Автор: HOPE
Фотография: НОРЕ
Публикувана на: 08-05-2013 г.
Българи са шампионите в поредното издание на престижното състезание по право на Европейския съюз за студенти от Централна и Източна Европа, което ежегодно се организира от Университета в Кеймбридж и Съда на ЕС в Люксембург. Интересът и конкуренцията към турнира са невероятни – отбори от над 50 университета влизат в писмената фаза на сблъсъка, а до финала достигат едва 16. Финалите се организират в края на април в различни градове – юридически центрове. Този път домакин бе Бърно – градът в Чехия, отреден за инкубатор на юридически кадри, а шампионската титла грабна отборът на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в състав Вилиан Бецов, Деница Георгиева, Иван Лазаров и Пламен Йотов, под вещото ръководство на техните треньори и бивши участници в престижния сблъсък – Юлия Раданова и Александър Дорич.
Служебният премиер Марин Райков да е спокоен относно „материала” за българското председателство на Европейския съюз през 2018 г.
Макар времето у нас да е предизборно – на недоверие, съмнения и духовна криза, държавата ни е пълна с достатъчно талантливи млади хора, които желаят да работят за и в България с ритъма на ценностите за оцеляване на Европейския съюз, заложени в Стокхолмската програма: „Превръщане на Европа в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина!”. За съжаление, всевъзможните състезания по света, които са извън комерсиалните успехи си остават незабелязани от родните ни медии и изчезват в блатото на компроматно-криминалните „новини”. Тежка тема…
Но да се върнем на празника на нашите шампиони.
Философията на състезанието
е изградена върху правен проблем, по който предстои да се произнася Съда на Европейския съюз в Люксембург. Имената на държавите, страните и лицата в процеса са измислени, но предизвикателството за размисъл и надпревара към студентите по право е реално и без досегашна практика на евромагистратите в Люксембург.
От състезателите се изисква да защитят и двете страни в спора и да представят писмени защити (до около месец преди финалната устна надпревара). До големият финал достигат 16-те най-добри тима, които се изправят помежду си в директни сблъсъци пред
невероятно авторитетно жури.
Председател е генералният адвокат в СЕС в Люксембург г-жа Елинор Шарпстън, замстестник е проф. Уилям Корниш от Кеймбридж, а членовете – именити магистрати, адвокати и преподаватели, между които традиционно от няколко години е и българският реферандер в Съда в Люксембург д-р Александър Корнезов.
Фактите по казуса бяха по темата на Европейската заповед за арест:
Туотпо и Нитпо са държави членки на ЕС. Нитпо е транспонирала Рамковото решение за Европейската заповед за арест (ЕЗА), приемайки Закон за ЕЗА, в който е добавила явното противоречие с човешките права като допълнително основание за отказ да се изпълни ЕЗА.
Шелдън е 18-годишен гражданин на Нитпо, който страда от тежка форма на аутизъм, но притежава необичайни компютърни умения.
През януари 2012г. той създава софтуер, който осигурява по-бърз и лесен достъп за регистрирани потребители на сайтове, като заобикаля необходимостта от неколкократно въвеждане на парола. Програмата обаче на практика дава възможност за достъп до всеки уебсайт без необходимост от използване на парола. Учителят на Шелдън по информатика, гражданин на Туотпо, е толкова впечатлен, че споменава за Шелдън на брат си Ласидар, който е известен с радикалните си възгледи и съмнения относно отношенията между правителството на Туотпо и банковия сектор в страната. Ласидар се запознава с Шелдън и в крайна сметка получава копие от софтуера от нищо неподозиращия компютърен гений. Ласидар използва компютърната програма, за да си осигури достъп до пълната статистическа информация, предоставена на националния банков регулаторен орган от търговските банки на Туотпо. Ласидар изпраща копие от данните на национален ежедневник, който ги публикува.
Полицията в Туотпо разкрива Ласидар и го арестува. Той прави пълни самопризнания и посочва Шелдън като създател на използвания софтуер.
Службата по екстрадиция на Туотпо издава ЕЗА за Шелдън за престъпления, посочени в чл. 2, пар. 2 от Рамковото решение, за които правилото за двойната наказуемост не се прилага. Адвокатите на Шелдън инициират производство пред Върховния съд на Нитпо, като искат изпълнението на издадената ЕЗА да бъде отказано въз основа на явно противоречие с основните права на Шелдън. Позовават се на отсъствието на специални разпоредби относно лица с ограничени умствени способности в Наказателния кодекс на Туотпо, както и на липсата на подходящи условия за арест и изтърпяване на наказанието за такива лица в местата за лишаване от свобода в Туотпо.
С оглед повдигнатите в производството въпроси, Върховният съд на Нитпо отправя преюдициално запитване до СЕС. Формулираните от националния съд въпроси се свеждат до следното:
1. Може ли изпълняващата държава членка да преценява дали издадената ЕЗА представлява съдебно решение по смисъла на чл. 1, пар. 1 от Рамковото решение и ако стигне до отрицателен извод – да откаже да изпълни ЕЗА?
2. Може ли изпълняващата държава членка да преценява дали деянието по издадената ЕЗА действително попада в списъка по чл. 2, пар. 2 от Рамковото решение?
3. Трябва ли чл. 3, пар. 3 от Рамковото решение да се тълкува разширително, така че да покрива не само малолетни лица, но и лица, които поради здравословното си състояние не могат да формират вина?
4. Може ли държава членка да откаже да изпълни ЕЗА въз основа на нарушение на основните права на заподозрения и може ли да предвиди в националното си законодателство подобно основание за отказ?
5. Прилагат ли се принципите на взаимно доверие и взаимно признаване спрямо държава членка като Туотпо, която не е признала юрисдикцията на Съда на ЕС в бившия Трети стълб и е заявила своето намерение да упражни правото си по чл. 10, пар. 4 от Протокол № 36 към ДФЕС, като изключи спрямо себе си приложимостта на актовете на ЕС в областта на съдебното сътрудничество по наказателни дела?
По тези пет въпроса отборът на Софийския университет се готви яко три месеца. Изгради многостранна и детайлна аргументация, което му донесе
трето място в писмените защити и участие на заветния финал.
Как протече финалът?
Предлагаме ви буквално емоционалния разказ на нашите победители, тъй като на живо на събитието не е присъствал нито един репортер от българска медия:
„Според правилата през първия ден всички отбори пледират, както като ищци, така и като ответници по първите три преюдициални въпроси. Няма задължение обаче всеки член на отбора да пледира и като ищец и като ответник – т.е. възможно е да се направи вътрешно разпределение между участниците.
В конкретния случай програмата предвиждаше отборът на СУ да започне като ищец в 9:00 сутринта на 27.04.2013 г.
В качеството на ответник се изправи отборът на Пражкия университет „Чарлс“, който по традиция е един от силните участници в състезанието (завършил на трето място в крайното класиране).
За отбора на СУ „Св.Климент Охридски“ пледираха Деница Георгиева (по въпроса за допустимостта и първия преюдициален въпрос) и Иван Лазаров (по втория и третия преюдициален въпрос). Председател на състава на съда бе Генералният адвокат – Елеонор Шарпстън, като освен нея се отличаваше и проф. Корниш от университета „Кеймбридж“. Чест прави на СУ „Св.Климент Охридски“ представянето на неговия отбор. Макар г-жа Шарпстън да е известна с многобройните въпроси, които задава на участниците, изпитвайки правната им аргументация и способност да вземат бързи решения до краен предел, отборът на СУ „Св.Климент Охридски“ се справи повече от добре, като получи много висок брой точки за представянето си и категорично беше по-добрият спрямо отбора от Университета „Чарлс“.
След доброто начало срещу чехите от Университета „Чарлс“ дойде време СУ „Св.Климент Охридски“ да се изправи срещу отбора от Вилнюс.
По график мачът трябваше да започне в 11:30ч., но бе отложен за 14ч. поради неочаквано голямата продължителност на пледоарията на СУ „Св.Климент Охридски“ срещу чехите. Това отлагане бе посрещнато със смесени чувства в отбора – от една страна даваше възможност за глътка въздух и анализ на случилото се, но от друга – лишаваше тима от възможността да се възползва моментално от прекрасното темпо, което Иван и Деница зададоха в първия мач.
След кратък обяд отново дойде време за пледоарии. Този път СУ „Св.Климент Охридски“ бе в позицията на ответник. Вилиан Бецов и Пламен Йотов се изправиха пред предизвикателството да защитават тази трудна позиция пред съдебния състав.
Вилиан и Пламен бяха напълно наясно с уязвимите места в защитаваната от тях позиция, изначално заложени в самия казус. Съдиите атакуваха точно по тях.
За пръв път отборът на СУ „Св.Климент Охридски“ се наложи динамично да се адаптира в хода на самата пледоария, като правеше разумни отстъпки от първоначално заявените позиции. Това бе и едно от основните предимства на тима –
разумни отстъпки вместо безсмислено упорство. Този гъвкав подход се превърна в запазена марка на отбора в предстоящите двубои.
Равносметката – успешно представяне пред взискателни съдии при първото изпитание за СУ „Св.Климент Охридски“ като ответник в Бърно.
Така приключи и първият ден. По време на вечерята, бяха обявени отборите, които продължават на полуфинал. Сред тях, очаквано, бе и отборът на СУ „Св.Климент Охридски“, наравно със седем други отбора, с което се сформираха и осемте полуфиналисти. При полуфиналите отборите пледират отново от всяка страна, но този път се дискутират останалите преюдициални въпроси – четвърти и пети. Интересното в случая е, че по време на всяка от пледоариите, всеки участник следва да говори за всяка от страните – т.е. налага се участници, които в първия кръг са пледирали като ищци да заемат и позицията на ответник и обратното.
Пледоарията срещу университета от Латвия бе първата за втория ден от състезанието, като СУ „Св.Климент Охридски“ следваше да защитава позицията на ответника.
Трудно е да се пречупи съзнанието и ищците да защитават ответниковата позиция, но такива са правилата на състезанието.
Това е поредното предизвикателство за участниците, което ги учи, че могат да се преборят със себе си и да аргументират позиция, която усещат като чужда.
Отборът на Латвия започва с логични, разумни, добре подредени аргументи. Пръв пледира Пламен, който възхитително успя да обори една трудно преодолима позиция. След това Иван, който по начало защитава позицията на ищец, успя много добре да усети слабите страни в становището на другия отбор и да аргументира много успешно ответниковата позиция. След това продължава Вилиан, който с изключително самообладение представи аргументи, които бяха включени в последния момент, доразвивайки ги по време на самата пледоария.
Предизвиква фурор с идеята за “forum shopping” в наказателното право.
Изненадани съдиите веднага го помолиха за пример, който той представя с лекота и предизвиква усмивките им с оригиналната си идея. Накрая идва и редът на Деница, която разви и аргументира въпроса си разпалено и убедено като ответник.
Това беше поредната среща, в която представителите на СУ „Св.Климент Охридски“ реагираха задружно като отбор, в която всеки успява да спечели по една малка битка със себе си, за да се достигне до голямата победа в края на деня.
Веднага след вдъхновяващото добро представяне като ответник срещу отбора на Латвия, Иван, Пламен, Деница и Вилиан трябваше да са готови в следващата зала за решаващата пледоария от изхода, на която зависеше крайното класиране на отбора и евентуалното му достигане до финал.
Това бе може би най-тежкото изпитание за отбора до момента: достойни съперници и агресивен съдийски панел.
Последният атакуваше всеки, изправил се срещу него, директно по същината на поставените проблеми, без да дава възможност за лесен изход от ситуацията. Въпреки това студентите от Алма Матер защитаваха смело и достойно позицията си, давайки всичко от себе си, за да не се пречупят. Многото отклонения от основната структура на аргументацията не попречиха на отбора да представи най-важните точки от нея и да се вмести в разрешеното време така, че всички членове на отбора да говорят пред съдиите. В крайна сметка отборът на СУ „Св.Климент Охридски“ успя да направи видимо по-добро представяне от своите съперници, но все още оставаше въпроса дали това ще бъде достатъчно, за да се класира за финала.
С този двубой отборът на СУ „Св.Климент Охридски“ приключи участието си във втория кръг на състезанието и беше време за обяд в сградата на юридическия факултет на Masaryk University. Там щеше да стане ясно кои са отборите финалисти. Никой не знаеше какво ще се случи, но всеки се надяваше да чуе името на своя отбор. Изморени, гладни, но все пак вдъхновени и силно развълнувани, всички участници тръпнеха в очакване.
Иван, Пламен, Деница и Вилиан все още не знаеха, че участието им в състезанието далеч не е приключило и че най-тежкото изпитание тепърва предстои…
По традиция финалистът се обявява през време на обяда след приключването на полуфиналите. Тази година това бяха отборът на СУ „Св.Климент Охридски“ и отборът на университета в Тбилиси (Грузия), който изненадващо се представи блестящо на таз-годишното състезание. Чрез жребий се определи, че отборът на СУ „Св.Климент Охридски“ ще трябва да защитава позицията на ищеца на финала, а съдиите определиха, че искат да чуят преюдициалните въпроси 1, 3 и 5. След кратко вътрешно разпределение бе взето решение Вилиан и Деница да представят първия въпрос, а Иван и Пламен – третия, респ. петия.
Самият финал бе най-дългият в историята на състезанието – продължил над 3 часа, от които 1 час и 45 минути бе пледоарията само на българския отбор.
Състезателите отговориха на многобройните въпроси на съда като показаха недвусмислено не само дълбочината на правните си познания, но и огромното си желание за успех. Имаше и тежки моменти, които обаче бяха категорично преодолени с отборен дух и индивидуално себераздаване.
По време на ответниковата пледоария отборът получи писмено съобщение от съдиите, че поради напредването на времето ще получи 5 минути за реплика и нито секунда повече. Тъй като трима от отбора трябваше да направят реплики бе взето единодушното решение всички да излязат заедно, за да не се губи време в прекосяване на залата и достигане до катедрата. Решение, колкото рисковано, толкова и успешно – рисковано, защото е против правилата и успешно, защото съдиите непротиворечиво показаха удовлетворението си от смелостта на отбора.
След провеждането на финала съдът се оттегли за вземане на решение. Председателят на състава – г-жа Шарпстън, прочете решението си по казуса, като трябва да бъде отбелязано, че голяма част от аргументите на българския отбор бяха споделени. След това бе обявен победителят –
в притихналата зала се чу единствено гласът на председателя, който изрече само една дума – „София“, от което последваха бурни аплодисменти и мигове на радост и гордост”.