и все още оставаща недостъпна за спелеолозите хидроложка мрежа на извора Глава Панега, за странджанските мегалити, за пещерите с графитите край Мездра и за страховитите дълбини на Дяволското гърло, нито за шеметните алпийски стени на Вратцата, Лакатник или в Мальовишкия дял на Рила.
Помъчихме се всичко това да съберем в новата си книга „1000 страници България“, но и те се оказаха нищожно малко място за безкрайния списък на чудесата в България.
