vergil 
За сметка на това, средната възраст на присъстващите бе под 30 години,
което си е доказателство, че стремежът към демокрацията е жив и буден.
На поклонението имаше около триста човека. По-възрастните дами и господа бяха изконни либерали и съграждани на Петко Каравелов от Копривщица.
Но общото усещане за ухание на младост бе от масовото участие на студенти от СУ„Св.Климент Охридски”, които като Сдружението за конституционализъм и демокрация преди две години, родиха и осъществиха идеята да почитат всяка година на 6 февруари, със заупокойна служба, паметта на Петко Каравелов в софийската църква „Св.Седмочисленици” и на гроба му в градината зад храма.
За достолепието на церемонията допринесоха изключително още младежи – от Гвардейската рота и нейния духов оркестър.
Да не пропусна и дузината полицаи и служители на НСО, които охраняваха мероприятието.
Сривът на възрастовата граница „закова” най-шумната и чаровна част от групата – двадесетте четвъртокласници от 55-то СОУ „Петко Каравелов” в София, които с букети в ръце, възхитено наблюдаваха изпълненията на военния оркестър и марша на гвардейците с венци към гроба на патрона на тяхното училище.
Политикът, който никога не би станал „клиент” на Съда в Страсбург.
Феномен – так може спокойно да се нарече политическата кариера на Петко Каравелов, която звучи като: депутат в Учредителното събрание през 1879г. и „патриарх” (б.а. наречен от проф. Георги Близнашки) на Търновската конституция, четири пъти министър председател, три пъти председател на Народното събрание, девет пъти народен представител и регент (след абдикацията на Княз Александър Батенберг). Целият този политически „стаж” е в размер на 4 години 10 месеца и една седмица – според изчисленията на историка Горан Благоев, обявени по БНТ на 4 февруари 2013г. Същевременно през 1892г. е бил осъден на 5 години затвор по недоказано обвинение за опит за убийство на Стефан Стамболов. През 1894г. е амнистиран, основава Демократическата партия и отново става премиер… Бурни времена и нрави.
И никога не се е оплакал.
Проф.Близнашки припомни събитията от 1887г., когато при потушаването на бунта на русофилите в североизточна България Петко Каравелов е бил жестоко изтезаван. Но на въпроса на чуждестранните наблюдател- какво му се е случило, отговорил, че в свободна България полицията не бие. Патриотизъм, поколения… На фона на днешната действителност, когато всеки в опозиция клепа управляващите пред Брюксел и после обратното!
Сбъднатото обещание Черната джамия да стане Св. Седмочисленици.
Известният софийски храм „Св.Седмочисленици” е на мястото на Черната джамия (кръстена така заради цвета на тъмния витошки гранит, използван за градежа й), построена преди пет века от Сюлейман Великолепни след негов пророчески сън.
След Освобождението, нейните пристройки (медресе) били използвани като затвор от българските власти. Та там бил „хвърлен” и Петко Каравелов. Според градския фолклор, Каравелов си бил обещал, когато излезе един ден да я превърне в православен храм.
Сбъднал обещанието си през 1897г., когато под неговото председателство Министерският съвет разпорежда Черната джамия да се преустрои в православен храм. Самият Каравелов го и кръщава Свети Седмочисленици: ”Ние предлагаме тази църква да се казва „Свети Седмочисленици“, или както ги зоват още Светите светлозарни учители, на които толкова много дължи славянството”.
Там е и погребан през 1903г., а по-късно и съпругата му Екатерина.
С какво личността и политикът Петко Каравелов провокират днес младите българи?
Предлагаме ви словото, което на 6 февруари 2013г. произнесе Мария Трионджиева – студент от Юридическия факултет на Софийския университет:
„Уважаема госпожо председател на Народното събрание,
Уважаеми дами и господа конституционни съдии и народни представители,
Уважаема госпожо Доковска,
Уважаеми преподаватели,
Ваше Преосвещенство Знеполски епископ Йоан,
Досточтими отци,
Скъпи колеги, граждани
На днешния ден, 6 февруари,отново сме тук, край църквата „Св.Седмочисленици“, за да почетем паметта и да се поклоним пред гроба на големия български държавник Петко Каравелов и неговата съпруга Екатерина Каравелова. От името на „Студентско общество за конституционализъм и демокрация“ Ви благодаря, че уважихте това събитие. То вече се превърна в наша традиция.
Вдъхновени от личния и обществен пример на Петко Каравелов и мотивирани от вярата в здравите демократични устои на нашето общество,
възприехме за свой дълг да се присъединим към възстановяването на спомена за онези дейци, които са действителните строители на нова България като модерна либерална и демократична държава. Сред тях внушително се издига фигурата на Петко Каравелов. Либерал по политически убеждения, бестящ ерудит, радетел за демократични ценности и парламентарно управление, Каравелов остава в новата и най-новата ни история като „ветеранът на българския парламентаризъм“, а уважаемият професор Близнашки в своя студия, посветена на дееца, го назовава с най-краткото и точно определение – „патриарх на българската демокрация“.
Така, преди 2 години сред студентите от Сдружението за конституционализъм и демокрация се зароди идеята да отбелязваме всяка година със заупокойна служба в памет на Петко Каравелов датата 6 февруари. С тази инициатива изразяваме дълбокото си уважение и преклонение пред неговата личност и идеали. Настоящата година носи особен заряд – навършват се 170 години от рождението и 110 години от смъртта на Петко Каравелов. Две годишнини, които заслужават да бъдат достойно почетени в знак на историческа приемственост и съхранено национално самосъзнание.
Неоценим е приносът на Петко Каравелов за строежа на модерна България.
Извънредно богатата му обществено-политическа дейност като държавник, партиен лидер, дипломат, народен-представител, публицист и преводач обхваща цяла една епоха, през която страната ни се възражда за нов политически живот. Полагат се основите на националната ни държавност и свързаната с нея конституционна традиция. Ролята и значението на Петко Каравелов в тези процеси се разкриват още по време на Учредителното събрание от 1879г., призвано да изработи основния закон на Княжеството. Със своя авторитет и красноречие той убедено защитава либерално-демократичния характер на обсъжданата конституция, а впоследствие възглавява борбите за нейното отстояване и зачитане. Определяна като един от най-демократичните конституционни проекти за времето си, Търновската конституция се превръща в „светиня“ за целия български народ, във всеобщ символ на демократичната същност на изначалната българска държавност. И въпреки някои критични оценки, изказвани от дистанцията на времето, за съвременниците си този фундаментален акт има силата на гарант за техните правдини и свободи, приобщаващ ги по недвусмислен начин към модерната европейска цивилизация.
На власт или в опозиция, в изгнание или в затвора, Петко Каравелов остава верен на политическите си възгледи за демократичен порядък, широки права и свободи за гражданите, разделение на властите.
В последователността на думи и дела се разкрива и една от най-завладяващите му черти като държавник, отличаваща го от мнозинството представители на политическия елит и единодушно признавана от съмишленици и противници. Летописецът на епохата Симеон Радев споделя за Каравелов: “Той бе останал толкова ненакърним в своята умствена сила, колкото и в твърдостта на своите принципи“.
Като министър и министър-председател Петко Каравелов е на висота в изграждането на демократичните институции, чрез които народът може да бъде просветен и да достигне политическа зрялост. Успешно се правят първите крачки за прилагане принципите на парламентарното управление – предприемат се съществени законодателни инициативи, засягащи основните сфери на обществения живот; създават се редица звена от институционната рамка на държавата и местното самоуправление.
Умерен и целенасочен политик, умело съчетаващ такт и решителност,
Каравелов търси дългосрочни и трайни решения за проблемите, пред които е изправена държавата. По време на неговите управления се полагат основите на финансовата и данъчната система на страната, създават се Народната банка, Статистическото бюро, Сметната палата и българската монетарна система. „Перлите на българското финансово законодателство – пише проф.Георги Данаилов – може да се каже, че са били създадени във времето на Каравелова.“ Следването на строга политика във финансовите дела води до необходимите сигурност и стабилитет, от които зависи икономическото развитие на нацията.
Особени грижи Петко Каравелов полага и за разрешаването на аграрния въпрос и защитата на осветеното от Търновската конституция право на частна собственост. Значителен е приносът му за разгръщане на културното строителство в страната. Дори и извън властта, тогава, когато и лишен от възможността да развива политическа дейност, Каравелов участва активно в интелектуалния и културния живот, следвайки своя идеал за всестранно издигане на българския народ и държава.
Богатството и мащабността на Каравеловото дело несъмнено му отреждат ролята на
носител на основния модернизационен проект в следосвобожденска България.
Повече от всеки друг свой съвременник той съумява да изгради възгледите и поведението си върху разбирането за естествената симбиоза между възрожденски дух и европейска мисъл. Изхождайки от нуждите и възможностите на българския народ, Каравелов се стреми към най-напредничавите европейски образци, които според него напълно прилягат на демократичните нагласи в българското общество. Идеите му не остават неразбрани, напротив – превръщат се в упование и надежда за широки среди от младата и жизнеспособна българска нация. Нещо повече, решителните му действия в съдбовни моменти свидетелстват за необикновен държавнически талант и високо съзнание за лична отговорност пред отечеството. Станало факт, делото на Съединението е подкрепено без колебание от министър-председателя Каравелов, който впоследствие ръководи страната по време на Сръбско-българската война от 1885г. Успешният завършек на тези начинания разнася името на България из цяла Европа и утвърждава международния й престиж.
По-късно, когато попада под тежките удари на политическите борби в страната, Петко Каравелов ще прояви изключителна морална издръжливост и ще продължи да отстоява принципите си. Заедно с други опозиционни на Стамболовия режим дейци, той е несправедливо обвинен, осъден и затворен в „Черната джамия“ за „участие в комплот за изменение на съществуващия държавен строй“. Излязъл от затвора, Каравелов не се поддава на страсти за възмездие.
Политикът, чийто стил не познава цензурата, шпионирането, жестокото преследване на политическите противници,
отново навлиза в активния политически живот чрез възраждане духа на либералните идеи в рамките на новата Демократическа партия. Тя е призвана да отговори на стремежите и желанията на пробудилото се демократично течение в страната.
Един от неговите най-изявени представители, писателят и общественик Алеко Константинов, близък съратник и духовен син на Петко Каравелов, споделя в писмо до свой приятел: „…отдавна се съзнаваше необходимостта от една организация не в името на смъртна личност, а в името на безсмъртна идея. Ти знаеш моята сладка мечта за организуванието на тъй своевременната и тъй съответствующата с духа на нашия народ демократическа партия. … Нейният шеф е човекът, комуто най-малко може да се оспори правото да се нарече демократ, истинският борец за идеите и за тържеството на конституционните принципи, мощния дух на когото ценят и чувствуват повече неговите врагове, отколкото приятелите му.“
Безспорните качества на Петко Каравелов като човек, политик и държавник могат и трябва да бъдат източник на морална опора, стимул за активно гражданско поведение. Въпреки внасяните незначителни нюанси в анализите за живота и делото му,оценките на историци и изследователи следват обща и неопровержима положителна линия. „В дейността му (пише Симеон Радев)
има грешки, но такива, от които той лично пострада, а не отечеството му.
Всичко друго (у него) говори за ум и доблест.“ Добродетелите на Петко Каравелов нерядко служат като нравствен ориентир в осмислянето на политическата ни реалност. Проф.Филип Панайотов, в своя знаменателна статия, заключава, че България сега няма нужда от „силна ръка“ или „спасител“, а от личност, която, подобно на Петко Каравелов, да„отстоява и милее за демократичните принципи и ценности, уважава науката и образованието, поставя по-горе от всичко националните интереси и грижата за хората, държи на националното съгласие, каквото и да му струва това.“
Петко Каравелов ни показва нагледно с примера на своята съзидателна и всеотдайна служба на отечеството, че демокрацията е възможна в страна като България.
Но тази демокрация не може да се свежда до нейните формални прояви и процедурни измерения, а трябва да се превърне в начин на живот за българския народ. Всяко ново поколение трябва да я преоткрива и препотвърждава за себе си. На това ни учи делото на величавия Петко Каравелов! Това е и нашето убеждение!
Ето защо възпоменанието за него е не само спомен за миналото, то е знание за настоящето и поглед към бъдещето. Българският народ винаги ще има нужда от вдъхновяващите примери на честни и безкористни личности, чиито размах и въжделения далеч надхвърлят пределите на собствената им епоха.
Благодаря Ви за вниманието!”.
