vergil Автор: HOPE
Фотография: интернет
Публикувана на: 13-12-2013 г.
Секнаха мераците на гигантите на комуникационния пазар в мрежата Cisco и Messagenet за разтрогване на брака между Microsoft и Skype с твърдение, че с подобно сливане ще доведе до антиконкурентни последици.
Стори го с решение от 11 декември 2013 г. Общият съд към Съда на Европейския съюз в Люксембург, като отхвърли изцяло жалбата на Cisco и Messagenet за отмяна на решение С (2011) 7279 на Европейската комисия, с което прие, че придобиването на Skype от Microsoft не противоречи на европравилата за съвместимост с вътрешния пазар и концентрацията на предприятия.
„Сливането не ограничава конкуренцията нито на пазара на видеокомуникациите за широкия кръг потребители, нито на пазара на търговските комуникации”
е анонсът на решението на магистратите от Люксембург. Магистратите първоначално правят анализ на спецификата на дейност на процесните слели се дружества:
„Дружеството Skype предоставя услуги и софтуер за комуникация през интернет, даващи възможност за обмен на мигновени съобщения и за осъществяване на гласови и видеокомуникации.
Microsoft е американско дружество, чиято дейност е насочена основно към разработване, развиване и продажба на компютърен софтуер, както и предоставяне на свързани с него услуги, включващи софтуер и услуги за комуникация през интернет, предлагани както на широкия кръг потребители, така и на ползвателите търговци”.
Напрежението датира от септември 2011 г., когато
Microsoft уведомява Европейската комисия за концентрацията, чрез която смята да придобие контрола върху Skype. Cisco и Messagenet — дружества, предоставящи услуги и софтуер за комуникация през интернет съответно на предприятията и на широкия кръг ползватели — представят становища на Комисията, с които целят да докажат антиконкурентните последици, които ще възникнат от предвиденото сливане. Въпреки това през октомври 2011 г. Комисията обявява концентрацията за съвместима с вътрешния пазар.
Cisco и Messagenet подават жалба до Общия съд за отмяна на решението на Европейската комисия.
Решението на евромагистратите в Люксембург от 11 декември 2013 г:
„Общият съд най-напред констатира, че в решението си Комисията е извършила единствено разграничение между комуникациите през интернет за широкия кръг потребители („комуникациите за широкия кръг потребители“) и комуникациите за предприятията („търговските комуникации“) без да се произнася по въпроса дали вътре в категорията на комуникациите за широкия кръг потребители трябва да се идентифицира наличието на по-ограничени референтни пазари. Всъщност тя констатира, че концентрацията не поражда проблеми за конкуренцията дори и на най-тесните пазари.
В този контекст Общият съд приема, че
дори ако придобиването на Skype осигури на Microsoft дял между 80 и 90 % от сегмент от комуникациите за широкия кръг потребители,
съответстващ на видеокомуникациите, осъществявани чрез PC, функциониращи с развитата от Microsoft операционна система Windows, големите пазарни дялове и голямата степен на концентрация на този сегмент от пазара не са показателни за наличието на пазарна мощ, позволяваща на Microsoft да възпрепятства в значителна степен ефективната конкуренция на вътрешния пазар.
Всъщност секторът на комуникациите за широкия кръг потребители е нов бързо развиващ се сектор, който се характеризира с кратки цикли на нововъведенията и на който наличието на големи пазарни дялове може да се окаже краткотрайно.
Освен това дружеството Microsoft, притежаващо традиционно много голям пазарен дял на пазарите на софтуер за PC, е по-слабо представено при новите компютърни платформи като например таблетите и смартфоните,
чието значение на пазара на комуникациите за широкия кръг потребители не спира да нараства. Всеки опит за увеличаване на цените на комуникациите по отношение на ползвателите на PC би могъл да ги накара да се пренасочат към алтернативни платформи. Освен това, тъй като услугите на посочения пазар обикновено са безплатни, търговска политика, целяща да накара ползвателите да заплащат, може да ги пренасочи към други доставчици, които биха продължили да предлагат услугите си безплатно.
Общият съд констатира също, че
при платформите, различни от функциониращите с Windows PC, конкурентните на Microsoft оператори имат достатъчно големи пазарни дялове за създаването на комуникационни мрежи, чиято степен на използване и привлекателност за потребителите са най-малкото сравними с тези на Skype и Microsoft, взети заедно.
При това положение и като взема предвид, че Cisco и Messagenet не са успели да докажат, че концентрацията може да увреди конкуренцията на пазара на комуникациите за широкия кръг потребители, Общият съд стига до заключението, че по отношение на този пазар разглежданото сливане е съвместимо с правилата на Съюза в областта на конкуренцията.
По-нататък Общият съд отхвърля довода на Cisco и Messagenet, че в ущърб на конкурентите си чрез тази концентрация Microsoft би могъл да осигури на своя продукт на пазара на търговските комуникации — Lync — преференциална оперативна съвместимост със софтуера Skype и с голямата потребителска база на последния.
В това отношение Общият съд припомня, на първо място, че
концентрация може да бъде обявена за несъвместима с вътрешния пазар само ако възпрепятства конкуренцията пряко и непосредствено.
Реализирането на оперативната съвместимост на Lync със софтуера Skype и произтичащото от това успешно предлагане на новия продукт на пазара — което теоретично би могло да позволи на Microsoft да ограничи конкуренцията — все още зависят от поредица фактори като вероятността за настъпването на всички от тях в относително близко бъдеще е несигурна.
На второ място Общият съд констатира, че точните преимущества и реалното търсене на този продукт остават неясни. В това отношение Общият съд отбелязва, че предприятията, които евентуално биха били заинтересовани от интегрирано средство за комуникация, искат преди всичко да комуникират с потребителите на своите стоки и услуги, а не с ползвателите на софтуера Skype, които не са непременно техни настоящи или бъдещи клиенти. Освен това
софтуерът Skype не позволява на предприятията да отправят активно предложения до ползвателите му, които по принцип използват псевдоним и свързването с тях е възможно само с предварително разрешение от тяхна страна.
Освен това клиентите винаги могат свободно да се свържат чрез софтуера Skype — продължаващ да бъде продукт, който може да се изтегли безплатно както от частните лица, така и от ползвателите търговци — с предприятията, които им продават стоки и услуги, без тези предприятия да трябва да се снабдяват с продукта, получен в резултат на интеграцията от софтуера Lync и софтуера Skype.
На трето място Общият съд подчертава, че
Lync е изправен пред конкуренцията от страна на други големи участници на пазара на комуникации за предприятията, какъвто например е Cisco, като само неговият дял е по-голям от този на Microsoft. Това обстоятелство обаче значително намалява възможността за Microsoft да възпрепятства конкуренцията на този пазар.
При това положение Общият съд отхвърля изцяло жалбата на Cisco и Messagenet”.
ПС Решенията на Общия съд може да бъдат обжалвани в двумесечен срок от обявяването им пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, но само по правните въпроси.
Стори го с решение от 11 декември 2013 г. Общият съд към Съда на Европейския съюз в Люксембург, като отхвърли изцяло жалбата на Cisco и Messagenet за отмяна на решение С (2011) 7279 на Европейската комисия, с което прие, че придобиването на Skype от Microsoft не противоречи на европравилата за съвместимост с вътрешния пазар и концентрацията на предприятия.
„Сливането не ограничава конкуренцията нито на пазара на видеокомуникациите за широкия кръг потребители, нито на пазара на търговските комуникации”
е анонсът на решението на магистратите от Люксембург. Магистратите първоначално правят анализ на спецификата на дейност на процесните слели се дружества:
„Дружеството Skype предоставя услуги и софтуер за комуникация през интернет, даващи възможност за обмен на мигновени съобщения и за осъществяване на гласови и видеокомуникации.
Microsoft е американско дружество, чиято дейност е насочена основно към разработване, развиване и продажба на компютърен софтуер, както и предоставяне на свързани с него услуги, включващи софтуер и услуги за комуникация през интернет, предлагани както на широкия кръг потребители, така и на ползвателите търговци”.
Напрежението датира от септември 2011 г., когато
Microsoft уведомява Европейската комисия за концентрацията, чрез която смята да придобие контрола върху Skype. Cisco и Messagenet — дружества, предоставящи услуги и софтуер за комуникация през интернет съответно на предприятията и на широкия кръг ползватели — представят становища на Комисията, с които целят да докажат антиконкурентните последици, които ще възникнат от предвиденото сливане. Въпреки това през октомври 2011 г. Комисията обявява концентрацията за съвместима с вътрешния пазар.
Cisco и Messagenet подават жалба до Общия съд за отмяна на решението на Европейската комисия.
Решението на евромагистратите в Люксембург от 11 декември 2013 г:
„Общият съд най-напред констатира, че в решението си Комисията е извършила единствено разграничение между комуникациите през интернет за широкия кръг потребители („комуникациите за широкия кръг потребители“) и комуникациите за предприятията („търговските комуникации“) без да се произнася по въпроса дали вътре в категорията на комуникациите за широкия кръг потребители трябва да се идентифицира наличието на по-ограничени референтни пазари. Всъщност тя констатира, че концентрацията не поражда проблеми за конкуренцията дори и на най-тесните пазари.
В този контекст Общият съд приема, че
дори ако придобиването на Skype осигури на Microsoft дял между 80 и 90 % от сегмент от комуникациите за широкия кръг потребители,
съответстващ на видеокомуникациите, осъществявани чрез PC, функциониращи с развитата от Microsoft операционна система Windows, големите пазарни дялове и голямата степен на концентрация на този сегмент от пазара не са показателни за наличието на пазарна мощ, позволяваща на Microsoft да възпрепятства в значителна степен ефективната конкуренция на вътрешния пазар.
Всъщност секторът на комуникациите за широкия кръг потребители е нов бързо развиващ се сектор, който се характеризира с кратки цикли на нововъведенията и на който наличието на големи пазарни дялове може да се окаже краткотрайно.
Освен това дружеството Microsoft, притежаващо традиционно много голям пазарен дял на пазарите на софтуер за PC, е по-слабо представено при новите компютърни платформи като например таблетите и смартфоните,
чието значение на пазара на комуникациите за широкия кръг потребители не спира да нараства. Всеки опит за увеличаване на цените на комуникациите по отношение на ползвателите на PC би могъл да ги накара да се пренасочат към алтернативни платформи. Освен това, тъй като услугите на посочения пазар обикновено са безплатни, търговска политика, целяща да накара ползвателите да заплащат, може да ги пренасочи към други доставчици, които биха продължили да предлагат услугите си безплатно.
Общият съд констатира също, че
при платформите, различни от функциониращите с Windows PC, конкурентните на Microsoft оператори имат достатъчно големи пазарни дялове за създаването на комуникационни мрежи, чиято степен на използване и привлекателност за потребителите са най-малкото сравними с тези на Skype и Microsoft, взети заедно.
При това положение и като взема предвид, че Cisco и Messagenet не са успели да докажат, че концентрацията може да увреди конкуренцията на пазара на комуникациите за широкия кръг потребители, Общият съд стига до заключението, че по отношение на този пазар разглежданото сливане е съвместимо с правилата на Съюза в областта на конкуренцията.
По-нататък Общият съд отхвърля довода на Cisco и Messagenet, че в ущърб на конкурентите си чрез тази концентрация Microsoft би могъл да осигури на своя продукт на пазара на търговските комуникации — Lync — преференциална оперативна съвместимост със софтуера Skype и с голямата потребителска база на последния.
В това отношение Общият съд припомня, на първо място, че
концентрация може да бъде обявена за несъвместима с вътрешния пазар само ако възпрепятства конкуренцията пряко и непосредствено.
Реализирането на оперативната съвместимост на Lync със софтуера Skype и произтичащото от това успешно предлагане на новия продукт на пазара — което теоретично би могло да позволи на Microsoft да ограничи конкуренцията — все още зависят от поредица фактори като вероятността за настъпването на всички от тях в относително близко бъдеще е несигурна.
На второ място Общият съд констатира, че точните преимущества и реалното търсене на този продукт остават неясни. В това отношение Общият съд отбелязва, че предприятията, които евентуално биха били заинтересовани от интегрирано средство за комуникация, искат преди всичко да комуникират с потребителите на своите стоки и услуги, а не с ползвателите на софтуера Skype, които не са непременно техни настоящи или бъдещи клиенти. Освен това
софтуерът Skype не позволява на предприятията да отправят активно предложения до ползвателите му, които по принцип използват псевдоним и свързването с тях е възможно само с предварително разрешение от тяхна страна.
Освен това клиентите винаги могат свободно да се свържат чрез софтуера Skype — продължаващ да бъде продукт, който може да се изтегли безплатно както от частните лица, така и от ползвателите търговци — с предприятията, които им продават стоки и услуги, без тези предприятия да трябва да се снабдяват с продукта, получен в резултат на интеграцията от софтуера Lync и софтуера Skype.
На трето място Общият съд подчертава, че
Lync е изправен пред конкуренцията от страна на други големи участници на пазара на комуникации за предприятията, какъвто например е Cisco, като само неговият дял е по-голям от този на Microsoft. Това обстоятелство обаче значително намалява възможността за Microsoft да възпрепятства конкуренцията на този пазар.
При това положение Общият съд отхвърля изцяло жалбата на Cisco и Messagenet”.
ПС Решенията на Общия съд може да бъдат обжалвани в двумесечен срок от обявяването им пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, но само по правните въпроси.
