vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Петър Бучков
Публикувана на: 14.08.2012 г.
Подобни инциденти се породиха от юли месец т.г. и то след като деятели и преподаватели в Българския културно-информационен център (КИЦ) в Босилеград, гневно протестираха срещу дискриминацията, налагана в образованието в града и то със съдействието на български институции в лицето на министъра на образованието Сергей Игнатов и ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев. (Подробности за скандала може да прочетете в публикациите „ Дискриминират българите в Босилеград със съдействието на министър Сергей Игнатов” и „Спецкомисия умува по образователния скандал в Босилеград”.
КИЦ-Босилеград е изпратил редица сигнали до българските институции и до посолството ни в Белград и консулството в Ниш. Получаваха или никакви или оклончиви отговори. До момента в който отношение по скандала взе (единствено) „Атака”, която свика пресконференция по темата за „задържаните” автобуси на границата.
Мълниеносно бе публикуван отговор от МВнР на 08.08.2012 г., според който:
„От Министерствата на транспорта на Сърбия и България информираха, че съгласно чл. 6 от действащата Спогодба между правителството на Република България и съюзното правителството на Съюзна Република Югославия за международни автомобилни превози на пътници и товари от 2003 г., български автобуси или сръбски автобуси нямат право да осъществяват случаен превоз на пътници с туристическа цел от сръбска територия към България, като обратното се отнася и за сръбски превозвачи. Спогодбата допуска по изключение подобни превози само след поискано и получено от компетентните власти на двете страни разрешение. МВнР напомня, че действащата нормативна уредба трябва да се спазва и от двете страни по спогодбата”.
Безумен отговор или по-скоро безотговорен – защо това не е казано на запитванията на деятели от българския културен центар в Босилеград преди заминаването на децата и старците на почивка на РоднотоИМ черноморие и какъв е този договор със Съюзна Република Югославия, каквато от години не съществува?
Писмата на сънародниците ни от Босилеград до Министерство на образованието, Президентството на Република България, Министерство на външните работи, Държавна агенция за българите в чужбина, Софийския университет… и пр. продължават да са в очакване на отговори!?
Междувременно ви предлагаме материалът на Анета Иванова – Стоянчова, която е преподавател по български език и литература в Класическата гимназия в София и от пет години всякя седмица пътува (от петък до неделя), за да преподава на българите-зрелостници от Босилеград, които желаят да кандидатстват в българските университети. Като за труда си получава 500 евро годишно и то не от българската държава, а от Фондация за германско – българска дружба със седалище в Дармщадт (родното място на Княз Александър Батенберг, който успя да спре сръбската агресия над България през Сръбска –Българската война през 1885 г.).
Анета Иванова – Радко Стоянчова:
Вижданията на една 5-годишна българка
за България, Западните покрайнини и Сърбия
Преди 5 години не знаех какво е Родина.
Бях възпитано дете, добро книжно патриотче: „Високи сини планини…” и някаква минала слава. Някаква география. И някаква безброй пъти извъртана история.
Преди пет години не бях чувала за Босилеград.
Допусках, че Западните покрайнини е някакъв предел на България на запад.
И толкова.
Днес знам:
Българското малцинство в сръбския Босилеград в Сърбия е БЪЛГАРСКО МНОЗИНСТВО В БЪЛГАРСКИЯ БОСИЛЕГРАД в Сърбия, която, според международното право, няма държавни права над Западните покрайнини, понеже de facto и de jure Сърбия е 7-мата държава след онази – „Кралство на Сърби, Хървати, Словенци” – която е получила по Ньойски договор Западните Покрайнини.
100%-ов българин по произход, кметът на Босилеград Вл.Захариев е 100%-ов сърбин по политически сръбски задачи – инструмент на сръбската политика за усвояване, унищожаване и претопяване на „малцинството” от 100%-ов български народ и забележителен процент от него български граждани с български документи за самоличност – като всички нас, отсам границата.
Ако кметът на Босилеград се е присетил, че е българин и много му се е приискало да направи нещо за българите, би могъл да ВЪЗСТАНОВИ образованието в босилеградското училище на български език, което е УНИЩОЖИЛ за 4 поредни свои мандата – вече 13-та година власт! Би могъл да СТРОИ пътища, да ВЪЗСТАНОВИ нивото на здравеопазване и до го ПОДОБРЯВА / в Босилеград напр. няма родилен дом, българчетата се раждат най-близо в Сурдулица – на 60 км. и там ги записват „прави срби”/. Би могъл родолюбивият „български” сръбски кмет да ОСИГУРЯВА ИНВЕСТИЦИИ в този пре-богат на ресурси, отдавна западнал край! – ТОВА СА ВСЕ ДЕЙНОСТИ, ПОДХОДЯЩИ за един кмет, който е в РЕАЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ДЪРЖАВНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ СЪС СРЪБСКАТА ДЪРЖАВА!
Т.е. има пре-много дейности, които само кметът би могъл да направи за българското МНОЗИНСТВО в БОСИЛЕГРАД – „малцинство” в Сърбия, на която, пак припомням, de jure не принадлежат Западните Покрайнини, а de facto също не принадлежат поради СЛЕПОТАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА и поради това, че НЯМА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА СТРАТЕГИЯ за българите, ОСТАНАЛИ ИЗВЪН ГРАНИЦАТА В ИЗКОННИ БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ!
Кметът на Босилеград е сръбска управа, сръбска държава, сръбска политика!
НЕКА ДА КОЛАБОРИРА СЪС СРЪБСКОТО ДЪРЖАВНО НИВО, ако е добър кмет, загрижен за малцинството! Нека използва възможностите на статута „свой човек в сръбската държава”!
Защо се бърка в България и се омешва с българските политици! Да се омешва със своите, да иска от тях – това е възможност с логично по-голям резултат!
Защо е тръгнал да търси българска власт да му помага, нека му помагат неговите държавни колеги!
Защо търси българска власт и подкрепа за неща, които са БЪЛГАРСКА ГРИЖА /Защото България не се грижи ли! А-Ха! Да!/
Нека да убеждава сръбските правителства и политици за ПОДОБРЕНИЯ, вместо да флиртува с българските управници за ПСЕВДО-ПОДОБРЕНИЯ / А-а, те ,изглежда обичат флиртовете! Да./
Ако иска да помогне на „Майка България”
/това звучи цинично и безпардонно в неговата реч/, нека ДА СЕ СБОРИ – интелигентно, дипломатично – с тези, които унищожават народа й – „малцинството” зад граница, нека ДА СЕ СБОРИ – културно, по европейски – с тези, чиито управленски ОРГАН е самият той!
Това би било доброто българско дело на босилеградския кмет!
Нека да колаборира с тези, които го издигат, поддържат и крепят – ЗАЩОТО ОТ НЕГОВАТА И ТЯХНА ДОБРА ВОЛЯ биха могли ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ РЕАЛНИ ПОДОБРЕНИЯ за този измъчен български народ в Покрайнините.
С БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ НИВА И ИНСТИТУЦИИ ИМА КОЙ ДА РАБОТИ – БЪЛГАРСКИЯТ КУЛТУРНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР /КИЦ/!
Нима българската държава ОПРЯ до босилеградския кмет, за да подкрепя народа си??
Всички български дейности и защити, които кметът е унищожил, не могат да се компенсират с флирта му сега с българското правителство – и то не за възстановяване и добруване на БЪЛГАРСКОТО, а за ИЗВЛИЧАНЕ НА ПОДКРЕПА ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА У Н И Щ О Ж Е Н И Е НА ПОСЛЕДНАТА БЪЛГАРСКА ТВЪРДИНА – БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР в Босилеград /Царибродският е вече унищожен!/
Ако „българските” намерения на кмета са почтени, ПЪРВОТО, с което може да го ДОКАЖЕ, е да не пречи на КИЦ-а, изземайки функциите му.
А второ, трето и още много възможности са: образование, вероизповедание, здравеопазване, реални работни места, пътища, КПП-та и т.н., и т.н.
За тези неща би трябвало да се сетят нашите управници и да не допускат кметът да се „закача” с тях, би трябвало да отклоняват, да игнорират флиртовите му набези към тях: почетни отличия, почерпки, ловуване, потупване по рамо ЗА НАГРАДА, ЧЕ МУ ВЪРШАТ ПРОСРЪБСКАТА РАБОТА!
Крайно време е да се разбере, че проблемите на българите в Босилеград не са само техни проблеми. Това са съществени проблеми на България /дали ще я има, ако затрива народа си?/
КАУЗАТА БЪЛГАРИЯ В БОСИЛЕГРАД Е ВСЕОБЩА БЪЛГАРСКА КАУЗА.
Време е нашите управници да разберат това.
Естествено и логично е, нормално е сръбската държава да си води своята политика, да следва своите интереси. ЗЛОКОБНО Е, КОГАТО ТЕ ПОСЯГАТ ОБАЧЕ НА БЪЛГАРСКОТО.
И тук на дневен ред крещи НЕИЗПЪЛНЕНИЯТ ДЪЛГ на българската държава десетилетия наред. Нейното безхаберие, снишаване, мълчание, увъртане, бездействие, невежество ли, притворство ли – я превръщат в държава МАЩЕХА за нашите сънародници в Босилеград.
Ако отново и отново не направим нищо, УВЕЛИЧАВА СЕ БРОЯТ НА БИВШИТЕ БЪЛГАРИ!
НЯМА ДА ИМА КОГО ДА УПРАВЛЯВАТЕ, УПРАВНИЦИ.
7 август 2012г Анета Иванова-Радко Стоянчова
Босилеград – София
