Български триумф в европравна битка

Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 04.09.2012 г.

Феноменалният ни отбор, който грабна сърцето на Лорд Слин: от ляво надясно – най младият състезател в турнира Милена Гогова, Димитър Делчев, треньорът на тима Полина Стойчева, Валери Петков и Станка Черкезова.
Феноменалният ни отбор, който грабна сърцето на Лорд Слин: от ляво надясно – най младият състезател в турнира Милена Гогова, Димитър Делчев, треньорът на тима Полина Стойчева, Валери Петков и Станка Черкезова.

За първи път български студентски тим спечели големия турнир по Европейско право, организиран съвместно от университета в Кеймбридж и Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург. В дните на всенароден пир и веселие в началото на май т.г. (б.а. 2008) група наши младежи смаяха със знанията си полския град Познан и възвърнаха славата на българския юрист. Великолепната ни петорка е изцяло от Юридическия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски” – Станка Черкезова ( 4-ти курс), Милена Гогова ( 3-ти курс беше и най-младият участник в състезанието) и двамата петокурсници Димитър Делчев и Валери Петков. Като треньор ги предвождаше вече дипломираният юрист Полина Стойчева.


Невероятна конкуренция.

Това е най-престижното състезание по Европейско право за студенти по право от страните в Централна и Източна Европа, както и от бившия СССР. Насочено е специално към тях, тъй като се смята, че няма да е честно университетите от тези страни да се състезават с университетите от държави, където правото на ЕС е реалност вече 50 години. Но нивото е изключително високо. Провежда се от 14 години в различни университетски градове. Български отбори участват от 6 години, но до сега най-доброто им класиране е било едно четвърто място. Фаворити досега са били поляци и чехи, а най-титолован е отборът на университета от Краков. Тази година участваха 18 тима от Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Румъния, България, Украйна, Грузия и Армения. Нашите бяха посрещнати като аутсайдери, но разбиха самонадеяните си противници.

Авторитетно жури и сложни казуси.

Вдъхновител на състезанието и председател на съдиите е Лорд Slynn of Hadley, който е легенда в областта на правото на ЕС, бил е съдия и генерален адвокат в СЕО. Останалите бяха все големи юристи от водещи европейски университети, съдии и реферандери в Люксембург и адвокати от мощни международни кантори. Казусите в надпреварата са по най-злободневните теми, на които не може да се отговори еднозначно. По някои от тях и самият Съд в Люксембург няма установена практика. Състезанието е основано на ефекта от преюдициалните запитвания, изпратени от националните съдилища до СЕО в Люксембург. 
Тегли се жребий и всеки отбор пише две писмени защити, една от името на ищеца и една от имета но ответника. Следва двудневно нон-стоп пледиране в съдебни зали. Единствено на английски език. Има първоначален кръг, после полуфинал и най-накрая финал. Голяма игра на нерви. Съдиите постоянно прекъсват с убийствени въпроси пледиращите състезатели, които трябва моментално и ясно да реагират.

Тежък финал срещу докторанти.

За големия успех – класиране на финал, уведомиха нашите в 22.30 часа вечерта. Трескаво се готвиха цяла нощ и неспали се изправиха в сблъсака сутринта. Битката изглеждаше предопределена, тъй като противник им бе многократният победител – отборът на университета в Краков, съставен изцяло от докторанти по право. Но младите българи демонстрираха силен отборен дух, което високо се цени, и спечелиха. Уникалното, което прави победата им още по-сладка е, че нашият отбор се е готвил самосиндикално около месец и половине, а полските им противници са имали специална 5-месечна подготовка, организирана от техния университет с двама преподаватели от Кеймбридж.

Наградите нямат паричен еквивалент, но са безценни. 

Освен престижните дипломи, които ще им отварят вратите навсякъде, наградата е специален престой в университета в Кеймбридж през октомври. Лично Лорд Slynn of Hadley ги покани да посетят Камарата на лордовете и да присъстват на заседанията на британския парламент. Безценна е и поканата за стаж в Съда в Люксембург.

Апел към правните ни факултети.

Победителите ни се надяват, че успехът им ще стимулира колегите им от десетте юридически факултета у нас към по активно участие догодина. Както и по-голяма съпричастност от ръководствата на университетите. Сегашният ни отбор не е ползвал никакви екстри по подобие на колегите им от другите европейски униве
рситети – признаване на изпити, разсрочване на сесии, финансиране на подготовката и участие в сътезанието: “Все пак ние се състезавахме и спечелихме от името на СУ”Св. Климент Охридски”.

А цената не е космическа – 475 паунда е таксата на отбор за участие плюс транспортните разходи. За възможността да се подготвят и отидат на турнира в Познан състезателите ни благодарят за финансовата и техническа помощ на “Американска фондация за България” и на адвокатските кантори “Евролекс България” и “Тодоров и Дойкова”. По регламент никой не може да участва повторно в това състезание като играч, но нашите победители са готови да станат треньори на бъдещите ни отбори.

Възторгът на нашия съдия

Тазгодишният турнир е знаменателен за България и с това, че за първи път в 15-членното съдебно жури бе поканен и наш съдия в лицето на Александър Корнезов – реферандер в Съда в Люксембурт. Той е във възторг от представянето и победата на младите ни юристи: “ Едно голямо БРАВО. Те просто бяха най-добрите – кратки, ясни, точни. Водеха постоянно в класирането – и на писмената фаза, и на пледоариите (с изключение на полуфинала, където полският отбор от Краков ги задмина с 2 точки). Казусът на финала бе изключително труден. Дори в Съда в Люксечбург рядко имаме толкова трудни и заплетени дела. Изключено е да се говори по него без много задълбочена подготовка и много знания. Един от най-трудните казуси, с които съм се сблъсквал. За да разсеем всякакви съмнения, че има връзка между моето съдийстване и предсатявето на отбора, ще кажа, че на мен не ми беше разрешено да ги съдя на нито един от пъровначалните кръгове, с изключение на самия финал, където съдят всички съдии без изключение. Длъжни сме да помагаме на такива хора, за да променим най-сетне малко по малко тази наша родина”.

Read Previous

Реферандерът в Люксембург Ангел Пачев: Мечтата ми се сбъдна от раз

Read Next

Студент по право във време на криза

Most Popular