Автор: Петър Бучков
Фотография: Агенция БЛИЦ
Публикувана на: 15-10-2012 г.
„Милиционерски страх от белезници и безхаберие” – по този начин „отхвърлени” антимафиоти охарактеризират случващия се скадал в МВР, около който се „концентрира” вниманието на обществото, а и на опозицията в Народното събрание. Става дума за самоубийството (до момента така наречено) пред очите на служители на ГДБОП на Стойчо Стоев – Чочо, заподозрян за участие в отвличането и убийството на Мирослава Николова в Перник.
На извънредно заседание (на 31 януари) на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че двама служители на ГДБОП, участвали в акцията, били наказани с порицание и писмено предупреждение.
Нивото на възмездие разгневи представителите на опозицията. Но откровено лицемерно бе изреченото „Как стана така, че едно разкрито престъпление няма годни доказателства?” от Михаил Миков, който вместо да бъде съотговорен към проблема, се превърна в „критик на епохата”. Защото именно Михаил Миков, като последен министър на вътрешните работи в Тройната коалиция, доведе (или поне затвърди) налагането на страх и безхаберие в МВР.
Примерите, върху които до момента никой политик не желае да разсъждава, са:
За страха от поставяне на белезници и последващото безхаберие
Когато проблемът с отвличанията срещу откуп стана приоритет на държавата в борбата с престъпността, най-квалифицираните и опитни антимафиоти в борбата с този вид престъпления бяха извадени от играта. Поводът за отстраняването им беше, че на 21.01.2009 г. били причинили смъртта на заподозрения за участник в група за отвличания Пламен Куцаров, тъй като му били поставили белезници, докато го превозвали след „интервю” с детектора на лъжата. Случаят беше широко дискутиран в медиите. А „хлябът” даде самото ръководство на МВР в лицето на министър Михаил Миков и главният секретар Павлин Димитров. Още преди да се изяснят обстоятелствата по случая, те предложиха четирима антимафиоти за дисциплинарно уволнение, а двама от тях прокуратурата задържа за 72 часа. И всичко с оправданието, че така били казали съдебните експерти!? И започнаха да се изтичат кирливи ризи.
Първият очевиден гаф бе, че като експерт по случая се яви националният консултант по съдебна медицина доц. Станислав Христов, който по това време не беше освободен от длъжност, макар обвиняем и разследван в службата на антимафиотите, че е превърнал Съдебна медицина в кокалопродавница. Това парекселанс си намирисваше на сделка с прокуратурата. Съдът не даде вяра на твърдението, че смъртта на Куцаров е в пряка и непосредствена причинна връзка с поставянето на белезници на гърба. Съдът мотивира и множество пропуски в експертизата на доц. Христов – без клинични изследвания и без отговори за въздействието на наркотиците върху организма на Куцаров. Прокуратурата бе принудена да назначи повторна експертиза под ръководството на видния съдебен експерт д-р Минчев, която изключва принос на антимафиотите към смъртта на Куцаров.
Въпреки това министър Миков – за да „откликне” на медийното внушение сред обществеността, наказа с понижаване в длъжност и преместване на служба като квартални отговорници антимафиотите от елита на Специализираното тактически звено за бързи действия (СТЗБД) – сектор „Оперативна реализация” към Дирекция „Противодействие на организираната и тежка престъпност”. С единствения мотив – уронване на престижа на МВР.
Когато наказаните поискали мотивирано обяснение от министър Миков за отстраняването им, той отговорил „Наказанието ви не е само за този случай”!
Между другото, точно хора от СТЗБД бяха обвиняеми и подсъдими, че са изтръгвали с насилие обясненията на един от обвиняемите – Юри Ленев, за убийството на Андрей Луканов. Казус, който се разследва за не повече от 2-3 месеца, беше влачен 8 години. Обяснението е явно – чакаше се да приключи окончателно делото за убийството на Луканов. И бързичко, след като обвиняемите бяха оправдани до инстанция ВКС, Военният апелативен съд приключи делото на антимафиотите и ги обяви за невинни. От тази кофти патова ситуация започна плащанка – СГС присъди 200 хиляди лева плюс лихвите за 10 години обезщетение на обвинения за поръчител на убийството на Луканов – Ангел Василев.
Впоследствие Върховният административен съд отмени заповедите на Миков за наказание на антимафиотите, като прие че са действали в изпълнение на вменените им задължения според наредбата на МВР за конвоиране (които явно политиците не са чели или се правят, че не са и е крайно време вместо инсинуации да обяснят на медиите що е то белезници и кога са отзад, отпред…). Но какво от това – шефът на ГДБОП Станимир Флоров (назначен на този пост от Михаил Миков) отказа да ги възстанови?!
Та ето откъде иде страхът от изпълнение на разпоредбата за поставяне на белезници при конвоиране. А безхаберието е следствие – след случилото се с най-елитните антимафиоти, много техни колеги напуснаха ГДБОП и се започнаха аматьорските изпълнения… на които всички станахме зрители по „МВР ТВ”.
Унищожаването на ДНК-анализа в МВР
стана също със съдействието на Михаил Миков. С негова заповед, в навечерието на парламентарните избори през 2009 г. (през месец юни), принудително бе пенсиониран 52-годишният Иван Иванов – началник на Сектор „ДНК анализи” в НИКК (Научноизследователски институт по криминалистика и криминология). Като основание бе посочено поредното спорно отроче на законодателя – т.13 в чл. 245, ал.1 от Закона за МВР, според която преждевременното пенсиониране можело да става „по инициатива на органа по назначаването“.
Резултатът от тази „инициатива” е плачевен – разочарован системата напусна и неговият заместник Николай Тюфекчиев, както и други служители в лабораторията. Спря въвеждането на профили в Националната ДНК база данни и респективно окуця изпълнението на европейските изисквания за борбата с престъпността и бързото, и качествено правораздаване. И изведнъж от петата държава в света през 1998 г., която беше създала система за натрупване ДНК-база данни за нуждите на правораздаването (по инициатива на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев), ударихме дъното.
Въпреки изричните предупреждения от експерта Иван Иванов през юли 2009 г. Михаил Миков пусна последния си предизборен „балон” с откриването на ДНК лаборатория в Бургас, за която бяха хвърлени над 500 хиляди лева с обяснение, че щяла да поеме ДНК експертизите за Източна България и да разтовари единствената ни лаборатория в НИКК. Резултатът е плачевен – до момента там не е направена нито една експертиза. Нещо повече – опряхме да плащаме десетки хиляди евро (и то без никаква гарация за резултат) за изследване на космите открити около тялото на убитата на 10 юли 2011 г. в Борисовата градина в София Яна Кръстева. Още се чака резултат.
На въпроса ни към Иван Иванов дали би могъл да се справи с такава задача с наличната техника в нашата лаборатория в НИКК, той отговори утвърдително. Но поясни, че това била много сложна и специфична технология, по която в България били подготвени да работят само той и някогашният му заместник Николай Тюфекчиев. Предложили на компетентните органи (МВР и Прокуратурата) те двамата да извършат анализа на космите, което щяло да струва много евтино на държавата, но никой не им обърнал внимание.
Ето така МВР падна в капана, заложен от бившия вътрешен министър Михаил Миков…
На извънредно заседание (на 31 януари) на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че двама служители на ГДБОП, участвали в акцията, били наказани с порицание и писмено предупреждение.
Нивото на възмездие разгневи представителите на опозицията. Но откровено лицемерно бе изреченото „Как стана така, че едно разкрито престъпление няма годни доказателства?” от Михаил Миков, който вместо да бъде съотговорен към проблема, се превърна в „критик на епохата”. Защото именно Михаил Миков, като последен министър на вътрешните работи в Тройната коалиция, доведе (или поне затвърди) налагането на страх и безхаберие в МВР.
Примерите, върху които до момента никой политик не желае да разсъждава, са:
За страха от поставяне на белезници и последващото безхаберие
Когато проблемът с отвличанията срещу откуп стана приоритет на държавата в борбата с престъпността, най-квалифицираните и опитни антимафиоти в борбата с този вид престъпления бяха извадени от играта. Поводът за отстраняването им беше, че на 21.01.2009 г. били причинили смъртта на заподозрения за участник в група за отвличания Пламен Куцаров, тъй като му били поставили белезници, докато го превозвали след „интервю” с детектора на лъжата. Случаят беше широко дискутиран в медиите. А „хлябът” даде самото ръководство на МВР в лицето на министър Михаил Миков и главният секретар Павлин Димитров. Още преди да се изяснят обстоятелствата по случая, те предложиха четирима антимафиоти за дисциплинарно уволнение, а двама от тях прокуратурата задържа за 72 часа. И всичко с оправданието, че така били казали съдебните експерти!? И започнаха да се изтичат кирливи ризи.
Първият очевиден гаф бе, че като експерт по случая се яви националният консултант по съдебна медицина доц. Станислав Христов, който по това време не беше освободен от длъжност, макар обвиняем и разследван в службата на антимафиотите, че е превърнал Съдебна медицина в кокалопродавница. Това парекселанс си намирисваше на сделка с прокуратурата. Съдът не даде вяра на твърдението, че смъртта на Куцаров е в пряка и непосредствена причинна връзка с поставянето на белезници на гърба. Съдът мотивира и множество пропуски в експертизата на доц. Христов – без клинични изследвания и без отговори за въздействието на наркотиците върху организма на Куцаров. Прокуратурата бе принудена да назначи повторна експертиза под ръководството на видния съдебен експерт д-р Минчев, която изключва принос на антимафиотите към смъртта на Куцаров.
Въпреки това министър Миков – за да „откликне” на медийното внушение сред обществеността, наказа с понижаване в длъжност и преместване на служба като квартални отговорници антимафиотите от елита на Специализираното тактически звено за бързи действия (СТЗБД) – сектор „Оперативна реализация” към Дирекция „Противодействие на организираната и тежка престъпност”. С единствения мотив – уронване на престижа на МВР.
Когато наказаните поискали мотивирано обяснение от министър Миков за отстраняването им, той отговорил „Наказанието ви не е само за този случай”!
Между другото, точно хора от СТЗБД бяха обвиняеми и подсъдими, че са изтръгвали с насилие обясненията на един от обвиняемите – Юри Ленев, за убийството на Андрей Луканов. Казус, който се разследва за не повече от 2-3 месеца, беше влачен 8 години. Обяснението е явно – чакаше се да приключи окончателно делото за убийството на Луканов. И бързичко, след като обвиняемите бяха оправдани до инстанция ВКС, Военният апелативен съд приключи делото на антимафиотите и ги обяви за невинни. От тази кофти патова ситуация започна плащанка – СГС присъди 200 хиляди лева плюс лихвите за 10 години обезщетение на обвинения за поръчител на убийството на Луканов – Ангел Василев.
Впоследствие Върховният административен съд отмени заповедите на Миков за наказание на антимафиотите, като прие че са действали в изпълнение на вменените им задължения според наредбата на МВР за конвоиране (които явно политиците не са чели или се правят, че не са и е крайно време вместо инсинуации да обяснят на медиите що е то белезници и кога са отзад, отпред…). Но какво от това – шефът на ГДБОП Станимир Флоров (назначен на този пост от Михаил Миков) отказа да ги възстанови?!
Та ето откъде иде страхът от изпълнение на разпоредбата за поставяне на белезници при конвоиране. А безхаберието е следствие – след случилото се с най-елитните антимафиоти, много техни колеги напуснаха ГДБОП и се започнаха аматьорските изпълнения… на които всички станахме зрители по „МВР ТВ”.
Унищожаването на ДНК-анализа в МВР
стана също със съдействието на Михаил Миков. С негова заповед, в навечерието на парламентарните избори през 2009 г. (през месец юни), принудително бе пенсиониран 52-годишният Иван Иванов – началник на Сектор „ДНК анализи” в НИКК (Научноизследователски институт по криминалистика и криминология). Като основание бе посочено поредното спорно отроче на законодателя – т.13 в чл. 245, ал.1 от Закона за МВР, според която преждевременното пенсиониране можело да става „по инициатива на органа по назначаването“.
Резултатът от тази „инициатива” е плачевен – разочарован системата напусна и неговият заместник Николай Тюфекчиев, както и други служители в лабораторията. Спря въвеждането на профили в Националната ДНК база данни и респективно окуця изпълнението на европейските изисквания за борбата с престъпността и бързото, и качествено правораздаване. И изведнъж от петата държава в света през 1998 г., която беше създала система за натрупване ДНК-база данни за нуждите на правораздаването (по инициатива на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев), ударихме дъното.
Въпреки изричните предупреждения от експерта Иван Иванов през юли 2009 г. Михаил Миков пусна последния си предизборен „балон” с откриването на ДНК лаборатория в Бургас, за която бяха хвърлени над 500 хиляди лева с обяснение, че щяла да поеме ДНК експертизите за Източна България и да разтовари единствената ни лаборатория в НИКК. Резултатът е плачевен – до момента там не е направена нито една експертиза. Нещо повече – опряхме да плащаме десетки хиляди евро (и то без никаква гарация за резултат) за изследване на космите открити около тялото на убитата на 10 юли 2011 г. в Борисовата градина в София Яна Кръстева. Още се чака резултат.
На въпроса ни към Иван Иванов дали би могъл да се справи с такава задача с наличната техника в нашата лаборатория в НИКК, той отговори утвърдително. Но поясни, че това била много сложна и специфична технология, по която в България били подготвени да работят само той и някогашният му заместник Николай Тюфекчиев. Предложили на компетентните органи (МВР и Прокуратурата) те двамата да извършат анализа на космите, което щяло да струва много евтино на държавата, но никой не им обърнал внимание.
Ето така МВР падна в капана, заложен от бившия вътрешен министър Михаил Миков…