vergil Автор: Надежда Ковачева – минувач
Фотография: Моше Ник
Публикувана на: 25-05-2013 г.
Да напиша това ме провокира тоталният упадък на политическия морал, демонстриран в последната предизборна помиярщина – дори в уличния бой си има правила. Картинно описание на случилото се ми даде приятел чрез най-романтичния вопъл на Пенчо Славейков : „Во стаичката пръска аромат, оставена от тебе китка цвете” с бруталната перифраза: Во стаичката пръска смрад, оставена от тебе флашка…
„Пресекването”- дума на Едвин Сугарев
ИДВАМЕ, МИНАВАМЕ, ИЗЛИЗАМЕ…Това е на Вергил, по-малкият ми син – на 22. Беше си прецакал нещо в коляното. Взеха да ни плашат. Наблегнах на молитвите…И Вергил, каза: „Споко…Имаш някакво отредено време-идваш, минаваш, отиваш си. Това е!”
В „ Дядо и Баба в Хималаите” Еди Сугарев също го е казал:”…просто защото пътят е безкраен: ние сме тези, които пресекват.” И това „пресекват” ме завладя, че реших и аз да оставя писмена следа …за пресекването.
В сборника „Отблясъци от покрива на света” с текстове и фотографии на Едвин Сугарев, Ралица Стоилова, Герасим Величков (без корична цена) има откъси от „ Дядо и Баба в Хималаите”. В този сборник всичко е разтърсващо и е от покрива на Света.
Еди с „ПРЕСЕКВАНЕТО” е изразил цялата „ДИАМАНТЕНАТА СУТРА”:
„Как можем да възприемем прелитащия свят:
Или като звезда в ранно утро
Или като мехурче в бистрия поток
Или като светкавица в летен облак
Или като мъждукаща лампа
Или като фантом
Или дори като един сън”
Това е мотото на „Отблясъци от покрива на света”.
Вече знам от любимия ми Халил Джубран, че
във всеки един от нас освен божественото Аз живее и едно безобразно джудже.
Без Образ. Това е безобразието. Това е и в Парламента.
И благодаря на Господ,че ме среща с човеци в това „ПРЕСЕКВАНЕ” , за което Той извечно и изначално знае всичко.
Без всякаква горделивост съм. Получавам уроците. Ще се покайвам всеки път до края на Пресекването ми. Но държа меча на Св. Георги.
Заставам до Едвин Сугарев-Шпагата на Прехода и до всички човеци, родени в България, които имат Образ.
Изправям се и до Петър Бучков, който също като Еди не се даде за заплатата. Създаде сайта Новата Реалност, в който написа: „БУНТЪТ е майката на свободата на словото – останалото е на „зажмяло пиле окото”; „Ние сме във времето…, но времето не е в нас.”
Подкрепям и:
Люба Кулезич, която стигна далеч, далеч и продължава по Пътя… На Светло и с бялото летящо перо…
Георги Андонов от Кюстендил . Бунтар, музикант, поет и предимно художник, който иска да лети…
Радомир Чолаков , който знае как се правят политики за единението в Църквата, свобода на изразяване и работещо законодателство…
Невяна Троянска, която след 28 години служба на свободата на изразяване бе „съкратена„ при икономическата реформа във Вестникарска група България. Но пък си има IQ 164 и куп награди за принос към свободата на словото. Тя написа книгата „ТИМ – отборът, който превзе България”, за което получи ежегодната награда „Сърце и слово срещу наркотиците“, учредена в памет на известната ирландска разследваща журналистка Вероника Герин, убита от наркомафията. Награда учредена и връчена“ на Невяна от Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград и посолството на Ирландия в България.
Невяна Троянска, която написа есето „Иде ли краят на живота ни във „Фермата“
Само Атанас Славов Излезе от Пресекването без да почака още малко…
Накрая той написа „СЛЪНЦЕТО”
„ Ах вижте слънцето със костюма на квадрати”
Моля се за упокоя на душата му.
Моля се за всички от Другия Свят, които имаха Образ.
Моля се и аз да бъда помилвана от Него.
Това е. Иначе няма как „да възприемем прелитащия свят” и Отвъд него.
Как се случи да запиша тези неща?
Денят за размисъл бе грубо омърсен-11.05.2013г.
И изскочиха такива светкавици в пространството, че на 16-ти май, Слънцето изригналото по-рано ни удари… Аритмията ми нахлу и не знаех какво Бог е отредил за мен в тези дни… Светлината на Господ е толкова лека, че ако решиш Душата ти полита към Неговата милост и Съд. Но ако имаш да довършваш, поправяш, доизпълниш… Да подкрепяш…
Майка ми с най-любимия й празник за възродения народ, който върви към светли бъднини… Децата ми с тяхната духовна крехкост, потънала в Интернет…
Петър Бучков, който може да обича! И да разпространява идеите за свобода, сигурност и правосъдие безкористно вwww.novatarealnost.bg И да поставя въпроси: „Боравенето с Матрицата – монопол, занаятчийство или творчество”
Приятелите ни…
Търновската митрополия в борбата й срещу Щаба на държавата за петте църкви на село Арбанаси.
Едвин Сугарев извечен подсъдим по тъжби на бизнесмена Алексей Петров заради „Свободата Днес и Тук” с мотото на Дон Кихот: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага” и „Свободата, брат, е нещо изключително” -Джендема.
Някой беше написал за Еди в неговия сайт Svobodata.com, че на 10 ноември 1989 г. прав и сам е записвал в тетрадка на входа на Южния парк имената на хора, които искат да са членове на „Екогласност”.
Неговите сигнали до Главния прокурор нямат отговор.
Сега Едвин Сугарев също така сам и прав стои на входа на Прехода в малкото медии, които го допускат и носи, буквално изнася протеста срещу Ръководителя на миналото в настоящето Сергей Станишев.
Но в ПРЕСЕКВАНЕТО на Еди, това е без значение. Той просто го прави. Без заплата. Без доходи.
Защо да се тревожим като знаем Кой слага князете! При това Господ няма жилище у Княза.
В „Киноистории и други истории” Атанас Славов заковава принципа на държавната машина:
„Бях четиридесетгодишен. Толкова време бе минало и толкова опит бе натрупан в това люшкане насам-натам! Трябваше да напиша някаква служебна справка в института , за да кандидатствам за по-високо звание и просто се ужасих от това какво ли не съм правил:библиотекар, учител по руски, картограф,(картата на Родопите правих), физически работник(разтурях кофража на ТЕЦ „Република”, че в института по история бях редактор, че в някакъв бюлетин за преводна литература бях, учих студентите на стара английска литература, стиховед бях,сега народно изкуство, промишлена естетика – дявол да го вземе! Каквото ти дойде на ума!Това бе принципът:бъди каквото искаш в нашата държавна машина-само не себе си!”)
ИДВАМЕ, МИНАВАМЕ, ИЗЛИЗАМЕ!
ПРЕСЕКВАМЕ…
Тогава нека сме само себе си.
Да срутим държавната машина, която ни пречи да бъдем себе си…
Ние знаем кои хора са това. Тези, които нарушиха деня ни за размисъл на 11.05.2013г.
До един! Да отиват в миналото всички с флашките…
„Пресекването”- дума на Едвин Сугарев
ИДВАМЕ, МИНАВАМЕ, ИЗЛИЗАМЕ…Това е на Вергил, по-малкият ми син – на 22. Беше си прецакал нещо в коляното. Взеха да ни плашат. Наблегнах на молитвите…И Вергил, каза: „Споко…Имаш някакво отредено време-идваш, минаваш, отиваш си. Това е!”
В „ Дядо и Баба в Хималаите” Еди Сугарев също го е казал:”…просто защото пътят е безкраен: ние сме тези, които пресекват.” И това „пресекват” ме завладя, че реших и аз да оставя писмена следа …за пресекването.
В сборника „Отблясъци от покрива на света” с текстове и фотографии на Едвин Сугарев, Ралица Стоилова, Герасим Величков (без корична цена) има откъси от „ Дядо и Баба в Хималаите”. В този сборник всичко е разтърсващо и е от покрива на Света.
Еди с „ПРЕСЕКВАНЕТО” е изразил цялата „ДИАМАНТЕНАТА СУТРА”:
„Как можем да възприемем прелитащия свят:
Или като звезда в ранно утро
Или като мехурче в бистрия поток
Или като светкавица в летен облак
Или като мъждукаща лампа
Или като фантом
Или дори като един сън”
Това е мотото на „Отблясъци от покрива на света”.
Вече знам от любимия ми Халил Джубран, че
във всеки един от нас освен божественото Аз живее и едно безобразно джудже.
Без Образ. Това е безобразието. Това е и в Парламента.
И благодаря на Господ,че ме среща с човеци в това „ПРЕСЕКВАНЕ” , за което Той извечно и изначално знае всичко.
Без всякаква горделивост съм. Получавам уроците. Ще се покайвам всеки път до края на Пресекването ми. Но държа меча на Св. Георги.
Заставам до Едвин Сугарев-Шпагата на Прехода и до всички човеци, родени в България, които имат Образ.
Изправям се и до Петър Бучков, който също като Еди не се даде за заплатата. Създаде сайта Новата Реалност, в който написа: „БУНТЪТ е майката на свободата на словото – останалото е на „зажмяло пиле окото”; „Ние сме във времето…, но времето не е в нас.”
Подкрепям и:
Люба Кулезич, която стигна далеч, далеч и продължава по Пътя… На Светло и с бялото летящо перо…
Георги Андонов от Кюстендил . Бунтар, музикант, поет и предимно художник, който иска да лети…
Радомир Чолаков , който знае как се правят политики за единението в Църквата, свобода на изразяване и работещо законодателство…
Невяна Троянска, която след 28 години служба на свободата на изразяване бе „съкратена„ при икономическата реформа във Вестникарска група България. Но пък си има IQ 164 и куп награди за принос към свободата на словото. Тя написа книгата „ТИМ – отборът, който превзе България”, за което получи ежегодната награда „Сърце и слово срещу наркотиците“, учредена в памет на известната ирландска разследваща журналистка Вероника Герин, убита от наркомафията. Награда учредена и връчена“ на Невяна от Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград и посолството на Ирландия в България.
Невяна Троянска, която написа есето „Иде ли краят на живота ни във „Фермата“
Само Атанас Славов Излезе от Пресекването без да почака още малко…
Накрая той написа „СЛЪНЦЕТО”
„ Ах вижте слънцето със костюма на квадрати”
Моля се за упокоя на душата му.
Моля се за всички от Другия Свят, които имаха Образ.
Моля се и аз да бъда помилвана от Него.
Това е. Иначе няма как „да възприемем прелитащия свят” и Отвъд него.
Как се случи да запиша тези неща?
Денят за размисъл бе грубо омърсен-11.05.2013г.
И изскочиха такива светкавици в пространството, че на 16-ти май, Слънцето изригналото по-рано ни удари… Аритмията ми нахлу и не знаех какво Бог е отредил за мен в тези дни… Светлината на Господ е толкова лека, че ако решиш Душата ти полита към Неговата милост и Съд. Но ако имаш да довършваш, поправяш, доизпълниш… Да подкрепяш…
Майка ми с най-любимия й празник за възродения народ, който върви към светли бъднини… Децата ми с тяхната духовна крехкост, потънала в Интернет…
Петър Бучков, който може да обича! И да разпространява идеите за свобода, сигурност и правосъдие безкористно вwww.novatarealnost.bg И да поставя въпроси: „Боравенето с Матрицата – монопол, занаятчийство или творчество”
Приятелите ни…
Търновската митрополия в борбата й срещу Щаба на държавата за петте църкви на село Арбанаси.
Едвин Сугарев извечен подсъдим по тъжби на бизнесмена Алексей Петров заради „Свободата Днес и Тук” с мотото на Дон Кихот: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага” и „Свободата, брат, е нещо изключително” -Джендема.
Някой беше написал за Еди в неговия сайт Svobodata.com, че на 10 ноември 1989 г. прав и сам е записвал в тетрадка на входа на Южния парк имената на хора, които искат да са членове на „Екогласност”.
Неговите сигнали до Главния прокурор нямат отговор.
Сега Едвин Сугарев също така сам и прав стои на входа на Прехода в малкото медии, които го допускат и носи, буквално изнася протеста срещу Ръководителя на миналото в настоящето Сергей Станишев.
Но в ПРЕСЕКВАНЕТО на Еди, това е без значение. Той просто го прави. Без заплата. Без доходи.
Защо да се тревожим като знаем Кой слага князете! При това Господ няма жилище у Княза.
В „Киноистории и други истории” Атанас Славов заковава принципа на държавната машина:
„Бях четиридесетгодишен. Толкова време бе минало и толкова опит бе натрупан в това люшкане насам-натам! Трябваше да напиша някаква служебна справка в института , за да кандидатствам за по-високо звание и просто се ужасих от това какво ли не съм правил:библиотекар, учител по руски, картограф,(картата на Родопите правих), физически работник(разтурях кофража на ТЕЦ „Република”, че в института по история бях редактор, че в някакъв бюлетин за преводна литература бях, учих студентите на стара английска литература, стиховед бях,сега народно изкуство, промишлена естетика – дявол да го вземе! Каквото ти дойде на ума!Това бе принципът:бъди каквото искаш в нашата държавна машина-само не себе си!”)
ИДВАМЕ, МИНАВАМЕ, ИЗЛИЗАМЕ!
ПРЕСЕКВАМЕ…
Тогава нека сме само себе си.
Да срутим държавната машина, която ни пречи да бъдем себе си…
Ние знаем кои хора са това. Тези, които нарушиха деня ни за размисъл на 11.05.2013г.
До един! Да отиват в миналото всички с флашките…
