vergil Автор: НОРЕ
Фотография: 1kino.com
Публикувана на: 28.06.2014 г.
Накъде пътува корабчето на България, дисбалансирано от SMS-и за виртуални убийства и буркани с пресно изтеглени панически кинти от банките. Прокуратурата замяза на котва, а кандидатите за капитани говорят плашейки екипажа и пасажерите.
Опитайте да прозрете в посланието на малката изповед на Люба Кулезич в събота, следвала милионерския петък в който зомбирани хорица замязаха на дементни старци и за 5-6 часа изтеглиха над 800 милиона от една банка.
„Един кораб бил застигнат от буря. Вълните и вятърът го подмятали като клечка за зъби.
Пътниците си изкарали акъла. Едни изпаднали в паника. Други правели опит да се овладеят. Завтекли се към капитана. Едва удържайки ужаса си, те го попитали: „Господин капитан, колко ни остава до най-близката суша?” „Две мили”, изхриптял капитанът. „Наляво или надясно?”, с надежда попитали пътниците. „Надолу”, отсякъл капитанът. Напомня ли ви сегашната ситуация у нас на тази история? Нямам предвид метеорологията въпреки водните стихии, които ни сполетяха. Имам предвид политическото люлеене и
усиленото клатене на държавата през последните две-три седмици.
Не става дума за безименно бедствие обаче. То си има конкретни причини и причинители с конкретни имена. Ако отидете на пазара и направите анкета, 90 процента от попитаните ще ви отговорят какви са те и кои са. Не е вярно, че обикновените българи не се интересували от сблъсъка Делян Пеевски-Цветан Василев. Поне така се опитваха да ни внушават от някои партийни централи, които се укриха в мълчание по темата. Някои медии им пригласяха. Докато други, за откровена лична употреба, раздухваха скандала до степен на истерия. И то в полза на единия от двамата титани, който се оказа по-сръчен в сделките за превземането на държавата отвътре. Истерията обаче започна да я подкопава из основи барабар с финансите и банките. И то в копродукция с обърканите действия на прокуратурата, на МВР, на премиера. С бягството на шефа си Станишев в Брюксел БСП даде пример за това, как и
защо една бизнес война може да предизвика партийни свлачища.
Защото демаскира скрити зависимости и съучастия при сливането на пари и партии в зоната на здрача. Но проблемът явно не е само при БСП. Канонадата между двамата съперници и довчерашни съюзници предизвика искри, годни да подпалят и други парламентарни и не парламентарни партийни черги. Задейства се верижна реакция от скандали. Те заплашват с негодност всички възможни политически комбинации, способни да предотвратят най-катастрофалните сценарии у нас. Затова вчера в Народното събрание
тези, които се хапеха до кръв или се обичаха по сметка, изведнъж заговориха и за „съгласие”, и за „спасение”.
Себе си ли ще спасяват или страната от бурята, която сами предизвикаха или допуснаха – за сега не е ясно. Ще си покаже съвсем скоро. Обаче завихрящото се цунами донесе и нещо полезно. То не е само в датата за избори, за която най-сетне се разбраха. А и в това, че както винаги в трудни времена, се вижда без далекоглед кой кой е, за какво се бори, до каква степен партиите, лидерите им, властите, са окупирани и заложени в българската „игра на тронове”.
Играта на олигарсите, които се хапят до кръв.
За да си поделят държавата, която тайно присвоиха. Полезното в случая е и това, че се видя колко далеч е стигнала тази игра. Заплашва да потопи целия кораб, наречен „България” барабар с пътниците и с пишман капитаните му. Но ако наистина вече няма ляво и дясно до най-близката суша, а само надолу, тогава какво? Надеждата е най-сетне да стигнем до дъното, за да се оттласнем от него. С капитан, който знае какво значи „нагоре”. Ето какво ще гледате днес.
Опитайте да прозрете в посланието на малката изповед на Люба Кулезич в събота, следвала милионерския петък в който зомбирани хорица замязаха на дементни старци и за 5-6 часа изтеглиха над 800 милиона от една банка.
„Един кораб бил застигнат от буря. Вълните и вятърът го подмятали като клечка за зъби.
Пътниците си изкарали акъла. Едни изпаднали в паника. Други правели опит да се овладеят. Завтекли се към капитана. Едва удържайки ужаса си, те го попитали: „Господин капитан, колко ни остава до най-близката суша?” „Две мили”, изхриптял капитанът. „Наляво или надясно?”, с надежда попитали пътниците. „Надолу”, отсякъл капитанът. Напомня ли ви сегашната ситуация у нас на тази история? Нямам предвид метеорологията въпреки водните стихии, които ни сполетяха. Имам предвид политическото люлеене и
усиленото клатене на държавата през последните две-три седмици.
Не става дума за безименно бедствие обаче. То си има конкретни причини и причинители с конкретни имена. Ако отидете на пазара и направите анкета, 90 процента от попитаните ще ви отговорят какви са те и кои са. Не е вярно, че обикновените българи не се интересували от сблъсъка Делян Пеевски-Цветан Василев. Поне така се опитваха да ни внушават от някои партийни централи, които се укриха в мълчание по темата. Някои медии им пригласяха. Докато други, за откровена лична употреба, раздухваха скандала до степен на истерия. И то в полза на единия от двамата титани, който се оказа по-сръчен в сделките за превземането на държавата отвътре. Истерията обаче започна да я подкопава из основи барабар с финансите и банките. И то в копродукция с обърканите действия на прокуратурата, на МВР, на премиера. С бягството на шефа си Станишев в Брюксел БСП даде пример за това, как и
защо една бизнес война може да предизвика партийни свлачища.
Защото демаскира скрити зависимости и съучастия при сливането на пари и партии в зоната на здрача. Но проблемът явно не е само при БСП. Канонадата между двамата съперници и довчерашни съюзници предизвика искри, годни да подпалят и други парламентарни и не парламентарни партийни черги. Задейства се верижна реакция от скандали. Те заплашват с негодност всички възможни политически комбинации, способни да предотвратят най-катастрофалните сценарии у нас. Затова вчера в Народното събрание
тези, които се хапеха до кръв или се обичаха по сметка, изведнъж заговориха и за „съгласие”, и за „спасение”.
Себе си ли ще спасяват или страната от бурята, която сами предизвикаха или допуснаха – за сега не е ясно. Ще си покаже съвсем скоро. Обаче завихрящото се цунами донесе и нещо полезно. То не е само в датата за избори, за която най-сетне се разбраха. А и в това, че както винаги в трудни времена, се вижда без далекоглед кой кой е, за какво се бори, до каква степен партиите, лидерите им, властите, са окупирани и заложени в българската „игра на тронове”.
Играта на олигарсите, които се хапят до кръв.
За да си поделят държавата, която тайно присвоиха. Полезното в случая е и това, че се видя колко далеч е стигнала тази игра. Заплашва да потопи целия кораб, наречен „България” барабар с пътниците и с пишман капитаните му. Но ако наистина вече няма ляво и дясно до най-близката суша, а само надолу, тогава какво? Надеждата е най-сетне да стигнем до дъното, за да се оттласнем от него. С капитан, който знае какво значи „нагоре”. Ето какво ще гледате днес.
