Вижданията на един Западнопокрайнинец за България, Западните покрайнини, Сърбия и Европейския съюз

Задал ли си е някой в България въпроса: „Защо Западните покрайнини са най-бедната и изоставаща в икономически план, с намаляващо население, част от Сърбия?”

Радков Стоянчов (вляво) и съпругата му литератор Анета Иванова – Стоянчова показват грандиозната църква Св. Троица в босилеградското село Извор на туристи от България.


От научна гледна точка основните условия за развит регион са следните:
-добро географско разположение
-благоприятен климат
-природни ресурси
-специалисти
Босилеград може да се сравнява по природни дадености с който и да било швейцарски кантон, има умерено-континентален климат, богата почва, гори, води, руди.

Типичен пейзаж от замиращото българско село Извор до Босилеград, където се е намирало най-успешното българско килийно училище от преди Освобождението.

Босилеград /т.е българското малцинство/ е давал процентно най-голям брой специалисти от всички области на науката в цяла бивша Югославия /според официалната югославска статистика от 60-те години на миналия век/.
Западните покрайнини принадлежат географски и исторически към България.
В изграждането на българската народност и държава, българската нация, населението на Зап. покрайнини участва равноправно наред с останалите шопи, мизийци, тракийци, родопчани, македонци, добруджанци и др.
Сърбия има два начина да завладее, усвои, интегрира българското население след Ньойския договор.
1/ чрез инвестиции, интеграция /подобно отношението на Западна към Източна Германия/, така че да се „получат” едни доволни хора – сърби – пълноценни и щастливи граждани.
2/ чрез обедняване, игнориране, потискане, заплахи, отнемане на майчин език в училищата и вероизповеданието, в администрацията, медиите, правосъдието и т.н.; унищожаване на здравеопазването, висока смъртност, застаряващо население, прогонване на младите: много малък процент – във вътрешността на Сърбия и огромен процент – в България, за което „помага” и кметът на Босилеград. Въпреки че образованието на български език в основното училище и Гимназията се унищожава по време на целия му 12-годишен мандат, българчетата избират да продължат обучението си в България.

Сърбия избира втория начин – на унищожение и обезлюдяване на изконните български земи от български народ. (Да напомним, че амбицията на сърбите е цяла Западна България, включително и София!)
В България никой не може да си обясни защо в Босилеград хората (българското малцинство) се оплакват от управлението, щом ги управлява кмет, който е един от тях – българин.
Той е 100%-ов българин по произход и 100%-ов сърбин по политическа ориентация, маша на сръбската власт, инструмент на сръбските служби и сръбската държава за насилствена сърбизация, флиртува с българското правителство, използва невежеството на упраляващите в България или техни специални интереси, раздава почетни знаци и така успешно употребява българското правителство, за да унищожи българския Културно-информационен център, както многократно е признавал в прав текст пред „местните”.
Някой политик в България познава ли политическата биография (кариера!) на босилеградския кмет Вл. Захариев?
От 2001г. до днес Вл.Захариев е кмет на Босилеград. След изборите на 06.05.2012г. започна 13-тата му година – 4-ти кметски мандат. По време на втория му мандат като кмет Захариев едновременно е и депутат в Сръбската скубщина като представител на партията на Кощуница – ДПС (Демократическа партия на Сърбия).
За 4 години престой в сръбския парламент босилеградският кмет и депутат НИТО ВЕДНЪЖ НЕ Е ВЗЕЛ ОТНОШЕНИЕ ПО НИКАКЪВ ВЪПРОС. Обясненията за това могат да бъдат само три: 1/ не умее да се изразява адекватно и интелигентно 2/ не разбира от това, което работи 3/ не му разрешават да говори.
По българските медии обаче сръбският българин се разпищолва. С прост и нахален език на необразован човек фамилиарничи с българските журналисти и политици, флиртува с българските институции и с по-слабоволеви и неосведомени български министри. На босилеградска територия им осигурява лов, ракия, гощавки, лав моабети… раздава им отличия и получава незаслужени отличия от тях.

Знае ли някой в България докога е валиден Ньойският договор, по който Западните покрайнини са дадени на новообразуваното Кралство на сърби, хървати и словенци (СХС)?

Според Международното право този договор е отдавна невалиден, понеже Кралство СХС не само че не съществува, но и се е трансформирало в 7 различни държави. Като някогашна част от тях, днес например Словения, може да предяви претенции под формата на кондоминиум (съвместно управление) да управлява Западните покрайнини. Този въпрос словенският евродепутат и наблюдател за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз Йелко Кацин коментира така: „Ако България даде съгласие и ни подкрепи!” Кацин допълва: „След убийството на Зоран Джинджич Сърбия работи срещу себе си.” А по повод на босилеградския кмет заявява: „Аз нямам време да се срещам с такива хора – ретроградни, които са проводници на ретроградна политика.”
Нужни ли са българските културно-информационни центрове (КИЦ-ове) в Босилеград и Цариброд на България и каква, според Родината, е тяхната роля за опазване на българската идентичност в Сърбия?
Българските КИЦ-ове са партньори, помощници на Посолството, Консулството, Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), Българската православна църква и различните министерства и институции в България. Много специфични и отговорни са дейностите на КИЦ-овете, свързани с българската идея по места.

Ако българските КИЦ-ове са нужни на България, те трябва да се финансират достойно според българския стандарт, да се поддържат, подкрепят и с тях да се партнира равностойно.

Добре е на КИЦ-овете да им се предоставят част от дейностите на Консулствата и Посолството в Белград, както и на ДАБЧ, и да не се позволява на босилеградския кмет да отнема част от най-разработените дейности на българския КИЦ, каквито са образованието и културата, и то с помощта на българските институции, само под претекст, че той „е българин” и няма нищо лошо в неговите деяния. Без знанието и одобрението на българския КИЦ в Босилеград кметът НЕ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛЯВА НИКАКВИ БЪЛГАРСКИ ДЕЙНОСТИ. 
Какъв е статутът на българското малцинство в Сърбия?
Има два вида малцинства: Миграционното е изоставило своята територия, напуснало я е и се е установило на чужда територия (като например българите в Бесарабия). Другото е като българското малцинство в Западните покрайнини – живее на своя територия, не се е местило, не е бягало, но по стечение на историческите обстоятелства неговата територия е преминала в границите на чужда държава.
Европа обръща повече внимание на редките видове животни и билки, отколкото Сърбия на своите малцинства. 
Едно от тези малцинства е българското, което е част от народа на България – една от държавите, равноправни членки на Европейския съюз.
Българското малцинство в Сърбия е: сръбски граждани, огромна част от които са и български граждани – равноправни на всички български граждани в границите на РБългария. Сърбия потиска и „наказва” своите граждани, които са и български граждани. А България не защитава тези свои граждани, които са извън нейните предели НЕ ПО СВОЯ ВОЛЯ. Българската държава никога не е имала национална стратегия по отношение на своите граждани извън територията си и особено към принудително откъснатите българи, населяващи изконни български територии.
Как България да обърне внимание на Западните покрайнини?
След като България не се грижи за своите граждани извън пределите си (поради незнание, поради нехайство, поради безсилие, поради липса на готовност или възможност, или поради други причини), Западните покрайнини ще бъдат принудени да направят доклади до Европейския съюз за това действително унизително и унищожително положение. Тогава Европейският съюз, съгласно високите хуманни ценности, които отстоява, трябва да предприеме наказателни мерки , като например тази: да спре субсидиите си за България за определено време.

Read Next

Съдия Александър Арабаджиев: В Люксембург няма особени мнения, съдът говори с един глас

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Most Popular