vergil 
Не остана празно място в залата
от почитатели на симфоничната и духовата музика, които останаха очаровани от невероятното шоу, което се получи от гвардейско-филхармоничната симбиоза.
Хората със светнали лица се поздравяваха с „Честит празник” и заемаха местата си.
Празничното им настроение ярко контрастираше с мрачните лица на протестиращите на метри от зала България, както и с еуфоричните викове на членовете на Атака, които понесоха новия си стар вожд Волен Сидеров из центъра на столицата.
Празникът уважиха и доста възлови личности в най-новата ни история: министърът на отбраната Аню Ангелов, заместникът му – Валентин Радев, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, съветникът по национална сигурност на президента Росен Плевнелиев – о.р. ген. Стоимен Стоименов, председателят на БАН и министър на образованието акад. Стефан Воденичаров, директорът на Дирекция „Отбранителна политика” на МО – ген. Атанас Запрянов, председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев и пр.
Вълнуващо начало.
Музикантите от филхармонията бяха на сцената, когато с военен марш от всички врати в залата навлезнаха гвардейците и се построиха между хората. Диригентът им кап. Ради Радев се изкачи на диригентския пулт и музиката гръмна. Филхармонисти и гвардейци изпълниха пространството с химна на Република България. Спонтанно хората от публиката се изправиха и запяха :”Мила Родино…”
И започна програмата, водена от Галя Димитрова.
Заредиха се майсторски подбрани класически пиеси, маршове, популярни парчета от различни музикални жанрове. Имаше романтика и даже джаз.
Концертът започна с изпълнение от Софийската филхармония на „Празнична увертюра“ от Веселин Стоянов, композирана през 1959 година.
Последва „Фарандола“ на големия романтик Жорж Бизе, „Трепак“ из балета „Лешникотрошачката“ от Пьотр Илич Чайковски. А виенско настроение донесе полката „Гръм и мълния” на Йохан Щраус-син изпълнена от филхармонията, но под диригентската палка на кап. Ради Радев.
Големият българин Любомир Пипков бе представен с „Увод и танци“ из едноименната опера „Момчил“.
Смяна на местата.
Докато филхармонисти и гвардейци сменяха местата си на сцената, водещата Галя Димитрова разказа интересната история за дълбоката историческа връзка и общ корен на тези два оркестъра.
През 1928 г. виртуозният български цигулар и диригент Саша Попов създава Академичния симфоничен оркестър, на чиято основа през 1936 г. се основава Царският военен симфоничен оркестър, който виждаме на старите снимки с гвардейски униформи, както сега са облечени и гвардейските музиканти. Това е така, защото Царският оркестър е придаден към Лебгвардейския на Негово Величество конен полк.
След Втората световна война, той пък е основата върху която се изгражда Софийската държавна филхармония.
Гвардейската програма започна с Марш „Свищов 1877-1878“ на Николай Братанов, който е един от бившите диригенти на гвардейския оркестър.
Последва „Нестинарско хоро” на Марин Големинов.
Духовият оркестър изпълни по невероятен начин пиесата на Гершуин „Гершуин на концерт” и „Втора джаз сюита“ от Дмитрий Шостакович.
За изпълнението на хита „Хоп троп”
на диригентския пулт пред гвардейците се изправи Мартин Пантелеев.
Тази пиеса на Атанас Бояджиев – „Хоп-троп“, е емблематичното произведение, което музикалното предаване „Изберете” на програма „Хоризонт” превърна в свой сигнал. „Хоп-троп“ традиционно вдига на крака публиката, когато го изпълнява Гвардейският ни духов оркестър.
Последваха Унгарски танц № 5 на Йоханес Брамс и българската пиеса от Димитър Вълчев „И-ха-ха“.
Невероятният финал.
На сцената застанаха редом изпълнители от Софийската филхармония и Гвардейския оркестър и под палката на Мартин Пантелеев изпълниха символа на човешкия стремеж към свобода в музиката – „Тържествената увертюра 1812“ на Пьотр Илич Чайковски.
Тя е създадена от великия руски композитор през 1880 г. по романа на Толстой „Война и мир”. В началото увертюрата се е казвала „ Увертюра Наполеон 812”.
В това симфонично произведение е използвана като цитат „Марсилезата” за първи път в музикалната история
След бурни аплодисменти възторжената публика се втурна на улицата в прекрасния 3-ти март. Слънцето пръскаше светлина с всевечната си упоритост. Даже мрачният гняв на протестиращите по софийските улици ни изглеждаше смирен…
