Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 09-02-2014 г.
Пиарът на агресивните властоборци в последните седмици яко захапа темата за безпомощното състояние на българските граждани от селата и малките населени места срещу битовата престъпност и най-вече кражбите на имуществото им. Звучи лицемерно при условие, че този синдром датира много преди приемането ни в Европейския съюз. И ескалираше в т.нар. „демократичен преход” като пряка функция на „справедливата приватизация”, която реално разкости промишлеността ни, лиши от поминък (особено в малките населени места) стотици хиляди български граждани … Като „компенсация” им бе сервирано присъединяването на България към гаврата с ембаргото, наложено от ООН над Сърбия и Черна гора при войната в бивша Югославия. Така започна мафиотизирането като начин на мислене в обществото ни. Изкореняването му е сложен процес, който не се разрешава автоматично от факта, че вече сме членове на Европейския съюз с последната еволюция в ценностната му система: „Превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина.”
Цената на защитата от крадци по селата някак убягва на пиарите на властоборците!
Плъзнаха в медийното пространство репортажи как с наемането на охранителни фирми в разни селца били пресекнати кражбите. Прекрасно и е истина, но защо не говорят за цената на „лукса”!?
Защото е убийствена според стандартите на живот на родното ни реалити.
2500 лева за нощна охрана на малко село е минималната цена.
Простичко, при условие, че картелната обстановка, налагана от години чрез „бизнеса” на охранителните фирми си действа с пълна сила. Охранителите са принудени да работят на минимална работна заплата (към момента 340 лв). Да направим сметката без да изпадаме в деликатни детайли кой би се захванал да е охранител?
Та поне четирима абдали, навили се на мизерната заплатка, са необходими за нощна охрана по 12 часа на едно село, както и един автомобил. И се получава: 1360 лв. за заплати, 450 лв. за гориво на автомобила ( по 15 лв на дежурство), 272 лв. за осигуровки (дължими от работодателя) и вече амортизационните отчисления за автомобила, разходите за издръжка на охранителната фирма и пр. и пр…. Та при свръхблаготворителност от страна на собственика на охранителната фирма, цената би била минимум 2500 лв. на месец. И то за село с габарити, които е достатъчно да се покриват от една патрулна двойка ( само през нощта). Подобни селца обикновено са с население до около стотина души, което ще рече всеки да заплаща по 25 лв. на месец срещу защита от кражби. Ами за още по-рядко населените…
Другата пиар визия е чрез напористи интервюта по темата с министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев.
Министърът обясни, че се прави цялостна реорганизация в органите на полицията за обезпечаване на защитата от битова престъпност на сънародниците ни в малките населени места. Нямам съмнения в добрите намерения на министър Йовчев, но при наличния човешки и финансов ресурс на МВР (според приетия бюджет за 2014 г.) дълбоко се съмнявам в резултатността от добрите му намерения.
Как ще се вместим в мантрата на ЕС „Превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина”?
От последния евродоклад е видно, че свободата сме я докарали до свободия, а правосъдието ни е предмет на критики за непрозрачност и корупция. Явно в подобна обстановка гражданската ни сигурност е в позицията на прикования Прометей. И няма да бъде „разкована”, докато свободата и правосъдието не я поканят учтиво да стане „третият крак”, та да се случи европейската демокрация и в България.
Като дявол от тамян, маститите анализатори бягат от темата за генезиса на т.нар. „битовата престъпност”, която си е чиста проба плод на мафиотизирането на обществото ни в годините на „демократичен преход”.
Безскрупулната приватизация на промишлените ни мощности изхвърли стотици хиляди в лоното на безработицата (особено в малките общини). Единици станаха много, ама много богати, а „Дупката” в доходите за оцеляване на низвергнатите, запълниха с присъединяването на България към унизителното ембарго, наложено от ООН на Сърбия и Черна гора при войната в бивша Югославия. Изключвам екстрите на организираната престъпност, превърнала се в спонсор на властта.
Обикновените хорица, изхвърлени от работа в селцата (особено до западната ни граница) изклаха добитъка, зарязаха земята и се отдадоха на луд купон от печалбите по 200-300 евро на ден, изкарани за 2-3 часа, от контрабанда на горива към Сърбия. Жив свидетел съм как такива хорица плачеха, че войната в бивша Югославия е свършила…, а от там и „сладкият” доход от контрабандата … И битовата престъпност избухна! Кой я насади?
Защо въпросните пиари на днешните властоборци не искат да си припомнят, че идеята за създаване на българска доктрина за гражданска сигурност бе поставена още на 18 юни 2010 г.
Тогава в Благоевград се състоя първата „кръгла маса” в България по темата: „Гражданската сигурност – „трети стълб” на сектора за сигурност в Република България”.
Инициатор на събитието бе „Център за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и черноморския регион” с председател о.р. генерал майор д-р Стоимен Стоименов, с активната подкрепа на Американския университет в България и на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Представители на всички власти уважиха форума, а патрон бе нашият еврокомисар г-жа Кристалина Георгиева.
Анализът на професионалистите от „кръглата маса” за състоянието на гражданската сигурност бе, че „в годините на прехода българските граждани живеем в несигурна държава”.
Най-точното и кратко определение на предизвикателството „Гражданска сигурност” даде домакинът на „кръглата маса” – Президента на Американския университет д-р Дейвид Хюуайлър:
„ Мирът и стабилността в света не са установена норма, а по-скоро изключение от нормата. Стабилността е нещо много крехко и може да бъде разбита на парченца по изцяло неочаквани причини… Особено трудно е да балансираш понякога противоречащите си интереси за свобода и сигурност… Няма по-добър начин да осигуриш ред от това да си подготвен за безредие”.
Това се превърна и в мото на форума, на който бяха обосновани
„ Критерии за сигурност на държавата като място за живеене:
1. Живеят ли гражданите в правова държава? Издигнат ли е законът на пиедестал? Важат ли законите в еднаква степен за всички български граждани без разлика на имотно състояние, пол, възраст, образование и етническа принадлежност?
2. Как функционират държавните институции и застрашена ли е държавността в страната?
3. Има ли консенсус между държавните власти, политическите партии и в обществото по въпросите за националната политика за сигурност и по защитата на сигурността на държавата, обществото и гражданите?
4. Поставена ли е корупцията, организираната и битова престъпност в поносими граници, без особено да влияят върху развитието и просперитета на страната?
5. Гарантирани ли са конституционните права и свободи на българските граждани?
6. Какъв е жизненият стандарт и качеството на живот на гражданите?
Бе подписано и отворено писмо до българските и европейски институции.
Случайно или не, тогава се оказах единственият журналист на събитието. И свидетел на това как представители на ДАНС изнервено звъняха по телефона на началниците си, че ги карали да се присъединят към отворено писмо, което се бъркало в правомощията им.
Въпросното отворено писмо гласи:
Бием камбаната на гражданската сигурност
ПРЕДЛАГАМЕ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ:
– В Проекта на „Стратегия за Национална сигурност“ да се запише, че Гражданската сигурност е „трети стълб“ на Сектора за сигурност – равнопоставен на външната и вътрешна сигурност;
– Да се проведе Преглед на системата за Гражданска сигурност, който да завърши с издаване на Бяла книга;
– Да се разработи и приеме Концепция за Гражданската сигурност;
– Правителството да разработи и внесе през 2011 година в Народното събрание проект на закон за Гражданската сигурност;
– Да се приеме от Министерския съвет нова „Национална програма за защита при бедствия за периода 2010 – 2013 година“, в която да се предвидят мероприятия за защита от непосредствените предизвикателства, рискове и заплахи за сигурността на гражданите;
– Да се разработи и приеме Национална изследователска програма „Сигурност“ и Национално програма във фонд „Научни изследвания“ по сигурността;
– Да се създаде към Министерство на образованието, младежта и науката орган за ръководство и управление на изследователската работа и образователните програми;
– Да се формира към БАН Национален Център за координация на изследванията по сигурността и отбраната;
– Да се създадат условия за участие в изследователската дейност на ЕС в област „Сигурност“ на Специфичната програма „Сътрудничество от Седма Рамкова програма /ЕР7/ в интерес на Гражданската сигурност;
– Да се осигури ресурс за формиране към Кметствата на доброволни формирования за Гражданска сигурност, които да заработят от началото на 2011 година;
– Да се предприемат външнополитически инициативи за утвърждаване на Република България в генератор на Гражданската сигурност в Югоизточна Европа и Черноморския регион.
Ние бием камбаната на тревога за сигурността на гражданите.
Гражданска сигурност е най-чувствителната подсистема на общодържавната система за защита на Националната сигурност. Тя присъства всеки ден във всеки дом. Затова апелираме за обединяване на усилията и единодействие на държавата, бизнеса, синдикатите, медиите, гражданското общество, за постигане на синергетичен ефект в работата за осигуряване на гражданската сигурност.
Така се стигна и до 12 ноември 2010 г . – раждането на „Национално движение за гражданска сигурност”, като „национална, родолюбива, непартийна организация, която осъществява своята дейност в обществена полза и работи за осигуряване Гражданската сигурност на всички български граждани без разлика на възраст, пол, партийна, верска и етническа принадлежност”.
Учредители са офицери и генерали от системата на сектора за сигурност и отбрана, лекари, учители, енергетици, юристи, учители, журналисти, бизнесмени, държавни служители, представители на местното самоуправление, ръководители на други неправителствени организации, учени и експерти. За председател на управителния съвет на сдружението единодушно бе избран генерал Румен Миланов.
Замразяването на идеята бе предизвикано от „доброжелатели”, които чрез медиите лансираха внушението, че целта на Националното движение за гражданска сигурност била единствено да възвърне тоталитарните методи чрез възстановяването на доброволните отряди за охрана в малките населени места.