vergil Автор: HOPE
Фотография: Интернет
Публикувана на: 15-12-2012 г.
Стори го Съдът на Европейския съюз в Люксембург с решението си от 13 декември 2012 г.: „Съдът отменя решенията на Европейския парламент относно графика на парламентарните сесии за 2012 г. и 2013 г…. Пленарните сесии през октомври 2012 г. и 2013 г., разделени на две от Парламента, не могат да бъдат квалифицирани самостоятелно като месечни пленарни сесии.”
Делото е по упрек на Франция, подкрепена от Люксембург, че Европейският парламент с решение от 9 март 2011 г. е насрочел допълнителни сесии в Брюксел, при положение, че е предвидено провеждане само на единадесет пленарни сесии в Страсбург.
Дословното прессъобщение на Съда в Люксембург по казуса:
Договорите задължават Европейския парламент, чието седалище е в Страсбург, да се събира на дванадесет месечни пленарни сесии годишно, включително сесията относно бюджета, като продължителността на тези пленарни сесии не е уточнена. Обикновено през октомври в Страсбург се провеждат две пленарни сесии, за да се компенсира липсата на пленарна сесия през август. Съгласно парламентарната практика редовните пленарни сесии, които са с продължителност четири дни, се провеждат в Страсбург, а допълнителните сесии се провеждат в Брюксел.
Вследствие на две изменения, предложени от члена на Европейския парламент г-н Fox,
Парламентът променя графика на сесиите за 2012 г. и 2013 г. с две решения, приети на 9 март 2011 г. От една страна, едната от двете пленарни сесии от четири дни, чието провеждане е предвидено съответно за октомври 2012 г. и октомври 2013 г. в Страсбург, е премахната. От друга страна, другата пленарна сесия съответно за октомври 2012 г. и октомври 2013 г. е разделена на две: по този начин са предвидени две отделни пленарни сесии от по два дни всяка от тях за седмицата 22—25 октомври 2012 г. и две за седмицата 21—24 октомври 2013 г., които трябва да се проведат в Страсбург.
Франция сезира Съда с искане да отмени тези две решения на Парламента.
Подкрепяна от Люксембург, тя твърди, че решенията нарушават Договорите и практиката на Съда. Франция упреква Парламента по-специално, че е нарушил редовния ритъм на провеждане на пленарните сесии, тъй като е насрочил допълнителни сесии в Брюксел, при положение че е предвидено провеждането само на единадесет пленарни сесии в Страсбург.
С решението си от днес (б.ред. 13 декември 2012 г.),
Съдът отменя решенията на Европейския парламент от 9 март 2011 г.
Той напомня практиката си по тълкуването на решението от Единбург, тъй като последното е възпроизведено идентично в протоколите относно седалищата на институциите. В решение, постановено през 1997 г., Съдът уточнява съчетаването на компетентността на държавите членки да определят седалището на Парламента и правомощието на Парламента да определя вътрешната си организация. Така Съдът е приел, че държавите членки са имали за цел да предвидят, че
седалището на Парламента, което е в Страсбург, представлява мястото, където трябва да се провеждат в редовен ритъм дванадесет редовни пленарни сесии,
включително тези, в които Парламентът упражнява бюджетните правомощия, които са му предоставени с Договора. Съдът е приел също така, че могат да бъдат предвидени допълнителни пленарни сесии на друго място на работа само ако Парламентът провежда дванадесетте редовни пленарни сесии в Страсбург. Като са определили по този начин седалището на Парламента в Страсбург, държавите членки не са накърнили правомощието му да определя вътрешната си организация.
Безспорно е, че със своите решения от март 2011 г. Парламентът се е отклонил от проектите на Председателския съвет, що се отнася до месечните пленарни сесии, предвидени за месец октомври през 2012 г. и 2013 г. От тези решения следва, че предвидените за октомври 2012 г. и 2013 г. месечни пленарни сесии от по четири дни всяка от тях, са заместени от две пленарни сесии, всяка от които се провежда в рамките на два дни.
Следва да се приеме, че така предвидените в тези решения сесии за октомври 2012 г. и 2013 г. не отговарят на предвидените в Договорите изисквания относно седалищата на институциите.
На първо място Съдът отбелязва, че с оглед на приемането на обжалваните решения, текста на измененията, които са в основата на тези решения, и практиката на Парламента съобразно с дневния ред на пленарните сесии за месец октомври 2012 г., обжалваните решения водят обективно до значително намаление на времето, което Парламентът може да посвети на разискванията и гласуванията в него през октомври 2012 г. и 2013 г. Всъщност в сравнение с редовните пленарни сесии действителното налично време за сесиите през тези месеци е намалено с повече от половината.
Съдът уточнява, на второ място, че
за да могат да се предвиждат допълнителни пленарни сесии, действително трябва да се провеждат в редовен ритъм дванадесет редовни пленарни сесии в Страсбург.
За да може една пленарна сесия да попада в категорията на „редовните пленарни сесии“, тя трябва да е равна на останалите редовни месечни сесии, определени съгласно Договорите, по-специално що се отнася до продължителността на самите сесии. Съдът установява, че предвид продължителността на определените с обжалваните решения сесии през октомври 2012 г. и 2013 г., те не са равни на останалите редовни месечни сесии, определени със същите решения.
На трето място Съдът отбелязва, че
Парламентът не е посочил причини, изведени от упражняването на правомощието му
да определя вътрешната си организация, позволяващи да обоснове, въпреки постоянното разширяване на правомощията му, значителното намаление на продължителността на двете пленарни сесии през октомври 2012 г. и 2013 г. В това отношение Съдът счита по-специално, че съображението, че бюджетната сесия би могла на практика да приключва за кратко време, не може да обоснове намаляването на продължителността на пленарна сесия, предвид голямото значение, което има бюджетната сесия. Съдът подчертава, че упражняването от Парламента на бюджетното му правомощие в рамките на пленарна сесия представлява основен момент в демократичния живот на Европейския съюз и следователно трябва да се осъществява с цялото необходимо внимание и строгост и с всички задължения, полагащи се за такава отговорност. Упражняването на това правомощие налага по-специално публично обсъждане в рамките на пленарно заседание, което да позволява на гражданите на Съюза да се запознаят с изразените различни политически насоки и по този начин да си изградят политическо мнение за дейността на Съюза.
Накрая Съдът посочва, че дори да се допусне наличието на описаните от Парламента неудобства и разходи, произтичащи от няколкото негови места на работа, този въпрос не може да се разреши нито от Парламента, нито от Съда, а евентуално само от държавите членки, като упражнят компетентността си да определят седалищата на институциите.
Ето защо решенията от 9 март 2011 г. трябва да бъдат отменени, доколкото не определят дванадесет месечни пленарни сесии в Страсбург за 2012 г. и 2013 г.
Делото е по упрек на Франция, подкрепена от Люксембург, че Европейският парламент с решение от 9 март 2011 г. е насрочел допълнителни сесии в Брюксел, при положение, че е предвидено провеждане само на единадесет пленарни сесии в Страсбург.
Дословното прессъобщение на Съда в Люксембург по казуса:
Договорите задължават Европейския парламент, чието седалище е в Страсбург, да се събира на дванадесет месечни пленарни сесии годишно, включително сесията относно бюджета, като продължителността на тези пленарни сесии не е уточнена. Обикновено през октомври в Страсбург се провеждат две пленарни сесии, за да се компенсира липсата на пленарна сесия през август. Съгласно парламентарната практика редовните пленарни сесии, които са с продължителност четири дни, се провеждат в Страсбург, а допълнителните сесии се провеждат в Брюксел.
Вследствие на две изменения, предложени от члена на Европейския парламент г-н Fox,
Парламентът променя графика на сесиите за 2012 г. и 2013 г. с две решения, приети на 9 март 2011 г. От една страна, едната от двете пленарни сесии от четири дни, чието провеждане е предвидено съответно за октомври 2012 г. и октомври 2013 г. в Страсбург, е премахната. От друга страна, другата пленарна сесия съответно за октомври 2012 г. и октомври 2013 г. е разделена на две: по този начин са предвидени две отделни пленарни сесии от по два дни всяка от тях за седмицата 22—25 октомври 2012 г. и две за седмицата 21—24 октомври 2013 г., които трябва да се проведат в Страсбург.
Франция сезира Съда с искане да отмени тези две решения на Парламента.
Подкрепяна от Люксембург, тя твърди, че решенията нарушават Договорите и практиката на Съда. Франция упреква Парламента по-специално, че е нарушил редовния ритъм на провеждане на пленарните сесии, тъй като е насрочил допълнителни сесии в Брюксел, при положение че е предвидено провеждането само на единадесет пленарни сесии в Страсбург.
С решението си от днес (б.ред. 13 декември 2012 г.),
Съдът отменя решенията на Европейския парламент от 9 март 2011 г.
Той напомня практиката си по тълкуването на решението от Единбург, тъй като последното е възпроизведено идентично в протоколите относно седалищата на институциите. В решение, постановено през 1997 г., Съдът уточнява съчетаването на компетентността на държавите членки да определят седалището на Парламента и правомощието на Парламента да определя вътрешната си организация. Така Съдът е приел, че държавите членки са имали за цел да предвидят, че
седалището на Парламента, което е в Страсбург, представлява мястото, където трябва да се провеждат в редовен ритъм дванадесет редовни пленарни сесии,
включително тези, в които Парламентът упражнява бюджетните правомощия, които са му предоставени с Договора. Съдът е приел също така, че могат да бъдат предвидени допълнителни пленарни сесии на друго място на работа само ако Парламентът провежда дванадесетте редовни пленарни сесии в Страсбург. Като са определили по този начин седалището на Парламента в Страсбург, държавите членки не са накърнили правомощието му да определя вътрешната си организация.
Безспорно е, че със своите решения от март 2011 г. Парламентът се е отклонил от проектите на Председателския съвет, що се отнася до месечните пленарни сесии, предвидени за месец октомври през 2012 г. и 2013 г. От тези решения следва, че предвидените за октомври 2012 г. и 2013 г. месечни пленарни сесии от по четири дни всяка от тях, са заместени от две пленарни сесии, всяка от които се провежда в рамките на два дни.
Следва да се приеме, че така предвидените в тези решения сесии за октомври 2012 г. и 2013 г. не отговарят на предвидените в Договорите изисквания относно седалищата на институциите.
На първо място Съдът отбелязва, че с оглед на приемането на обжалваните решения, текста на измененията, които са в основата на тези решения, и практиката на Парламента съобразно с дневния ред на пленарните сесии за месец октомври 2012 г., обжалваните решения водят обективно до значително намаление на времето, което Парламентът може да посвети на разискванията и гласуванията в него през октомври 2012 г. и 2013 г. Всъщност в сравнение с редовните пленарни сесии действителното налично време за сесиите през тези месеци е намалено с повече от половината.
Съдът уточнява, на второ място, че
за да могат да се предвиждат допълнителни пленарни сесии, действително трябва да се провеждат в редовен ритъм дванадесет редовни пленарни сесии в Страсбург.
За да може една пленарна сесия да попада в категорията на „редовните пленарни сесии“, тя трябва да е равна на останалите редовни месечни сесии, определени съгласно Договорите, по-специално що се отнася до продължителността на самите сесии. Съдът установява, че предвид продължителността на определените с обжалваните решения сесии през октомври 2012 г. и 2013 г., те не са равни на останалите редовни месечни сесии, определени със същите решения.
На трето място Съдът отбелязва, че
Парламентът не е посочил причини, изведени от упражняването на правомощието му
да определя вътрешната си организация, позволяващи да обоснове, въпреки постоянното разширяване на правомощията му, значителното намаление на продължителността на двете пленарни сесии през октомври 2012 г. и 2013 г. В това отношение Съдът счита по-специално, че съображението, че бюджетната сесия би могла на практика да приключва за кратко време, не може да обоснове намаляването на продължителността на пленарна сесия, предвид голямото значение, което има бюджетната сесия. Съдът подчертава, че упражняването от Парламента на бюджетното му правомощие в рамките на пленарна сесия представлява основен момент в демократичния живот на Европейския съюз и следователно трябва да се осъществява с цялото необходимо внимание и строгост и с всички задължения, полагащи се за такава отговорност. Упражняването на това правомощие налага по-специално публично обсъждане в рамките на пленарно заседание, което да позволява на гражданите на Съюза да се запознаят с изразените различни политически насоки и по този начин да си изградят политическо мнение за дейността на Съюза.
Накрая Съдът посочва, че дори да се допусне наличието на описаните от Парламента неудобства и разходи, произтичащи от няколкото негови места на работа, този въпрос не може да се разреши нито от Парламента, нито от Съда, а евентуално само от държавите членки, като упражнят компетентността си да определят седалищата на институциите.
Ето защо решенията от 9 март 2011 г. трябва да бъдат отменени, доколкото не определят дванадесет месечни пленарни сесии в Страсбург за 2012 г. и 2013 г.
