Петър Бучков За първи път сте в България, какви са впечатленията Ви?
Днес е вече четвъртият ми ден в България, и общите ми впечатления до този момент, що се отнася до европейските въпроси, са много добри. Политическите институции у вас са много чувствителни по европейската проблематиката. Срещнах се и с магистрати от двете върховни съдилища ( б.ред. ВКС и ВАС), и констатирах, че те също са много добре информирани за нашите процедури в СЕО. В университета бях приятно изненадан, колко много хора бяха дошли и от многото въпроси, които зададоха. От това разбрах, че у вас се полагат много усилия да се реформира образователната система, което е много добре не само за България, но и за Съда на Европейските общности и за Европейския съюз.
А задаваха ли Ви въпроси по конкретни казуси, тъй като по официален път досега от български съд едва един път е имало преюдициално запитване до СЕО?
Да, например вчера (б.ред. 28.10.2008г.) една адвокатка се позова на българско дело, по което е защитник, като ме попита ще бъде ли даден достъп до Съда в Люксембург по дела на юридически лица. Но като цяло, не са ми поставяни и не сме дискутирали много конкретни дела. Това е разбираемо, тъй като за запознаването с процедурите е необходимо време. Делата трябва да са заведени след 1-ви януари 2007 г., за да може общностното право да е приложимо, и отнема време националният съдия да се обърне към Съда в Люксембург. Напълно е нормално първите две-три години след присъединяването да няма много въпроси към Съда.
Някакъв страх ли е, че националните ни магистрати не питат, или просто изчакват ….
Не, дори е напълно нормално първоначално да има известно колебание как да бъде поставено едно питане, каква информация да се включи в него. Ще дам за пример моята държава, Гърция. Известно време след присъединяването ни към ЕС един съд искаше да постави въпрос, но не знаеше как да го зададе на Съда. Ето защо се обърнахме към Министерството на външните работи на Гърция, за да може то да препрати въпроса на Съда в Люксембург. Т.е. по такива практически въпроси първо трябва да се свикне със системата, но съм убеден, че скоро запитвания от българските съдилища ще започнат да идват. Делата, така да се каже, трябва да „узреят” преди да бъде поставен конкретен въпрос.
Кои бяха по-въодушевени от контактите с Вас – магистратите или студентите?
Ясно е, че младите бяха по-ентусиазирани! Още повече, че аз съм и преподавател, и за мен да бъда в университет е нещо специално. Но за представителите на Съда в Люксембург контактите с магистратите са по-важни. Обръщаме им специално внимание и затова дискутирахме с отговорните магистрати, и специално с председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, за възможностите да се увеличат контактите между българските съдии и Съда в Люксембург. За да може да се информират и на място, което несъмнено ще улесни и формалните контакти.
Впечатленията Ви за нивото на юридическото ни образование?
Нямах възможност да се запозная в детайли, но това, което видях е много обещаващо. Изключително съм впечатлен от факта, че имате магистратура по общностно право и там преподават много колеги, основно французи. Даже и към мен бе отправена покана да изнеса лекция, което ще направя с удоволствие при подходящ случай.
Коя образователна система в Европа най-много Ви допада?
Естествено е да имам слабост към германската тъй като там съм завършил и преподавам. Синът ми , който сега е адвокат в Атина и дъщеря ми също следваха в Германия. Много са доволни. В Германия има много реномирани университети, които се намират в малки градчета – като Тюбинген, Фрайбург, Регенсбург. Вашият предесдател на ВКС проф. Груев ми каза, че е правил специализация във Фрайбург и видях, че познава много добре германската наказателна система.
Доколкото разбрах майка Ви е родена в България?
Да, моята майка, както и майката на съпругата ми са родени във Варна!
Какво бяхте чували от Вашите родители за България преди сега да я посетите за първи път?
Знаех, разбира се, че имаме сходна религия и църква, както и, че навремето отношенията между гърците и българите във Варна са били много добри. Не само във Варна, а и в Пловдив, и в Асеновград гърците са били доста значимо и важно малцинство и много хора, дори семейството на моята съпруга, което е много голямо, са от тук.
Вашите родители са гърци от Варна, а на много българи дядовците и бабите са родом от Гърция. Има едно преплитане, което може да е много положително при започналото обединение на Европа.
Това коментирахме с министър-председателят Станишев, който ни каза, че неговият род е от Кукуш.
Какви са впечатленията Ви от българите в Съда в Люксембург?
С удоволствие ще отговоря. Когато постъпи в Съда, г-н Александър Арабаджиев вече имаше сериозен международен опит, познаваше европейската система, общностната система. Това, което е много важно, както и при другите колеги, които дойдоха след разширяването на ЕС след 2004 г., е че е направен добър избор. Те всички успяха да се интегрират по безупречен начин и сега всички работят при еднакви условия. Трябва да кажа, най-вече за младите юристи, че винаги има възможности да дойдат в Съда в Люксембург, тъй като това е една международна институция, и всеки там се приема според неговите заслуги, а не по националност. Това, че някой идва от голяма държава, не означава, че попада при по-привилегировани условия от представителите на по-малките държави.
Наскоро в интервю за „Правен свят” съдия Арабаджиев каза, че в Съда в Люксембург няма особени мнения, което е много интересно като практика.
В системата, която е предвидена в нашия статут, това е един въпрос, който е труден за разрешаване по генерален начин. Даже и да съществува в някои държави, както например в Гърция и у вас в България, където има дори конституционни гаранции за особеното мнение, това не е така в европейските институции. В големите юридическите системи във Франция, в Германия, в Италия, не е предвидено да има особено мнение, освен в конституционните съдилища, като в другите съдилища не съществува. Когато е създадена системата навремето, при 6-те държави-учредителки, в нито една от тях не е имало правна система, която да признава особеното мнение. Поради тази причина е останало така. Трябва да кажа, че системата има и своите предимства, тъй като при взимане на едно решение естествено винаги има някой с особено мнение – т.е. има мнозинство и малцинство. Но малцинството продължава да работи с мнозинството, като по този начин подобрява мотивите на решението. Т.е. малцинството не е изключено и допринася за достигането на един компромис не толкова за крайното решение, за диспозитива, колкото за мотивите.
С разрастването на Европейския съюз, не става ли Съдът на ЕО все повече законодателен орган, дори парламент?
Ние сме съдебен орган. Вярно е, че понякога се казва, че Съдът с тази юриспруденция е допринесъл за установяването на редица норми, характеризиращи общностния правопорядък. Истина е също така, че Съдът не взима решения по своя инициатива, страните са тези, които трябва да се обърнат към Съда. Т.е. щом като нямаме инициативата, не можем да бъдем политически или законодателен орган. Но ако ни е поставен въпрос, трябва да дадем отговор.
В този момент съпругата на съдия Арабаджиева, Красимира Дойчинова подарява на семейство Скурис картина със пейзаж от Черно море с думите „Когато гледате Бяло море в Солун да се сещате и за Черно”. По този повод Г-н Скурис коментира:
На гръцки език Черно море се нарича Евксинос понтос. Древните гърци са били много позитивни. Това, на което днес казваме „Think positive”- мисли положително, се нарича „евфемизъм” – да се говори по позитивен начин за неща, които не са непременно позитивни. Такъв е случаят с Черно море – наричали са го Гостоприемно море, а никога Черно.
Г-н Скурис, гордост ли е, чест ли е, че председателят разпределя еднолично делата в Съда в Люксембург?
Какво искате да знаете, как го правя!? (б.а. смее се)
Дали е голяма отговорност, какви персонални качества са необходими?
Първо, не във всички международни и национални съдилища председателят е този, който разпределя делата. При нас това е предвидено в нашия процедурен правилник, т.е. че председателят разпределя делата на съдиите. Разбира се, има определени критерии. Първо, необходимо е да бъде направено разпределение, което да е повече или по-малко равностойно, особено що се отнася до степента на трудност, тежестта и характера на делата. Разбира се, не винаги може да се прецени от самото начало трудността и сложността на едно дело. Има и друг критерий – никога съдията да не получава дела, които са от неговата държава. Но сега това е много трудно и се опитваме при разпределянето на делата националният съдия да е член на състава, който разглежда делото, за да може, ако се налага, той да обясни делото. Това, разбира се, не винаги е възможно – господин Арабаджиев току що ми каза, че първото българско дело е било разпределено на един чужд съдия.
Ако някой е придобил опит в дадена материя, от съображения за икономия и практичност, делото се дава на този съдия. Но ние имаме една система, която е изключително прозрачна, тъй като всички съдии са информирани и получават списъка на всички дела и кой кое дело разглежда.
А по въпроса каква е връзката на едно дело с конкретен съдебен състав, това може да бъде обсъдено в нашето общо събрание, в което участват всички съдии и могат да изразят личното си мнение относно разпределянето на делото и относно съдията-докладчик. Т.е. съществува една система, която не е напълно демократична, но е гарантирано, че сме информирани за всички дела, които се разглеждат от Съда
Благодаря Ви за отделеното внимание?
Интересно ми е, необходимо ли е специално образование, за да стане човек журналист в България?
Имаме факултет по журналистика, но много от добрите ни журналисти са завършили други специалности. Писането не се учи…
Трябва да кажа, че българските журналисти са много възпитани, при нас винаги има натиск…
Е, ако има скандали – и тук е така.
В Съда в Люксембург няма скандали!
